Довереница (Дочка Василева) - Произведения

В сезоните на минали животи

Дърветата се връщаха насън
във времето, в което бяха птици.
И можеха с криле да скрият слънцето
и залюлеят клоните и жиците.
Да съберат в единствено гнездо ...

Довереница

Поезия » Философска

2021-07-08T02:40:02+03:00 680 8 12

Степенувано по важност

Кое е важното? Костюм, цилиндър, фрак
и малка черна рокля с гръб открит?
Че дрехите уви, са ключов знак,
да те пропуснат през заключени врати.
Кое е важното? Роднина с ранг висок ...

Довереница

Поезия » Философска

2021-05-19T10:04:08+03:00 1.4K 7 10

Десетте вълчи заповеди

Послушай ме! И укроти гнева си!
Били сме вълци някога, дете.
И воят, над гората що се носи,
е глас от наш далечен братовчед.
Преди години всеки е убивал ...

Довереница

Поезия » Философска

2021-04-24T00:59:59+03:00 807 9 19

Спектакълът спи в минало несвършено

Сънят е репетиция за смърт…
Хоризонтално времето е спряло.
Пътуваш нощем все по този път
и всяка среща е така реална
с лицата си - познати, непознати. ...

Довереница

Поезия » Философска

2021-04-17T02:17:00+03:00 776 9 13

Ново куче - нов късмет

Отивам на интервю.За работа.Най-после някаква светлина в тунела, че от година се движа на ръба на оцеляването. След като фирмата, в която работех фалира и борсата свърши, ми останаха само разходи без никакви приходи. Какво ли не пробвах, къде ли не кандидатствах, но в тези времена на стагнация, все ...

Довереница

Проза » Хумористична

2021-04-10T07:54:10+03:00 1.4K 3 14

Във гората надникни- гатанките отгатни!

Знае тайните в гората,
слуша как расте тревата.
Всички горски обитатели
нейни са добри приятели.
Гостите пък да внимават, ...

Довереница

Поезия » За деца

2021-04-05T07:10:04+03:00 1.9K 8 21

Трън под похлупак

Ако посока нямаш. Няма шанс
до крайна гара да достигнеш читав.
Мотаейки се в търсене на знаци
за пътя всеки срещнат ще разпитваш.
„Със питане до Цариград”. Да, знам, ...

Довереница

Поезия » Философска

2021-03-28T07:42:56+03:00 1.9K 6 11

Надолу просто някой си е тръгнал

По разпилени след безсъние коси
се плъзга като утро споменът.
Светът съвсем до точица се сви,
че стаята е жадна като стомна
с пълзящ през пукнатото разлив. ...

Довереница

Поезия » Философска

2021-03-22T23:59:33+02:00 991 7 11

Врабец между сезоните

Провирам се... Врабец между сезоните.
От шепата на Бог кълва трохички.
Не вярвам на случайните, отронени
зрънца, които в клетка ме привличат.
Небето и дървото са приятели, ...

Довереница

Поезия » Философска

2021-03-17T02:30:10+02:00 878 11 23

Това не е, което е

Скъпи Антония и Петър,
Всеки ден ви гледам и ви се радвам. От къде намирате толкова сили да се усмихвате непрекъснато. Чудя ви се кога спите? Сутрин като се събудя - вие ме посрещате от екрана с „Добро утро!” и аз ви отговарям. Нощем като се събудя пак вие ми говорите ли, говорите.
Аз съм много стар ...

Довереница

Проза » Писма

2021-03-05T08:12:25+02:00 1.4K 7 10

Кой тука, кой е ?

Тази книжка е малка и шарена.
Всяка страница свършва с въпрос,
а картинките крият загадка:
- Отгатнете, деца, кой е тоз′?
Има рог и опашка, и тяло ...

Довереница

Поезия » За деца

2021-03-04T07:20:37+02:00 1.2K 3 14

Защо подаръкът мълчи

Да ви се представя аз:
Всички ме наричат Спас,
но съм кръстен Спасимир
на дядо Спас и дядо Миро.
Вече ги навърших десет ...

Довереница

Поезия » За деца

2021-02-22T08:25:35+02:00 1.9K 6 17

Приобщаване с подръчни средства

Традицията пазим от години
в мазето на комшията Иван.
В компанията на червено вино
под знамето на Трифон Зарезан.
Но после в мезонета се заселиха ...

Довереница

Поезия » Хумористична

2021-02-14T14:56:24+02:00 647 10 19

Полунощ превали. И заспа.

