Patrizzia
2 250 резултата
Каквото вземах, вземах според ръста си,
на пръсти все се вдигах, към звездите.
Но ти душа добра, широкопръста си,
такъв ми е и нравът – любопитен.
Очите ми широко са затворени, ...
на пръсти все се вдигах, към звездите.
Но ти душа добра, широкопръста си,
такъв ми е и нравът – любопитен.
Очите ми широко са затворени, ...
1018
9
20
Достигнах онзи бряг така лелеян,
до вътък ураганът ме разнищи,
любов да търся – истинската, нея,
еднаква, за богати и за нищи.
Преминала през бурята в безкрая ...
до вътък ураганът ме разнищи,
любов да търся – истинската, нея,
еднаква, за богати и за нищи.
Преминала през бурята в безкрая ...
396
2
6
С най-топлите, с най-пъстрите очи,
развявайки къдрици с цвят на кестен,
е циганското лято. Мен гълчи,
но нравът му е всекиму известен.
От слънце зайче, в син, небесен вир, ...
развявайки къдрици с цвят на кестен,
е циганското лято. Мен гълчи,
но нравът му е всекиму известен.
От слънце зайче, в син, небесен вир, ...
475
1
6
Казват – ето, от бързане плод не износи,
как не спря и не стихна, не се умори?
Как един не попита ме: Как си? С кого си?
За самотния полет завиждат дори.
И така е понеже от сън като стана ...
как не спря и не стихна, не се умори?
Как един не попита ме: Как си? С кого си?
За самотния полет завиждат дори.
И така е понеже от сън като стана ...
332
6
6
Безсънните нощи танцуват фокстрот
по острия ръб на стрелките.
До мен е полегнал самият живот,
похърква и спи. Незавит е.
Луната небесен е шут - Арлекин, ...
по острия ръб на стрелките.
До мен е полегнал самият живот,
похърква и спи. Незавит е.
Луната небесен е шут - Арлекин, ...
290
6
14
Стискам, стискам! Гадости безброй,
сякаш ми се случват без причина.
Юни бил зад осмия завой?
Да не взема пак да го подмина.
Цялата съм в пясък, че и в прах, ...
сякаш ми се случват без причина.
Юни бил зад осмия завой?
Да не взема пак да го подмина.
Цялата съм в пясък, че и в прах, ...
403
1
5
Ако тръгна сега, колко бързо ще стигна земята,
дето камък да стиснеш ще писне овчарски кавал?
Все през урви е пътят, мъглица Балканът намята,
да не знам, че рожденото чедо е в мене познал.
Ако тръгна сега, Боже мой, от тепсията равна ...
дето камък да стиснеш ще писне овчарски кавал?
Все през урви е пътят, мъглица Балканът намята,
да не знам, че рожденото чедо е в мене познал.
Ако тръгна сега, Боже мой, от тепсията равна ...
471
7
14
И някога дори да ме разлюби,
животът ми не ще да е неслучен,
какво, че от прегръдките му груби,
понякога се чувствам като куче?
Дори не знам защо ли ви говоря, ...
животът ми не ще да е неслучен,
какво, че от прегръдките му груби,
понякога се чувствам като куче?
Дори не знам защо ли ви говоря, ...
344
5
14
Не ме отмина пустата зараза,
като магаре кашлям нощ и ден.
Уж маска слагам, за да се опазя,
но ето, няма здрава кост по мен.
Ни чайове, ни супи, сто илача, ...
като магаре кашлям нощ и ден.
Уж маска слагам, за да се опазя,
но ето, няма здрава кост по мен.
Ни чайове, ни супи, сто илача, ...
1177
3
19
Сянка бездомна е.
Тихо рида.
Дълго припомняна
стара беда.
Тъжното хлипане, ...
Тихо рида.
Дълго припомняна
стара беда.
Тъжното хлипане, ...
273
4
9
Такива сме, четяхме до зори. Далеч от фалша, злобата и кича,
и сигурна съм, и до днес дори, с луничките на Пипи аз приличам.
И с Карлсон политах неведнъж, деляхме си усмивки и бонбони,
Али баба - брадат и страшен мъж, с четиресет разбойници ме гони.
И Питър Пан ми беше като брат, и Тамбукту ми беше ...
и сигурна съм, и до днес дори, с луничките на Пипи аз приличам.
И с Карлсон политах неведнъж, деляхме си усмивки и бонбони,
Али баба - брадат и страшен мъж, с четиресет разбойници ме гони.
И Питър Пан ми беше като брат, и Тамбукту ми беше ...
