limeruna
564 резултата
Далече си в капризната вселена - уж досегът дели ни, а сме чужди.
Студена съм и слънцето си легна, тъй топъл ти, дори да недочувам,
търпя ме до последната ни сила и с думата си в сянка ме извайваш.
Останала оголена до милост... разтапям колената си до „вярвам“...
Очите ми не искат да танцуват - не т ...
  416 
Топлината ми не стигна.
За сърцето ми е бавно
тъмно да горя.
За окото ти... плавна
ярка картина. ...
  366 
Топлината ти се спуска като вихър
в клепките на мъничка вселена
и вярват в теб, макар да недоспиваш,
всичките ти случки да са земни.
Мигът е наш в конец от сянка тиха, ...
  601 
Аз съм просто изморено момиче,
но се оказа, че мога да обичам.
Банална душа ме облича,
но днес не търси различното.
В сива блузка, в сива мисъл ще се усмихна; ...
  426 
Години да привикна към безумие,
години ще ми трябват да се върна.
Чаровно щастие на севера
и странен бриз при южните разсеяни,
на изтока го чакат със крилете си, ...
  517 
Чувствам и пиша, пиша и чувствам, вече съм случена,
случки не искам, само да пиша във песен разчупена.
Душата ми е гола и дъждът вали, мъглата се стели.
Слънчеви стъпки, букви и пътища – душата е случена,
животът е песен увита в мечти, а текстът е чувството. ...
  405 
Какво е любовта, когато ревнуваш
като в сън червените сълзи
на спомени и път?
Какво е красота, когато нямаш
сили да вървиш напред ...
  446 
Благодаря за разговора
В мига, в който осъзнах, че икономическите възможности ще определят живота ми, разбрах, че е по-добре да не съм съществувала никога. И не защото тежестта на парите е по-голяма от тежестта на красивите неща в ежедневието ми. Тежестта е по-малка, когато има човек, с който да спо ...
  1274 
Годината ми вече посребрена е и бузките на хората се зачервяват.
Кажи ми, в самотата ли забегнах, отново в лудост сгушвам вятър.
Не зная, от мечета ли е писана днешната ни приказна снежинка?
Съвършен, жадуван смисъл е, и ми се искаше да бъде винаги.
Сред ужас ти си топлината алена и вярвам в тишинат ...
  265 
Такава топлина не бях помисляла...
Докоснах първия ти стих –
не бях дочувала шепота,
бях усмивка от безгрижие.
Душата си не бях дочула. ...
  309 
Изглеждаше ми недостижим...
Искаш да говоря, заплача ли...
Развивах се с име...
Мълчах до палача си
залеза ...
  331 
Бялото е като сняг,
а червеното е като кръв.
Сивото е като бряг,
но реките са замръзнали.
Дървото чака цвят, ...
  586 
Да те погледна е като магията на времето,
повличаш ме и нямам сили да се върна.
Ширината на света ми е разтегната
и пада, оставяйки ми само пътя.
Да погледна напред е незаслужено, ...
  482 
Кога ли ще те срещна пак...
въздишка на едничка истина,
въженце за една мечта
на мъничка вина потискана.
Кога ли ще докосна с теб ...
  434 
Откраднаха ми пътеката към доброто,
откраднаха я, и вече я няма.
Приемам ли, не ли, не зная,
но ходя по восъчна яма.
Над нея се движи звездичка, ...
  203 
Най-близките хора не можеш да стигнеш,
болката гледа в очите им днес.
Ти имаше шанса да бъдеш красива,
но днес си единствено тъмно море.
И странната участ те люшка в сърцето, ...
  231 
Липсата е смисъл за малкия ми ден.
Вярвам, че орисница е странна дума...
Съдбата ни и дума преобърна.
Не вярвам, че душата ни е тлен...
Но вярвам, че сърцето ни е земно... ...
  305 
Без много баналности заявявам: обичам те
и целувам наум като вятър сълзите ти днес.
Отвеях сърцето си някъде някак, довиждане
не е точната дума за нашето днешно нощес.
Недоспивам и многото тежести вътре оплитат ...
  1034 
Как исках да се омъжа за теб...
Глупаво, наивно, с пръстен
и восъчни дни, да ни слепват,
да ги глезим с пламъчни вещи,
да летим... ...
