edelvais
119 резултата
Животът е светлина -
идва от безкрая на тъмното,
отразява се в нас
и част от нея се връща в отвъдното.
Животът е тъмнина, ...
идва от безкрая на тъмното,
отразява се в нас
и част от нея се връща в отвъдното.
Животът е тъмнина, ...
499
5
Не искам да съм робиня!
- Вече не си.
Не искам да съм слугиня!
- Светлината търси!
Помоли се във мрака ...
- Вече не си.
Не искам да съм слугиня!
- Светлината търси!
Помоли се във мрака ...
454
8
Гълъб, врабец и гълъбица
за коричка хляб се бият -
над тях е цъфнала черница,
а от земята облаци от прах се вият...
Накрая - за гълъба ...
за коричка хляб се бият -
над тях е цъфнала черница,
а от земята облаци от прах се вият...
Накрая - за гълъба ...
580
10
Животът - безкраен
празник на душата.
Душа - път безбрежен.
Бряг - пристан
за сърцата - ...
празник на душата.
Душа - път безбрежен.
Бряг - пристан
за сърцата - ...
479
6
Сърцето ми е меко,
затуй душата боледува,
навънка стъпвам леко,
че разумът ми се страхува.
Сърцето ми е меко, ...
затуй душата боледува,
навънка стъпвам леко,
че разумът ми се страхува.
Сърцето ми е меко, ...
656
7
Почакай! Потърпи!
Не бързай! Мъничко поспри!
Нетърпелива не бъди!
Най-хубавото тепърва предстои!...
Може би така е?! ...
Не бързай! Мъничко поспри!
Нетърпелива не бъди!
Най-хубавото тепърва предстои!...
Може би така е?! ...
680
6
Енергия, в думи облечена
ни преследва непрестанно.
На гибел душата ни е обречена,
ако с думи я мачкаме непрестанно.
Думите са вълшебна пръчица ...
ни преследва непрестанно.
На гибел душата ни е обречена,
ако с думи я мачкаме непрестанно.
Думите са вълшебна пръчица ...
924
1
11
Животът е изкуството
да се родим навреме,
да се преродим овреме,
на халос да не се дреме,
от света да не си отидем без време, ...
да се родим навреме,
да се преродим овреме,
на халос да не се дреме,
от света да не си отидем без време, ...
498
8
Хиацинт бил момък чаровен.
Към него своя поглед любовен
самият Аполон е отправил,
но пред злобата на Зефир* се изправил.
Богът на ветровете ...
Към него своя поглед любовен
самият Аполон е отправил,
но пред злобата на Зефир* се изправил.
Богът на ветровете ...
1968
1
3
Бавно, лениво,
сякаш сънливо
е съзнанието ми.
Бързо, пенливо,
сякаш поточе игриво ...
сякаш сънливо
е съзнанието ми.
Бързо, пенливо,
сякаш поточе игриво ...
501
6
Заревото на догарящия ден
намира пристан
в косите ти посребрени.
Сякаш огън запален
е коприната ...
намира пристан
в косите ти посребрени.
Сякаш огън запален
е коприната ...
404
5
Защо ли все бързам?
от страх ли, от що ли?!
С какво се обвързвам?
За къде, за какво ли?...
Отново странни мисли ...
от страх ли, от що ли?!
С какво се обвързвам?
За къде, за какво ли?...
Отново странни мисли ...
489
10
Усмивка, сияние -
докосна го слънцето.
В топлина, с обаяние
израсна цвете от зрънцето.
Докосване, очарование - ...
докосна го слънцето.
В топлина, с обаяние
израсна цвете от зрънцето.
Докосване, очарование - ...
470
3
502
5
На пътя локва
кръв,
а в нея бездиханна
гълъбица.
За чия душа ти стана ...
кръв,
а в нея бездиханна
гълъбица.
За чия душа ти стана ...
736
6
Само с живота си
човек е богат!
Само чрез живия цвят
се продължава нашият свят!
Човекът е цвета ...
човек е богат!
Само чрез живия цвят
се продължава нашият свят!
Човекът е цвета ...
426
8
Съдбата му бе отнела
нещо ценно - зрението,
но го бе дарила
с друго ценно - търпението.
Търпеливо той обиколи земята, ...
нещо ценно - зрението,
но го бе дарила
с друго ценно - търпението.
Търпеливо той обиколи земята, ...
558
1
6
Навън се свечерява.
В отворения прозорец -
профилът на младенец
на фона тъмен се откроява.
Докосвам безкрая, синевата, ...
В отворения прозорец -
профилът на младенец
на фона тъмен се откроява.
Докосвам безкрая, синевата, ...
464
5
Времето старее
без да има тяло...
Погледът ми се рее -
странна е стрелката
на движещ се часовник ...
без да има тяло...
Погледът ми се рее -
странна е стрелката
на движещ се часовник ...
441
5
Ех, вие, облаци -
същински сърца разпиляни,
същински души
от любовта ни огряни,
чистота белоснежна, ...
същински сърца разпиляни,
същински души
от любовта ни огряни,
чистота белоснежна, ...