348
9
12
Каквото имам ти го давам, каквото нямаш, го делим,
съдбата ни била такава – аз жив пожар, ти – кротък дим.
Аз на кончѐта всичко нищя, ти раните си ближеш, щом
пак пламна, като сто огнища, белосваш стария ни дом.
И с умисъл каква не зная, събра ни Господ. Ти аз, ...
съдбата ни била такава – аз жив пожар, ти – кротък дим.
Аз на кончѐта всичко нищя, ти раните си ближеш, щом
пак пламна, като сто огнища, белосваш стария ни дом.
И с умисъл каква не зная, събра ни Господ. Ти аз, ...
234
5
5
Затворени книги сме – страници и неразрязвани,
в душите – изгнаници раните и не кървят.
Доброто е мит, любовта има много за казване,
но глух е от взривове май озверелият свят.
Въртят се все в шеметно бързане хукнали дните ни, ...
в душите – изгнаници раните и не кървят.
Доброто е мит, любовта има много за казване,
но глух е от взривове май озверелият свят.
Въртят се все в шеметно бързане хукнали дните ни, ...
1029
3
8
Листенце крушово е свил
октомври и свирука весел.
И шарен е, и драг, и мил,
в кадрил листенцата понесъл,
върти се вятърът – дервиш ...
октомври и свирука весел.
И шарен е, и драг, и мил,
в кадрил листенцата понесъл,
върти се вятърът – дервиш ...
243
2
7
Човече дребно – злоба – великан,
венец природен, същество разумно.
А то от завист само увенчан,
вършее тръни – его, като гумно.
В сърцето му вирее кисел трън, ...
венец природен, същество разумно.
А то от завист само увенчан,
вършее тръни – его, като гумно.
В сърцето му вирее кисел трън, ...
262
5
11
Не взема Бог, не дава, а гради
от раждане палат или килия,
в окото чуждо сламката преди
да видим, а и после все сме тия.
Зокумите, отровните с любов, ...
от раждане палат или килия,
в окото чуждо сламката преди
да видим, а и после все сме тия.
Зокумите, отровните с любов, ...
374
2
5
Душата цяла нощ си близа раните,
в очи на куче цяла се побра.
Изплака я дъждът. А за избраните,
не е била достатъчно добра.
Не се побира в мерките, калъпите, ...
в очи на куче цяла се побра.
Изплака я дъждът. А за избраните,
не е била достатъчно добра.
Не се побира в мерките, калъпите, ...
222
6
7
Колко пъти сгреших и напразни
изкупления в строфи втъках?
Днес на грешните явно е празник,
сочат с пръст... Отминавам със смях.
Ще си стъкна огнище на ъгъл ...
изкупления в строфи втъках?
Днес на грешните явно е празник,
сочат с пръст... Отминавам със смях.
Ще си стъкна огнище на ъгъл ...
253
4
4
Красиви, непопарени са още,
от сребърните, есенни слани,
но дойде ли ноември късно нощем
и циганското лято измени,
на своя нрав и вдигне си катуна, ...
от сребърните, есенни слани,
но дойде ли ноември късно нощем
и циганското лято измени,
на своя нрав и вдигне си катуна, ...
582
3
10
Мирише ми на дом и виждам баба,
превита над котлето от бакър,
ръката с тънки жилчици и слаба,
в очи сълзящи, погледът добър.
Припява качамакът, там в котлето ...
превита над котлето от бакър,
ръката с тънки жилчици и слаба,
в очи сълзящи, погледът добър.
Припява качамакът, там в котлето ...
240
4
9
На дребно се пилея и дори
не влагам в туй ни знание, ни мисъл
и сякаш друг куплетите е писал,
среднощ. И е будувал до зори.
А изгревът в очите не гори ...
не влагам в туй ни знание, ни мисъл
и сякаш друг куплетите е писал,
среднощ. И е будувал до зори.
А изгревът в очите не гори ...
929
4
8
Отде се взе стихия гороломна? Дърветата тя до̀земи преви,
лозите стари дълго ще я помнят. Утъпка хризантеми и треви.
Присвиха се небесните простори, градът, като след чума опустя,
щом стихна, дъжд припряно забърбори, заупокой над мъртвите листа.
Довчера бяха весели и пъстри, и есента – художник самоук, ...
лозите стари дълго ще я помнят. Утъпка хризантеми и треви.
Присвиха се небесните простори, градът, като след чума опустя,
щом стихна, дъжд припряно забърбори, заупокой над мъртвите листа.
Довчера бяха весели и пъстри, и есента – художник самоук, ...
