Poetry by contemporary authors
Констатация 🇧🇬
застана пред бялата сграда(НАРОДНОто СЪБРАНИЕ).
Показа им с действие,
народа български доде докараха
с своите действия!
Лудият 🇧🇬
Не му пречат коли, подвиквания, сняг и дъжд да вали той просто нехае, облечен в своите дрипи.
Лудият думка по цял ден в ритъма бесен, сякаш ги чува и странно се смее.
Не спира дори да почине, не спира.
Сякаш на тия бараб ...
Човешката уникалност 🇧🇬
защото носи в себе си искра,
която прави го различен и специален,
светейки със своя светлина.
Всеки със очи различни гледа, ...
Желание 🇧🇬
То щеше да е времето да можеше да спира.
Да остана в ръцете ти горещи
в които съм така щастлива.
В тях забравям грижи и неволи. ...
Житейско 🇧🇬
и слънцето си е на "фула",
ала към плажа с бяс ще хвръкне
и кръвожадната акула.
Летят по пистата скиори, ...
През Месинджър 🇧🇬
Говори ми и не спирай!
–Не, не съм готов,
грешно ти не ме разбирай!
–Може да си прав, уви! ...
Боже, как мечтая... 🇧🇬
че измамници са те.
Отразяват светлините,
от други, скрити светове.
Косите ги отрязах. ...
Прекосяване през есента 🇧🇬
На валма се накачули есенният листопад.
И ухаеше на дюли, на чимшир и мокър сняг.
Спряха косове да пеят, както чанът да дрънчи.
Гол клонакът мержелее, из мера̀та трън стърчи. ...
Как си, готин? 🇧🇬
И чирозът в мъглата ми изгни на низи под изгнилите корнизи.
Затътри се и дрипавият дъжд – клошар, надянал гумени галоши.
Мелтемите из плажния камъш се юрнаха – на орда от сархоши.
Псе жалостиво в парка заскимтя, подви куйрук и някъде изчезна. ...
Апокалиптика 🇧🇬
Аз виждам овъглени стволове и трупове на закъснели птици.
Аз знам, че накъде гори и виждам как пожарът идва.
Аз виждам дим и пушек.
Пожарните коли летят. А водата - тя никога не стига. ...
Игра 🇧🇬
Не с пушки дървени, нито пък с фунийки.
Не полянката пред блока, разделят си света.
Не два отбора, а всички, по комшийски.
Големите играят на война. ...
Среброкоса обич! 🇧🇬
Отдавна е без суета! Не ревнува!
Укротени са облаци, бури, мъгли
и макар че е есенна, тя съществува.
Все още търсим ръцете си нощем, ...
Сватбен ден 🇧🇬
пред олтара заставам.
В ръцете ми –
мъртви цветя.
Порти древни Тишината отваря. ...
Червенокоса вещица красива 🇧🇬
танцува есента с листа пендари.
В торбата кестени и грозде носи,
а тиквите събира на камари.
Загадъчна, по своему щастлива, ...
Сълзите са горчиви! 🇧🇬
Горчиво е в устата
и на гърлото...
Животът ме зашлеви
недвусмислено... ...
Дали е време за сълзи 🇧🇬
Отмери тъжно точно два!
И в тишината разпиляна
се процеди една сълза!
Наведен, стъпил на коляно ...
Есен 🇧🇬
Цветно, цветно и красиво,
тихо, слънчево расте.
Есен топла се разлива,
мислите ще разплете. ...