Довереница
486 резултата
Разделих на „преди" и на „после"
на дланта си неясната линия,
очертала загатнат живота ми -
неживян и живян, (но инкогнито).
Разделих на „сега" и на „после" ...
на дланта си неясната линия,
очертала загатнат живота ми -
неживян и живян, (но инкогнито).
Разделих на „сега" и на „после" ...
724
25
Непоносимост...
Въздухът прерязва вените,
а светлината трудно диша...
Непоносимост...
Стои на място времето, ...
Въздухът прерязва вените,
а светлината трудно диша...
Непоносимост...
Стои на място времето, ...
799
21
Непожеланите - единствено различни
от всички други, с липса на желания...
По десет пръстчета на малките ръчички
протягат се към майчината сянка...
Непожеланите - във техните въпроси ...
от всички други, с липса на желания...
По десет пръстчета на малките ръчички
протягат се към майчината сянка...
Непожеланите - във техните въпроси ...
1088
2
28
Чухте ли звън на шейна?
Екнат пиратки навън...
Смесват се пепел и сняг.
Тръгна си Старата. Тръгна си...
И подир нея... Несбъднати ...
Екнат пиратки навън...
Смесват се пепел и сняг.
Тръгна си Старата. Тръгна си...
И подир нея... Несбъднати ...
879
29
Какво е празник? Пълна шепа смях...
Топуркащи из къщата крачета.
На дядо от калпака пада сняг,
а баба прави баница с късмети.
Навред из къщата се носи ароматът ...
Топуркащи из къщата крачета.
На дядо от калпака пада сняг,
а баба прави баница с късмети.
Навред из къщата се носи ароматът ...
1483
21
Дали защото в календара на живота ни
разместиха се черното и бялото...
Фалшиви са и дните ни, и нощите.
Системата ни ценностна разпадна се...
Поредното убийство по екраните ...
разместиха се черното и бялото...
Фалшиви са и дните ни, и нощите.
Системата ни ценностна разпадна се...
Поредното убийство по екраните ...
882
1
27
Духът на Коледа излиза от черупката
веднъж в годината. И с лъскава усмивка
раздава дарове. И показно разчупва
между богатите и бедни тази ивица,
която ги дели на правомощници ...
веднъж в годината. И с лъскава усмивка
раздава дарове. И показно разчупва
между богатите и бедни тази ивица,
която ги дели на правомощници ...
1261
33
Една лисица в лозето се скри.
На чувствата ми гроздето изяде.
Една лисица - мен опитоми,
а после със усмивка ме предаде...
Без виното горчивите ми истини ...
На чувствата ми гроздето изяде.
Една лисица - мен опитоми,
а после със усмивка ме предаде...
Без виното горчивите ми истини ...
874
24
Вината
брои греховете ми -
отколешни,
днешни
и бъдещи... ...
брои греховете ми -
отколешни,
днешни
и бъдещи... ...
753
17
Лавина разнолики погледи
по тротоарните неравности подскача.
Променливите, преддъждовни пориви,
стопяват се висящи в полуздрача...
Над маратонките пробягва смях ...
по тротоарните неравности подскача.
Променливите, преддъждовни пориви,
стопяват се висящи в полуздрача...
Над маратонките пробягва смях ...
777
23
И днес...
Осъмна утрото без теб. И днес.
Дъждът е малък и расте
в очите постепенно като есен
завеси спуснала над лятното небе... ...
Осъмна утрото без теб. И днес.
Дъждът е малък и расте
в очите постепенно като есен
завеси спуснала над лятното небе... ...
887
22
Усещам тишината как пораства
В памет на баща ми...
Септември скъса броеницата
жестоко и непреднамерено.
Зърната и, превърнати във липса, ...
В памет на баща ми...
Септември скъса броеницата
жестоко и непреднамерено.
Зърната и, превърнати във липса, ...
747
17
Да срещнеш някого на кръстопът. Почти
на четири душата ти разрязал,
с недоверчиво сгушени мечти,
сред куп надежди още ненамразени...
Да се разминеш с вечерта. Почти... ...
на четири душата ти разрязал,
с недоверчиво сгушени мечти,
сред куп надежди още ненамразени...
Да се разминеш с вечерта. Почти... ...
1159
36
Родопа, още чуваш ли му стъпките?
На 15-ти септември е роден Николай Хайтов - in memoriam
Родопа, още чуваш ли му стъпките?
А песента, която нощем скита
с плача на гайда по хайдушки пътища? ...
На 15-ти септември е роден Николай Хайтов - in memoriam
Родопа, още чуваш ли му стъпките?
