Довереница (Дочка Василева) - Произведения

Безвремие...

Безвремие... Парченце междуцарствие,
откраднато от бързащия делник.
Изпуснах автобуса. (Закъсняла съм.)
На крайна пейка в парка поприседнах...
Примижва залезът в отсрещната витрина. ...

Довереница

Поезия » Философска

2009-08-20T00:15:08+03:00 1.1K 24

Безтокова жалба :)

Поглеждам - няма никой пред компютъра.
Най-после ми дойде и мен редът
сред пишещите братя да се гмурна
и да се кефя, докато чета.
И тъкмо влезнах – опаа, спряха тока. ...

Довереница

Поезия » Хумористична

2009-07-30T00:07:11+03:00 947 15

Между двата замаха на брадвата остра

Този път как препуска стремглаво надолу.
Не успявам да зърна ни изгрев, ни залез.
Профучават дървета и листи се ронят,
а насрещният вятър ехидно развява
като знаме измислени противоречия. ...

Довереница

Поезия » Философска

2009-07-12T16:50:40+03:00 926 27

Вместо приказка за лека нощ...

Тази рибка на пръта, на другия край,
все блести като златна. И лъже,
че единствено тя трите мои желания
ей така и от раз ще изпълни...
Аз я гледам с привикнало недоверие... ...

Довереница

Поезия » Гражданска

2009-07-05T00:54:32+03:00 1.1K 26

Уютно и прашно...

В кварталната кръчма – уютно и прашно...
Работното време със чаши броим.
Дрескодът е анцуг и чехли домашни.
И всеки със всеки е царствено мил.
В кварталната кръчма – уютно и прашно... ...

Довереница

Поезия » Философска

2009-06-24T23:12:06+03:00 873 20

От другата страна на бариерата...

посветено
Небето ми - осеяно с бездомност...
Забравила ключа си във предверието
не търся вече вярната посока,
от другата страна на бариерата... ...

Довереница

Поезия » Философска

2009-06-20T22:57:19+03:00 817 22

Мълчанието водещо наникъде

Нагазих надълбоко в тишината...
Ей тъй, от любопитство и за кратко.
А краткото разтегнато на ластик
отдалечи от погледа брега си...
А тишината гледа как се давя ...

Довереница

Поезия » Философска

2009-05-08T06:40:16+03:00 904 1 24

Неведоми са Божиите пътища...

Неведоми са Божиите пътища...
Съдбата стреля без предупреждение
и късните ми истини прокълнати
се мятат в примка между „да” и „не”...
Съдбата ...

Довереница

Поезия » Философска

2009-04-22T00:15:47+03:00 2K 23

Ежеседмично...

Сърдитото лице на понеделника
в будилник с триста дяволи танцува.
А още ми е сънено, неделнично.
И искам още малко да сънувам...
Във вторника пътува битието ми ...

Довереница

Поезия » Философска

2009-03-27T23:26:26+02:00 1.2K 34

Неповторима и фатална топлина...

Снежинките нослета любопитни
опират до стъклото на прозореца.
Със тънички гласчета ме подпитват:
- Наистина ли е опасно топлото?
Наистина. Повярвайте ми! Спрете се! ...

Довереница

Поезия » Философска

2009-03-12T07:43:28+02:00 994 19

Задушница

Дали сънуват мъртвите?
Дали...
Когато живите
над гробовете плачат,
дали от сълзите при тях вали? ...

Довереница

Поезия » Друга

2009-02-21T20:48:18+02:00 7.8K 4 30

И как кълне червената луна...

И как кълне червената луна...
19-ти февруари е било вторник...
Във София са бесели във вторник заради пазарния ден (исторически факт)
Във София са бесели във вторник...
Пазарният площад стаявал дъх ...

Довереница

Поезия » Гражданска

2009-02-19T00:33:48+02:00 1.2K 29

Валентиновата събота е за двама...

Дълъг клаксон
накъдри дъждовните линии...
Замълчаха от завист бездомните псета.
Огнен поглед
в прозорец на петия нервно се взира. ...

Довереница

Поезия » Любовна

2009-02-14T21:24:44+02:00 823 22

Неспокойните утрешни отговори...

