Довереница
477 резултата
Научи се поне на омраза…
В съвременна Индия все още убиват новородените момичета,
защото е скъпо да им приготвят зестра. Абортът също струва скъпо…
Малка моя, ти плачеш… Аз също…
Имам час или два да те гледам. ...
  2971  20  71 
Плета дантела между изгрева и залеза…
На 19-и януари, рожденият ден на Едгар Алан По, от 1949 г. до 2009 г. някой оставя букет червени рози и бутилка коняк на гроба му… Мистерията остава неразбулена и тъне в догадки…
Годините навивам на кълбо…
Плета дантела между изгрева и залеза…
Невежите разпитват ...
  1241  25 
Капитане, морето не пита,
щом реши да си вземе удавник.
Октоподно разгръща вълните си
и облизва брега във мълчание…
Капитане, лулата ти есенна ...
  1295  37 
Последен на трапезата на птиците
присяда между влъхвите и даровете...
А всички преди него обещаваха
и тракаха ли, тракаха с лъжиците...
Зеленото в очите му белее се, ...
  872  22 
Четири години след бурята отново пътувам към дома на сестра си... На първата годишнина бяхме цялата компания и се опитахме да го превърнем в празник, но Краси беше издигнала около себе си невидима стена и не ни допускаше до себе си...
Сякаш беше друг човек. Моята по-голяма сестра, с която винаги съм ...
  991  20 
Дано да има място за Надеждата...
Не може да чете,
но разпознава знаците
по плъзгащите се наоколо лица...
Едни подхвърлят лепта състрадателно, ...
  1558  64 
Не е същото слънцето... Хапе и вие
като пчелен рояк под обърнати кошери.
Разпиляха се дните ни... Облак обви ги.
И дъждът ни превърна в дървета без корени...
Присмехулно накуцвайки, старите чувства ...
  1163  33 
Носталгично за вярата на поета...
„Ти помниш ли морето и машините,
и трюмовете пълни с лепкав мрак...”
Ти помниш ли как в стихове превръщаше
моряшките копнежи между бурите, ...
  909  31 
В онзи ъгъл, където мечтите пътуват
върху детските кончета с пламъчни гриви.
Разпилели звездите във скута си -
избродирани думи - вълшебства от приказки...
В онзи ъгъл, където мечтите отсядат ...
  606  13 
Счупихме вазата... Просто я мразехме...
Строги канони... Еднаква напразност...
Пръснахме малки парченца с доволство,
че ни очакват години охолство...
Газехме. Искахме. Искахме. Искахме ...
  674  11 
Събираха се почти всяка вечер. Кръчмето беше непретенциозно мебелирано, с тънки цени и нешумна музика, нормално задимено и с годините се превърна в техен втори дом...
Бяха все недооценени и недоучили художници, които запълваха дните си със случайно попаднала им работа, покрай която всеки от тях в св ...
  1194  20 
Земни ме, либе, че зарад` тебе
от десет дена ни ям, ни пия.
Конче забравих ненапоено.
Сякаш не нося глава на шия…
Земни ме, либе, насред чаршия ...
  992  27 
Колко пъти съм си представяла тази среща в мислите си... Колко пъти през годините анализирах твоето и своето поведение от тогава...
Представях си, че вървя по тази дълга, дълга бивша наша улица подръка с най- красивия мъж на света и те виждам как ровиш в кофите за смет... Аз се смея звънко и отминав ...
  1100  22 
Гората - все още зелена и мокра.
Все още по нещо прилича на дом.
Със пъстри стени и прозорци,
до покрив изпълнен с живот.
Чирикащи звуци, усмихнати гъбки, ...
  746  21 
Свършват сънищата сутрин.
Свързват странни съвършенства.
Съхне слънцето събудено
свило секторално страховете.
Тегне тайнственост. Тъжнее. ...
  733  21 
Невъзмутима пак расте тревата
изпод решетките нетрайни на дъжда.
Онази песен пак е във главата ми:
„Тот же лес, тот же воздух и та же вода.
Только он...” ...
  1242  19 
Редактирах си мислите... Вече не искам
да съм кралската щерка на тъпия бал.
И да водят войни за ръката ми принцове
(със немалка добавка половината кралство)
Редактирах си мислите... Не желая шестицата ...
  793  25 
Пробляскват съблазнително искрици -
непозволена волност.
Светът ти с тях е толкова различен,
а те не светят и не топлят...
