Довереница (Дочка Василева) - Произведения

Гневът през зимата

Стела беше най-хубавото нещо, което му се беше случило през целия му живот...
Вчера, след погребението ù се усещаше някак празен и толкова малък и изплашен, колкото беше в деня, в който тя го откри гладен, премръзнал и мръсен до вратата на градската библиотека където Стела работеше тогава... В очите ...

Довереница

Проза » Разкази

2011-09-28T18:50:46+03:00 1.2K 16

Будни отпечатъци

И любовта понякога е тъжна...
В една пътечка стъпките събрала,
а ехото на бащината къща
посреща скъпи гости непоканени.
Със сребърно мълчание обвива ...

Довереница

Поезия » Философска

2011-09-25T17:53:18+03:00 1K 29

Излъжете ме днес

Излъжете ме днес... Днес това е законно.
(И законно ще вярвам и аз)
на словата ви - ласкав и щедър компромис,
даже в тях да блещука лъжа...
Че съм още по-хубава. (Може би спрямо вчера) ...

Довереница

Поезия » Философска

2011-09-07T15:30:50+03:00 1.4K 29

Ще разберем сезона на простимото

Започнахме да се сбогуваме отдавна,
когато още лятото не знаеше
как стъпките сънливи на забравата
превръщат временното в постоянно.
Когато разликите диво избуяваха ...

Довереница

Поезия » Философска

2011-08-28T22:20:14+03:00 1.1K 26

Дори и вятърът притихва омагьосан

Дори и вятърът притихва омагьосан
с реверанс към именниците
Мария се прибира... Отдалече
подават тънки токчета сигнали.
Мустаци сучат в кръчмата мъжете, ...

Довереница

Поезия » Философска

2011-08-14T23:22:18+03:00 1.5K 25

Дано не сбъркаш мястото и времето

Отрязах си косите... Всяка вечер
ги спускам през окото на прозореца.
Прибирам ги, луната щом изгрее,
и с тях мета следите от нестореното.
Ръката не подавам... Предостатъчно ...

Довереница

Поезия » Любовна

2011-08-11T11:47:12+03:00 1.2K 3 26

Смениха си посоките молитвите

Смениха си посоките молитвите
Посветено на Зорка Димитрова - in memoriam
В очите ти умират постепенно
сезоните на сгушените мисли.
Надежда - пролет, че животът е победа, ...

Довереница

Поезия » Друга

2011-08-05T10:40:42+03:00 1.1K 24

Ще те приуча във съня ми да живееш

Петелът, алчен поглед ококорил,
на сънищата нервно дръпва шалтера.
Подгонва гневно дяволите бродници
обратно по пътеките към ада...
Сърдита съм. Избяга като дявол ...

Довереница

Поезия » Любовна

2011-07-30T11:38:58+03:00 1.3K 25

Броилка удивителна, с опашка въпросителна

На края на полянката-
едничко зайче плаче.
Във хола на диванчето –
две зайчета подскачат.
Три зайчета разглеждат ...

Довереница

Поезия » За деца

2011-07-24T17:29:05+03:00 1.7K 1 35

Петнадесет минути почивка

Петнадесет минути почивка
Когато отвори очи, първото, което забеляза, беше оцветената в интензивночервено лента на сензитъра. След като от около един хронологичен месец всяка сутрин за кратко му примигваше в червено, а той не предприе никакви мерки, очакваше се, че накрая всичко ще свърши с императи ...

Довереница

Проза » Фантастика и фентъзи

2011-07-07T02:40:59+03:00 1.5K 18

***

"Ако не живея с триста километра - няма да съм аз" - Христо Мутафчиев пред журналисти
Със триста километра ще живея
остатъка си. Както досега.
Могъл бих да съм бавен и лежерен...
Могъл бих. Ала няма да съм аз... ...

Довереница

Поезия » Друга

2011-06-28T22:15:30+03:00 1K 17

Репортаж с мед по брадата

Рано ранила зарана, хубава Мая засмяна.*
Пусна тръбата да свири. Иска децата да сбира.
Почнаха много да скитат. Взе да им губи козите.
Среща им чукна във Горна**, да ги брои доброволно.
Ала се чуди и мае, как ще ги Мая познае, ...

Довереница

Поезия » Хумористична

2011-06-22T11:38:55+03:00 1.1K 24

Сладко от злобна смокиня

Спускайки се по стълбите, с най-голямата скорост, която можех да развия, докато едновременно си закопчавах якето, не спирах да се ругая:
"Как може да съм толкова смотан, по дяволите! Все на мене ли ще се случи! Толкова ли ми личи, че ще се съгласявам с всяко предложение, та колежките даже не ме и пи ...

