НЯКОЙ ДЕН
Някой ден,
когато поискаш
да забравиш очите ми –
ще замръзне душата ми - ...

Една жена, родена за кралица,
живееше сред хората в едно село.
Не беше чудна хубавица,
но имаше сърце добро.
Нехаеше за почести и слава ...

От мъка няма да замина,
от болка едва ли ще умра.
Щом искаш, ти иди при нея,
поемам цялата вина...
Сълзите - няма да ги лея, ...

Малко време ни остана,
... месец-два...
и после ще останат
само снимки, някакви лица...
И всеки своя път ще следва, ...

Навън бе навалял разкошен сняг
и в неговата девствена милувка
градът притихнал спеше. Своя бяг
бе сякаш спряло времето. С целувка
от звезден скреж бездънното небе ...

Как беше тя?
По-добра от мен - дано!
Целуваше те по-страстно от мен - дано!
Прегръщаше те по-нежно от мен - дано!
Обичаше те повече от мен? Лъжа!!! ...

Обичам те, защо да крия,
Обичам те и страшно ме боли,
Обичам те. Но не ме обичаш ти!
Обичам те, сърцето ми плаче
Иска да се върнеш ти. ...

Мразя те!
Мразя твоето ледено сърце!
Мразя теб и твоите красиви очи.
Мразя всичко в теб и тази усмивка дори!
Мразя те! ...

Със сърце за нежност закопняло,
аз ти пея мойта тъжна песен
и с взор в кръшното ти тяло,
спирам се в погледа чудесен,
който е страна, стиха родила, ...

Стъпки ли чувам на двора,
или вятърът стене в умора?
Тъжни камбани щом бият,
звездите зад облак се крият
Тихо е, като сбогуване, ...

Редутска драма ( Епизод 3 )

Сватба решихме да вдигнем голяма, разбира се трябва да кажем на тате и мама.
Честта за това се падна на мене – Бисер и баба нямали време. Съобщих им новината по телефона, а татко ми обяснява за л ...

Чакам... крачки отмервам във търсене.
Блага дума издумана покривало за раните,
колкото синапено зърно вярата в мене.
Чакам го да порасне, а пръскат се мислите.
Не дочакала свивам в косите си вятъра, ...

Огърлица от паднали звeзди-автор Петр Давыдов
превод на български Весела Кънчева
Във октомври златни капки
ще сбера в блестяща огърлица.
Сред случайните минутки ...

неспирно капе
водата, сталагмитно
минава денят...

Очакване

Напрзно ли се взирам в мрака
и мъча с трепет своята душа,
стоя нетърпеливо и те чакам ...

Е, както разбрахте, вече живеем при баба, че нашите в Люлин вдигнаха врява голяма. Какво пък толкова? Нали ще се женя. Щастието в живота сама ще намеря. Само че от два дни се чудя, така както си седя, дали любовта в живота, включва мирис на потни крака. Тъкмо се мая, от къде в бабината къща пила да ...

шепот
защо следиш
защо ме наблюдаваш
не ти ли стига
разраненото сърце ...