А песента, която нощем скита
с плача на гайда по хайдушки пътища? ...
946
27
Потъваш... С всеки прилив на внимание.
И с всеки ден по мъничко от крайчеца.
А някога... В ръце държеше вятъра...
А някога... Говореше с луната...
И слънцето, което просто топлеше, ...
И с всеки ден по мъничко от крайчеца.
А някога... В ръце държеше вятъра...
А някога... Говореше с луната...
И слънцето, което просто топлеше, ...
741
23
Това по бузата не е сълза...
По повод прочетено във в. "Телеграф" - На площада в крайморски град туристи се забавляват, целейки психично болен със сурови яйца. Едно яйце се продава по лев. Нещастникът е доволен, защото така си осигурява прехраната...
Насам, народе! Туристическа атракция!
Предлагаме ...
По повод прочетено във в. "Телеграф" - На площада в крайморски град туристи се забавляват, целейки психично болен със сурови яйца. Едно яйце се продава по лев. Нещастникът е доволен, защото така си осигурява прехраната...
Насам, народе! Туристическа атракция!
Предлагаме ...
959
35
Просто ден
зад гърба ми
уморен се търкулва.
И потъват в съня ми
пак въпроси потулени. ...
зад гърба ми
уморен се търкулва.
И потъват в съня ми
пак въпроси потулени. ...
917
31
За сляпата неделя - песни пеят.
За сляпата неделя - клетви ръсят.
Защото тя, когато е прогледнала,
оказвало се безвъзвратно късно.
Че сляпата неделя ще ни върже, ...
За сляпата неделя - клетви ръсят.
Защото тя, когато е прогледнала,
оказвало се безвъзвратно късно.
Че сляпата неделя ще ни върже, ...
951
1
30
Светлините на гарата се отдръпваха бавно. Влезе в първото празно купе - метна раницата на багажната мрежа и се отпусна... Развиделяваше се, но само навън. Вътре в него тъмното си беше свило гнездо и не го напускаше. Влакът приспивно и монотонно тактуваше по релсите: "тук-там", "тук-там"...
И както в ...
И както в ...
1446
15
Умира лятото. В очите на цветята -
задъхана молитва за дъждовност.
А слънцето е все така с превратно
разбиране за топла безгреховност.
Умира лятото. Във стъпките по плажа. ...
задъхана молитва за дъждовност.
А слънцето е все така с превратно
разбиране за топла безгреховност.
Умира лятото. Във стъпките по плажа. ...
807
25
Българийо, осанката ти горда
е спомен, който днес малцина помнят.
Победите ти на различни фронтове
са в склада за преоценени стоки...
От бляскавите нявгашни доспехи ...
е спомен, който днес малцина помнят.
Победите ти на различни фронтове
са в склада за преоценени стоки...
От бляскавите нявгашни доспехи ...
996
1
20
В моите сънища -
твоите бягства...
Твоето слънце -
над моята сянка...
Непревъзмогнати ...
твоите бягства...
Твоето слънце -
над моята сянка...
Непревъзмогнати ...
818
31
А синеока е на вятъра молитвата...
На всички Марии - Магдалени честит имен ден!
Мария,
камбаните отмерват разстояния,
и изпод стъпките тревата пак расте... ...
На всички Марии - Магдалени честит имен ден!
Мария,
камбаните отмерват разстояния,
и изпод стъпките тревата пак расте... ...
908
24
Тази нощ. Помълчете за малко...
Тази нощ. Забравете злините.
Стари болки и нови забрани.
Тази нощ ще докосне звездите...
Тази нощ. Погледнете нагоре. ...
Тази нощ. Забравете злините.
Стари болки и нови забрани.
Тази нощ ще докосне звездите...
Тази нощ. Погледнете нагоре. ...
1007
32
Докосни ме с очи. На разсъмване.
И луната във мен ще се смее.
С онзи летен смях, чийто кълнове
от мен във тебе после ще прелеят.
Докосни ме с очи. И ще бъда ...
И луната във мен ще се смее.
С онзи летен смях, чийто кълнове
от мен във тебе после ще прелеят.
Докосни ме с очи. И ще бъда ...
832
28
Когато ежедневието е умиране...
И нощите са тънки като косъм
опънат по посоката на изгрева.
И капелно към вените тече живот.
И въздухът тежи - не е за дишане, ...
И нощите са тънки като косъм
опънат по посоката на изгрева.
И капелно към вените тече живот.
И въздухът тежи - не е за дишане, ...
