Poetry by contemporary authors
Не ме забравяй ти 🇧🇬
А тишината днес боли във мене
и мракът стене като жив.
Не ме забравяй ти!
Аз помня всички твои стъпки ...
Душа 🇧🇬
душата ми понявга си почива на пейката ми – с биричка в ръка,
направо покрай мене мързелува! – а римите ги пише някой друг,
и аз, нали говорят, че съм улав, ѝ казвам: – Айде, чупката от тук! –
но тя е упорита! – тя не иска без мен да ...
Ти пак си същият 🇧🇬
откривам път към теб любов.
И някак странно, неусетно,
и пътят се превръща в зов.
Ти пак си същият, аз зная – ...
Желание 🇧🇬
понякога и да мълча!
Душата ми да бъде твоя,
да ме сънуваш през нощта!
Да ме приемеш със сърцето ...
Какво е доброто? 🇧🇬
отвори очи,
завъртя глава
и попита:
-Какво е доброто? ...
Ние 🇧🇬
от доброто родена!
Ти си Вселена,
от мене родена!
Ние сме една ...
Стадото на слепите пастири 🇧🇬
са ни повели някъде нагоре,
където ни очакват сухи репеи,
изтръгнати от ветрищата корени,
където подир дъжд едва покълва ...
Игра 🇧🇬
на сравняващия ум,
далеч от всеки шум
играят
на не се сърди човече ...
Тихите поети 🇧🇬
Обаче...
Те и другите са слаби хора, но просто не обичат да се занимават със изгреви, залези, любовни трепети, бабини деветини и пистолети опряни в челото.
Другите, казано иначе са просто поети, които не обичат да пишат.
Другите не обичат да те занимават със мисловните си пиру ...
Нищо лично 🇧🇬
Сенките се спускат край реката.
Нищо лично. Време е да тръгват.
Аз не знам къде, но е оттатък –
някъде, където не е тъмно, ...
Автопортрет със светкавици 🇧🇬
под дрезгавия блясък на светкавици,
сега се разпродавам на автопортрети –
портретче тук, портретче там.
Поетче тук. ...
Вярвай 🇧🇬
онзи със лукавата усмивка!
Осветявай вечно добротота
дори с пламъка на една свещичка.
Подай ръка, дори самият да си в нужда ...
Бащината къща 🇧🇬
в бащината къща при майка и баща.
Те посрещат те с усмивка на пътната врата
и прегръщат те искрено от сърце и от душа.
Ще минат много дни а може би години ...
Ода за моето мишле 🇧🇬
и – не щеш ли! – от килера мишчица се появи,
каза ми: – Здравей! Отдавна все те гледам, без да шавна,
но със стихчетата, явно, ще умреш от глад, уви!
От дивана ми изцърка: – Спря да ходиш и на църква! ...
Детство мое 🇧🇬
озвучени с радостен вик,
на деца безгрижни и засмени,
живеещи за своя миг.
Усмивките смели и красиви, ...
По слънцето не стреляйте, боли 🇧🇬
изкашля тежък, мокър сняг в калта.
Чух „Свраката“ довършвал си Моне́
под сини сенки, с няколко палта.
Градът угасва в бели цветове, ...
Като езичник, който не подбира... 🇧🇬
красивите слова, се чувствам днес.
И може би пред тебе губя чест,
и се разстройва звънката ми лира.
И може би пред тебе губя чест, ...
Спомен 🇧🇬
детенце аз, меченце той.
Играехме си, спяхме двама —
детенце аз, меченце той.
До мене Мечо пак седеше — ...
Молитва за България 🇧🇬
надянали бермуди, бяла ризка, момчетата да вихрят хвърчила,
момиченцата, опнали бял ластик, да пеят кротко: – Ема-еса-са!
И новините да не са ужасни! – да ме събуждат сутрин в пет часа́.
И майчиците с бебешки колички да кърмят в парка с ...
Граница 🇧🇬
между нощ и ден
е тихо и красиво...
На границата
между ден и нощ ...
Спри време 🇧🇬
а капки от сърцето ми извират.
Преваля времето, върви,
годините ми вече са унили.
Тежат от болки и мечти ...
Рада – дъщерята на Родопа 🇧🇬
търговецът от планината.
Но се оженил родопчанинът
и рожби седем от жената
той имал. Вълчо Казалията ...
Старите кучета 🇧🇬
Когато всичко се оголва и става скучно.
И няма какво друго да правиш освен да скърбиш за старите приятели, подритвайки по улицата нападали листа.
Да човъркаш стари рани, или да слагаш на кантар своя и нечия чужда вина.
А младите кучета ...
Надежда за утрешния ден 🇧🇬
свободна воля нявга ни е дал.
Премазани от времената груби,
превръщаме се в топчици от кал.
И не калта онази, от която ...
През лятото 🇧🇬
пред пръсване
взиращи се без колебание
в отразените си образи
върху острите ножове ...
Вампири на нощта 🇧🇬
Мъглива нощ
Нарастваща луна...
безпътица
Тъй тъмна мощ ...
Сянка в небето 🇧🇬
Накапах свода с восъчни вини.
Не съм, не бях, не ще и бъда – птица,
а само облак, който се мени.
Под мен – гори, поля и океани, ...
Случайно на гара Варна 🇧🇬
Ти – изпуснала влака, а аз – без пари и подслон.
Но да тръгваме, мила!... Защото съм сърбал попарата
на ченгето, което се шляе по втори перон.
Да преминем шпалира на врабците, във парка замръзнали. ...