limeruna
564 резултата
Да разголиш душата е твърде лудешко,
навън вали студен смях и не спира...
Отдавна забравиха всичко човешко,
но недей, любов, не умирай...
Всъщност виждам живота из всяка зеница, ...
навън вали студен смях и не спира...
Отдавна забравиха всичко човешко,
но недей, любов, не умирай...
Всъщност виждам живота из всяка зеница, ...
789
13
Читателю автор, бъди си поет
от всичките музи в съня ти,
рисувай политнали тъжни луни,
а после изпивай сълзите...
Читателю автор, бъди си лице, ...
от всичките музи в съня ти,
рисувай политнали тъжни луни,
а после изпивай сълзите...
Читателю автор, бъди си лице, ...
675
15
Знам душата му от какво се вълнува,
а птиците пеят в нощта. Ти не ги чуваш.
Явно съм тъмна и тиха, безумна,
и ходя в река от забравена чувственост.
Но не умирай, помни ме, забравяй, усмихвай се, ...
а птиците пеят в нощта. Ти не ги чуваш.
Явно съм тъмна и тиха, безумна,
и ходя в река от забравена чувственост.
Но не умирай, помни ме, забравяй, усмихвай се, ...
481
1
5
Мога да чувствам пламъче в мен,
как гладно облизва езиче,
как се прозява в прозрачния дим
и не мисля, че го обичам.
Пропада, докосне ли хладния ден ...
как гладно облизва езиче,
как се прозява в прозрачния дим
и не мисля, че го обичам.
Пропада, докосне ли хладния ден ...
363
4
Музите често разплакани
падат в съдби разпиляни.
В сълза на поет се престорят,
сетне в безмълвно страдание.
В цветче орисия на някого, ...
падат в съдби разпиляни.
В сълза на поет се престорят,
сетне в безмълвно страдание.
В цветче орисия на някого, ...
373
9
знам че майките са най-раними
и шепнат напеви във тишината
и раждат слънчевото име
на всички хубави цветя
очите им танцуват с миналото ...
и шепнат напеви във тишината
и раждат слънчевото име
на всички хубави цветя
очите им танцуват с миналото ...
419
11
Тъжно ми е, мили, трудно бих те стигнала,
а сляпо всеки ден ме носи в шепи животът ми.
Чувствам се разсипана, но ходя на кокили
и тъжно се простират вълчите ми вопли...
Дом ми е небето, с дърветата му сини ...
а сляпо всеки ден ме носи в шепи животът ми.
Чувствам се разсипана, но ходя на кокили
и тъжно се простират вълчите ми вопли...
Дом ми е небето, с дърветата му сини ...
547
9
На слънчевия ми човек
Боли, защото те нямам, защото те имам, защото си ти,
различен от лятна възможност. Ухаеш тревожно на песенен миг.
Посипваш душата ми с ноти, сърцето ми корен, мечтите ми глупави...
Не съм онова слънчево зайче, побеляло от страх. Само тихо докосване... ...
Боли, защото те нямам, защото те имам, защото си ти,
различен от лятна възможност. Ухаеш тревожно на песенен миг.
Посипваш душата ми с ноти, сърцето ми корен, мечтите ми глупави...
Не съм онова слънчево зайче, побеляло от страх. Само тихо докосване... ...
341
3
Няма да те обичам... като другите.
Ще пропадам с нощта в машинация алена
наречена изгрев и
дошла да ме отвлече в нещастието ми.
Моето. Не твоето, но нейното, не неговото. ...
Ще пропадам с нощта в машинация алена
наречена изгрев и
дошла да ме отвлече в нещастието ми.
Моето. Не твоето, но нейното, не неговото. ...
367
5
Твърде много внимание привличаш.
Затова замълчи, замълчи!
Не искаме да чуваме твоята песен,
в главата си имаме чип.
Раят отваря ни слънчево двери, ...
Затова замълчи, замълчи!
Не искаме да чуваме твоята песен,
в главата си имаме чип.
Раят отваря ни слънчево двери, ...
573
18
Страх ме е от поетите,
защото са толкова луди
и все остават сами.
Придърпват надеждата,
поглеждат я влюбено, ...
защото са толкова луди
и все остават сами.
Придърпват надеждата,
поглеждат я влюбено, ...
551
12
Това не е поезия,
това прилича малко.
Сълзички давят миглите
и заприличват на гори...
Разходка в необятен вятър ...
това прилича малко.
Сълзички давят миглите
и заприличват на гори...
Разходка в необятен вятър ...
