Белово! — Черква
стърчи нависоко и
мрака зачерква!.

една „държава“
продължава трайно да
опечалява

Добре съм. Просто съм много, много слаб. И от жегата страшно ми се пие вода. От вчера не съм ял, но нямам апетит. Все пак си казах: "Брат ми, така не може! Иди си купи поне хляб!". Не знам какво е станало. Стори ми се, че за миг съм се отнесъл, а ето че лежа в линейката и лакътят и коляното ме болят ...

Живея в свят необясним, свят жадуван, неделим..
Всъщност всичко е толкова красиво, колкото Жена, сияеща от любовта..
И когато всичко уж е "сиво" се появява пролетта, напомняща ми затова, че Животът е сбъдната мечта..
И ето аз сега лежа на поляна с разцъфнали пролетни цветя, слънчев лъч и малко добро ...

Влакът закъснява. Тичам по перона.
- Стой, дете, до мене, няма да те гоня! -
баба във страха си леко се провиква.
После се оглежда стреснато. (Да свиква!
Гладските обноски ще останат тука!) ...

Когато в полунощ ще си заспала,
свалила дрехи... всякаква вина,
отпусната и топла, мека, бяла,
и милвана от сребърна луна...
по лунен лъч при тебе ще се спусна, ...

Пътят внезапно ли свърши
или катери небето?
Вятърът клоните кърши
и ги премята в полето.
Полетът сменя посоки, ...

В умалелите ни дрешки,
детството се гуши скрито.
От игрите ни лудешки,
панталонките пробити.
Топки, ластик и фунийки, ...

3. Големият сън
Девети „а” преживяваше поредна буря в чаша вода. Физкултурникът беше пак заминал нейде по състезания с отбора по хандбал, та го заместваше библиотекарката. Тя пък какво можеше да им каже, освен да опита с молби да ги задържи поне за половината час в стаята. Пробваше, но...
Момичетата ...

Не! Няма да отворя вратата! И навън няма да изляза!... Да, и теб няма да пусна вътре!
Какво като хората ме слушат? Зад вратата на моя апартамент съм, ще крещя… Пък и важното е какво крещя. Записвай, записвай – нито дума против властта, нито дума против Божия инструмент…
Не! Не съм избръмчал!
Даже на ...

Вплетени в прегръдката на буйния огън в камината, дървата пукаха като пуканки, които подскачат и се пръскат с характерен звук. В комина бучеше зимния вятър.
Пламен, които седеше в удобното си кресло нервно затръшна лаптопа си. Вдъхновението му се бе изпарило и младият писател се притесняваше, че ням ...

Аз се казвам Митко. Имам градска баба.
Ходи на прически. Мила е и слаба.
Но обява дадох. Телефон написах.
Търся друга баба. Майка ми се слиса.
Вечер си мечтая как отивам в село. ...

Плътта е като корабно въже,
придърпва ни към земните ни страсти.
Душите ни разкъсват се на две,
когато любовта отпие властност.
Разлюбените винаги мълчат, ...

Моята земя е странник за мен
Аз нямам душа в мен
Ледът на сърцето ми расте
Елементарният въпрос на живота ми избягва
Имотът моето сърце изпада в арест ...

Очите ми са жадни езера.
Клепачи нямат и да спя не зная.
Не изповядват нищо на нощта
и тя не може да ги разгадае.
Ръцете ми са жилави лози, ...

Неделя —
време гальовно,
молитвено
и черковно!...

ПОВЕЛИТЕЛКАТА НА ПРАЗНИЦИТЕ
Все някога сте я срещали, да знаете. Но може би не сте ѝ обръщали достатъчно внимание. Може дори да ви е издразнила с нещо, може и да сте решили, че не е съвсем наред . Но няма начин да не забележите Повелителката на празниците.
...Тя ги помни,чака и напомня непрекъснато ...

Които каят
се, надежда, вяра и
любов вещаят!...
Каят се — сиреч
любов и надежда, и ...

Ежедневни приключения 5
...
Пак ли заваля?!
Гръм отекна, чак до мозъка ми изтрещя.
Бегом, в банята се скрих ...

Лятото хукна по чехли,
прашните улици броди.
Съхнат тревиците крехки
жълти цветчета наболи.
Нека е лято и нека ...

Триптих Тарзанов трансплантира
туптящи тичинкови трели.
Тънее тетивата там.
Токсичен тропот транскрибира
тотемни точици в тунели, ...

Опитай да приютиш морето във шепа,
да хванеш Луната със длан
Да уловиш на вятъра шепота
Някога тогава и някъде там
Но покани Луната на танц ...

На село е така -
цял ден игра.
Имаме си езеро,
толкова е близко -
на една ръка. ...

Мъчат ме мисли, минирали малкия мозък,
Музата мирно метафори мрачни мълви
Мощно морят ме мелодии мерзки –
матови, мътни, метални мъгли ...

Мечтаех те, дори и без да те познавах,
в съня си те рисувах с пъстри цветове..
Твоя шепот, в крясъка на болката долавях.
Към тебе прекосявах океани, брегове...
В полъха на морски бриз те пресъздавах, ...

Оценявай живота, защото
се върти колелото неспирно.
Защитавай гласа на доброто
и прощавай делата немирни.
Опознавай места по земята ...