Poetry by contemporary authors
След време 🇧🇬
денят ни във мълчание ще стихне.
И горда ще се вмъкне самотата,
която с думи... дълго време трихме.
Душата ми за теб ще се затвори, ...
ОТРОВА МОЯ 🇧🇬
Изгаряща, болезнена отрова си ми ти
И страдам аз по тебе, мили мой,
От моята изтезана душа пак вали ,
Онзи потаен и нежен порой. ...
НА незнайния воин от съня ми 🇧🇬
където ме прати куршума,
в съня си за мен да заплаче,
да чуе самотните думи,
които кънтят под куртката - ...
Щастие мое * 🇧🇬
остани... Толкова рани преболяха...
Не ме оставяй като захвърлена на тротоара,
всичко някой ден си отива, но раните не заздравяха...
Очите си изплаках, а дори ...
Време на безкрайност * 🇧🇬
Толкова близък ми се искаше да те
усешам, а, уви, така не беше и не би...
Но едва ли усети ударите на моето мълчаливо сърце...
Думичка не казвах, страх ме беше... ...
Тишина 🇧🇬
Да мразиш 🇧🇬
Да мразиш,
да не те боли,
да изгаряш,
но сърцето ти ...
А МОЖЕХ .. 🇧🇬
стига само обич да ми бе поискал.
И ръката ти във моята ръка
със нежност щях да стисна.
А можех да превърна в истина ...