Poetry by contemporary authors
Беше ден неделя 🇧🇬
лятото избяга през глава,
и съседът цял ден вчера ряза
два кубика свлечени дърва,
тук-таме коминче взе да пафка, ...
Не закривай небето 🇧🇬
Защо да те лъжа, от корен съм жилав.
Не се впечатлявай, безмълвно изслушай
финала на моя нерадостен случай.
Предадох се, виждаш, в ръката най-веща, ...
Размисли 🇧🇬
че обичаш морския бриз.
Когато димят от проблеми комините,
твоето ще е каприз.
Разговаряй със нея, като с дама изискана, ...
Не тъгувай за мене 🇧🇬
И в тишината на дланите стихва мълва
А ти в тази пътека забързан
Поемаш със радостен усет обвързан.
Премълчаната обич се лута ...
Родната къща 🇧🇬
открехнат остана прозореца стар,
от счупена стомна се спомен завръща,
посипал във пръски дувара възстар.
На баба силуетът пристъпва на пръсти, ...
Мисионери 🇧🇬
Той - огнена тъма, прикрита зад кротка Луна;
преминаваха така през вселенската шлифовка,
учейки истини за живот и прераждания.
2. Два пламъка близнака с огромно его, ...
Надежда за мир 🇧🇬
очите шарят по витрините
и сякаш се надяват сред някой от долапите
просто да открият себе си.
Градът е млад и млада е надеждата, ...
Летен трепет 🇧🇬
слънцето във тебе гали
намери ли тревичка в мене
куп огньове ще запали.
В небето виждам птиче ято ...
На педя от спомен 🇧🇬
при живия корен на село.
Там облаци пускаха млада брада
и свиреше вятър на чело.
Зад клоните вечер узряла луна ...
Как си 🇧🇬
Искам да говорим пак!
Да е кратко! Няма време…
Просто дай ми знак!
– Чакай! Аз ще те прегърна ...
Така живея, тате 🇧🇬
баща ми се надвеси върху мен и тихо ме попита: – Как си, сине? –
смален под чорлавите небеса, към мен слетяха бащините думи,
събрани в мъдра капчица роса, мълчана сякаш от Мевляна Руми,
и аз душа протегнах на Възбог, и тихо промълвих – д ...
Благодаря 🇧🇬
тя молитва е кратка, безценна –
ако изричаш я ти от сърце –
грее чисто и пълно със вяра твойто лице!
Дума, която носи духовно богатство, ...
Момиче 🇧🇬
и все пак си толкова различна.
Но за мен си на китарата струните
и във света най-поетичното.
В мелодията моя си тази, ...
Без интернет 🇧🇬
и опънахме нерви като струни.
Нелечима зависимост се оказа
електронната връзка помежду ни.
Помислих, че пипнал е вирус ...
Очи човешки 🇧🇬
Говорят с глас, болезнен и вечен.
Обръща се болката в черна сълза,
когато ненужен си, сам и обречен.
Свят един цял за онзи разкриват, ...
На дребно се пилея 🇧🇬
не влагам в туй ни знание, ни мисъл
и сякаш друг куплетите е писал,
среднощ. И е будувал до зори.
А изгревът в очите не гори ...
Жълтите листа летят 🇧🇬
хризантемите цъфтят!
Някак странно, мълчаливо
жълтите листа летят.
Във душата ми е мрачно, ...
Като птица загубила ятото 🇧🇬
дреме, провисна просторът.
Двата скореца отвънка не млъкват,
може би се обичат и спорят.
Помнят листата звън на авлига, ...
Реален живот 🇧🇬
инфаркта два прекарах.
Сърцето се разхлопа,
бъбрекът притропа.
Простотата ме блъсна, ...
Писмо от един Валери 🇧🇬
не станах ни известен, ни богат, сях жито, жънах щир и паламида,
от съмнало до тъмнало ви пях – и сричах невъзможните си рими,
и при това с volume-то на max, солист в капела Фейсбук-херувими,
презрял навеки фалша да съм пръв, осъмвах ...