Полунощ превали и заспа. Презглава се зави.
Пиша стих и поантата все ми убягва по тъча.
Щом не тръгне добре, няма как след това да върви,
но не зная защо продължавам на място да тъпча.
Не пробляскват звезди зад очите на щорите. ...

Довереница

Поезия » Философска

2021-02-11T00:59:05+02:00 621 4 6

Приятелство до Северния полюс

Моят най-добър приятел Снежко се нарича,
ала как да му покажа колко го обичам.
Че дори и много нежно аз да го прегърна,
топлината на ръцете ми в миг ще го погълне.
И от него ще останат моркова и шапката ...

Довереница

Поезия » За деца

2021-01-29T08:28:38+02:00 2K 5 16

Маратон между Левски и Ботев

Последният ден от празничната седмица на родния ми град. По традиция се закрива с тъй наречения градски маратон. Всъщност, маратон е силно казано защото разстоянието е около два километра и се простира от паметника на Васил Левски край стадиона, до паметника на Христо Ботев в центъра на града. Или к ...

Довереница

Проза » Разкази

2021-01-16T12:01:45+02:00 1.3K 5 13

И се оправяй сам… Във вторник

Иване, чуваш ли, Иване?
(На глух петел ли ми се правиш?)
Щом тази дата те прихване
акъл, адрес и чест забравяш.
Аз не забравям… Кàта гóдин ...

Довереница

Поезия » Хумористична

2021-01-07T15:02:54+02:00 627 8 14

Не е виновен камъкът

За камъка - приятел или враг,
в основите на дом полегнал кротко,
или пък сграбчен от ядосана ръка
готов да къса нишки от живота.
За грешника - тъй както за мъртвец ...

Довереница

Поезия » Философска

2020-12-28T08:48:22+02:00 1.5K 11 25

Историята пишат генералите

Жестокост дава непоискани съвети
и заповеди Божии не спазва.
Умората, това лениво цвете,
краси послушни мисли и не казва
къде е изходът. Защо си струва ...

Довереница

Поезия » Философска

2020-12-23T00:19:29+02:00 707 4 8

Отричането - буря над море

Очите ти зад тъмни очила
щастливи силуети жадно пият.
Нима виновница е завистта,
която във сърцето ти се крие?
Вървят прегърнати и пръскат смях. ...

Довереница

Поезия » Философска

2020-12-07T08:01:17+02:00 1.3K 9 19

За последно

Край мене пак порасна тишината
с един глас по-малко. И ме прегърна
горчивата тъга на празнотата,
защото мама към небето тръгна.
Остана ми вината за несправяне. ...

Довереница

Поезия » Философска

2020-12-04T02:02:46+02:00 1.1K 7 11

Под сенките на Бегликташ

Къде се срещат Богове и хора?
Под клепките на хоризонта спят
дъхът на вятъра и изгревите в розово
във вид на подредена тишина,
от календарни случки или спомени ...

Довереница

Поезия » Философска

2020-11-21T03:20:18+02:00 566 5 9

Когато споменът облича нова кожа

Случайна среща разтопи годините
и вятърът на спомена задуха.
А можеше за миг да се разминем
в забързаното и мъгливо утро...
- Нима това си ти? И все си същата! ...

Довереница

Поезия » Философска

2020-10-23T01:31:25+03:00 706 9 12

Със замисъл добър, с финал – беля

В главата ми живее Пантелей-
човече с много шантави идеи.
Със замисъл добър, с финал – беля,
а после пати моята глава.
Че всеки път щом в къщи сам остана ...

Довереница

Поезия » За деца

2020-10-10T08:53:48+03:00 1.3K 2 11

Алея с номер 20 - 08

Алеята е двайсет, нула, осем.
(тук всички те са набори по тръгване).
Тя, като всякоя година високосна,
с едната даваше, а с другата измъкваше…
Теренът прогресивно запустява… ...

Довереница

Поезия » Философска

2020-09-24T14:02:48+03:00 622 4 7

Умения

Да изплетат от разстоянията близост
това умеят птиците с крилете.
Завързвайки високото за ниското
с невидими спирали по небето.
Да изплетат от разстоянието близост ...

Довереница

Поезия » Философска

2020-09-15T23:25:23+03:00 986 2 12

Мелодия за Мандолина и горчиви хапчета

Между дъските на бараката се процеждаше мъждива светлина. Размърда се. Време беше. Най-вероятно бе точно седем. Не разполагаше с часовник нито на стената, нито на ръката, а какво остава за модерните джаджи, които мало и голямо държеше под носовете си непрестанно. Беше сигурен във вътрешния си часовн ...

