limeruna
564 резултата
Ям, защото може би
съм бременна
някъде
из бъдните ми дни.
Или може би ...
  284 
Някой друг е слушал песните ни.
Знам, че друга си целувал по устните.
Днес не пропусна птичия поглед.
Светът е погълнат от малкия спусък.
Ей сега ще изстреля началото си. ...
  325 
Смъртта е малко небе.
Смъртта е облак от купеста важност.
И ме гледа в смълчано поле,
понакуцва, малко прокажена.
Всяка люспеста малка сълза ...
  407 
Мисля, че с търпение всичко се нарежда. Да постигнеш, каквото искаш, и да го постигнеш добре. Когато бях в гимназия, никой не знаеше за какво се използва математиката. Когато съм в университет малко хора виждам, които искат да учат математиката. И все пак аз все повече се убеждавам, че е красива, за ...
  2214 
Ако забременея от мисъл, дали ще съм непорочна,
а целувката на мрака дали е двупосочна,
реша ли да прогледна ще бъде ли болезнено,
а онази истина наистина ли чезне...
Ако те срещна в душата си, ...
  341 
А не искаш да ми дадеш живот и до днес,
пó си бял от поседнали облаци.
Полудях и обратно в живота назад
те видях, пак към мене погледнал.
Ти се впи, като огънче в нежна искра, ...
  250 
Какво ли пеят пеперудите,
прониже ли ги сиводелец,
дочуват ли ми чудото
или са пърхащ делник?
Дочух аз разни слухове ...
  414 
Спрях да мечтая за велики неща.
Нека аз съм великото нещо.
Дадох покой и сълзи, и сънища...
Изгубих се и спрях да бъда вечност.
Нека не съм съвършена жена. ...
  285 
Ако всичко видя, всичко усетя,
всичко докосна, всичко направя,
пробвам от всичко и приключа със нищо,
наранена до смърт от една надпревара,
после тихо задишам, с ръце помечтая, на земята задъхана, ...
  362 
Изискваш ли от мен, ще си тръгна...
Изискваш ли от мен да съм пълна,
не знам какво ще намериш
освен поетична душа.
Ти си блясък, а аз съм осъдена, ...
  476  12 
Казва се Илюзия. Днес е неизбежна.
Облачно вали, восъчно догаря.
Бедната душа. Фитилът ѝ е земен.
Свети и оставя букви в полустаите.
Бял нечакан сън, спънал се във времето. ...
  279 
Трудно е да си, лесно е да нямаш.
С хората живял в малки понеделници
леко понамачкани, станали на седмици.
Раждаш се в илюзия – лягаш в неизбежност.
Слънцето е страх, прах до мен говори... ...
  256 
Много любов е нужна на хората,
за да слеят лъчи в един-единствен поглед.
Нежен е гласът на изгубените спомени,
звезден е духът, а очите му - мокри.
В спомени живял, разлиствал се по книгите. ...
  302 
Тишината е спряла край мен.
Всички мисли са на обратно.
Леко развилнял се ме шепне
омагьосано вентилаторът...
Разпилени мъниста живеем ...
  295 
Аз мислех, че съм любовта,
истинска и доверчива,
нежност. Дошла да бъде
добрина. Не търсех тази
безметежност. Щастие ...
  277 
Той мечтае спокойствие.
Как да му давам спокойствие?
Тъжното вече обзема ме.
Някак не стигам за времето.
Искат ме още по-силно, ...
  312 
Обичах те, момче, обичах те...
А ти не вярваше, защо ли и да вярваш.
Днес вече аз ти пиша стихове.
Тогава пък ти бил си твърдоглавец.
Днес мъж обичам, истински, не вярваш ли... ...
  295 
Прелитат на ята слънца от тишина
и ти си тук и там, и с вятъра се спускаш
над тъмните води, над тъмните била.
Къде съм аз не знам. Но ти си се досетил.
Препускаш в тъмен дъжд. Мъртвешко е навън. ...
  357 
Наистина ли беше глупава мечта?
Не мисля... Аз поисках да те стигна.
Ти винаги ще бъдеш вечността.
И слънцето дори да е бесило...
аз вярвам в тишината на страха. ...
  542 
Все тревоги, тревожности.
А искаш ли да си с мене? Не искаш,
какво правиш тук? Все тревоги, възможен си,
по-възможен от мене и всички накуп.
Ти си смисъл, сладък смисъл, ...
