dodic (Деян Димитров) - Произведения

А гарата безумно опустя

Мълча. (Нали ще те изгубя.)
След малко, с преминаващия влак.
Обичам те! (Какво да кажа друго?)
Те, думите, не стигат пак.
Ръцете ти са ледено студени. ...

dodic

Поезия

2008-02-09T20:57:14+02:00 809 15

Мислите ми търсят светлина

Поредното човешко тяло,
открито бездиханно във снега,
поредната далече отлетяла,
спасила се или изгубена душа.
А колко всъщност струва ни животът? ...

dodic

Поезия » Философска

2008-02-08T18:59:46+02:00 843 12

След теб умората остана

Ръцете ми са вече уморени.
Изписах не един молив.
За много кратко бе до мене,
за много кратко бях щастлив.
Ти много болка ми остави. ...

dodic

Поезия

2008-02-06T10:48:37+02:00 843 16

В диханието на жена

Не вдишвай ме!
И без това се губя
в кафявото на твоите очи.
Усмихвай ме!
Усмихвай ме до лудост! ...

dodic

Поезия » Любовна

2008-01-27T19:23:43+02:00 1K 21

Сблъсък (в себе си)

... и не на себе си извадих ножа.
На онзи другия, във мен.
Таящ се зад прозрачната ми кожа
и често ме поставящ в плен
на някакви невидими нещастия, ...

dodic

Поезия

2008-01-21T21:37:23+02:00 903 24

След дългото чакане

Небето е надвиснало от облаци,
лястовици се опитват да го задържат,
крила опират... плахи писъци,
във сивия му дъх кънтят.
Въздухът изпълнен е със задуха, ...

dodic

Поезия » Пейзажна

2008-01-20T14:31:47+02:00 1.2K 18

Понякога

Понякога съм ниско във тревата
и тихо в стръковете й лежа,
прегърнал с поглед небесата,
сърце си черпя с тишина.
Понякога съм някъде високо, ...

dodic

Поезия

2008-01-18T20:21:20+02:00 1K 27

Носни кърпи

Пари съм отделил - грижовно,
но не за сладки, а за носни кърпи.
На улицата ще застана отговорно
и там ще ги раздавам, милосърдно.
Че достатъчно и мен ме натъжава, ...

dodic

Поезия

2008-01-16T16:55:25+02:00 856 19

Не можах, но трябваше ли?

Не можах да улуча сърбежа ти.
Но изобщо, трябваше ли да го правя?
Щом не виждаш по-далечe от себе си -
то е ясно какъв ще е краят.
Разпиляхме се - птици в пространството, ...

dodic

Поезия

2008-01-15T22:12:06+02:00 984 22

Като хора да се разделим

Дали се провалих със тебе?
Не мисля. Просто е било
писано да бъдем разделени.
(Дори не питам се защо.)
Моментният синхрон не значи, ...

dodic

Поезия

2008-01-14T20:28:26+02:00 1.1K 21

Пожарите си вътрешни разливам

И очите, и косите ти разпарят
тялото и голата ми същност,
бавно, като роза се разтварям,
имам те, и вече не е същото.
Млечното във тебе ме поглъща, ...

dodic

Поезия » Любовна

2008-01-10T10:59:20+02:00 976 31

Щом до мен си ти!

Да докоснеш дъгата, изправен на пръсти!
Това го умея, щом дъгата си ти.
Щом погледна очите ти, пъстрите,
и отроня от радост кристални сълзи.
Да преплуваш морето, дълбокото, синьото! ...

dodic

Поезия » Любовна

2008-01-08T14:55:26+02:00 1.3K 14

Такъв съм!

На чужди гайди не пригласям,
аз сам си нося своя ритъм.
С каквото мога - допринасям,
за повече... не се опитвам.
Не мога твърде да разтегна, ...

dodic

Поезия

2008-01-07T21:49:14+02:00 1.3K 22

В две посоки

В локвите надничаха лалета -
самотно трепкащи звезди.
Пристъпвах бавно по зализани павета
и търсих теб в гранитени ъгли.
Луната ми чертаеше пътека, ...

dodic

Поезия

2008-01-06T14:35:37+02:00 901 22

Не съм...

Не съм от там. Не искай да ме имаш,
не съм от росните поля,
които с красотата си връхлиташ
и скубеш всичко с ледена ръка.
Не съм от там. Дори не ме поглеждай, ...

dodic

Поезия

2008-01-04T11:14:26+02:00 857 23

В кожа на поет

В очните ми сфери - отражение
на лъскавото в твоите очи,
в гърдите - сладко напрежение,
щом край мен се появиш.
Аз треперя, ...

dodic

Поезия » Любовна

2008-01-03T20:15:18+02:00 938 14

Летен стих

Зелените поля са шепи,
разтворили се под небето - океан,
и ние двамата със тебе,
сгушени сме. Точно там,
където стръкове издигат, ...

dodic

Поезия

2007-12-19T14:58:31+02:00 910 21

За живота с любов

Животът е вечно набутване,
погледнат от всички страни.
Все нечии дупки изпушваме,
и все сме си с гладни души.
Цял живот на ръба оцеляване, ...

dodic

Поезия

2007-12-13T20:08:20+02:00 950 18

Писмо до Дядо Коледа

Стиска бялата ръчица
черен, островръх молив.
Ниже букви в броеница,
върху белия, изгладен лист:
Мили Дядо, аз съм Мими. ...

dodic

Поезия

2007-12-12T20:49:22+02:00 5.9K 25

Ром бронзира си живота

От ромско костите му пукат.
Личи от очните му сфери.
От бронз да козирка надрусан.
Крачката му криво мери.
Така се движи - на посоки, ...

