Влачиш последните върши и силите гаснат,
въздухът лепне от жегата, съхнат уста.
С рани покрити са дланите и да зараснат
вече не чакаш, очите прибулва мъгла.
Скръбен е тонът протяжен в последната песен, ...
В погрешния ъгъл на кръглия свят, заплитам терлици зелени,
та с тях да прекрача незнайния праг към куп паралелни вселени.
Отляво ми смига щурец виртуоз, че някъде там е изкуство
единствено с музика всеки въпрос, досадно бръмчащ, да пропуснеш.
А вдясно се хили тапир под мустак - не пита защо ще отивам, ...
Тъгата ми небрежно ме разсича
и сее лед във кръвния поток.
Депресията с плътта ми се облича,
от огледалото ме гледа некролог.
Изгубен съм в житейските си дрипи, ...
Допускам, че далечни брегове
навярно с грешни щрихи са чертани.
Миражът за спасение – до днес,
е лъгал много смели капитани.
А картите не струват и петак, ...
Потънала сред смет реалност.
Дървета украсени са с торби.
Реките ни, канали за потребност.
Сред пушека, боклукът пак гори.
На пясъка с мазут делфин умира. ...
Паметта на земята ми стара е жива,
под небесния свод дълговечно разказва
за тракийка засмяна и чудно красива
как със залеза топъл залязва.
Как със изгрева струен на изток блести, ...
Кажи ми какво искаш да направя,
само да те държа в прегръдките си
Не може да се отрече, че химията между нас бе толкова силна
Не мога да се отърся от тези спомени, които царят вътре
Студено е, откакто не сме заедно ...
И времето плаче место не намира,
когато бащата безхлебен прибира,
поредна надежда издигнала замък,
срина със грохот камък по камък.
Главата пръска сълзи напират, ...
Поседнах на пристана, тъй уморен.
Вълните нашепват легенда.
За кораба бял от любов сътворен,
отплуват душите на него.
Те стигат в безкрая до синьо небе, ...
Те отражение са на душата,
която се оглежда като в езера.
Блестят от щастие те понякога,
или окъпани са в сълзи от тъга!
Те очите разказват за човека, ...
Един такъв наглед обикновен е
денят. Вали, липите пак цъфтят.
Наивникът, след дългото летене,
намери път към по-добрия свят.
Сред шепичката мокри изпращачи, ...
Прохладен е денят и е унесен,
зеленият му смях се разширява,
и пресен мирис на озон донесе,
разпръсква го, и щедро го раздава.
Дъждът – нощес, а днес е кротко, тихо ...
Ти ме пи като вино, но ангелът слаб ти е,
щом дошъл си да тропаш на портата моя.
И не питам плътта още жадна за грях ли е
или искаш да мъчиш душата. Прибоят
във очите ти - двата угаснали въглена - ...
Под влияние на вдъхновението,
поета пише стихотворението...
За на живота хубавите неща
и за отражението им върху реалността...
За кафето сутрин с приятел, ...
Не съм очаквал да те срещна отново,
и да ме накараш, да се чувствам така неповторимо,
отново и отново ме караш да мисля за теб,
не знам какво ще правя ако продължаваш да ме караш да се чуствам така блажено,
желая да открадна още моменти с теб, ...
Когато се смея и грея,сияя,
когато очите блестят и летя,
когато се радвам и силно мечтая,
няма скрито. А ти се съмняваш в това.
Когато притихна и нищо не казвам, ...
Пленен от хоризонта, се усмихваш
на миналото - някогашно настояще.
Пулсират още вените с напев излишен.
Сърцето носталгично го изпраща...
Нима не е красиво тихо да умираш, ...
И като нож – до дръжката забит
светкавица небето пак разпаря.
Гърмът разказва онзи страшен мит,
за Ахерон, за Стикс и за лодкаря.
Баща му сприхав старец бил - Ереб, ...
Подготвя се дъждът за воден празник,
рисува капки, после с радост пуска.
Денят е тих, спокоен, не ме дразни,
дъждовно се сгъстява от закуска.
Вали си неочаквано, красиво ...