Short stories and prose by contemporary authors
Малко математика без анализ 🇧🇬
Абе, аз по математика бях слаб – в специализираната математическа паралелка имах едва петица, за статистиката не съм си купувал тапия, че съм специалист, ама понякога мисля ...
Късчета от мозайката 🇧🇬
Учудих се. Нормално момче беше.
Оказа се, че търсел нова работа. И ходел от интервю на интервю. Като кандидат за държавен глава по телевизиите…
хххх
Рекох да се подготвя за Хелоуин. ...
Подобието Негово 🇧🇬
“Айфонът ми го няма” — само по ЗигиТВ 🇧🇬
Люба, като любов 🇧🇬
Разкази за животни 🇧🇬
- Здравей! - ми каза тя
Останах много учуден. Говореща овца, трикрака, пък и щастлива.
- Здравей! Имаш много хубава усм ...
18+ Не може клуб само с членове 🇧🇬
Та рекох аз да направя антимодерна организация. На последните мъже. Бели мъже. Работещи. Обичащи жените. Уважаващи закона…
Което се оказа трудно. Тъй като хората искаха да са в нормално общество, обаче обществото не се съгласяваше с еретичните им мне ...
Съвсем неприлични и антинародни размисли 🇧🇬
Така че – очакваме на кормилото да застанат професионалисти. Управленци…
Само дето съм скептик. Все ни предлагат някакви… Еди ...
Сбогом 🇧🇬
- Не знам, дали ще оцелее. Някакви деца го намерили под електрически стълб умиращ. Цялото му ляво крило беше смляно и се наложи да го ампутирам.
Отворих чувала и внимателно го извадих. Наистина едвам дишаше. Сложих го в хола върху едно одеяло. Три дни го наливах със ...
Ще правя нелегална организация 🇧🇬
Бая по…
Момичето си има кръстница – както в приказката. Само дето… Модерна кръстница. Негър. Гей в рокля, изящни чупки на пръстчетата и тънко гласче…
А сега пуснаха комикс за Супермен. Който станал гей. И явно ще спасява напомпани младежи ...
Тъпи ямайци... 🇧🇬
После заспах. Без сънища, без кошмари.
Събуждам се и виждам, че са минали 12 часа. С почти затворен ...
Белязан да умре 🇧🇬
Небостъргачът - 1 🇧🇬
Райската ябълка 🇧🇬
Пламъчето вече изтляваше в очите на чорбаджи Драган, когато една ръка сякаш го дръпна от небитието и пак го върна в познатия му свят - в домашния уют на голямата чорбаджийска къща... През замъгления поглед на вече уморените си и пресъхнали очи старецът видя един твърде блед и размазан сил ...
18+ Трудна дилема 🇧🇬
Бащата: Ако беше казал 25 сантиметров, щях да ти отговоря веднага!
25:63 🇧🇬
25:63 часът. Спокойна вечер. Говоря си по телефона с чаша уиски в ръка. Не мисля за нищо. Щастлив съм.
Всъщност, този GSM не съм го зареждал от месеци, но е хубаво да си говориш с някой. Особено, когато не става дума за утре.
Утре е нещото, което ме кара да мисля, а мисленето руши щас ...
Кой не спазва Наредбите? 🇧🇬
Никога и Някога 🇧🇬
Спомен от детството 🇧🇬
Бях на около 4 или 5 годинки, възраст от, която имам още спомени, бистри и прекрасни. Помня онези време ...
Вогонции... !!! (Началото) 🇧🇬
2186. Прекрасна и щастлива за мен година. Сдобих се с мечтата си.
Стоях в голямото хале и с грейнали очи се радвах на моята "Мортана-Бенс". Малък кораб за междузвездни полети. Имаше всичко, дори и хиперсвет ...
Сделката - финалът 🇧🇬
06:00 h. развиделяваше се. Събудих се с усещането,че съм напуснал нещо важно. Нещо което, реалността ми отне.Сънувах вода,храм,светлин ...
