Те... живеят в нашите сънища
и не лазят, а смело летят.
Без крила са на птици, но буря в тях
се завихря, мир да родят.
Тези странни чудаци гостуват ни, ...
Има хора с толкова светлина вътре.
С онова меко сияние, което топли без да те изгаря.
Но нямат нито един прозорец,
за да може да се види отвън.
Остават все така незабележими ...
Аз мога да счупя небето на малки стъкла
и там да достигна баща ми (навярно е в Рая).
Не се ужасявам от падане (нося крила),
обаче, дали той ме помни и иска – не зная.
Той може да има дете – по-достойно от мен. ...
В кошерите има мед, защото има ред -
тая мисъл най-напред прочетох в Интернет.
В хубавата ни страна, щедра и добра,
всеки, без закон и ред, търси каца мед.
Полицаите са курназ, но са като нас, ...
От заранта се щу́ра раздвоен
и кръстът му сдървен не дава мира,
през късна есен що да е, освен
лумбаго, но от туй не се умира.
На облака брадата подкъси, ...
С "Да пием" започват много поети.
"Да пием" за нас, за живота, смъртта!
Уж доста съм чел, но така не прочетох
"Да пием за моята вярна жена"!
За тази, която без грим ни посреща. ...
Разкъсвай. Събличай. До голо. До плът.
Показвай, поете, да надзърнем отвъд.
Че раните криеш. Повтаряш - кървят.
А всички сме хора. Във всички болят.
Маските сваляй - помада и грим. ...
Да будиш хората от сладкия им сън,
да, топло е в къщи и студено е навън.
Спокойни са, те обичат само тишина,
работят неуморно навели своята снага.
Заспали хората не вдигат своята глава, ...
... мислителят във мен се противи – не знам защо отказва да приеме,
ведно със постулата „С 'est la vie”, и глупостта, че всичко е до време,
че всичко свършва в края на града – и по-нататък нищо друго няма,
и чезнем – пясък, шепица вода! – в което няма мистика, ни драма,
отказвам да повярвам, че смър ...
Божествената връзка между майка и нейното усмихнато дете
е литнала в съзнанието чайка. Съзнанието наше е море.
Детенцето се ражда – пеленаче, полегнало на майчината гръд.
За татко си момчето е юначе, заченато от неговата плът.
Родилното е стартовата права на нашите заплакали съдби. ...
Тази стая стои от години,
с бели стени, и широки прозорци
а брезите които посяхме отдавна,
вече стигат с листата си горе, ...
и си мислиш, за празнотата ...
Изпросените добрини горчат,
в душата като камъни се трупат,
обвит около тънкия ми врат,
все повече денят затяга клупът,
душѝ полека порива ми свят, ...
Понякога е някак тъпо и безенергийно,
няма звезди, няма луна.
Процесът живот тече си стихийно,
душата обвита е в безцветна мъгла.
Отваря се сякаш вратата на Ада. ...
Защо ли, кажете, не можем да пием
кат' младите пичове, а вече се крием?
Защо ли не можем с очите да стрелкаме,
млади момичета и улегнали лелки?
Защо не остана нищо от лятото? ...
Полето ме посреща мъчаливо.
Един изгубеник съм в него аз.
Припомням детството игриво,
почти докосвам го в мъгла анфас.
Отмина главното - не съжалявам. ...
Той се спира от маса на маса.
Дрипав и тих, с протегната длан.
Несретник, клошар, пак проси цигара,
и лев за кафе … Живот срещу дан!
А той отредил му е роля такава - ...
Отрони ме тъгата натежала.
Съдбата много дълго бе въртяла
в пространството последните въздишки.
Омръзна ѝ да бъде котка. Мишката
съм аз. (В една метафора се крия.) ...
Зад хоризонта слънцето се скри
и усмири лъчите си горещи.
В препускане на гаснещи звезди,
като разплакани църковни свещи.
И в миг небето с гръм ще се взриви ...