Poetry by contemporary authors
Писмо от един Хахо 🇧🇬
... посоките на този свят са пет, последната отвежда във Всемира,
роденият със участ на поет – дори отвъд да иде! – не умира,
събужда ни по третите петли, със Сънчо вечер води ни в горици,
ако душата много ви боли, превързва я със сенчици на птици, ...
Любов назаем 🇧🇬
Обичам силно от сърце.
Когато любя не предавам,
а давам много с две ръце.
Любов назаем аз не търся. ...
Навярно и утре е мъничко чудо 🇧🇬
Часовникът ча́ти с мечтите нечестно.
Вечеряхме царски, каквото дал Господ.
Един път е Коледа, не много често.
Обаче е празник,... какво да празнувам, ...
Търсене на надежда под елхата 🇧🇬
Тази вечер на злото прощавам и се моля звездите да бдят
над деца, на които войните им отнеха свободния час
за чудесния звън на мечтите, вдъхновено изпети на глас.
Всяка вечер смирено се уча да приемам живота без грим. ...
Баницата на Всемира 🇧🇬
... когато пукна в самота,
изписал три гори хартия,
от покривите на света
из сънищата ви ще вия, ...
Дорисувай си празник 🇧🇬
и огнено стопява самотата.
Мечтателно опъваш тетива
и целиш се в набъбващата дата.
Покрай мишената ли просвисти ...
На хубостта ти се крепят мечтите 🇧🇬
и моят свят чрез тебе разцъфтява.
Не си ли ти - ще рухнат бъднините
и всичко във мъгла ще е тогава.
Планети пъстри живват в небесата - ...
Днес прости... 🇧🇬
близки и далечни,
за това което са направили,
а ти си определил като погрешно.
Дали пък ти не си сгрешил в преценката? ...
Премълчан сонет 🇧🇬
Тишината след дъжд ми разказа:
– Аз съм тук като болка и лек.
Но – да люби, или пък – да мрази
в този свят може само човек. ...
Спомен за гора 🇧🇬
и с плам да те сънувам в зимна нощ.
А в твоя студ да стискам зъби с челюст –
възкръснал от красив и бял разкош.
Смирен трептя за всички земни сили, ...
Ако Иисус родил се е в неделя 🇧🇬
... нали изкарах Коледните пости, пък и живеем двама все сами,
при теб ще дойда тази нощ на гости – да ме гостиш със лозови сарми,
да почовъркам в белия оризец със дъх на риган, джоджен, куркума,
в туй време твоят смахнат телевизор дискретно да ми бърка във ума, ...
За да тръгнем ръка за ръка 🇧🇬
от която се ражда деня,
любовта те докосва, намира
в непонятния път, красота.
И синее навън тишината, ...
Аз съм необходимият луд 🇧🇬
Сякаш някой отряза с нож
моята бърза мисъл.
Сякаш цяла полярна нощ
нищо не съм ти писал. ...
Разказ за Жената на Поета 🇧🇬
... додето нощем лампата им свети
и топлата лулица им дими,
Жените на големите Поети
дали навиват лозови сарми? ...
Да съградим по-здраво мъдър храм 🇧🇬
със откровенията си " нахални " .
Ще ме погали пак с ефирни длани,
духът да не петнят дните печални.
Неукротим е живият й пламък ...
Пред Рождество 🇧🇬
Закъде си забързал, от умора пиян,
всяка дума е възел от мисловен гердан,
всяка тиха въздишка – кратък миг благослов.
Любовта ти е нишка в по-голяма любов. ...
Когато баба прави козунак 🇧🇬
... да се завърна някога по мрак
и да ми скръцне прочката позната,
когато баба прави козунак –
и задъхти на мляко в одаята, ...
От дупката на коледен чорап 🇧🇬
изскочиха от радост две пръстета
и що да видят – празничния град –
накичен, блед, предколеден и свети...
Разбира се, че помня – още как! ...
А по-добре да бъда мъртъв… 🇧🇬
и как ще ми обърнеш рязко гръб.
Когато ме убиеш с хъс пред стая,
в която си била стократно с друг.
Какво ще правиш вече ти и с него, ...