На моя Анхел
Сутрин, щом от сън се върна
и очите ми погалят слънчеви лъчи,
не се усмихвам, утрото не поздравявам,
а в тишината шепна: "Моля те, прости!" ...
Стъпалата ми са студени,
измръзнали от този мрачен свят, по който стъпвам.
Прекалено съм наивна, за да оцелея,
може би затова те обичам.
Сърцето ми е още топло. ...
Животът идва, за да го обичаш,
за да го споделяш, да твориш.
Той изчезва, когато се отричаш
и мечтите си отказваш да строиш.
В живота идваш, за да се научиш ...
Вилнеят често в моя женски рай светкавици и даже урагани.
Смелчага ли си? Влизай и узнай цената на крилете за избрани.
Ще смогнеш ли, или ще бъдеш слаб, до Евината щерка да достигнеш?
Вода да ти е дом и храм, и хляб, пред бурите око да не ти мигне.
Защо ли питам? Отговора знам – сама съм си и рая, и ...
Няма ги онези български села,
рано сутрин петльо да пропее, агне да заблее.
Куче със синджир да задрънчи,
крава в обор да замучи.
Две, три палави козички, двор да овършеят. ...
Едно прозорче вечер свети,
рядко то излъчва светлина.
Хората са лакоми за пари и предмети,
а родовата къща остава си сама.
А тук ние от малки деца сме израсли, ...
Отлиташ, накърмен със лято, с целувки и ласки от мен
аз се боря неистово с вятъра и тежък е първият ден...
Първият ден, без да те има, е ден на мъка без лек
после дните бавно размиват се и някак свиквам без теб.
Само че всяка нощ те сънувам толкова близо до моите устни ...
Надлъж и шир снегът безспир се трупа
и тържествува зимата студена.
Под преспите не искам да изгубя
прекрасната ти аура, съкровена.
Покрити са гори и планини ...
Случва се, да изпаднем в живота.
Коляно ожулили... или пък нос.
Търсещи помощ от ръка крепка
и някой, който да повярва в нас.
Превъзмогнали болката и хората. ...
Проклинай ме на прага на смъртта,
сърдита стой над смъртното ми ложе
и всичките ми книги след това
чети ги без да плачеш,...ако можеш.
Ти, дето ме провождаше пиян ...
Такава пързалка е този житейски наклон...
Шейната и ските са луксове за предпазливи.
С деца се пързалях понякога върху найлон.
Ехтят като спомен в ума ми гласчета щастливи.
Но днес е различно. В извитата ос на въпрос ...
Детето намери мъртва лястовица,
оплетена в телта на оградата.
И изведнъж си помисли колко много
прилича корема ѝ бял на цвета на роза.
Розата, която вчера откъсна ...
Everybody is writing about true love.
About all the happiness and the suffering that brings you.
But nobody is writing about summer love
the purest of them all and the most beautiful love.
Don't get me wrong, nothing can compare with the true love, ...
Двама сина родих и ги кръстих Николай и Валери в зори.
Пред икона на Господ се кръстих и помолих вовеки да бди
над чедата, които обичам – две орлета в небесната вис,
за които сърцето събличам и пътувам към залеза чист.
Те растяха щастливи и смели и играха на воля игри. ...
Купонът е горе!Там, на Балкана,
насред мезета лежи и пъшка
юнак с почти празна до дъно кана
и свинска мръвка, почти запръжка.
На една страна- салата с чушка, ...
Виелици се гонят из всички улични ъгли
и шепнат думите ти,
така достига гласът ясен до моите уши...
Мъглите спускат своите воали над града...
Целувката ти усещам, разхождайки се по булевардите сама. ...
По Петър Анастасов
И живях на земята, тъй както си знаех...
Поживях си макар, че бях малко щастлив.
И за много в нещата дори нехаех.
И в добрите си мисли не бях завистлив. ...
По стъпките на вятъра вървя
и жълтите листа с ръце докосвам.
Не ща да се сбогувам с есента,
обятията й жадувам още.
Но знам че идват гневни студове – ...
Тя е тиха и кротка жена. Тя си няма мечти като другите.
Иска просто да не е сама, там, в прилежния рай на съпругите.
Има шест неуморни ръце — за децата, торбите и къщата...
Ако всяка превърне в перце, няма никога пак да е същата.
Но в живота не става така. А пък нейният не е от леките. ...
Една овчица пътя прекоси
и хлопката ѝ дрънкаше сакрално.
Селцето – като в репортаж банален,
отвъд баира кротко се стиши.
И в топлия кожух на есента ...
Доде живеем в гъстата мъгла, в която Господ тъй не ни целуна,
нима захвърли старата лула? – огнивото, пунгията с тютюна,
нима във гардероба си ската и сетната си вехта бяла риза? –
и зачерта с най-тежката черта живота, който тихо се изниза,
нима заряза летните кънки? – и светлите девойчици из парка, ...
Благодаря ти, Отче! Бях в заблуда.
Изгубен бях. Разкаяносломен до смърт.
Но днешният ти неочакван дар прокуди
от плещите ми планината на греха.
Чрез Теб откривам святостта на дните. ...
Къде е Лена да ми сготви боб чорба?
Защо, любима, тъй ме изостави?
Аз нямам вече чучулигова творба,
а плачещи очи и болни стави.
Цените на картофите се качват, ...