Poetry by contemporary authors
Мачкане на дните 🇧🇬
Не мога вечер да заспя.
А времето така ме сèче,
но да ме сгъне не успя.
Вървя по пътя си с тревога ...
Слънчогледов оптимизъм 🇧🇬
последните лъчи на лятото.
Сега са в разцвета на живота си
и дружно греят като за последно.
Защото знаят, че животът кратък е - ...
Карамелена луна 🇧🇬
Със пръстите на пролетна трева.
Обичам те със нежността проблясваща
По устните на карамелена луна.
Обичам те като дихание на славеи, ...
Историята не се повтаря, но се римува 🇧🇬
щом ние я забравяме, когато
хората предпочитат войните -
богатствата от опустошаване.
Не ни интересува в днешно време ...
Сърдечен зов 🇧🇬
Обгръщам с поглед тук и там.
И сякаш съм в Ермитажа
поглъщам с поглед замечтан.
Магията на градските кафета, ...
Непразнично 🇧🇬
Гневен и страшен е, с бронежилетка и каска.
В храма почернени майки, дечица, съпруги…
тихо преглъщат най-тъжното свое причастие.
Този Великден сърцата от злост не пречисти. ...
Хляб за братя 🇧🇬
замръкне ли върху парчето хляб? –
дали ще се прекръсти с радост плаха,
че Бог го е споходил – сам и слаб,
дали ще натроши на някой гълъб ...
Сърцето ми вземи с обич 🇧🇬
погубят чувствата във мен…
Когато образи красиви
изчезнат с идващия ден…
Сърцето ми вземи със обич, ...
Рокля от дъга 🇧🇬
роди се днес...
и роклята ми се стопи!
Превърна се във захарна дантела
На пеперуда танца проследих ...
Нищо сложно 🇧🇬
да се каже днес.
Няма нужда от кавички
или интерес.
Няма нужда и от маски, ...
Дума на мъж 🇧🇬
Изгубих и последния завой.
А беше остър. Даже беше зверски.
И водещ към последния покой.
А стъпките ми водят наобратно. ...
На моята учителка 🇧🇬
И пред нас се е разстлала
като на длан голямата земя.
В началото сме…
И морето е разляло ...
Орелът 🇧🇬
в девета синя вис е на квартира.
Че знатен е родът му и от сой,
че път в калта не трябва да намира.
Че не познава слабост и сълзи ...
Двойка млади роми 🇧🇬
Тя го държеше под ръка.
Говореха на български.
Тя беше с черна чуплива коса, черни очи, тъмно червено червило, бяла като сняг риза, черен панталон с изгладени остри ръбове и черни лъскави обувки.
Той - с възчерна коса на къдрици, черни като антрацит очи, високо подстри ...
Ти 🇧🇬
В сърцето ми - усещам с теб безкрая.
Усмивката ти - слънчеви лъчи.
В душата ми - ярко щастие блести.
Прегръдката ти - дом цял. ...
Присъда - Свободен 🇧🇬
Вий къде сте? Във клетки с мечти?
През прозорец навън, ококорени,
с непроглеждащи в мрака, очи...
И защо не крещите широко ...
Сън 🇧🇬
тиха и безбрежна:
до главата ми приседна...
Защо си мислех,
че е стара,грозновата? ...
Учител 🇧🇬
а ти с ръка погали ми косите,
усмихна се и после ме прегърна,
прочела моя смут в очите…
Не зная от къде намираш сили ...
История в облаците 🇧🇬
е да не разказваш за любовта,
която ти е скъпа на сърцето.
Публичността убива поезията
Открита в особена страст. ...
Ти помниш ли дъгата – обещана... 🇧🇬
лозите стари дълго ще я помнят. Утъпка хризантеми и треви.
Присвиха се небесните простори, градът, като след чума опустя,
щом стихна, дъжд припряно забърбори, заупокой над мъртвите листа.
Довчера бяха весели и пъстри, и есента – художник самоук, ...
Когато теб те нямаше до мен... 🇧🇬
Умората е тъмното начало
и краят на сърдечните илюзии.
Не знам кога навън е наваляло
и кой хомот от тръни ми нахлузи. ...
Страх 🇧🇬
в главата ми мисли летят,
въртят се, преплитат се,
безизходни пътища правят.
Наивно спокойствие държи ме, ...
Светулка и молец 🇧🇬
и тя му каза: „Ти не си светец,
защото правиш дрехите на дрипи,
а книжният молец пък дупчи книги,
роден си само за беля. ...
Когато Мъж се връща при Жена 🇧🇬
преди да тръгна, милнах те на прага, Жена с прекрасна блузка на каре,
в полите ти – изящни кринолини! – се вихрех сякаш в утринна роса,
и – тръгнал вдън зениците ти сини, потъвах вдън бездънни небеса,
дали във Варна, в Рим, или във В ...