Poetry by contemporary authors
Hякой ден 🇧🇬
посреднощ копнеж ме буди, да е както и преди.
Имах стих и знаех песен. Пишех думите ѝ аз,
вярвах, че в света чудесен има място и за нас.
Този град ми се присмива. От смеха му ме боли ...
Блус за влюбени 🇧🇬
... когато в тихата ми стая засвири радиото блус,
започвам тихо да мечтая да милна кичура ти рус,
да вейна – вятърче в лагуна, палтото ти от кадифе,
да те прегърна – и целуна, да ти сваря едно кафе, ...
Жената от огън и момчето от лед 🇧🇬
Тя е жена, сътворена от огън
Той е момче, нестанало мъж
Замръзнал насред свойта самотна вселена
Излъган, захвърлен, миришещ на дъжд. ...
Все някога някъде 🇧🇬
по риза или балтон според сезона
всяка сутрин по тъмно излизаше,
преди още трамваите да потеглят,
по пътя спираше за кафе и вестник, ...
Моята чудна мечта 🇧🇬
потънали отдавна в забрава,
открих вълшебна кутийка,
реликва от моята баба.
Пружинката щом я навия, ...
Ябълковото дърво на двора 🇧🇬
е ябълковото дърво на двора.
На клоните му до сами върха
се люшкат ябълки и се кокорят.
Подобно жълти мънички слънца ...
Кокичета 🇧🇬
загнездени в тъмни дири,
проядени от тъги.
Сърце, отнето от обичта
напомня черното под очите, ...
XII.Разтварям сърцето 🇧🇬
о, друже, незнаен читател,
от чувства на обич обзето,
като пред безценен приятел!
Преминах отново по тази ...
На сцената 🇧🇬
Там горят и угасват кибритени клечки.
Лицата ни същите, а маските вечни.
Завесата пада, царе ли сме или пешки?
Краката си в нови обувки обуваме. ...
Сбъдната мечта 🇧🇬
но истински, да се науча
със новичкия си смартфон,
във караоке да се включа.
Ще бъде с мене всеки ден, ...
Безсъние 🇧🇬
и меко се излегне над града,
снижават се човешките капризи,
от фарса не остава ни следа.
И в този миг, когато тишината ...
Добрата дума пет пари не чини 🇧🇬
... изглежда, съм тотално откачил,
или във мен душата се изкълчи? –
защо светът – за шепа хора мил,
за повече от нас е зъл по вълчи? ...
Ще чуе света 🇧🇬
там сребриста Луна от въздишки ми броня кове
и гори сред огището стих от безсилие палнат,
този свят оглушал е от злост и горѝ стиховѐ.
Пак дъгата превита на две е ковашко духало, ...
Понякога 🇧🇬
И се усеща липсата на зов в словесното прекръстване.
Тя, любовта, извира между думите, когато съществува.
Не зная как, но другояче струните звънят от всяка дума.
Останалото, позата, усеща се и просто обич няма. ...
Allegro moderato за Смъртта 🇧🇬
... все още жив – без пукната пара,
не се и питам, дишам преблагато –
дали бедняк последен ще умра,
или ще легна върху крини злато? – ...
Снежно очакване 🇧🇬
снежинки две поне да кацнат тук,
животът в бяло пак да ми разкаже
с най-тихия и лъчезарен звук.
Снегът далечен колко ми е важен, ...
Hапук 🇧🇬
аз гледам те и без да мигна даже.
Подводна яма, луд водовъртеж,
солта лекува делника прокажен.
Животе мой, пак раните броиш, ...
Сърце 🇧🇬
С мойто леко сърце се спускам по сипея стръмен.
С мойто леко сърце се влюбвам до лудост в дните кристални.
С мойто леко сърце
Много леко аз ставам ти. ...
Безмълвен сонет 🇧🇬
Знам – бяла смърт и думите застига.
И те тънеят! – чути, неразбрани.
Щом нейде пее пролетна авлига,
веднага я огракват хищни врани. ...
Спомен за бащиния дом 🇧🇬
... понякога се връщам у дома
като случаен гост от друга ера –
прозорците са с друга дограма
и хлебецът го няма във панера, ...
Говори ми 🇧🇬
говори ми с душата!
Говори ми, когато
в мен е само тъгата!
Говори ми не спирай! ...
Посланията на сърцето 🇧🇬
по гълъб бял изпращам аз.
Привързано е за крачето
на птичката във утрин час.
По гълъб бял изпращам аз ...
Откровенията на един римуван хлапак 🇧🇬
Тази вечер погълнах словесен живак. От години животът ме по̀щи.
Нямам спомен за ден, който беше смирен, и се лутам самотен на тъмно.
Ще четете ли мен като светъл рефрен, щом след буря отново се съмне?
Тази тежка борба за насъщни парѝ ме ...
Най-къси са щастливите минути 🇧🇬
под камък в старата заспят затрупани.
А в новата - любов, мир и разбиране.
Най- къси са щастливите минути…
Небето е картина. Цветна пита ...
Балканска йога 🇧🇬
"Не дишай....Брой до три...
Издишай за четири.
Отначало почни....."
За това ли давам парите си, мамка му - ...
На Русе 🇧🇬
ще видиш ти град прекрасен, сияен.
Окъпан във слънце, посипан със сняг,
той все е така красив и омаен.
Попаднал във Русе оставаш пленен ...
IX. Природен лечител 🇧🇬
при ставни и костни болежки.
На глухи , слуха им възвръща
и радостни връщат се вкъщи.
Лекувало тумор и буци, ...