Poetry by contemporary authors
...Божествен кокоши трън 🇧🇬
държи гной нажежена
Земята – мазол.
Човешкият папилом –
пясък в космична мида... ...
В изповедалнята - 17 🇧🇬
Започвай вече, дъще! Не мълчи!
Че притесняваш се, това личи!
ТЯ:
Простете ми! За първи път съм тука! ...
Невододайна 🇧🇬
В оазиса ти болна се помайва
отколешна, избликнала през май,
пресъхваща река невододайна.
Повелята прозря и се вглъби, ...
Благодаря 🇧🇬
че ме е дарил с дарбата да пиша слова.
Да величая делото му аз да спра не мога,
защото е загинал, жертвал себе си за хората.
Благодаря на моята мила добра майка, ...
В Доброто Смисълът се крие 🇧🇬
по-трудно от това не знам! –
Съзнанието трябва будно
да бъде даже в стрес голям.
Изискват се желязна воля, ...
Allegro moderato 🇧🇬
... дали защото мъжкото ми лято
покри го вече есенна слана,
със себе си – в allegro moderato –
живея в мир, покой и светлина, ...
Празнично 🇧🇬
излязла бавно от вълшебен сън.
И ме подкани в празнична алея
да диря времето омайващо навън.
Душата ми въздъхна и притихна, ...
Изваяна от слънчевото злато 🇧🇬
но все не мога да ти се наситя!
А искам пак и пак да те погледам,
че моето сърце за тебе пита!
И сякаш във вълшебство си живяла, ...
Като крадец не искам да надничам 🇧🇬
Завесата е спусната и тихо
на чакане аз дните си обричам.
На сцената, отвъд, сега е лихо -
като крадец не искам да надничам. ...
Като копнеж… 🇧🇬
което днес се смее и не плаче.
И паяче, което си плете –
дома със малки крачки.
Жестока си. Като копнеж, ...
Душата ми – премръзнал коледар 🇧🇬
за обич и за здраве обикаля
града любим, като Балкана стар,
какво, че няма сняг и е разкалян
под гегата ѝ пътят каменист, ...
На моето момиче 🇧🇬
На моето завършено творение.
За всяка малка, кактусна сълза,
пролята от виновно отчаяние.
За всяка болка свита във юмрук, ...
Полазник от Небето 🇧🇬
... усещат всичко старите ми кокали, щом ме пробудят Третите петли –
добра ли ще е зимата, жестока ли? – в душата ми бял сняг ли ще вали,
дали дошло е време за умиране? – или ще ме забрави Господ? – жив,
да купя масълце – и бучка сирене! – че да ми спретне мама кадаиф, ...
Коледен хербарий 🇧🇬
да си принуден да се раздвояваш.
Не казвай думи, свити до безчувственост,
тях само времето крои и прекроява.
Сама си подарих звездичка коледна, ...
Раздяла 🇧🇬
Добре.
Но нека да е
през средата.
И тогава ...
Жената с бялата "Nokia" 🇧🇬
– Номерът не съществува! – джиесемът изсумтя.
И го тряснах – луд и улав, във кашпата за цветя.
Разхвърчаха се бутони, тъп дисплей без светлинка.
Сняг от сбръчканите клони хлътна в моята яка. ...
Хляб от думи 🇧🇬
... все по-успокоен – и благ,
дори и някак си по-мъдър,
седя на своя къщен праг –
с надежда утре пак да бъда, ...
Едно дете ми свири на пиано 🇧🇬
Едно дете, помилвано от Бога, ми свири през съседния панел –
и учи го учителката строга на Моцарт, Бах, Бетовен и Равел,
как гали с пръсти белите клавиши! – понякога бемолите греши,
навярно няма кой да му напише, че фалшът е във нашите души, ...
Любовта 🇧🇬
сърцето с парещи стрели,
вълнува те и ти говори
за щастие и за мечти
А пък Съдбата се усмихва ...
Кралят на мача 🇧🇬
... да бе ме кръстил тати Лео Меси
или – защо пък не? – и Мпапе,
тя – мама, щеше питка да омеси! –
да каже: – Тръгвай за Катар, хлапе! ...
"И" като истина 🇧🇬
от което винаги бягам.
Вероятно ми е съдба.
Не ще я надбягам.
Всъщност й вярвам, ...
Случка без елен 🇧🇬
е паркирана в града.
Не със кон или магаре,
ама пълна със чували.
Има старец до шейната, ...
Зима 🇧🇬
искам пролет и цветя,
остани при мен, любима,
когато пак ще полетя!
Душа за рози бленува, ...
Коледна мечта 🇧🇬
Коледният дух далече е от мен.
Горчилката от безжалостно отнети
дванадесет усмивки нагарча ми и в този ден.
Зеленото е знак за младост и безгрижност, ...