Eipril
1 386 резултата
Трака влакът, идва влакът,
свирка, пуфка и звъни.
Аз го помня, аз го чакам,
зная пак ще долети.
Тъй е хубав, тъй червен, ...
  428 
Паметта на земята ми стара е жива,
под небесния свод дълговечно разказва
за тракийка засмяна и чудно красива
как със залеза топъл залязва.
Как със изгрева струен на изток блести, ...
  792 
Ще ме прегърне Онзи стих на май,
ще скъса скучните ми дрехи.
Ще ме чете от край до край,
ще пие римите ми крехки.
Ще стъпя бос в шумящите му слепоочия, ...
  329 
КОЛКО КАФЕТА
Колко кафета крадеш от деня,
колко кафета делиш със нощта?
Имаш ли огън, кафе на зърна,
мелничка златна, джезве от луна? ...
  403 
Какво да правиш с твоя живот?
Какъв да бъдеш? Кога и къде?
Кога да спреш? А да тръгнеш?
Колко път да изминеш?
А защо? Накъде? ...
  345 
Разболях се от стари тревоги,
разгорях се от нови мечти.
Наживях се на хорската злоба,
надживях ранобудни петли.
Озовах се в стара прокоба, ...
  333 
Дали е вярно, че съм хубав,
дали е вярно, че съм шик
и малко кръглоръбав,
приличам на мъдрец стоик.
Дали е вярно, че съм умен, ...
  383 
Какво е споменът без теб.
Едно поле без мак.
Едно небе без птица.
Едно море без бряг.
Една мечта - вдовица. ...
  336 
***
Приливи, отливи,
тече си денят.
Кораби, лодки,
поредна вълна.
Слънце, мъгла, ...
  303 
Сечко, Сечко, де си бил,
виж носле си зачервил?
Сечко, Сечко, как така
храбро скърцаш във снега?
Сечко, Сечко, от къде ...
  532 
***
Тази нощ луната
е бяла хубавица.
Ще вият вълци.
  302 
Богдана Богдан люби,
Богдан люби Ивáна.
На Йордановден Богдана
стана от рано по - рано.
Изми си лицето, ...
  247 
Всяка вечер по нещо заделям
от деня, от предишните дни.
Много обич и малко сълзи,
не пари, не и пари.
Всяка вечер дълго се моля ...
  347  10 
Литват есенни листа
чак до седмия етаж.
Хващам седмото с ръка,
ще ми трябва за купаж*.
Дълга маса и дъска, ...
  422 
Нощта е дълга, като век,
стрелките на часовника са спрели.
По пътя, сам върви човек,
дъждовно мигат улични фенери.
Защо е сам, защо е в мрака? ...
  354 
Вече тъмно е навън,
лягайте дечица мили!
Сняг се сипе, като в сън
за добрите черни мравки.
Те живеят под елата ...
  1152  11 
Той беше горд и непокорен. Никоя плячка не можеше да се изплъзне от острите му нокти. Беше обучен да убива и носеше в сърцето си жаждата за кръв и плячка.
По време на лов стоеше винаги на лакътя на своя господар. Острият му поглед пронизваше небето, където неподозиращи заплахата летяха гълъби и гугу ...
  403 
Помислих, че се връщаш вече,
прошушна старата стреха,
а то долитнало врабченце
да търси завет под дъжда.
Помислих, че се връщаш вече, ...
  418 
Те са мирни и кротки жени,
над децата си бдят кат' орлици.
Наши майки и наши сестри,
полетели в тъмното птици.
На гурбети по къщи и двóри ...
  664 
Подгонили свраката, много говорела:
"Трака -та, трака, трака - та, та...".
С всички се джънкала, карала, спорела:
"Трака - та, трака, трака - та, та...".
Все дудунясвала, мрънкала, дрънкала: ...
  389 
Сега е тихо, дъжд ръми
и само мракът шепне
за мъка, за беди.
Една сълза по миглите ни лепне
и огън страшен ни гори. ...
  422 
Мога, мога да съм камък,
но мога и сърце да бъда,
и от свещица пламък,
на тиха скръб пробуда.
Ако съм камък нека бъда ...
  426 
Забравям да ти кажа:"Мила!".
Забравяш да ми кажеш:"Мили!".
Навярно нямам сила,
навярно нямаш сили.
Забравям да ти кажа:"Скъпа!". ...
  319 
Земя благáта,
същински Рай.
Народец - шепа,
беди безкрай.
Съдба нелепа. ...
  311 
Стрина Цеца от Градец
тръгна рано на пазар.
Да си купи благ медец
от липа и от прашец.
А на пътя баба Минка ...
  369 
В една птицеферма, която се намираше в края на областния град и до която можеше да се стигне за петнадесет минути от последната спирка на автобус номер 13, се измъти пиленце.
Докато беше просто яйце, собствениците на комбината за птичи продукти не му възлагаха големи надежди. Едно такова малко, асим ...
  754 
Абре, снáхо, мила снáхо,
стáни малко, работи!
Стига сéди, стига лéжи,
стига нóкти си чопли!
Стига, мамо, стига вече, ...
  347 
Чичо Киро магарé
от затънтено градче
чанта плетена си взе
и замина на море.
Там го прати лекар мустакат, ...
  444 
Ноември, ноември,
мой верен събрат.
Събрал си тревоги
от пустия бряг,
въздишки на пясък ...
  341 
...и дюлята е народила
слънца за нов живот.
Децата ни - в Манила...
Та кой ли прави днес компот?
...тя чака... Милата! ...
  364 
***
Печката изгасва...
И сто мои дърва
не сруват, колкото едно
на баба.
  273 
( На моя Тати )
Побелях за десет секунди.
Залинях за десет тополи.
Остарях с десет години.
Помъдрях за хиляди зими. ...
  329 
Има мостче и път през гората
и полянка с дивни цветя.
Там живее фея позната,
а край нея цари любовта.
Тя е весело, щуро момиче ...
  231 
Мъглата - невеста ревнива
прегръща съпруга си - бóра.
Макар уморена, сънлива
не вярва на птици и хора.
Не вярва на вечната вярност, ...
  271 
Пастири сме. На самите себе си.
Водим се на паша
във вълчи бърлоги.
Пасем надежди, а преживяме
разочарования. ...
  286 
Будят ме трудни въпроси,
идват при мен призори.
Скръбни, нещастни и боси
лягат превили глави.
Сетне шушукат и спорят, ...
  230 
Бързам, че вече се мръкна,
гости, ще трябва да срещна.
Трябва да живна, да хвръкна,
ей ги пристигат отсреща.
Празник е, помнят и знаят, ...
  309 
Поетът шумеше,
топло му беше,
курнáз се изниза
от копринена риза.
Гол се затича, ...
  517 
Митко беше момче на шест години. Живееше в провинциално градче, където времето беше спряло, а децата седяха на тротоара и брояха колите, които минават по пътя.
Тогава колите бяха рядкост и на половин час минаваха два - три автомобила.
Митко беше умно дете. С кестеняви коси и сини очи. Кротък и послу ...
  400 
Ние сме нежни, раними души,
много сме кротки и много мълчим.
Ние сме огън, който гори,
ние сме гълъб, който кръжи.
Ние сме песен, която се лее, ...
  335 
Предложения
: ??:??