dansyto
803 резултата
Искате за Новата година,
аз да ви разкажа как ми мина?
Ооо, това бе нещо героично,
непредвидено, дори епично!
Бяхме се събрали най-нарочно, ...
  605  34 
Ще тънем във калта, ще тънем още,
защото сме създали адски транс.
Безмерна алчност, потопена в пошлост
е филмът ни – житейският каданс.
Навярно трудно е да бъдем честни, ...
  220 
(На Рада, 3 януари 2023)
Ти знаеш ли какво е незабрава? –
на люляците приказния цвят,
зелената разлистена дъбрава,
дихание на юлски липов свят! ...
  776 
Ще тръгна по пътеките незрими,
пътеките, които виждам аз.
Табели нямат те със свое име,
не ги лови́ най-точния компас.
Ще тръгна, там ме чакат световете, ...
  285 
Пишете свободните стихове,
пишете ги – целите в бяло.
За жалост, те дишат със хрипове
и нещо във тях не е цяло.
А то е, да пръскат мелодия ...
  562 
Чуваш ли ме в този леден мраз,
толкова премеждия пребродих?
Знам, че ми е нужна твойта власт,
твойта светлина, за да ме води.
Аз съм скитник, трудно оцелял – ...
  218 
Събудих се, а още беше мрак,
земята бе унесена и тиха.
И аз, като неосъзнат сирак,
безропотно в ума си взех да скитам.
А там бе низ от чудни светове, ...
  227 
Две, три неща ми трябват в този свят –
частица обич, залък и мечта.
А другото е пъкленият ад
на нашата съблазън – суета.
Защо да пиша, ако не тъжа, ...
  192 
Поезията не е просто строфа,
тя носи устрем, смисъл, светлина.
Понякога е с гръм от катастрофа,
друг път е нежна, мека топлина.
Поезията е с крила на птица, ...
  565 
Реших елхата коледна сега,
да украся с най-ценните гирлянди.
Накичих я не просто с красота,
а с изповед, с магия от брилянти.
Знамение за щедрост тук ще има – ...
  625 
Кога ли ще се срутят върху нас
от яростта си гневни метеори?
Не чувате ли мощния им глас,
заслушайте се, ще ви заговорят.
Оставени сме в Космоса велик, ...
  228 
  561 
На Коледа започва да прилича
и не защото мигат светлинките.
Сърцето ми жадува за обичане,
а само Бог е верен на душите.
Защото, сякаш, земното прощаване ...
  256 
  653 
Само три секунди са ми нужни,
душата да усети твоя плам.
Да тръгне насред ветровете южни,
забравила докрай какво е свян.
Само три секунди са ми нужни ...
  241 
Писах за небето, за морето,
писах за звездите, за нощта.
Писах за мечтание, което
бие всяка жажда на света.
Писах за очите на момиче, ...
  231 
Недей ме разпилявай, като вятър,
това ще е последният ми шанс.
Аз зная колко жадни са полята
и зная, че ноември е във транс.
Земята е напукана и чака ...
  330 
С всяко свечеряване умирам,
с всеки изгрев раждам се отново.
Колко бих желал аз да избирам
свойта карма, свойта участ нова!
Няма оправдания да търся, ...
  294 
Не ме обгръщай в своя студ, ноември,
почакай – още малко се поспри.
Листата в жълто греят, те са перли,
които искат още топли дни.
От властната прегръдка в цвят мъгливо, ...
  206 
Обич моя синеока,
разтуптяна до несвяст.
С твойто синьо съм високо
и свободен в твойта власт.
Ти, загадъчно незрима, ...
  632 
От колко ли време мечтая за лудост? –
родена от дързост, такава копнежна.
Навярно за някой напомняща глупост,
но в мойто сърце затуптяла с безбрежност.
Затуй срещу вятъра тичам безумно – ...
  659 
Ноември ... на прощаване прилича –
обзеха ме мъгли в неистов транс.