Не казвай никога ..''никога'' 🇧🇬
с познати на чашка-две узо.
От доста време при мен работеха две момчета сънародници, те бяха доволни, че им плащаха редовно всеки ден на касата по 45 евро, аз доволен, че изпълняваха съвестно работата си и нямах забележк ...
Бягство от щастието 🇧🇬
Софийски роман – глава 18 🇧🇬
Днес улица Раковска беше изключително оживена. Коли, тролеи, и главно пешоходци, бяха превърнали тази централна софийска улица в най-оживеното място в града. Беше края на месец юли и жегата беше ужасна. Никакъв полъх откъм планината, жестокото юлско слънце беше напекло токущо поло ...
Две думи 🇧🇬
По-сложно е да го разбереш. А защо ли?
Едно дете на улицата хвърля камъни върху вагоните на влака.
Възрастен човек изпуска миризми и мляска връз седалката на влака, храни се с мазна баница. Яде и пърди. Усвоява мазнината.. Доволен е. Но не напълно - липсва му айран ...
Студ през 1812 🇧🇬
Честно е след такъв катарзис човешкото съзнание да бърка белотата на виелицата с белотата на рая. Белотата бе толкова непрогледна, че се чудиш дали то ...
Дневникът на омагьосаната / продължение/ 🇧🇬
И ето, пътят ме изведе до тук. Мислех, че няма да се справя, но не, успях!
И нищо от съкровищата на душата ми не остана в подаръчната кутия с целофан, а се валят на ...
Спрете ми мисълта - искам да съм нормален! 🇧🇬
Е, все още са малко…
Да беше наредил другарят Живков – 100 000 поне щяха да са. Ако пък посочеше с лулата ваксинационните пунктове таварищ Сталин – за три дни нямаше неваксиниран да остан ...
Женски съдби 🇧🇬
Елена седна на пейката и стисна голямата си пътна ча ...
Критикът 🇧🇬
Мисли за всеки ден 🇧🇬
Когато си правиш тънки сметки, работата става дебела.
Тежко се живее с лек човек.
Човек толкова се е изнежил, че приема истината като инквизиция.
Екологичната катастрофа е в душите ни. ...
Сливовица 🇧🇬
Рано сутринта набързо прегледах гражданската, каското ...
Изключително неправилни и вредни размисли 🇧🇬
С истинска, действаща, предпазваща, сериозно изпитана и гарантирано помагаща ваксина…
хххх
22 юни 1941 година е своеобразен водораздел в политическия живот в СССР. Повечето противници на болшевиките застават на страната на властта. Защото смятат немците за по-го ...
Душата на мелничаря 🇧🇬
– Много мъка съм срещнал по пътя си, момче... И много зло съм срещал! Да кажеш голямо или малко зло, ама как да го прецениш, как да го претеглиш... Злото винаги си е зло и толкова! И от него все боли... малко или много, ама си боли!... Ето това на никого не пожелавам, момчето ми, на никог ...
Бай Ангел 🇧🇬
Диагноза "аутизъм" - 2 🇧🇬
С годините някои от болезнените и натрапчиви навици на детето започнаха да отпадат, сяка ...
В гората 🇧🇬
Стъпките на Деана бяха единствения сигнал за живо същество на пътя в сутрешната тишина. Прах се надигаше като изтласкваща се вълна след всяка нейна крачка и бавно политаше обратно на мястото си.
Колкото по близо стигаше тя до гората, толкова повече започна да чува гласът на баба си, ко ...
За упокой 🇧🇬
Крила 🇧🇬
Сега отново бродех сам.
Забих се в една глуха уличка. Нямаше почти нищо осветено. Само в дъното ѝ блестеше бяла реклама.
Доближих и видях магазинче с олющена дограма, а на витрината с готически шрифт пишеше "Крила". Надолу бе лепнат надпис с разкривени бу ...