geni24
202 el resultado
Лъжа от обич
(На татко)
Колко пъти те лъгах и гледах в очите ти,
колко пъти ти казвах, че всичко е в ред,
обещавах, а всъщност се мятах в лъжите си, ...
  501  18 
Затворена врата
Спрях пред вратата плътно затворена,
дълго я гледах, но не посмях
да ти почукам и да я отворя.
Бях колеблива, обзета от страх! ...
  678 
На моста
Минавам отново по стария мост,
обрасъл с въздишки вековни.
Потапям се сякаш във твоята власт,
заслушана в думи любовни. ...
  384 
Любовно танго
В стая, покрита със споменен прах,
призраци стъпват на пръсти,
времето дреме на стария праг,
забравило да се прекръсти. ...
  276 
Повече от блян
Знаеш ли обич ти как се дарява,
как се протягат две топли ръце,
как се отключва ръждясала брава,
нощем огряна от лунно лице? ...
  357 
Говорят, че си двайсет грама,
тъй малка литваш към безкрая,
напускаш тялото било ти храма,
прегръщаш свободата си към Рая.
Душа човешка - двайсет грама, ...
  340 
Танцът на един живот
На площада, огряна от сноп светлини,
още старата опера чака
под прожектора ярък да се появи
балерината-лебед от мрака. ...
  370 
Сега съм Жена
Ангел не съм дошъл във съня,
крилете оставих на прага.
Сега съм жена, просто жена,
надянах любовното расо. ...
  343 
Старата мрежа
Отрано на кея стоиш и хвърляш пак мрежата стара,
годините спря да броиш, а само им носиш товара.
Зареял си поглед далеч и слушаш как пее морето,
очите ти светват за миг, как стяга те само сърцето! ...
  398 
Да бъде любов!
Пристане мой, ти пак приюти ме,
че времето люшка ме нощи и дни,
но чувах в съня си едва доловимо,
тихата песен на твоите вълни. ...
  344 
Момини сълзи
Станала рано Росица, в мръкнало още навънка,
лик си измила с водица, снага си стегнала тънка.
В дълги си плитки що сплела, китка трендафил се кипри
сребърни менци си взела, че на чешмата да припне. ...
  444 
Малката цигуларка
Паважът – измит от дъжда заблестя,
тук-там запроблясваха локви златисти,
но тя ги прескача, дори полетя,
развяла опашка със сини мъниста. ...
  666  12 
Времето всички мостове срина,
съдбата ревниво скри те от мен,
останаха старите снимки във скрина,
купища спомени в миг споделен.
Морето все тъй изумрудено синьо, ...
  577 
Постели ми, майко!
Дойде си Момчил хайдутин у дома рано при зори,
пред поглед му черно чернее, в гърди му рана гори.
На прага майка му седи, очи ù все са по друма,
ръка ù Момчил целуна и с много обич продума: ...
  432 
Лицето на нощта
Лицето непрогледно на нощта
помръкна от плача на тишината,
а спомени, отвлекли пак съня,
полека разсъбличат ми душата. ...
  469 
Да бъде любов
Пристане мой, ти пак приюти ме,
че времето люшка ме нощи и дни,
но чувах в съня си едва доловимо,
тихата песен на твоите вълни. ...
  365 
Лунни сълзи
Яхнал черния впряг на нощта,
по блестящи звезди-коловози,
той препусна захвърлил скръбта,
към най-старите лунни чертози. ...
  419 
Среднощните коне
Виждаш ли среднощните коне?
Чакат ни във пазвата на мрака,
всеки иска да ни понесе,
времето е в тях, а то не чака. ...
  665  10 
Тихият бряг
/Свидна/
Брегът е утихнал, брегът е заспал,
немеят вълните, днес не танцуват,
целунат от времето блясва корал, ...
  418 
Тръгна си каза, че късно е вече ...
Гласът ти ме блъсна точно в гръдта,
малка сълза на пода се стече,
ти стъпка я после изчезна в нощта.
Знам, че тълпата жадно те глътна, ...
  386 
Безумно е!
Ослушах се, сърцето ми препуска,
в гърдите ми камбанен звън ехти,
уж тихо е, нощта коси разпуска,
разнищена душата ми шепти. ...
