Пропукана е стомничката пъстра
на детските ми спомени щастливи.
Изтичат бавничко, на бели пръски,
вълшебни дни и тихо си отиват.
Сълзят и се стопяват неусетно, ...
Целувка от смъртта
Скучно ти е навсякъде и с всички,
отново тъжен си след смях,
а ръцете ти са толкова набодени, че няма къде
да си сложиш поредната доза смях. ...
КИЛОМЕТРИ СЕГА НИ ДЕЛЯТ,
НО ГЛАСЪТ ТИ ПО ЖИЦАТА МЕ СГРЯВА...
..КОЛКО ПЪТ ИЗВЪРВЯХМЕ СЪС ТЕБЕ ДО ДНЕС,
КОЛКО СЪЛЗИ ИЗПЛАКАХ НА ТВОЕТО РАМО?..
НО ЖИВОТЪТ СИ ТЕЧЕ, ВРЕМЕТО МИНАВА, ...
Знам, животът ни е толкоз кратък
и за красивите неща не ще остане време,
дори да викам със молба към Бога,
не ще се върне онзи миг на първата целувка...,
първи трепет и погледът щом станах твоя. ...
Писнало ни е да сме човеци явно
Писнало ни е да сме човеци явно!
Дърветата ни пречат само.
Да чупим крилата – харесва ни
и да меним същността и лицата си. ...
Годините минават със сезоните,
разделят ни все повече във времето...
И спомена за тебе избледнява,
отдалечава ни в пространството.
Защо така се разделихме ? ...
Отпивам последната глътка кафе.
С надежда поглеждам утайката.
Обръщам чашата върху салфетка
и започвам да градя дворец от илюзии.
Представям си, че ме очаква щастие, ...
Пристъпвам бавно в цветната градина,
красиви са уханните цветя.
Съзирам роза сякаш от коприна
по нея - малки капчици роса.
Навеждам се да я докосна. ...
Не отминава нищо, нищо не пристига.
Застинала в зловеща постоянност,
душата ми е сивият гранит на вечността,
душата ми - кръгът порочен на всемира.
Не отминава нищо, нищо не пристига. ...
Искам да си истинска жена - любовница!
През всичко да прекрачиш!
През ехидността на съдбата ни - сводница,
през условности, които ще те влачат
във леглото на предопределения... ...