  406 
Знам какво мечтая далеч от световете,
светът ми подреден е до лудост, топло цвете
и утре ще прогледна отново до небето,
но вече съм от сън съшита...
Вечерта различно виждам към луната, ...
  424 
Ти си сбъднат огън, цвят от сълза,
полъх от нищо, свят в светове...
Гледаш ме – виждам, бягаш, боли,
стигаш ме – стигам тъмни мечти...
светиш – намирам пак брегове, ...
  320 
Душата ти е сбъднат сън,
сърцето – огледало,
и всеки образ – просмукан,
се шмугва с кръвта
до сърцето ...
  294 
Знам, че е зима, а ти си далеч,
а в погледа виждам единствено скреж
и хората ходят, изгубени в сън,
и всичко е свежо от мъка...
До огъня пада свята сълза ...
  368 
Не изисквам, аз съм просто момиче,
не разбираш ли – давам ти всичко,
да ми бъдеш... мечтата, душата, сълзата
и неволята нейде в горите далеч,
да ми бъдеш... ...
  379 
На колко езици да кажа,
че слънцето гори различно.
За всеки праща перденца от вятър
и ги подпалва нанякъде.
И топчици прах се търкалят из филмите, ...
  295 
Ти си вечност и вечност и щастие дишаш,
самотната рибка в сънливо море
и грешната мисъл на вярната сила
могъл си единствено ти да поспреш.
Видиш ли звяр, с размах го разсичаш, ...
  508 
Под сянката на валс танцувах дълго,
и пеех в сянката на глас.
Не знаеш как ли се целува мъка,
почукала на твоята врата.
Припявах бавно като в смях последен, ...
  582 
Главите на бухалите всичко виждат,
без мъката на сърцето, може би.
Но ние си мислим, че те ни разбират,
а всъщност сме просто сами.
Не знам ти разбра ли как аз те обичам, ...
  339 
На малките пухчета.
Побъркваме се, защото умираме -
но лъжа е, че малко е времето,
но е истина - няма го никакво.
Биографии, снежни и бедни. ...
  254 
Ако умираме,
ще умираме заедно,
не в затворени стаи и празни зеници,
а в небето –
разхвърляни в него, отчаяни, ...
  294 
Вече аз не мога да ти вярвам.
Няма да намериш някъде причина.
Просто съм целуната от вятъра
и спъната в безсмислена въздишка.
Някога повярвах, че си истински, ...
  494 
Понякога съм тънка, като леден вятър,
и лея мислите си сънени, сурови,
устата ми се сцепват в здрача
от страха да не заплачат отново.
Понякога танцувам, като мисъл, ...
  508 
Не зная как да видя подир думите
бъдеще... неясно спира се край мен,
поглежда ме, разпраща ме
по задачи и не мисли
като мен ...
  242 
Среща някъде среднощ
с много „щ“ и „ш“ и „т“,
бъдеще неясно още,
възел и безпътици...
Говор мъничко измислен, ...
  342 
Обикнах те и с много труд
продължих да обичам горчивата болка.
Несподеленият живот е третина живот,
клонящ към абсолютната нула на миналото.
Несподеленият глас е убиващ ме глас, ...
  341 
По тъмното в душата си да знаеш,
че слънчево дръвче над теб се листи.
Последните минути са отнякъде
и никъде за никога отишли.
Знам, всичко е объркано и прашно, ...
  428 
Любовта ми бе прерязана преди да съществува.
Даваше признания, даваше небето...
Ти си ми небето, давам те на теб си,
взимай се и бягай, че ще стана детство...
Любовта ми ще зимува.
  457 
Поетите имат мечтите, забулени тихо в съня,
и паметно шепнат и викат в най-искрени тъжни листа...
Поетът полита от слово и пада в пенливи вини.
Морето от мънички чувства покрива небето с гори.
И нямало лек за съдбите, но имало топли неща... ...
  529 
Погълна шепот дъхава секунда
и въздух в сън потече на обратно.
Усетих как кръвта бушува лудо,
а времето притихва като вятър.
Не зная как премина по лъчите ...
  427 
Не е ден от деня
неудобният свят
дописал се сам
и политнал.
Тук нежният глас на ...
  618 
Предложения
: ??:??