453
3
Пролет!
Разцъфтели дървета,
ухание,
полет на птици -
вселенско послание - ...
Разцъфтели дървета,
ухание,
полет на птици -
вселенско послание - ...
615
8
541
5
Когато бързаме,
бърза чувството ни за време,
а може би бърза нашият страх?!...
Бързаме, бързаме...
Бързането е за душата ни бреме. ...
бърза чувството ни за време,
а може би бърза нашият страх?!...
Бързаме, бързаме...
Бързането е за душата ни бреме. ...
494
1
4
Бял, пухкав сняг вали,
а към нас Баба Марта бърза
отдалече.
Бързай, бързай, бабо,
и снега поспри - ...
а към нас Баба Марта бърза
отдалече.
Бързай, бързай, бабо,
и снега поспри - ...
478
4
Червено и бяло -
два цвята подбрани,
в едно съчетани,
с обич за здраве ги даваме,
на 1-ви март си ги подаряваме. ...
два цвята подбрани,
в едно съчетани,
с обич за здраве ги даваме,
на 1-ви март си ги подаряваме. ...
543
6
Заряд енергиен
запали у мен огън стихиен.
Обхвана той душа и тяло,
разпали ги всецяло.
Душата с тялото се бори - ...
запали у мен огън стихиен.
Обхвана той душа и тяло,
разпали ги всецяло.
Душата с тялото се бори - ...
447
7
Докато сме живи всеки миг е наш,
всеки миг ние притежаваме,
но с всеки миг изминал до своя край
неусетно се доближаваме!
Миг, след миг... ...
всеки миг ние притежаваме,
но с всеки миг изминал до своя край
неусетно се доближаваме!
Миг, след миг... ...
425
6
В усмивка грее му лицето,
но злоба се таи в сърцето,
с нея той ще те убие
и като вампир кръвта ти ще изпие,
защото е коварен ...
но злоба се таи в сърцето,
с нея той ще те убие
и като вампир кръвта ти ще изпие,
защото е коварен ...
600
6
Oт теб се страхувамe
постоянно,
с нас ти вървиш
непрестанно!...
Ти ни вземаш ...
постоянно,
с нас ти вървиш
непрестанно!...
Ти ни вземаш ...
479
5
Безброй мигове,
в самота преминали ,
се превърнаха
в години очакване
и напразни надежди. ...
в самота преминали ,
се превърнаха
в години очакване
и напразни надежди. ...
497
4
Под свода небесен
за теб пея песен -
за твоя живот - епопея,
за съдбата ти странна аз пея,
за свободата, ...
за теб пея песен -
за твоя живот - епопея,
за съдбата ти странна аз пея,
за свободата, ...
703
4
Дълбоко в мен си се загнездила,
като кукувиче яйце,
изпълнено с вълшебна сила,
чакащо топлината на чуждо крилце.
Дълбоко в мен те нося ...
като кукувиче яйце,
изпълнено с вълшебна сила,
чакащо топлината на чуждо крилце.
Дълбоко в мен те нося ...
474
5
Това, което върху нас
като енергия попада
нивга не пропада! -
веднъж се отразява,
друг път в нас прониква ...
като енергия попада
нивга не пропада! -
веднъж се отразява,
друг път в нас прониква ...
558
4
Погледнах те.
Искри във погледа ти зърнах.
Докосна ме.
С огън ти отвърнах.
Прегърнахме се. ...
Искри във погледа ти зърнах.
Докосна ме.
С огън ти отвърнах.
Прегърнахме се. ...
449
3
Духовно възвисена
от прочетеното в книгите,
аз се чувствам окрилена
и над сивотата, над интригите,
в които животът ни натиква ...
от прочетеното в книгите,
аз се чувствам окрилена
и над сивотата, над интригите,
в които животът ни натиква ...
433
4
Упрек или констатация -
тежка е сегашната ни ситуация.
Губиш приятели, нямаш време,
животът ти е тежко бреме.
Непосилно се трудиш, за да изхраниш децата, ...
тежка е сегашната ни ситуация.
Губиш приятели, нямаш време,
животът ти е тежко бреме.
Непосилно се трудиш, за да изхраниш децата, ...
551
8
Животът е вечно движение,
своеобразна магия -
ту видима, ту невидима
е тя за очите,
но винаги е осезаема за душите. ...
своеобразна магия -
ту видима, ту невидима
е тя за очите,
но винаги е осезаема за душите. ...
524
6
Раждаме се, за да живеем,
но цял живот се борим, за да оцелеем.
Какво сме в същност? -
души под похлупак?!
Корабокрушенци?! Кой е умен, кой глупак?! ...
но цял живот се борим, за да оцелеем.
Какво сме в същност? -
души под похлупак?!
Корабокрушенци?! Кой е умен, кой глупак?! ...
496
6
Ставане - лягане,
покой и отново бягане!...
Стягане - отпускане,
разтоварване и отново препускане!...
Всеки ден отначало - ...
покой и отново бягане!...
Стягане - отпускане,
разтоварване и отново препускане!...
Всеки ден отначало - ...
521
6
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
