Ако си запомнил мои стихове,
тогава чувстваш ме и ме познаваш.
Не казвай нищо и пристъпвай тихо,
поезията в мене не изтлява.
Ще бъда истинска във тези думи, ...
Скъси́ се. Отесня ми есента.
Денят зазъзна, слънцето изтля.
Поех насам, а някои – натам,
едни и същи са солта и хлябът...
Загражда от неделя зимен студ, ...
До странното ми чувство за провал, което през годините ме гони,
се питам днес дали съм осъзнал, че няма за живеене закони.
Не търся велелѐпни чудеса. Опитвам се да бъда по-човечен.
Прегръщам добродушните сърца. Светът е на страдания обречен?
Обличах се с планети от любов и с римите рисувах необята. ...
Познах наивността във не една надежда
и всичкото търпение - да чакам.
Научих се наум да се навеждам,
зад стъклена усмивка да заплача.
Разбирах всяка дума, измълчана ...
Отново сама; във чуждия град
аз търся следа; и някакъв знак
че ти си минавал от тук.
Времето изгаря бързо; всеки мост към мойта памет.
Превръща те във сянка; от онзи предишен живот. ...
Небето кожата си сви. Змийчета пропълзяха.
Внезапно буря се изви, вълните полудяха
и врящото пред мен море заплахата издигна,
така че никой да не спре атаката. Изригна
с безумна, несломима мощ връхлитаща стихия. ...
Какво ли ни остава!? Зло столетие,
в което, като в рана, издълбаваме
безсмъртните завети на поетите
на камък бял. И хрупаме си плявата.
Че зърно не остана и за птиците. ...
В прегръдката на слънчев листопад,
откривам вдъхновение и смисъл.
Кажете как да бъда по-богат? –
в блаженството от есента съм слисан!
Затуй ми стига тази красота – ...
Зайко пита Мецана що се крие,
май си похапва и прави още магии.
Ала къде ли живее в нея добротата
и със какво се храни тя горката?
Мецана сърдита яхнала метлата ...
Любовта е приказка която трябва да се изживее.
Макар че любовта не винаги завършва с щастлив
край.
Но уви винаги се появяват хора добри или лоши
в които се влюбваме. ...
МЪДРОСТТА НА ТИХИЯ СЕЗОН
Сънувам есенните езера...
(О, в моя сън е толкова просторно!)
Последните ми стихове побра
в дъждовната си шепичка октомври. ...
Тя неотклонен страж е на душите наши.
И като сянка вечно ни следи.
Със мрачния си облик все ни плаши.
С присъствието си наблизо ни гнети.
За вярващия е представяне пред Бога. ...
Каквото вземах, вземах според ръста си,
на пръсти все се вдигах, към звездите.
Но ти душа добра, широкопръста си,
такъв ми е и нравът – любопитен.
Очите ми широко са затворени, ...
Добре – някой ден ще ти дойда и ще ти се предам! –
на цялата Божия азбука ще ти се разстеля.
Както древната бяла брада на татко Авраам,
ще ти се дам да ме имаш на моминска си постеля.
Ще съм слънчице, вятър из чепкани сури мъгли, ...
Изпусках постоянно ранни влакове,
край мене профучаха без да спират.
Стоях сама, подобно полски макове,
за късните не пазех вече сили.
В последния вагон видях надеждите, ...
Убиваха лисицата и не можах да я опазя.
В очите й въпрос не бе изстинал още
"За да обичам, трябва ли да мразя...
Обичам вашите кокошки."
Убиваха лисицата и не можах да я опазя.
Отново е есен! Навън захладня!
Момичето в мен романтично въздиша...
Сред листопадни алеи и птичи крила
младостта ми отминала, по петите ми тича.
Вятър се втурна и всичко завихри, ...
Не е наивност радостта от добротата,
направена за някого, за нещо
и чувството, споходило стомаха
от върнатата благодарност, като ресто.
Не е наивност помощта за някой, ...
Засвири ми, мое мило щурче,
песен чудна, топла. За лятото.
Засвири ми, запей, че животът тече,
а в душите, есен нахлу безвъзвратно.
Засвири ми, в своята песен сбери ...
Достигнах онзи бряг така лелеян,
до вътък ураганът ме разнищи,
любов да търся – истинската, нея,
еднаква, за богати и за нищи.
Преминала през бурята в безкрая ...
РЕКАПИТУЛАЦИЯ НА ЧУВСТВАТА
Приключих с всички земни тържества.
Лекувам се от обич и омраза
Блаженство е да бъдеш чужд и сам.
Наивно – да се считаш за наказан. ...
Посвещава се на жителите на китна Търнава - родното ми село
Едно селце празнува днес.
Събира своите чеда.
Прииждат даже от чужбина
роднини близки и далечни ...
О, любима моя България, обичам те от Дунав до Черно море!
Обичам нашият стар Бълкан и Тракия с равно поле!
Много обичам и Пирин, Рила, Родопите и Странджа през
май, трицветно знаме се вее.
Обичам нашите гори и реки шума на безброй водопади ...