Довереница
477 резултата
Имало едно време вдън гори тилилейски – едно царство наречено Средното царство.
Може би защото било срединно по географско разположение, а и царят, и царицата, че и принцът му били средна хубост. Но, както във всяка такава приказка дошло време принцът да се ожени.
Ако си мислите, че това е лесно нач ...
  1618  18 
На кръстопът между невинност и вина,
тъмнее светофарът незапален.
Един сънлив и безучастен съдия,
забравил за присъдата във алено,
към помислите алчни до безочливост ...
  966  21 
Малък съм. Недооформен, ръбест и рехав някак си. Но ми е хубаво, че съм се появил ей, тъй от нищото. Любопитно ми е. Какво ще се случи? Началото е обещаващо, но краят още е далече. Приятно ми е, когато тя идва и ме обсипва с внимание и думи. Толкова е хубаво. Обожавам я. Обожавам ръцете ù върху клав ...
  661  11 
Проклетата аларма… Тъкмо когато сънувах нещо хубаво. Няма как. Трябва да се ходи на работа. В полусън циркулирам между кухнята, банята и тоалетната.Опитвам се да не вдигам шум, че майка ми ако се събуди ще има да ми опява: „Като седиш до късно пред компютъра как ще станеш навреме, че и да закусиш ка ...
  1384  29 
“Ези” или „тура” е просто случване
под пръста на съдбата като медиум.
Държа юздите на света в юмрука си
и се надявам без дори да гледам,
че изборът ще се окаже правилен... ...
  486 
Раздрънканият автобус кашляше на всеки завой, подскачаше при всяка неравност, звуците на радиото ту се появяваха, ту изчезваха, а цветистите ругатни на шофьора изригваха при всеки трус и допълваха екзотичната картина на пътуването...
Кметът на село Девлен се прибираше в унило настроение. Конференция ...
  581  12 
Дрезгав глас на гребло, впило зъби в цимент,
тежки стъпки на мъж подир него…
И снегът изведнъж, спрял да пада с респект,
пред небето повдига завесата.
Плисва в миг светлина, от гласчета безброй, ...
  401  11 
Изгубила си времето - прегърбена и тъжна,
след опит за летене годината си тръгва.
Рискуваната слава прибира във архива.
Каквото заслужава ще бъде вечно живо.
С каквото се посрамихме ще скрием от света. ...
  404 
- Шишее - Коцето реве гръмко под прозореца и по традиция не признава задължителното пазене на тишина в ранния следобеден час. Няма как - ще трябва да пропусна следобедната си дрямка за да го изслушам.
- Знайш′ ли, Шише, имам страхотна бизнес идея. Този път ще станем богаташи - Като чух тази реплика ...
  801  18 
Подреждам гардероб със стари дрешки…
(Кое да хвърля и кое да задържа?)
Че кръпките добре прикриват грешки,
но дрехата превръща се в лъжа.
Изрязвам мислите от стари планове. ...
  672  14 
Не си ми купил боти от велур,
не виждаш новия ми маникюр,
не си напълнил кофата с кюмюр...
А вириш нос кат′ същи крал Артур.
Предълга стана тази увертюра… ...
  654  26 
Не заплювайте Юда! ( Той предаде и себе си).
А без злото светът не разбира доброто.
И за кръста не би съчинявал легенди,
с дитирамби не би възхвалявал Голгота...
Взел е трийсет монети... И какво си е купил? ...
  820  18 
Пълнолуние от спомени
- Разбери ме правилно, Тари, не бива да се привързваш към любимец. Това е грешно решение.
Това същество е от низш вид. Няма какво да научиш от него и времето, в което се ангажираш с него е чиста загуба на време и енергия.
- Мамо, не си права. Общуването изобщо не ми пречи. Дори ...
  1130  11 
Нетипично за вярваща губя вярата в чудото.
Всяка външна украса възприемам за уродство.
Нетипично сънувам всички стари пристанища
и се уча да плувам върху плаващи пясъци.
Нетипично за Господ ти се криеш там - някъде ...
  584  13 
Погребваха сина на прокурор Филипова. Младеж на двадесет и седем години, бъдещ юрист, млад и жизнен, в зората на силите и бъдещето си. По неизвестни за обществеността и медиите причини беше посегнал на живота си.
Жадни за сензации вестниците се опитваха да се докопат до някаква информация, но и роди ...
  795  14 
Пред погледа ми движи се градът.
Момчетата прегръщат си изгорите.
Децата пред витрината растат,
а запалянковците оживено спорят…
През зимата фонтанът е покрит ...
  1254  30 
И врабците по стобора
сутрин тихо си говорят:
„Първокласник ще е Сашко,
но дали това е страшно?”
Сашко станал е голям ...
  707  15 
Торбичката с различности е празна…
И времето, в което бях щастлива
да бръкна в нея и да се зарадвам
не ме предупреди, че си отива.
Различни бяха думите на бурята, ...
  542  21 
Хармонията не чертае граници,
на грешни и светци не ни дели.
Понякога постила път към празника,
а друг път преценяващо мълчи...
Но винаги, когато трябва спира, ...
