Пепи иска ваксина,
дай и едно кило.
Глупостта не загина,
но каквото било - било.

Останаха само парчета по пейката.
Взривени частици, в ръцете въпроси.
Останаха думите, цопнали в локвата,
лицето ми питащо твоето: Кой си?
Отвърнаха птиците, пеещи щастие, ...

Ех, така ми е тъжно и болно,
мойто куче от старост лежи.
То навярно е май недоволно
или смърт ден след ден го грози.
Помня онзи април, преди време, ...

Разказ от Зоя Христова
Чете: Калоян Христов

Един експеримент на сингбека "Жерави" на Т. Трайчев. Поставихме този разказ , на шега и ми се стори , че все едно музиката е писана точно за този разказ. Пък може и на вас да ви хареса.

Рано сутрин в раннина,
сред градина от цветя
млада мома убава
се е спряла пред леха.
Менци медни тя държи ...

Съществуват ли две числа със следното любопитно свойство:
произведението им е по-малко с 666 от броя на годините на съществуване на Земята, а сумата им е по-голяма от броя на годините на съществуване на вселената?
П.П. Информацията за точните числа на годините на Земята и на вселената не е от същест ...

Над площада от коледен блясък пленен,
прогърмява последна звезда наранена
и към вкъщи потича река устремена,
под елхата да срещне нощта пресвещенна.
А край нейния бряг, там на пейка самотна, ...

VII. Сърце обичливо
Бедно ми, бедно, сърце обичливо,
винаги влюбено, щедро си било!
Щеше ли, мило, да бъдеш щастливо,
пътя към Нея да беше открило? ...

Къде изчезна добротата у хората?
Човек може цял живот да се чуди...
Суровият живот? Душата? Умората?
Коя е причината? Кой и защо я прокуди?
Може би света в който живеем ...

Нероден живот
Споменът ме върна към една отдавнашна история, която съм запомнила с най-големи подробности.
Имах изпит в университета и се шляех безцелно по улиците на Велико Търново. Бях отседнала в хотел „Стадион“. Не ми се прибираше. Времето беше прекрасно – пролетно, явявах се на предварителна се ...

Нежната снежинка - Г. Павлова
Малка къщичка в полето
насред преспи сняг,
покрай нея тичаше момчето
гонеше снежинки пак. ...

Додея ни вече, додея, да си седим по къщята,
като овцете да блеем, вълци бастисват стадата, вълци проклети хайрсъзи и мечки люти стръвници,
а ние, клети девици дрънчиме с празни паници,
та белким се поуплашат
и малко се поразпашат. ...

Събота
Ще ида в петък, ще си купя по две за левче, пет за два.
И ще те чакам.
Ще се мотая около кафе машините, ще си говоря с продавачите, ще се преструвам, че разглеждам.
И ще те чакам. ...

Това е любов.Това е надежда.
Това е вяра. Това е радост.
Това е началото на Изкуплението.
Това е етап от нашата история на Спасението.
Това е среща с Христос, с Дете. ...

​​​​​​Не се оплаквай, че съдбата все те кове.
Мечтата на животът ти винаги те зове.
Трябва желанието в теб сили да бере,
а сега главата пак те пита на къде.
Отвори широко вратата на щастието! ...

И нямам градина – днес всичко е блато.
Дъжд зимен поляга – останал без сили.
Отново съм крива, и зла, и рогата –
напразно рисува ми вятър камили,
по дрипави облачни, сиви парцали, ...

Сред бавна плавност
капка рязка бързина.
Небето диша.

Розата е най-красивото и най-греховно цвете от целия ареал цветя на земята.
Както всяка пролет и тази разцъфна.
Но розата, която цъфти в близост до училище, е различна. Тя е запазила спомени за много любов, много въздишки и притихнали погледи в далечния хоризонт, където свършва планината.
Пътят ми д ...

Най-добрата дума чул съм я от мама:
- Жив да си ми, сине! Да си ни отмяна!
Нека като слънце, озарило двора,
мисъл да ни радва, че с добри си хора!
И където, сине, бил си и ще бъдеш, ...

Наивни сме мъжете, простовати,
мишени за ловуващи жени...
Но пък с претенциите сме богати
и смятаме... че ние сме ловци...
Да, такива сме, елементарни!... ...

Преди години някаква непозната почука на вратата ми. Носеше сива вехта рокля. Беше много слаба. Очите й бяха хлътнали навътре. И въпреки това ми се усмихваше. Приютих я за малко. Направих й кафе. А тя ми разказваше истории за живота си. Преди няколко месеца последният мъж на когото гостувала, я изго ...

Подаръци ще има за всички от сърце!
🎄
- Мамо, тате къде отиде?
- Навън да пуши. Тичай да отвориш, звъни се! Сигурно е Дядо Коледа!
Отваряйки вратата, Мимето дърпа Дядо Коледа да се наведе и му шушне на ухо: ...

Дори и белият нарцис... е с жълт корен!

Провокирано от Мария Панайотова, с обич.
Беше сприхав ден.
Всеки обиден! Озлобен!
Всеки настръхнал!
И към доброто обръгнал. ...

Тя не каза сбогом на никого.
Просто си тръгна тихо...
И остави спомен в мислите,
любов в сърцето и душата...
Отстъпи пред магията на Новата ...