dodic

Поезия » Гражданска

2007-12-11T10:58:59+02:00 1.2K 15

Селото

Изгонете селото от блока.
Повече не се издържа.
Простотията безумно е дълбока
(тук мърморя и попържам).
Превърнали мазето в механа, ...

dodic

Поезия

2007-12-10T17:45:13+02:00 742 13

Откраднах миг за нея

В шарените сенки на дърветата,
сред ежедневен глъч и суета,
положила на колене ръцете си,
усмихва се загадъчна жена.
По гладкото, желязно тяло, ...

dodic

Поезия

2007-12-06T20:03:20+02:00 899 18

Не пиша

Не пиша в рима, за да впечатля,
и как ли бих могъл да го направя,
със таз, свенливата душа
във дълбините ми, която се е свряла.
Не пиша умни изречения, ...

dodic

Поезия

2007-12-05T12:15:39+02:00 846 23

Разлив

Мога да помоля да останеш,
но какво това ще промени?
Разливът отдавна е настанал,
повече от всякога руши.
Мога и за прошка да помоля, ...

dodic

Поезия

2007-12-04T11:13:33+02:00 750 21

Запалил съм душевните си свещи

Затворил съм във мидена черупка
едно обичащо сърце,
че пари след поредна несполука
да гледам женското лице.
А вътре газят ме копнежи, ...

dodic

Поезия

2007-12-03T15:17:09+02:00 857 19

Търся се...

Търся се във спящите ти длани,
в пръстите ти, свити на фунийка,
в две ръце, пред устните събрани,
в бялото на нежната ти китка.
Търся се в затворени клепачи, ...

dodic

Поезия » Любовна

2007-11-30T23:09:03+02:00 937 18

Тръгнеш ли...

Ако трябва, днеска ще умра!
Отново, за да мога да те срещна.
Там, от другата страна,
където се живее вечно.
Че навярно много ще боли. ...

dodic

Поезия

2007-11-28T23:13:57+02:00 836 14

Угаснала искра

Припламнаха искри, а после
суетата гневно ги заля.
А аз дори не те докоснах,
да те целуна даже не успях.
Настана тишина - мъртвило, ...

dodic

Поезия

2007-11-27T10:16:12+02:00 934 20

Да се стопя

Ако можех като сняг да се стопя,
но не в природата - в дланта ти.
Да потъна в бялата ръка
и бавно да се смеся със кръвта ти.
Да изследвам вътрешното ти пространство, ...

dodic

Поезия » Любовна

2007-11-26T10:36:28+02:00 931 25

Среща във вечността

Притискам напукани устни.
Гнева си зад зъби сдържах.
Болеше, че отново те пускам,
самичка да бъдеш сред Тях.
И преглътнах навътре сълзите. ...

dodic

Поезия

2007-11-25T19:40:31+02:00 940 21

Тъжно е....

Тъжно е, когато си отиваш,
от небесата черна кръв вали.
И вали... а аз загнивам,
рана не е, а така боли.
Тъжно е, че днеска се прекъсва, ...

dodic

Поезия

2007-11-21T17:04:37+02:00 1K 8

Дни на любов

Уморен от лудешкото скитане,
в тебе днес откривам утеха.
Като птиче в ръцете ти сгушвам се.
Моят дом е снагата ти крехка.
И очите кафяви, велурени ...

dodic

Поезия » Любовна

2007-11-20T14:50:20+02:00 1.1K 16

И е хубаво

И е светло
слънцето грее
и ме докосваш
със нежни лъчи
и проблясват ...

dodic

Поезия » Любовна

2007-11-19T16:12:19+02:00 960 19

Любовта е късче тишина

Стига ми и само да мълча.
А ти да мислиш, че се притеснявам.
И така, чрез тази тишина,
дистанцията помежду ни да скъсявам.
Дорде взаимно се допрат, ...

dodic

Поезия » Любовна

2007-11-14T22:34:58+02:00 974 1 20

Твоята вина е свята

Ти виновна си за всичко.
Искам те. Това ме плаши.
Аз толкова съм бил самичък...
Трудно е да го изкажа.
Ти сама нахлу в света ми, ...

dodic

Поезия » Любовна

2007-11-06T22:56:26+02:00 945 14

Стари непознати

И ако утре някъде те срещна,
загледам се във твоите очи.
Бъди добра! Глава не свеждай.
Ще бъде трудно, ще боли.
Че още дирите в сърцето, ...

dodic

Поезия » Друга

2007-11-04T23:23:32+02:00 1.1K 15

За Шпакловчиците

Изкуство е да си шпакловчик,
когато шпаклата ти е езика,
всички с нея да работиш,
във дупките им да я тикаш.
Когато нужно е да се разтваряш, ...

dodic

Поезия » Гражданска

2007-10-26T22:43:53+03:00 991 6

Накъде ли отиват звездите ?

Накъде ли отиват звездите,
щом напуснат веднъж небосклона?
Дали да изпълнят мечтите,
мечтите на нас - милиони?
Накъде ли отиват звездите, ...

dodic

Поезия » Философска

2007-10-25T22:42:42+03:00 1.2K 2 13

В опит да те забравя

Продадох на мрака сърцето си,
в най-черната дупка се скрих,
но пак да забравя лицето ти,
не, не можах... и не бих.
Раздрах до припадък ръцете си, ...

dodic

Поезия

2007-10-23T12:13:08+03:00 949 13

Ще утивам (на него)

Ще утивам сабахлям на него
и аз да го виждам - града,
па барем там да загегя
някоя кръшна мома.
Ще обличам си новата риза, ...

dodic

Поезия

2007-10-21T19:59:00+03:00 1.9K 11