  679  19 
Октомври е още. Снегът поизбърза.
Къде е проклетото слънце. Къде е?
Не искам сърцето ми пак да замръзва.
Животът все още препуска пред мене...
Жан - Пиер вървеше покрай локвите и внимаваше да не го опръскат профучаващите карети и автомобили, да не го нападне някой крадец из засада и да му вземе нещо ...
  799  18 
Навярно изстрелът е търсил друг,
но по погрешка е улучил мене.
Куршумът ме прободе и напук
се задържа по недоразумение.
Очаквах да излезе и дори ...
  613  20 
Махмурлук с изтекъл срок на годност
„Мислиш, че няма да дойда. Тоя път не си познала.
Ей така, от злоба ще дойда.”
Светлана Лажова
И аз така - от чисто спортна злоба ...
  548  11 
Аз все съм преизпълнена с разбиране.
(Кога ли, някой мен ще разбере?)
Светът ми се мени с нереагиране,
а аз стърча сред него като свещ.
Надеждите ми – капки восък слизат ...
  1398  23 
През ключалка минава, в обеца се люлее.
И не пита защо? Закога? Откъде е
непознатото чувство пулса що ускорява?
В обеца се люлее, през ключалка минава...
Вярва и обещава. И пронизва куршумено ...
  823  17 
Тази сутрин Реката изхвърли на брега момиченце на около десет... Русоляво и синеоко...
Всички в поселището помръкнаха... Появи се Наследница. Някой щеше да си тръгне...
Кой? - щеше да се разбере до няколко дни...
Селището беше сгушено на самия бряг, почти до скалата, край която бучеше Реката... Река ...
  821  16 
Какво се случва с времето след нас?
(Въпросът ти ме сварва неподготвена).
Когато без стрелки и без компас
на крайна спирка ще се спре животът.
И ти „безгрешен”, „грешен”- просто дух ...
  680  22 
Колко истини има по белия свят?
Има истини твои и мои, и чужди,
има истини скрити под було от страх
и такива, които изплуват при нужда...
Има истини някакви странни наглед ...
  546  19 
На улицата стръмна, в двата края,
две шумни армии за бой се стягат.
Едната група - Митко, Рая, Петьо,
воюват срещу - Стефан, Тошко, Светла.
Захвърлили шейните си и ските ...
  696  17 
Ръката ми залепна за точилката.
(Същинска статуя съм в полумрака)
Ще дойдеш, мили, няма де да идеш.
С прозявка или не - ще те дочакам.
Търпях, търпях. На нищо не прилича. ...
  1053  26 
От самотата си плета дантела...
Развивам две кълбета с тишина.
Преливащи от синьо - сиво в черно
те пръстите ми багрят със петна...
По нишките и мислите ми бягат ...
  905  22 
Дори на този ден да пада сняг
с въпроси анкетьорите ще стрелят:
"Говори ли ви нещо тази дата?
И знаете ли кой е Васил Левски?"
Ще отговарят: - футболен отбор, ...
  670  20 
Ти избра да спечелиш една нова позиция
(ненаситното его иска нещо различно).
Иска слънце без сянка. Иска грях без последствия.
Иска съвест без памет. И вина без възмездие.
Ти избра да изгубиш споделените изгреви, ...
  842  20 
По дяволите! Кога успя всичко така да се обърка! Всъщност знаех кога, по-скоро се питах как. Цял живот се бях движила и живяла в границите на разумното и редното, как така успях да се набутам в тази невъобразима каша.
Всичко започна след погребението на Марк Спенсър. Беше ни преподавател в театрално ...
  1345  15 
Верига спомени по стръмното се стичат
в пукнатините между минало и бъдеще.
Прицелване, пропускане. Привикване.
И изводи като затихващ тътен.
В джобовете на разума надеждите ...
  1283  21 
Остаряват минутите -
в часове се превръщат.
Закъснява ли влакът
на щастливото бъдеще?
Пак гърмят фойерверките ...
  712  22 
Привидността - повърхност на стъкло
прикриващо издайните емоции.
Със непрозрачни мисли опаковало
браздата между злото и доброто...
Привидността - безвълново море, ...
  659  18 
Верига делници - пълзят или препускат
по стълбата от грижи за насъщния.
И да е имало мечти във вторник сутрин
стопяват се до вечерта в четвъртък.
На огледалото не му личат годините, ...
  1134  34 
-Здравей, Алиса... Здравей слънчицето на мама. Толкова си мъничка. Ръчичките ти приличат на цветенца, устничките ти на розова пъпка, нослето ти на червено копче, а очите ти... Очите ти... Боже, колко познати ми изглеждат...
Уж новородените били синеоки. Всички до едно... Но ти си специална... Очите ...
  1104  19 
Безсънието пак ми пълни шапката
със нещо неприличащо на друго...
Пробождат ме мисловните кристали,
блестят като мъниста, но са струни,
които потреперват изпод болката... ...
  638  15 
Умората е главният герой
в пиесата, която режисирам.
Мечтите ми засвириха отбой
една след друга падат и умират.
Като дърво наесен без листа ...
  847  27 
Предложения
: ??:??