Дърветата безропотно се вричат
на кармата маскирана в романс.
Ноември е със дъх на сухи листи, ...
  229 
По стъпките на вятъра вървя
и жълтите листа с ръце докосвам.
Не ща да се сбогувам с есента,
обятията й жадувам още.
Но знам че идват гневни студове – ...
  238 
И как да ми липсват звездите? –
в златистото русло проглеждам.
Проблясъци грейват в очите,
а сетне попивам надежда.
Минутите тъй са ми ценни, ...
  389 
Как "завиждам", направо ще кажа,
на доволните земни души.
А пък мойта без жал се руши
от въпроси – бабуни в паважа.
Явно вечно се нося във транс, ...
  192 
Как да сторя добро, как да сторя,
не усещам да имам крила?
Свободата копнежна в простора
е мерило за свети дела.
Те, крилата ми липсват, обаче, ...
  730  15 
В прегръдката на слънчев листопад,
откривам вдъхновение и смисъл.
Кажете как да бъда по-богат? –
в блаженството от есента съм слисан!
Затуй ми стига тази красота – ...
  242 
Как през този свят се преминава,
нужни са крила – да полетя.
Колко ли минути ни остават? –
жажда има в нашите сърца.
Този свят е мащеха за всички – ...
  191 
Дали не съм във вихъра на вятър,
във ромола на капките дъждовни,
в умиращите стръкове в полята,
в листата на дървета безпризорни?
Дали не съм в мъглите октомврийски, ...
  193 
Вървя по тротоарите безмълвен,
без цел и без посока, и без смисъл.
Дали октомври тайно ме ориса,
да бъда туй в което се превърнах?
Да искам ветровете да ме брулят, ...
  284 
Обичам те, мой роден край, безбрежност
в душата ми се ражда щом те вдишам.
Полята ти покрити с пръски нежност
са сцена от романс – и в пек, и в киша.
По хълмовете твои каменисти, ...
  207 
Събудих се … Зора … Листа потрепват,
въздушният им танц е уникален.
Октомври е … в очите ми полепват,
изящни цветове със дух прощален.
Октомври е, а сякаш ме зове ...
  464 
Ще питам, още дълго май ще питам,
какво ли е сърцето като форма?
Не вярвам да е просто жива помпа,
щом може със любов да е пропито.
Щом може да боли и да се радва, ...
  173 
Небето заваля … и беше есен –
в душата ми потоци дъжд се стичат.
Сезон на сочността, аз те обичам,
макар да не огласяш с птича песен.
А слънцето, небрежно-мързеливо, ...
  711  12 
По-силно нещо има ли от хаоса? –
за нас е бъркотия свръхковарна
с движения безумни, мощни трясъци
и сблъсъци, рушащи непрестанно.
А хаосът привидно със обърканост, ...
  185 
За всичко, казват, има си причина
и случва се с кармична свръхлогичност.
Животът е помитаща лавина
с подредба на "прецизна хаотичност".
А вярата, не е ли тя – упойка ...
  390 
Защо буквално като недоносче,
държи се този свят, недъгав свят?
Хлапе наивно с захарно бонбонче
и зареден с патрони автомат!
Историята никога не помним – ...
  207 
Не, слънцето ти няма да залязва,
лъчите му са нужни да живея.
Събрах душата ти във мойта пазва,
тъй близка те усещам – в мене тлееш.
И рееш си подобно гълъб снежен, ...
  489 
Видях в небето облачно сърце –
стоеше гордо в синия простор.
Протегнал леко двете си ръце
събрах го в тях, отправил дръзко взор.
Дали не беше знак, не беше код, ...
  198 
Тръгни по пътя и не се обръщай,
ще видиш само пепел и мъгли.
От карти беше земната ни къща,
тъй както и мечтите – от лъжи.
Затуй се взри напред – над хоризонта ...
  176 
Предложения
: ??:??