453
9
Самотно ми е, когато те няма,
тъжно е, когато вали,
а светът се превръща във драма,
от светулка едничка пониква,
минзухарено-сладко задрямал, ...
тъжно е, когато вали,
а светът се превръща във драма,
от светулка едничка пониква,
минзухарено-сладко задрямал, ...
507
8
Объркано момиче
посрича по стъпките ти.
Но не съм индианец,
дори нямам ръце.
А сякаш и дом нямам, ...
посрича по стъпките ти.
Но не съм индианец,
дори нямам ръце.
А сякаш и дом нямам, ...
422
1
7
Навярно ще осъмна луда,
но няма да разбираш чудесата ми,
а градските небета ще се будят,
щастливи ще тършуват за крилата си
и някой ще се вмъкне през прозореца, ...
но няма да разбираш чудесата ми,
а градските небета ще се будят,
щастливи ще тършуват за крилата си
и някой ще се вмъкне през прозореца, ...
447
10
Сладка думичка. Душевна мъка.
Среща в мрака, сетне миг покой.
Утро сънено насочва в мене лъкове,
но нямам цел, а само тих прозорец.
Скърцат мислите, политат малки лястовици, ...
Среща в мрака, сетне миг покой.
Утро сънено насочва в мене лъкове,
но нямам цел, а само тих прозорец.
Скърцат мислите, политат малки лястовици, ...
549
10
Така нежно обикнах,
тъжно пропях,
на мъка навикнах,
и чувах за грях.
Тихо осъмна ...
тъжно пропях,
на мъка навикнах,
и чувах за грях.
Тихо осъмна ...
713
10
Станах зависима
и няма вече аз,
и няма да има.
Подарих всичко
и пак ...
и няма вече аз,
и няма да има.
Подарих всичко
и пак ...
630
12
Той ми обеща...
Открадна ми...
Подари ми...
Взе си...
Каквото му хареса...
Открадна ми...
Подари ми...
Взе си...
Каквото му хареса...
503
1
9
На онези, мълчаливите...
Един гарван си въобрази, че помага, и една вещица също, и една учителка, и една въздишка. Хукнаха из стария забравен дворец да помагат. Изметоха двора (боклуците струпани в купчина, която да е по техен вкус), вещицата даде доброволно да я вържат и започна да се киска. Някакв ...
Един гарван си въобрази, че помага, и една вещица също, и една учителка, и една въздишка. Хукнаха из стария забравен дворец да помагат. Изметоха двора (боклуците струпани в купчина, която да е по техен вкус), вещицата даде доброволно да я вържат и започна да се киска. Някакв ...
863
10
Светът ми е малък, тъй малък,
и не мога да стигна небето.
Прости, че не съм динозавър...
И дори не изгубено цвете.
Стар лъч грее над мен и ме дави, ...
и не мога да стигна небето.
Прости, че не съм динозавър...
И дори не изгубено цвете.
Стар лъч грее над мен и ме дави, ...
446
9
Харесвам те... Не те харесвам...
Листенцата опадаха, сега със дръжката
намушках мислите си и запалих
мислите и... мълчаливостта си...
Заричам се... Не се заричам... ...
Листенцата опадаха, сега със дръжката
намушках мислите си и запалих
мислите и... мълчаливостта си...
Заричам се... Не се заричам... ...
593
16
/след една „Раздяла“/
И махам аз, обляна във сълзи,
но нямам сили да продумам:
той, влакът още е далеч, пълзи,
но в мислите ми вече си изгубен... ...
И махам аз, обляна във сълзи,
но нямам сили да продумам:
той, влакът още е далеч, пълзи,
но в мислите ми вече си изгубен... ...
907
2
25
На теб, "Мрак"...
Искаш да даваш и вземаш любов.
Като най-ароматния пъзел.
Онази стая, в която живея
се държи на измислени възели. ...
Искаш да даваш и вземаш любов.
Като най-ароматния пъзел.
Онази стая, в която живея
се държи на измислени възели. ...
890
7
Непрекъснато предаваш.
Какво като боли.
Предаваш мен, предаваш лятото
нашарено с мечти.
Предаваш вятъра, който те завива... ...
Какво като боли.
Предаваш мен, предаваш лятото
нашарено с мечти.
Предаваш вятъра, който те завива... ...
414
1
4
Живей си в твоя храм,
аз нямам място в мислите ти,
загубих реч из речите,
които ни "поправят".
Залутвай се в мира си, ...
аз нямам място в мислите ти,
загубих реч из речите,
които ни "поправят".
Залутвай се в мира си, ...