Разделих на „преди" и на „после"
на дланта си неясната линия,
очертала загатнат живота ми -
неживян и живян, (но инкогнито).
Разделих на „сега" и на „после" ...

Довереница

Поезия » Философска

2009-02-12T21:55:00+02:00 887 25

Непоносимост

Непоносимост...
Въздухът прерязва вените,
а светлината трудно диша...
Непоносимост...
Стои на място времето, ...

Довереница

Поезия » Философска

2009-01-21T20:54:11+02:00 1K 21

Цветя във сянката, далече от прозореца...

Непожеланите - единствено различни
от всички други, с липса на желания...
По десет пръстчета на малките ръчички
протягат се към майчината сянка...
Непожеланите - във техните въпроси ...

Довереница

Поезия » Философска

2009-01-13T22:07:17+02:00 1.3K 2 28

Ако е речено, сбъдва се...

Чухте ли звън на шейна?
Екнат пиратки навън...
Смесват се пепел и сняг.
Тръгна си Старата. Тръгна си...
И подир нея... Несбъднати ...

Довереница

Поезия » Друга

2009-01-01T23:56:37+02:00 1K 29

Какво е празник?

Какво е празник? Пълна шепа смях...
Топуркащи из къщата крачета.
На дядо от калпака пада сняг,
а баба прави баница с късмети.
Навред из къщата се носи ароматът ...

Довереница

Поезия » Философска

2008-12-27T08:48:54+02:00 1.7K 21

Въпросите във такт ще се повтарят

Дали защото в календара на живота ни
разместиха се черното и бялото...
Фалшиви са и дните ни, и нощите.
Системата ни ценностна разпадна се...
Поредното убийство по екраните ...

Довереница

Поезия » Гражданска

2008-12-14T07:28:54+02:00 1.1K 1 27

Дори плесницата не идва даром

Духът на Коледа излиза от черупката
веднъж в годината. И с лъскава усмивка
раздава дарове. И показно разчупва
между богатите и бедни тази ивица,
която ги дели на правомощници ...

Довереница

Поезия » Гражданска

2008-12-12T00:13:44+02:00 1.5K 33

И все пак посадих една лоза...

Една лисица в лозето се скри.
На чувствата ми гроздето изяде.
Една лисица - мен опитоми,
а после със усмивка ме предаде...
Без виното горчивите ми истини ...

Довереница

Поезия » Друга

2008-12-03T07:51:10+02:00 1K 24

Вината брои греховете ми...

Вината
брои греховете ми -
отколешни,
днешни
и бъдещи... ...

Довереница

Поезия » Философска

2008-11-23T01:50:48+02:00 923 17

Миг преди червеното...

Лавина разнолики погледи
по тротоарните неравности подскача.
Променливите, преддъждовни пориви,
стопяват се висящи в полуздрача...
Над маратонките пробягва смях ...

Довереница

Поезия » Философска

2008-11-18T21:54:48+02:00 949 23

И днес...

И днес...
Осъмна утрото без теб. И днес.
Дъждът е малък и расте
в очите постепенно като есен
завеси спуснала над лятното небе... ...

Довереница

Поезия » Философска

2008-10-05T12:16:44+03:00 1.1K 22

Усещам тишината как пораства

Усещам тишината как пораства
В памет на баща ми...
Септември скъса броеницата
жестоко и непреднамерено.
Зърната и, превърнати във липса, ...

Довереница

Поезия » Друга

2008-10-01T00:19:18+03:00 897 17

Със някого почти като сама...

Да срещнеш някого на кръстопът. Почти
на четири душата ти разрязал,
с недоверчиво сгушени мечти,
сред куп надежди още ненамразени...
Да се разминеш с вечерта. Почти... ...

Довереница

Поезия » Философска

2008-09-19T22:02:53+03:00 1.3K 36

Родопа, още чуваш ли му стъпките?

Родопа, още чуваш ли му стъпките?
На 15-ти септември е роден Николай Хайтов - in memoriam
Родопа, още чуваш ли му стъпките?
А песента, която нощем скита
с плача на гайда по хайдушки пътища? ...

Довереница

Поезия » Гражданска

2008-09-14T23:50:24+03:00 1.1K 27

Недоумение

Потъваш... С всеки прилив на внимание.
И с всеки ден по мъничко от крайчеца.
А някога... В ръце държеше вятъра...
А някога... Говореше с луната...
И слънцето, което просто топлеше, ...