Довереница

Проза » Разкази

2020-09-01T13:28:39+03:00 1.6K 3 7

Дано тревата утре да я скрие

Дано тревата утре да я скрие
"И знам – щом съска есента у мен –
тревите са простили на косача."
В. Йотова „Сън от утрешния ден”
И тази прошка някак ме гневи... ...

Довереница

Поезия » Философска

2020-08-20T02:01:21+03:00 865 6 4

Тя не вярва в последно гадаене

Всичко с марка „последно”навява
непоследна тъга във душата.
И подскачат верига от зарове
що подхвърля дланта на съдбата.
За последно „Ези” – и усмивка. ...

Довереница

Поезия » Философска

2020-08-16T13:54:03+03:00 996 8 14

Общ разказ - 5

Излезе на двора, разтривайки слепоочията си в опит да осъзнае видяното и чутото току-що. Огледа се - няколкото греди, струпани под навеса в долния край на двора на хижата, щяха да свършат добра работа на първо време.
Спусна се по неравния наклонен терен, захвана с две ръце една греда и я помъкна наг ...

Довереница

Проза » Разкази

2020-07-27T06:31:53+03:00 2.2K 3 9

Животът е светулково примигване

Една светулка лази по ръката ми
и синята ми вена изучава.
Примигва светлинката и поклаща се
и тъжните ми мисли осветява.
Тя може би ме мисли за планета - ...

Довереница

Поезия » Философска

2020-07-06T01:28:39+03:00 1.1K 15 22

Щом слее се с вълната капитанът

Брега прегръщат здраво капитаните
единствено когато остареят.
И сухопътна болест ги обхване
щом твърдата земя ги залюлее.
От синьото небе, та чак до дъното ...

Довереница

Поезия » Философска

2020-06-30T08:09:52+03:00 1.6K 12 18

С обич за теб сърчицето ми тупка

Спънах се. Бутнах буркана с целувки.
Те разпилени на пода лежат.
Сини и розови, леко начупени
все още хрупкави и с аромат,
който ръцете на баба са вплели. ...

Довереница

Поезия » За деца

2020-06-13T06:17:13+03:00 1.8K 6 12

А навика не се лекува

Разбирам… Чувам…Неизменно е.
Мечтите падайки умират.
Както прохождат неродените,
а в стъпките сълзи извират…
Разбирам... Чувам... Бог високо е. ...

Довереница

Поезия » Философска

2020-04-22T01:10:08+03:00 1.8K 8 10

Само трябва да научиш как да стигне до ръцете

Писна ми да ми повтарят:
Кирчо, ти добро прави!
И доброто за награда
после ще се отплати.
-Я кажи ми, дядо Кире, ...

Довереница

Поезия » За деца

2020-04-07T07:42:46+03:00 1.6K 7 11

Трапезата стои далече от молитвата

Припомних си онази топла искреност,
с която баба слагаше трапезата:
- Помогна Бог да свършим що намислихме
сега да хапнем и каквото ни е дал.
Василе, ти кажи сега молитвата, ...

Довереница

Поезия » Философска

2020-04-04T01:21:38+03:00 2K 11 18

Умирам всеки понеделник, но за кратко...

Намразих всички понеделници накуп.
(защото в понеделник изтрезнявам)
Лъжите на неделята са клуп,
ни много стегнат, нито много хлабав.
Намразих всички понеделници накуп. ...

Довереница

Поезия » Философска

2020-03-30T02:37:17+03:00 1.1K 5 13

А в прах превръща се калта

Дали си тръгна зимата?
Навярно. Може би…
Ръцете ни изстинаха.
Сърцата? Не... Дали?
Сърцата ни човешките ...

Довереница

Поезия » Философска

2020-03-21T03:18:52+02:00 1.5K 6 9

Сезонът на въздишките е клада

Неравностите са остатъци от бурите,
оформяли характери и пътища.
Изгаряли суровото и сухото,
а пепелта зад рамото изхвърляли
за да направят място за компромиса, ...

Довереница

Поезия » Философска

2020-03-02T02:01:29+02:00 1.6K 5 10

Дъждовен акварел

Под дъжда, три старици продават цветя.
Разговарят по навик. За близки починали,
за цената на хляба, за ланския сняг,
за проблеми, които с децата си имат.
Не обръщат внимание на студа. ...

Довереница

Поезия » Философска

2020-02-23T23:27:59+02:00 928 4 9