600
6
Привлечени от топлината му, затискате
предишните си сънени въздишки.
Животът вместо на поискване,
върлува като болест и ме плаши...
Обречени от приказките си не чувате ...
предишните си сънени въздишки.
Животът вместо на поискване,
върлува като болест и ме плаши...
Обречени от приказките си не чувате ...
419
6
Слаба съм и имам доверие...
Наляво, надясно. Не ме предавай.
Очертавам с очите си странно презрение...
Хората само ме подминават...
Наляво, надясно. Не ме предавай.
Очертавам с очите си странно презрение...
Хората само ме подминават...
556
8
Но като вятър и душа...
приличам на призрак.
Светът е тишина,
а любовта е доливане
от пусто във празно. ...
приличам на призрак.
Светът е тишина,
а любовта е доливане
от пусто във празно. ...
358
4
Чувствам се евтина, чувствам се слаба,
но съм по-истинска от всичките други.
Сърцето докосвам, сърцето е тайна,
а цената на куклите вечно се губи.
Излизам от образ, излизам на лов за... ...
но съм по-истинска от всичките други.
Сърцето докосвам, сърцето е тайна,
а цената на куклите вечно се губи.
Излизам от образ, излизам на лов за... ...
733
12
Когато се усмихнеш,
очите ти греят.
Дали знаеш колко
хубаво гледаш?
Дни минали и съдби преброени ...
очите ти греят.
Дали знаеш колко
хубаво гледаш?
Дни минали и съдби преброени ...
445
11
Това ли ще бъдем? Случайна среща.
Искам повече.
Това ли ще бъде? Дъждът се разнищва
и мислите скриват красивото.
Това ли ще чакам? Късмет под слънцето. ...
Искам повече.
Това ли ще бъде? Дъждът се разнищва
и мислите скриват красивото.
Това ли ще чакам? Късмет под слънцето. ...
664
18
Не получавам отговор. Просто те няма.
Летиш в твоя вселена, а мойта далече
скрибуца неволи, сълзи, мелодрама
и пада на малки ръждиви капчуци...
Виждаш ли къщите? Стените... А дворът ...
Летиш в твоя вселена, а мойта далече
скрибуца неволи, сълзи, мелодрама
и пада на малки ръждиви капчуци...
Виждаш ли къщите? Стените... А дворът ...
669
14
Ще тръгна по красивата пътечка,
която си намерих от душа.
Сърцето ми ще бъде слънчице
и керемиден покрив, за да се теша...
която си намерих от душа.
Сърцето ми ще бъде слънчице
и керемиден покрив, за да се теша...
286
1
7
От многоточията често ме боли!
В сенките бързам да ги преваря.
Преди животът да ме размие
и да остана (ненужна) цигара.
Не искам да съм светещ фас! ...
В сенките бързам да ги преваря.
Преди животът да ме размие
и да остана (ненужна) цигара.
Не искам да съм светещ фас! ...
380
7
Първо - да кажа какво значиш за мен:
ти си огън, дошъл да омайва.
Също: вятърен сън, оживял от умения,
и надежда, която ми трябва.
ти си огън, дошъл да омайва.
Също: вятърен сън, оживял от умения,
и надежда, която ми трябва.
408
10
Работно като пчеличка
се буди утрото
и пада като въздишка
в цвета на някога.
Не искам да съм самичка, ...
се буди утрото
и пада като въздишка
в цвета на някога.
Не искам да съм самичка, ...
357
4
Облаче блестеше,
дъждът се разпалваше.
Лятото болеше,
знаеше за есенните листа.
Изгревът ...
дъждът се разпалваше.
Лятото болеше,
знаеше за есенните листа.
Изгревът ...
371
3
Искам да съм в твоето сърце.
Там да ме намираш винаги.
Някога поспреш ли край прозорец
с мисъл за мен, да видиш очите ми.
Те се реят в спомена и във надеждата. ...
Там да ме намираш винаги.
Някога поспреш ли край прозорец
с мисъл за мен, да видиш очите ми.
Те се реят в спомена и във надеждата. ...
387
3
Благодаря на Белла за вдъхновението. Може би пиша дори по-неясно, отколкото си мислех. Е, посвещавам на всички "напушени" :)
Градът дими от цигарите,
дими от колите, от странните сгради,
дими и от кофите, боклуци запалени...
Димят ни главите, но нямаме ядове... ...
Градът дими от цигарите,
дими от колите, от странните сгради,
дими и от кофите, боклуци запалени...
Димят ни главите, но нямаме ядове... ...
533
7
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
