Да ме погубиш
Да ме обичаш, значи да боли,
една целувка значи обещание
и всяка сълза като клетва тежи,
като нестихващо сладко страдание. ...

Повече от 1300 години на картата на Света има парче земя, запазено за потомците на Хан Аспарух, за хората, изтърпели мъките и подтисничеството, срама и изтезанията, за да извоюват правото си днес да живеят свободни и да се наричат българи.
Това е народът, преодолял безброй препятствия и успял да се ...

За болка и тъга тук място няма,
на този свят нивга няма самота.
Самотен си единствено тогава,
когато празно е във твоята душа.
Когато чувстваш себе си излишен ...

Предаваме се в бурята на времето,
забравяме пак силните си корени,
бягаме, подгонени от бремето,
да живеем бедни, ала непреклонени.
Свеждаме глава пред всяка пречка ...

Часовникът тик-така
Часовникът тик-така бясно.
Съзнаваш ли в какво си ме превърнал!?
Обезличена съм от цялото туй тежко бреме,
да приема, че без теб ще мине... ...

Увяхват китарите
Заспиват
Умират дори
За да се родят някога
Отново ...

М ързелива светлинка в
Ъ гъла блещука
Ж елание за грях поражда
Е да, но ми е скука
Т ърпение не ми остана ...

Роден съм да пувам на плиткото,
тъй както риба-луна
любима, угаси светлините -
в нощта е видим брега.
Три портокала, любов, ...

Какво е болката без рана?
Какво е да си жив мъртвец?
Какво е да не можеш да забравиш?
Какво е нощният копнеж?
Когато викове не чуваш... ...

Не се радвай никога предварително!
Остави времето да покаже дали да се радваш или не.
Дори и да ти покаже "да", пак не си застрахован от нещастие.
Бъди на първо място Жена.
Бъди Мъж. ...

Да убиеш всичко само с една мисъл.
Настъпва застой, когато нещо е свършило
и си на прага на ново.
Що е застой?
Състояние на обмисляне - ...

Кратко казано: " Каква е Жената?"
Тя е едно прекрасно цвете, влияещо се от сезоните.
Сезоните са етапите от Живота,
в които тя променя обвивката си - външна и вътрешна.
Външната обвивка, подвластна на вътрешната. ...

Събудих се и почнах в миг да плача, усмивката ми скри се в нощта и някакси, учудващо за мене, в сърцето си открих студенина. Отправих взор в посока на звездите, опитах се да ги докосна с ръка и стъпкала за сетен път мечтите, посрещнах утрото, изпълнена с тъга...

Плача ли? Така ли мислиш?
Но не... Сълзи от радост ли са те?
Боли, нали? Така си мислиш...
Нима живота ми отне?!
Живея ли? Нима и ти си тръгна? ...

Всеки път, когато тръгваш,
всеки път боли така...
Всеки път, когато млъкваш,
миг, преди да тръгнеш от дома.
Всеки път, когато плачеш... ...

Ако трябва веднъж целуни ме,
но със тази целувка една,
че по мене гориш покажи ми,
запали ме и аз да горя.
Ако трябва веднъж прегърни ме, ...

Като ослепяла денем звезда
За теб съм, казваш, твоята звездица.
Най-любимата и скъпа на света.
Винаги помни, аз съм само влюбено момиче,
познало с тебе любовта. ...

Когато моите очи срещнат твоите,
когато моето сърце почувства твоето,
когато душата ми намери опора в твоята,
когато ръцете ми се вплетат в твоите,
когато устните ми се впият в твоите, ...

Когато надеждата умира бавно,
когато спомените разкъсват душата,
когато болката убива славно,
когато времето спре да тече
и единствено сълзите продължават да се стичат, ...

Възможно ли е човек да е абсолютно сам, съвсем сам на целия този огромен свят? И ако е така, защо по дяволите, този човек трябва да съм аз??? Нима съм толкова ужасна??? Не, не искам да мисля така… и без това ме боли достатъчно силно! И отново тоя шибана мисъл сковава съзнанието ми! САМА! ВИНАГИ САМА ...

Капка в морето съм аз,
тръпнеща да се слее с теб!
Слънчев лъч съм аз,
докосващ нежно лицето!
Лунна светлина съм аз, ...

Опит
Избирам символ нов – цунами, бяг, порой,
разруха, чайка няма търси бял прибой.
Така със гняв кръвта сърцето бие, рони...
О, страшен миг след буря, тих зловещ покой. ...

Гледа слънчо от високо,
гали с топлите лъчи.
Падат жълтите листа на двора,
плавно,тихо кат сълзи.
Идва есен златокоса, ...

Живеем в свят на окови, тежест и лъжи,
живеем в заблуда обвинявайки правителството ни.
Раждаме се! Умираме!
Извървяваме своя път без цел.
Хулим, говорим, съдим другите ...

Единствена
Дали за теб съм чаканата бяла истина,
която тихо си изплакал в нощен час,
или в безумство съм мечта измислена -
без име и лице, без звънък топъл глас?! ...

Какво от туй, че ти не ме обичаш,
какво от туй, че ти не ме разбра,
какво от туй, че ти за мен не мислиш,
какво от туй, че отново съм сама!
Няма да се моля и да плача, ...

Позволи ми да ти се раздам,
да израстна и да разцъфтя
Да те взема на крилете си
и към Рая да те понеса...
Че Времето по-бързо е от мене ...

забрадка сива в небето - сълзици пророни,
отдолу се кискат озъбени – старите тръни,
а вятърът, луд и настръхнал, тревата подгони.
Без теб залъка сух е - преглътнат насила,
водата безвкусно горчи и с ръжда ме пропива. ...