Довереница

Проза » Разкази

2011-06-12T23:53:32+03:00 2.3K 2 18

Две надежди за утре във плетена кошница

И когато денят уморено притвори очи,
разчертал тишината на бели и черни квадрати,
и започнат сближаване двете стрелки
в календара, ограждайки новата дата...
Полунощ е... И Днес е отхвърлил задачите. ...

Довереница

Поезия » Философска

2011-06-04T12:41:47+03:00 1.6K 1 32

Паркът на пеперудените сънища

Сякаш грижите на целия свят се бяха покачили на гърба ú и тежаха като проклятие. Имаше чувството, че от часове пълзи по тротоара от спирката до жилището си. Нищо и никакви двайсет метра на равно, а какво усилие ú костваха...
Виеше ú се свят, а в устата ú плуваше цялата гама на горчивия вкус...
На пе ...

Довереница

Проза » Разкази

2011-05-28T23:58:55+03:00 1.6K 24

От ден до пладне е от шест до пет...

Когато имах нужда от подслон,
единствен само вятърът предложи
останките от нечий чужди дом
в основите на моя да положи...
Когато имах нужда от лице, ...

Довереница

Поезия » Любовна

2011-05-21T01:41:40+03:00 1.5K 26

Под облаците и над тях...

Слънцето днес беше милостиво и не само светеше, но и топлеше. В небето се търкаляха малки къдрави облачета бели и пухкави като новородени кученца... Обичаше го това циганско лято, то сякаш вливаше нови сили в остарелите ú кости и ú позволяваше да стигне по-далече в мислите си и дори да се дотътри до ...

Довереница

Проза » Разкази

2011-05-15T12:25:41+03:00 1.3K 26

И си играе с мен на незабравеница...

Дали сънувах бурята? Дали сънувах
как падаха откършените клони?
И как в небето ни раздялата бушуваше...
Сънувах ли? Че утрото не помни...
Защото слънцето по мократа възглавница ...

Довереница

Поезия » Любовна

2011-04-30T11:57:04+03:00 1.5K 25

Призракът от първа класа

Влакът - продълговат, изпълнен с пътници огромен търбух, пухтеше задъхано и се поклащаше по релсите като пиян моряк по крайбрежен булевард...
Пътниците в купето дремеха, прелистваха вестници или зяпаха разсеяно по посока прелитащите гари в избеляложълти цветове и дървета с нацъфтели бели шапки, коит ...

Довереница

Проза » Разкази

2011-04-17T11:33:44+03:00 2K 23

С песъчинка назад...

Да започнеш отнякъде -
от средата на пътя...
Да усещат краката ти
гъделичкане в стъпките.
На самотника лампата ...

Довереница

Поезия » Философска

2011-04-15T13:19:53+03:00 1.3K 34

Ще пази ехото рисунка на света...

Пророчествата плъзнаха навсякъде
подобно змии, вкусили от слънцето...
След само N на брой години няколко
земята ни ще е пустинно-въглена.
Ще я притисне с огнен дъх небето, ...

Довереница

Поезия » Философска

2011-03-23T19:19:13+02:00 1.2K 20

Мисията

Отначало не му повярваха. Толкова усилия положи да ги убеди, че това, което е видял, не е плод на фантазията му, а наистина съществува...
Все пак беше от далековиждащите. И доста време, преди да събере кураж да съобщи откритието си, се беше взирал в далечината, за да може после да не пропусне нещо с ...

Довереница

Проза » Разкази

2011-03-15T22:03:57+02:00 1.2K 15

Че след буря когато притихне море...

Как все тъй получава се някак си –
всички тъжни морета във мен
сбират своите чайки разплакани
с уморени, превити криле...
На гърба си понесли гнездата си, ...

Довереница

Поезия » Любовна

2011-03-05T14:08:53+02:00 2.1K 27

Почти е приказка, почти не е...

През кривите диоптри на историята
се промени на приказката смисълът.
Юнак, наивен до жертвоготовност,
се осмелил ламята да обижда...
И даже позволил си с остра сабя ...

Довереница

Поезия » Гражданска

2011-02-19T14:24:22+02:00 1.2K 21

Преди началото на всяка въртележка...

Преди каквото има да се случва
където и да е на този свят...
Преди от сън да се излюпи от утрото
и слънцето да разпилее топъл смях...
Преди да гушнат облаци луната ...

Довереница

Поезия » Философска

2011-02-16T09:05:39+02:00 1.3K 25

В очите ти, завързани на възел...

В очите ти - най- зимното море
измива грешните нозе на бреговете си...
На вятъра сърдитите ръце
препълват се с черупки от известия
за близък лов на вещици в подмолите, ...