Довереница

Поезия » Философска

2008-09-13T22:18:41+03:00 929 23

Това по бузата не е сълза...

Това по бузата не е сълза...
По повод прочетено във в. "Телеграф" - На площада в крайморски град туристи се забавляват, целейки психично болен със сурови яйца. Едно яйце се продава по лев. Нещастникът е доволен, защото така си осигурява прехраната...
Насам, народе! Туристическа атракция!
Предлагаме ...

Довереница

Поезия » Гражданска

2008-09-09T21:43:51+03:00 1.2K 35

С многоточие скривам...

Просто ден
зад гърба ми
уморен се търкулва.
И потъват в съня ми
пак въпроси потулени. ...

Довереница

Поезия » Философска

2008-09-07T10:21:45+03:00 1.1K 31

За сляпата неделя...

За сляпата неделя - песни пеят.
За сляпата неделя - клетви ръсят.
Защото тя, когато е прогледнала,
оказвало се безвъзвратно късно.
Че сляпата неделя ще ни върже, ...

Довереница

Поезия » Философска

2008-09-04T22:45:59+03:00 1.1K 1 30

Пътуване към обратната страна на вината

Светлините на гарата се отдръпваха бавно. Влезе в първото празно купе - метна раницата на багажната мрежа и се отпусна... Развиделяваше се, но само навън. Вътре в него тъмното си беше свило гнездо и не го напускаше. Влакът приспивно и монотонно тактуваше по релсите: "тук-там", "тук-там"...
И както в ...

Довереница

Проза » Разкази

2008-08-29T20:40:58+03:00 1.6K 15

Предчувствие за есенна немилост...

Умира лятото. В очите на цветята -
задъхана молитва за дъждовност.
А слънцето е все така с превратно
разбиране за топла безгреховност.
Умира лятото. Във стъпките по плажа. ...

Довереница

Поезия » Друга

2008-08-24T17:49:13+03:00 978 25

И после я сънуваш...

Българийо, осанката ти горда
е спомен, който днес малцина помнят.
Победите ти на различни фронтове
са в склада за преоценени стоки...
От бляскавите нявгашни доспехи ...

Довереница

Поезия » Гражданска

2008-08-23T20:54:21+03:00 1.2K 1 20

Късна е вярата...

В моите сънища -
твоите бягства...
Твоето слънце -
над моята сянка...
Непревъзмогнати ...

Довереница

Поезия » Философска

2008-08-17T11:03:11+03:00 995 31

А синеока е на вятъра молитвата...

А синеока е на вятъра молитвата...
На всички Марии - Магдалени честит имен ден!
Мария,
камбаните отмерват разстояния,
и изпод стъпките тревата пак расте... ...

Довереница

Поезия » Друга

2008-08-15T07:17:40+03:00 1.1K 24

В тази нощ ще се сбъдват желания...

Тази нощ. Помълчете за малко...
Тази нощ. Забравете злините.
Стари болки и нови забрани.
Тази нощ ще докосне звездите...
Тази нощ. Погледнете нагоре. ...

Довереница

Поезия » Философска

2008-08-12T06:18:06+03:00 1.2K 32

През девет разстояния в десето...

Докосни ме с очи. На разсъмване.
И луната във мен ще се смее.
С онзи летен смях, чийто кълнове
от мен във тебе после ще прелеят.
Докосни ме с очи. И ще бъда ...

Довереница

Поезия » Любовна

2008-08-10T17:27:57+03:00 992 28

Надеждата умира много бавно...

Когато ежедневието е умиране...
И нощите са тънки като косъм
опънат по посоката на изгрева.
И капелно към вените тече живот.
И въздухът тежи - не е за дишане, ...

Довереница

Поезия » Философска

2008-08-04T06:18:30+03:00 1.2K 28

По силата на навика...

Тези жълти цветя покрай пътя
всяка сутрин ми махат усмихнати.
Пак си представям, че си тръгвам
от твоя свят съвсем, завинаги...
От твоя свят съвсем, завинаги ...

Довереница

Поезия » Философска

2008-08-02T16:00:18+03:00 1.2K 29