Ако в душата си усещаш страх,
животът ще те плаши най-ужасно
Агресия ако сещаш към света,
ще те нападат враговете ти безгласно
Ако борбата те привлича като мед ...
В душата ми възраждащо се случваш...
Вълшебната ти красота зове.
Врати с усмивката си ти отключваш
към приказните топли светове.
Показваш ми пейзажи необятни, ...
До теб ми светна вън. До твоя образ ярък.
Дете от тлен и сън. Дете на моя сянка.
А ти си танц от миг. И в мен е огън слънчев.
Роди се в дух и стих. Макар от жад да съхнеш.
До теб ми светна вън. ...
Дали сте осъзнали вий приживе
каква благочестива дан сте дали
на българите? Как умът от сиво
е разцъфтял след буквите скрижали?
Един живот човешки не достига ...
Учителка съм по призвание. Будител.
И втори дом за Вашите деца.
Изпълнена с ентусиазъм утрото посрещам,
щом знам, че ме очаква досег с малките слънца.
Изгубвам се във жадните за знание очи! ...
Първото е географско местообитание,
второто пък е простотия и незнание.
Първото е работа и предприемчивост,
второто е завист, кариеризъм, низост.
Първото е духовна чистота, морал, ...
Татяна Г. Денева и Таня Мезева
Не се забравя лесно любовта,
когато е изгаряла душата...
Когато смисъл жизнен е била
и огън див бушуващ във сърцата. ...
А лятото е истинско дете -
с разрошени коси от водорасли.
В очите му синее се море
В усмивката му - слънчице израства.
Краката му - обути в топъл дъжд ...
Не живея живот на "прогледнал" слепец.
Не приемам "морала" на блудници.
Не на "чисти" сълзи от престъпен ловец.
Не очаквам "приятели" сводници.
Не изпявам куплет на безгласен певец. ...
Пожелаха му уж: — "Добро утро"! – усмихнати леко,
но къде е доброто клошарят до днес не откри.
Не попита един: — "Де е къщата твоя човеко?
Що кръстосваш града? Каква мъка те буди в зори?"
И къде са ти рожбите, никой ли тебе не пита: ...
Тъй нужна ми е вяра за да дишам
и за да оцелея още малко.
Признавам си го, затова ви пиша –
не се ли справя сам, ще бъде жалко.
А може би за този свят ми трябват, ...
Денят ми очертан от дива врява
и пъстри политически осанки,
назад в сърцето някъде остава
с разцъфнали минути като гранки.
Навътре е денят и разсъблечен ...
Не, мамо, не пораснах безгрижна,
нито създадох прекрасен живот.
Гледам мечтите ми как се изнизват,
върхът е за мен непосилно висок.
Опитвам се, мамо, и някак се справям, ...