Melanie
157 резултата
Ще пренапиша вятърно света…
Не мога да съм лоша и сърдита,
единствено се стапям от тъга,
родена съм безкрайна и открита -
частичка от вселенската душа. ...
  393  11 
Прашинка нежност и причастие...
Понякога се взират вътре в мен
очите ти запомнени от минало,
дъха ти във дъха ми пак стаен,
сърцето ми прегръща доизгубено. ...
  496 
В безвремие…
Притихнала прегръщам есента,
а после пускам слънчево хвърчило,
усещам как се стича във кръвта
един рефрен от минало щастливо. ...
  367 
Странник…
„Той онзи странник със лескова пръчка е,
която кладенци открива в суша.“
/Ева Севова/
Върви по начертаните посоки ...
  352 
Едно момиче…
Понякога се стичат пак сълзи,
душата изтерзана се смалява,
във спомени за светлото Преди,
едно момиче тихо оцелява. ...
  389 
Октомври...
Той пак е влюбен вятърен хлапак,
душата ми във шепите си сбира,
за двама под небесен похлупак
една любов през времето пулсира. ...
  341 
Безсмъртие…
Аз съм ЛЮБОВ... не си ли го разбрал?
caribiana
В триъгълната полоса летя –
една Любов родена във безвремие, ...
  290 
Изворът на вечна светлина…
Прибира ме във себе си мига,
във ритъма му пак се разклонявам,
сред мислите си вятърна летя,
и думите във нежност претворявам. ...
  294 
В бездумието истина откривам,
завързана на възел, тя гори,
със мислите си облаци оплитам,
във моите пречистени очи.
Изгрява в мен зората като копие, ...
  314 
В сърцето ми докрайно ще прелееш…
Прибрана е във мене любовта,
скътана във дълбокото не мига,
спокойна съм във тази тишина,
душата ми просторите намира. ...
  324 
Изтръгва се от мене тишина…
Изтръгва се от мене тишина,
потъва във дълбокото красива,
обвива ме с нетленна светлина,
усещам се невидимо щастлива. ...
  296 
Дали...
Дали ще дойдеш някога с октомври
на прага ми с пречупени крила,
дали ще кажеш просто да отворя,
залостената някога врата. ...
  351 
Сънувам ли свят на поезия?
Sanvali
Във думите съм скрила светлина,
от сричките безмълвна я разплитам,
разказвам в нея тихо любовта, ...
  313 
Продупчили към бъдното билети...
По стръмните пътеки на небето,
пробягват мойте пръсти с любопитство,
опива се от ритъма сърцето,
душата ни отново е в единство. ...
  246 
Муза...
Той крачи с мен наяве и в съня,
душата ми привлича и оплита,
прощава ми, дори и да сгреша,
по стъпките ми пламенен се скита. ...
  332 
Вътре в мен…
Една свещица смело ме гори,
частица е от общия ни пламък,
и все за тебе тихичко шепти,
като причастие и клетвен залък. ...
  234 
Избор…
Дали е избор атомен смъртта
или е генерирана Голгота,
не мога все така аз да реша,
докато скитам в мисли за кивота. ...
  346 
Среднощен блус...
Среднощен блус за двама ни звучи,
попива в нас звукът на светлината,
поглъщам те със моите очи,
политаме с криле във синевата. ...
  336 
Аз дълго чаках твоя звезден зов…
На мама
Говоря си със тебе тихо в мен,
пресрещаме се в общо измерение,
светът ми от безкрая озарен, ...
  387  11 
Мойта вятърна съдба…
на Жоро
Когато тихичко притихна в теб,
сред мислите ти аз се разкроявам,
светът ми е докрай осъществен, ...
  321 
Усещам липса…
Усещам липса някъде във мене,
превързвам я със сноп от светлина,
загледана в отлитащото време,
аз все жадувам твойта топлина. ...
  486 
Аз сянка съм, а ти орел вълшебен…
Огрява тихо есенна луна
и стъпките ми в свойта плахост скрива,
аз спазвам всички древни правила,
душата ми посоката открива. ...
  707 
Запалвам свещ…
„Не ни наказвай, Господи, с потоп…“
Елица Ангелова
Запалвам свещ за нас и любовта,
за онзи порив, съхранил душата, ...
  1149  11 
Разбрах ли как със теб да сме щастливи…
на Жоро
Понякога съм в странен коловоз,
препускам през отминали години,
застига ме един голям въпрос, ...
  1373  14 
Моята забравена Колхида...
„Не търся вече. Срещнах те, Любов.”
Елица Ангелова
Пресрещахме се в не един живот,
красиви бяха наште пируети, ...
  377 
На оня бряг...
На оня бряг ще чакам боса, мокра,
изпълнена с лъчиста топлина,
една любов, разлистено дълбока,
отново в теб ще влея със дъжда. ...
  260 
Звездици две…
(на Дани и Боби)
Родени от космични дъждове,
във моя свят дойдоха и изгряха -
звездици две от други светове, ...
  414  11 
Когато заболи…
Когато много в мене заболи
и хиляди надежди се разбият,
във себе си поглеждам със очи,
оставям се мъгли да ме обвият. ...
  422  20 
Умираме ли всъщност...
Смъртта е тайнство.
Елица Ангелова
Умираме ли всъщност или пък
минаваме в невидими предели, ...
  1695  19 
Съдбата и съдията...
„Съдбата и съдията
са с един граматически корен”
/ Равновесната душа /
Не съм избирала да бъда съдник, ...
  254 
Чуй думите са просто мост...
трасирам в коридор Живот
и тихо следвам светлината
във моя ден щастлив и нов
докрай отварям сетивата ...
  267 
И мечтите в сбъднатост ушити…
Крия пак във джоба си слънцата,
по алеите въздушна бягам,
пръсвам се на точки в синевата
и косите си с небе пристягам. ...
  1694  12  14 
Мойта песен...
(поема за вълшебната любов)
Тихо...
Ще ми пее пак нощта
И кротко сред звездите ...
  291 
Прости ми...
прости ми, че все още вътре в мен
една любов през времето пулсира
че моя дъх от твоя дъх спасен
посоката във дните си намира ...
  252 
Нежност...
лежим със теб блажени на брега
телата си преплели с тиха нежност
на мойта гръд положил си глава
обгръщат те ръцете ми за вечност ...
  1092 
СледРожденДенно...
40...
четиридесет препускащи години
пораснала съм времето върви
но спомените още в мен напират ...
  238 
Бог по моя път...
Откривам Бог при минус пет,
когато всичко цветно избледнява,
във вятърния радостен ответ
той като точка в мене се стопява. ...
  299 
Едно обичане…
Едно обичане във мен трепти.
През зимата, във бяло оцветено,
в дълбоки снегове блести,
от приказка вълшебна сътворено. ...
  734  18 
Довлюбване…
у мене съществуват дълбини
душата ти в които се изгубва
и все се взираш в моите следи
и пак и пак във мене се довлюбваш ...
  320  14 
Опит за автопортрет….
имам във себе си устрем и вяра
с думи докосвам небето
пазя се някак висока и цяла
тлее във мене детето ...
  339 
Предложения
: ??:??