  580  16 
Преди да те срещна аз те познавах,
преди да се влюбя, обичах те аз,
дори без да зная, но някак успявах,
за теб да живея, под твоята власт!
Съдбите ни бяха се срещали вече, ...
  495 
По тревата пристъпвам – тиха и боса,
като ангел съм, само любов и душа,
лъч погали и стопли ръката ми росна,
със усмивка посрещам и днес утринта!
Не ме питай защо съм ефирна коприна ...
  321 
Във рибарската му хижа,
на по чаша чай със ром,
разговорът пак се ниже,
ту за улов, ту за дом.
-Бай Стояне, разкажи ни ...
  579  10 
Последната гара
И последната кръв от лицето се дръпна,
бе живял, беше минал през Ад и преди,
но защо ли сега вляво дяволска тръпка
сякаш рови със огнени нокти бразди. ...
  430  13 
Родил се беше в тъмнина,
пораснал бе, загърнат в нея,
в съня си виждаше света,
а денем пееше за него.
Научи се да свири сам, ...
  1696  21 
Ще бъда онази жена
Когато стопи се снегът в душата ми, с бяло покрита,
а вятър отвее дъжда и тъмния облак в очите,
когато сърцето прости и скъса коварната мрежа,
тогава светът ще искри и поглед пред мене ще свежда. ...
  339 
Среща във времето
/Свидна/
Помня малкия пристан, говорещ с вълните,
бриза топъл, погалващ ме с нежни ръце,
фара мигащ, подпрял с рамене висините, ...
  371 
Повеждат нестинарките хора,
дошли от времената ни прастари.
В кръга блести разпалена жарта,
но босите им стъпала не пáри.
И въглените срещат женска плът, ...
  325 
Тъмно е, мамо, свърши денят,
ала играчките ти не прибирай
още, не искам да ме винят,
нека да помнят, че ги обичам!
Ето, отново тъжно мълчиш, ...
  312 
Ще те обичам лудо, неразумно,
ще те отричам, в теб ще се кълна,
ще бъда лоша, от любов сразена,
ще съм солта и в твоята сълза.
Ще те разкъсвам от копнеж и страсти, ...
  386 
В съня ти бездомна ще дойда,
когато нощта се разлиства
и рони звездите със пръсти,
в душата ми буря поройна.
И няма да бъда свенлива, ...
  388 
Някой ден щом любовта измине
пътя непосилен на ятата,
стигнала до края на земята,
сълзите си бавно ще изтрие.
Някой ден косите си ще пусна, ...
  260 
След сто години още ще те чакам –
отблясък във зениците ти тъмни
и ще се раждам, мълком ще умирам,
в сълза отронена, щом се разсъмне.
След сто години още ще обичам, ...
  388 
Плувах в кехлибара на очите ти,
сякаш цяла в тях се потопих,
устните ти шепнеха „Обичам те!”,
и опи ме с този шепот тих.
Огънят, разпален във сърцето ми, ...
  348 
Грешна във съня си те очаквам,
със врата отворена широко,
луда страст сърцето ми пришпорва
и в гръдта ми влиза надълбоко.
Мигове се плискат на талази, ...
  333 
Ти дебнеш, досущ като хищник опасен
и всяка частица поглъщаш от мен,
в очите ти мълнии святкат и гаснат,
все още не вярваш, че си победен.
Аз сякаш разпадам се бавно на части ...
  350 
Сега е време, време за раздяла,
в такова време просто се мълчи,
а тишината тръпнеща и бяла,
заспива тъжна в нашите очи.
И няма време, време за въпроси, ...
  390 
В стая покрита със споменен прах,
призраци стъпват на пръсти,
времето спи на стария праг,
забравило да се прекръсти.
Вятър в комина свирна с уста, ...
  377 
Дойде си Момчил хайдутин у дома рано при зори,
пред поглед му черно чернее, в гърди му рана гори.
На прага майка му седи, очи и все са по друма,
ръка и Момчил целуна и с много обич продума:
-Постели ми, майко, постеля, поклон на нея да сторя, ...
  347 
Propuestas
: ??:??