Довереница

Поезия » Философска

2011-02-05T23:15:16+02:00 1.6K 1 22

Докато всички спрат да вярват в приказки

Талазите на мътната вода са като болест...
Оставят белези и кал, и дъх на гнило.
Оглеждаш в нея тъжния си образ,
ядеш ú рибите... И постепенно свикваш.
Приемаш за нормално неприемливото. ...

Довереница

Поезия » Философска

2011-01-16T14:12:02+02:00 1.3K 34

И се втурват кристалчета срещу лицето ми...

Първи сняг...
И детето във мен ръкопляска.
Слага шапка и шал,
вади старата прашна шейна...
„Отпечатък” оставя в голямата пряспа ...

Довереница

Поезия » Философска

2011-01-02T11:27:31+02:00 1.6K 40

И във черното дуло надежди цъфтят...

И във черното дуло надежди цъфтят...
Под № 37 актьорът Андрей Баташов очаква
трансплантация на черен дроб...
Номер трийсет и седем, тази роля е трудна...
Като просяк, с достойнство на ръба да живееш. ...

Довереница

Поезия » Гражданска

2010-11-23T19:35:32+02:00 1.4K 21

Една от многото пропуснати възможности...

Една от многото
пропуснати възможности...
Да ме прегърнеш
и да помълчим.
Да помълчим, ...

Довереница

Поезия » Любовна

2010-11-17T12:15:53+02:00 4.3K 1 46

Доживотна присъда

„Имаш рак”...
И дочуваш – камшично камбаните бият...
И е толкова близо, че пари дъхът на смъртта.
И е толкова близо - съвсем не е ничия,
безадресна за някого другиго, някъде там... ...

Довереница

Поезия » Философска

2010-11-11T11:09:44+02:00 920 18

И това е напълно достатъчно...

Имам покрив, храна и каишка на шията.
Всяко кътче от двора познавам...
(Докъдето допуска и стига синджирът ми.)
Любовта е
измислена тайна... ...

Довереница

Поезия » Философска

2010-10-30T17:35:30+03:00 1.7K 2 27

Че кралят е на всички и е ничий

Кралицата умира... Най-накрая
честта на кралството е защитена...
След три момичета, роди се син на краля,
а тронът му сдоби се със наследник...
Ехтят гърмежи - кралството ликува, ...

Довереница

Поезия » Друга

2010-10-16T17:20:48+03:00 1.1K 26

А късно е назад... И е далече...

А бяха бреговете много близко...
Изглеждаха добри и обичливи.
Протягаха за ласки непоискани
ръце от обещания и изгреви...
Тогава смятах, че е още рано ...

Довереница

Поезия » Философска

2010-10-06T12:37:55+03:00 1.3K 36

Писмото, дето няма да изпратя...

И пак отново на гърба на тази дата
съм залепена като плик към марка
в писмото, дето няма да изпратя
с дежурния въпрос: ”Там как си, татко?”
За мене, ако питаш – съществувам... ...

Довереница

Поезия » Философска

2010-09-24T21:59:50+03:00 3.7K 11 46

И пак броя... Но вече само залези...

А някога момичето във мене
препускаше, преди да дойде утрото,
от сън във сън с обелени колене
и вкус на приключение по устните...
На изгрева по тъничката линия ...

Довереница

Поезия » Философска

2010-09-08T00:09:15+03:00 1.5K 40

За да привикна с ритъма на бурите...

Събирах думи - късни като есен...
Танцуващи по тънката ми струна
с носталгия по неуспяло равновесие
и непризната висша форма лудост...
Събирах думи - грапаво-бодливи... ...

Довереница

Поезия » Философска

2010-08-28T13:09:49+03:00 1.6K 2 45

Два живота насън са достатъчни

В този сън ще пътувам сама...
Ти ще чакаш на друга възглавница.
Не протягай към мене ръка -
в този сън не съм бряг за удавници...
В този сън ще съм рошава скитница ...

Довереница

Поезия » Любовна

2010-08-24T07:39:21+03:00 1.4K 2 41

Нà ти! Нà!

Във стаята сме – тя и ти, и аз...
Нахалница! Не я интересува,
че, като къса тишината между нас,
гласецът ú ме дразни до полуда...
Уж я привлича цветното перде, ...

Довереница

Поезия » Хумористична

2010-08-18T22:47:52+03:00 1.7K 41

Целувка през стъкло...

Събуди го не суетнята в жилището. Събуди го сънят. Беше рано, почти пет сутринта.
Отвори стреснато очи и погледна към часовника на шкафчето - цифрите светеха като пламък: 05.00.10.08.2008.
Тази дата го преследваше, откакто се беше родил. Седеше в едно ъгълче на подсъзнанието му, дремеше кротко и от ...

Довереница

Проза » Разкази

2010-08-15T23:42:34+03:00 1.6K 20