Светът във тебе - криво огледало ...
  721  22 
Безвремие... Парченце междуцарствие,
откраднато от бързащия делник.
Изпуснах автобуса. (Закъсняла съм.)
На крайна пейка в парка поприседнах...
Примижва залезът в отсрещната витрина. ...
  826  24 
Поглеждам - няма никой пред компютъра.
Най-после ми дойде и мен редът
сред пишещите братя да се гмурна
и да се кефя, докато чета.
И тъкмо влезнах – опаа, спряха тока. ...
  663  15 
Този път как препуска стремглаво надолу.
Не успявам да зърна ни изгрев, ни залез.
Профучават дървета и листи се ронят,
а насрещният вятър ехидно развява
като знаме измислени противоречия. ...
  754  27 
Тази рибка на пръта, на другия край,
все блести като златна. И лъже,
че единствено тя трите мои желания
ей така и от раз ще изпълни...
Аз я гледам с привикнало недоверие... ...
  914  26 
В кварталната кръчма – уютно и прашно...
Работното време със чаши броим.
Дрескодът е анцуг и чехли домашни.
И всеки със всеки е царствено мил.
В кварталната кръчма – уютно и прашно... ...
  672  20 
посветено
Небето ми - осеяно с бездомност...
Забравила ключа си във предверието
не търся вече вярната посока,
от другата страна на бариерата... ...
  610  22 
Нагазих надълбоко в тишината...
Ей тъй, от любопитство и за кратко.
А краткото разтегнато на ластик
отдалечи от погледа брега си...
А тишината гледа как се давя ...
  721  24 
Неведоми са Божиите пътища...
Съдбата стреля без предупреждение
и късните ми истини прокълнати
се мятат в примка между „да” и „не”...
Съдбата ...
  1472  23 
Сърдитото лице на понеделника
в будилник с триста дяволи танцува.
А още ми е сънено, неделнично.
И искам още малко да сънувам...
Във вторника пътува битието ми ...
  967  34 
Снежинките нослета любопитни
опират до стъклото на прозореца.
Със тънички гласчета ме подпитват:
- Наистина ли е опасно топлото?
Наистина. Повярвайте ми! Спрете се! ...
  803  19 
Дали сънуват мъртвите?
Дали...
Когато живите
над гробовете плачат,
дали от сълзите при тях вали? ...
  7092  29 
И как кълне червената луна...
19-ти февруари е било вторник...
Във София са бесели във вторник заради пазарния ден (исторически факт)
Във София са бесели във вторник...
Пазарният площад стаявал дъх ...
  898  29 
Дълъг клаксон
накъдри дъждовните линии...
Замълчаха от завист бездомните псета.
Огнен поглед
в прозорец на петия нервно се взира. ...
  643  22 
Разделих на „преди" и на „после"
на дланта си неясната линия,
очертала загатнат живота ми -
неживян и живян, (но инкогнито).
Разделих на „сега" и на „после" ...
  684  25 
Непоносимост...
Въздухът прерязва вените,
а светлината трудно диша...
Непоносимост...
Стои на място времето, ...
  756  21 
Непожеланите - единствено различни
от всички други, с липса на желания...
По десет пръстчета на малките ръчички
протягат се към майчината сянка...
Непожеланите - във техните въпроси ...
  1044  28 
Чухте ли звън на шейна?
Екнат пиратки навън...
Смесват се пепел и сняг.
Тръгна си Старата. Тръгна си...
И подир нея... Несбъднати ...
  849  29 
Какво е празник? Пълна шепа смях...
Топуркащи из къщата крачета.
На дядо от калпака пада сняг,
а баба прави баница с късмети.
Навред из къщата се носи ароматът ...
  1407  21 
Дали защото в календара на живота ни
разместиха се черното и бялото...
Фалшиви са и дните ни, и нощите.
Системата ни ценностна разпадна се...
Поредното убийство по екраните ...
  811  27 
Духът на Коледа излиза от черупката
веднъж в годината. И с лъскава усмивка
раздава дарове. И показно разчупва
между богатите и бедни тази ивица,
която ги дели на правомощници ...
  1202  33 
Една лисица в лозето се скри.
На чувствата ми гроздето изяде.
Една лисица - мен опитоми,
а после със усмивка ме предаде...
Без виното горчивите ми истини ...
  830  24 
Вината
брои греховете ми -
отколешни,
днешни
и бъдещи... ...
  714  17 
Предложения
: ??:??