934
28
Тези жълти цветя покрай пътя
всяка сутрин ми махат усмихнати.
Пак си представям, че си тръгвам
от твоя свят съвсем, завинаги...
От твоя свят съвсем, завинаги ...
всяка сутрин ми махат усмихнати.
Пак си представям, че си тръгвам
от твоя свят съвсем, завинаги...
От твоя свят съвсем, завинаги ...
1009
29
Прескача счупените тротоарни плочки.
Говори си сама. И се учудва,
че никой срещу нея не започва
с въпросите ú диалог...Не ги ли чуват?
А те напират, толкова са много. ...
Говори си сама. И се учудва,
че никой срещу нея не започва
с въпросите ú диалог...Не ги ли чуват?
А те напират, толкова са много. ...
934
21
Видях в очите ти - златист сатен,
маслинови отблясъци от залез -
едва, едва в морето потопен.
И шепот бризов, кротко галещ
гърба на вълните - светкавици, ...
маслинови отблясъци от залез -
едва, едва в морето потопен.
И шепот бризов, кротко галещ
гърба на вълните - светкавици, ...
878
27
Луната! Хайде, стига си се кискала!
Забирай си звездите и да спят.
Затваряйте на сънищата книгата
и не забравяйте на страницата знака.
Щурчета! Престанете да лудувате! ...
Забирай си звездите и да спят.
Затваряйте на сънищата книгата
и не забравяйте на страницата знака.
Щурчета! Престанете да лудувате! ...
866
29
Неспокойни коне
със копита потропват
и полето ухае на билки...
Слънцето накъм хълма
захожда към косачите, ...
със копита потропват
и полето ухае на билки...
Слънцето накъм хълма
захожда към косачите, ...
770
23
На ивици нарязана заетост
е обградила миговете волност.
Животът - пърхащо кълбо неподреденост,
обстрелва ме с жестокост или подлост.
Съобразяване. Внимание. Завои... ...
е обградила миговете волност.
Животът - пърхащо кълбо неподреденост,
обстрелва ме с жестокост или подлост.
Съобразяване. Внимание. Завои... ...
1047
34
Целувам ти ръка
за добротата,
с която камъка
превръщаш
във възглавница. ...
за добротата,
с която камъка
превръщаш
във възглавница. ...
1006
33
Старикът - много блед и неизбръснат,
със всеки ден по малко се стопява.
Привикнал е със болката - не пъшка,
и всяко ново утро благославя...
Усмивката - калинка неуместна - ...
със всеки ден по малко се стопява.
Привикнал е със болката - не пъшка,
и всяко ново утро благославя...
Усмивката - калинка неуместна - ...
1134
1
29
Излезе на чардака и погледна към небето. Време беше. Наметна си жилетката, нахлузи галошите и с куцукане тръгна към пътната врата. Бавничко я отвори и притвори и се отпусна на пейката. Загледа как слънцето се затъркаля откъм Кольов баир надолу, надолу, после се скри за малко зад Черната кория, после ...
1274
19
Накъде? Помръкнаха годините
след толкова сънувана любов.
Жестоко е, че се разминахме
и само в сънищата е възможно
предчувствията да възтържествуват, ...
след толкова сънувана любов.
Жестоко е, че се разминахме
и само в сънищата е възможно
предчувствията да възтържествуват, ...
798
27
Когато никовете оживяват...
на четири момичета от Пловдив с любов
Проблясъци от мисли в стихове
като комети кръгозора ми пресичат.
И аплодирам непознати никове, ...
на четири момичета от Пловдив с любов
Проблясъци от мисли в стихове
като комети кръгозора ми пресичат.
И аплодирам непознати никове, ...
722
27
Историята онемя от неразлистване...
Обидена от страстите съвременни,
от новите „икони" и „спасители"
(накацали мухи по питка медена).
Историята онемя от пренаписване. ...
Обидена от страстите съвременни,
от новите „икони" и „спасители"
(накацали мухи по питка медена).
Историята онемя от пренаписване. ...
964
1
26
Най-късото лято
на спомена
отново нахлува
в съня ми.
Захапва по кучешки ...
на спомена
отново нахлува
в съня ми.
Захапва по кучешки ...
975
30
Надеждата - с превързани очи
сред лабиринти от въпроси криволичи.
Откъснати парченца от мечти
като несбъднат дъжд в праха се стичат.
Надеждата - неясен, странен свят, ...
сред лабиринти от въпроси криволичи.
Откъснати парченца от мечти
като несбъднат дъжд в праха се стичат.
Надеждата - неясен, странен свят, ...
817
26
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