  343 
Красивото е само повод
да вкусиш от парченцата вина.
По миглите ѝ вечно се разхождаш,
светулке в светлина.
Светулчице от сто живота ...
  384 
Празнина в тъмнина се отнесе,
ти поднесе ми сетния дар.
Ще съм вечно до теб,
полудял, полу-цял, полу-мой...
при всеки спря и докосна ...
  447 
Беше събуждане и копнеж. С дъх на мистика.
Премрежени утрини. Малко влага по устните.
Силно стиснах очи. Пожелах да си истина.
И легнах да спя. Да сънувам...
После множество дни. Побледнели от чакане. ...
  481 
Не ти пука за моите чувства...
осъзнах го, осъзнах го...
Светлината на вятъра, мечтите...
вземи си ги...
аз съм тук, аз съм тук, в свят, ...
  312 
А ти погледна ли, видя ли?
Втренчило е зъби и нещастие.
Малко сняг вали по писък
и студени магистрали.
Къде ми е палтото? Няма? ...
  375 
Иска ми се да те докосна...
Но се чувствам лоша.
Умората ме влачи...
И аз я влача надалече...
Няма да съм вечно пепел...
  387 
Магията ражда остарели любови
с цвят на прах и зажаднели зелени простори
за смях и малко страх, окъпан в мрак,
препънат ад в сърцето ти от пристани...
Звездите капят по море от чувства. ...
  422 
Ще бъде забавно. Но представи си, всяко съществуващо доказателство може да се окаже грешно, ако се окаже, че има някой мъничък пропуск... Всичко е толкова несигурно... И забавно, като се замисля, защото хем е, хем не е каквото си мисля... И все пак не мога да приема, че животът ми е толкова объркан, ...
  413 
Зеленото чудовище беше пъпчиво. Шепот, танцуващ с вятъра в клоните, и зелени лигави пръсти, милващи едно дърво.
- Здравей - каза то тогава. - Здравей.
Погледнах малките му влажни очи и ме проряза болка.
- Цветен ден, нали? - попитах аз.
- Есен е. ...
  1088 
От устните ми думичка не се отрони.
Не знаех как да махна от тъгата ти.
В пейзажа на отминалите спомени
препускаха вълни и птици. Бягаха.
Целуваха се призрачни вселените. ...
  3002  20  31 
Времето ме погълна! Изяде! Обгърна!
Чака ме пътят, прострян като свещ.
Накрая е пламък. И ставаш безсмъртен!
Но не болката прави човека човек.
Животът ми свърши ужасно безстрашно! ...
  2061  10  13 
Аз някога ще бъда птица.
Прелиствай бързо живите мечти.
Порязвай пръстите ми, нека се накъсват
последните останки от живота ми, правдив.
Поискай покрива на тихите небета. ...
  342 
Познато ти е да си споменът за мен.
Живееш в тишината на листата.
Теглото ми е лъч в случаен ден
и дъжд, пропуснал да прокапе.
Препускаш в радост и тъга, ...
  328 
Като пещерни хора с озъбени зъби
в кухина от познатата студенина...
Усещаш ли? Нежното става на пепел,
душите са истина щом се усетят...
  275 
Как да съм безпредразсъдъчна,
когато от толкова много разсъдъци
ме заболя главата
и се оплетох във думи,
и се обърках, къде беше началото...
  422 
Ще се срещнем насън и ще заспим
в полудяло приятелство
между огън и дим.
След теб съм.
Бели. Като похабени листове, ...
  422 
Чувството на летене... в съня... не убива... Защо тогава да не е възможно в реалността? Защо да не си свободен? Напълно? Никаква тежест. Никаква болка. Само най-силната и творческа болка по пътя на сърцето ти. Никакво самоубийство. Истинска и всепоглъщаща свобода. Красота. Любов между умовете. Оттла ...
  1685 
Живот, лишен от смисъл,
припадам в липсващ мрак,
а ти си се залисал
и падам...
Разчепкана идея, ...
  416 
В кръговрат на следите,
докато видим ябълков цвят
и наши звезди.
Докато те залюлея на люлка,
прошепна те в стих. ...
  382 
Превърна сивите птици в надежда,
а утрото сиво за мен си е синичко.
Не виждат ли колко е тихо в сърцето,
не виждат ли колко е слънчева зимата...
Не смяташ ли броя на ситните капчици ...
  451 
Предложения
: ??:??