388
10
13
И ние, като всички тук подвластни сме,
на този гнил, материален свят,
но вплитаме в словата нишки щастие
и плачем, щом в душите ни горят,
свещиците в олтарите порутени ...
на този гнил, материален свят,
но вплитаме в словата нишки щастие
и плачем, щом в душите ни горят,
свещиците в олтарите порутени ...
291
1
3
Като насън
рисува вън,
художник – есен късна.
Звънлив капчук,
дали напук ...
рисува вън,
художник – есен късна.
Звънлив капчук,
дали напук ...
312
5
11
Издънка съм от жилав корен,
и с огнен нрав съм непокорен.
Това духът ми наследи
кристален извор, животворен,
език на моите деди. ...
и с огнен нрав съм непокорен.
Това духът ми наследи
кристален извор, животворен,
език на моите деди. ...
1031
5
13
Целуват ни юдите с щедри усти,
приспиват душите ни дяволи.
В очите ни бъдеще светло блести –
каквото не сме се надявали.
Дарената риза за луди е пак, ...
приспиват душите ни дяволи.
В очите ни бъдеще светло блести –
каквото не сме се надявали.
Дарената риза за луди е пак, ...
836
7
11
И дали, ако слънце замалко в косите си сложи,
сред листата окапали търсеща верният път,
тя ще смъкне от смъкне от себе си тристата шарени кожи,
Есента. А объркани люде след нея покорно вървят.
Тя нехайна е уж, по душите им с шарено драска, ...
сред листата окапали търсеща верният път,
тя ще смъкне от смъкне от себе си тристата шарени кожи,
Есента. А объркани люде след нея покорно вървят.
Тя нехайна е уж, по душите им с шарено драска, ...
426
6
13
Гласът ми секна, недопетите
от мене ноти разпиля ги.
Уж есен вдъхнови поетите,
а виж – немили и недраги,
слова се скитат по стърнището ...
от мене ноти разпиля ги.
Уж есен вдъхнови поетите,
а виж – немили и недраги,
слова се скитат по стърнището ...
240
2
8
А казват, че оставало навеки,
написаното. Де такъв късмет.
Невзрачен съм и дребничък човек и
затуй написах стихове безчет.
Клакьорите така ме величаят, ...
написаното. Де такъв късмет.
Невзрачен съм и дребничък човек и
затуй написах стихове безчет.
Клакьорите така ме величаят, ...
440
7
15
Не ме търси, луната щом забули
лика си с булото от леден дъжд.
Понесла шепа спомени от юли,
такава обич тръгва по веднъж.
Осъмна ли сама, на кръстопът, ...
лика си с булото от леден дъжд.
Понесла шепа спомени от юли,
такава обич тръгва по веднъж.
Осъмна ли сама, на кръстопът, ...
1061
4
6
Дюлята от злато натежа,
дрипаво небе я закачули
и октомври шарена лъжа
вън вари – уж сладко е от дюли.
И сълзят стрехите от дъжда. ...
дрипаво небе я закачули
и октомври шарена лъжа
вън вари – уж сладко е от дюли.
И сълзят стрехите от дъжда. ...
336
5
9
Все някак ми е криво, някак ми е вяло,
време дъжделиво – ни край е, ни начало.
А на двора нощем мръзне хризантема,
денем може още, в кратунка да взема
слънцето лъжливото, даже сиромашка ...
време дъжделиво – ни край е, ни начало.
А на двора нощем мръзне хризантема,
денем може още, в кратунка да взема
слънцето лъжливото, даже сиромашка ...
298
3
5
Аз съм котката нежната, дивата,
дето даже в съня ти мяука,
денем дебне те скрита в копривата,
нощем слиза без звук по улука.
И съм черна, по-черна от гарвана, ...
дето даже в съня ти мяука,
денем дебне те скрита в копривата,
нощем слиза без звук по улука.
И съм черна, по-черна от гарвана, ...
272
4
9
И времето ни е такова – тъжно,
мизерия, пандемии, войни,
небето се е свило, до окръжност,
усмивката съвсем ни изменѝ,
прихвана с пръсти рокля пъстроцветна ...
мизерия, пандемии, войни,
небето се е свило, до окръжност,
усмивката съвсем ни изменѝ,
прихвана с пръсти рокля пъстроцветна ...
778
9
15
Ти отдавна мълчиш, но Те има
и го знам, безпогрешно го знам,
а в сърцата ни – ядрена зима,
Теб – всесилният – няма Те там.
Всички църкви и всичките свещи, ...
и го знам, безпогрешно го знам,
а в сърцата ни – ядрена зима,
Теб – всесилният – няма Те там.
Всички църкви и всичките свещи, ...
336
5
9
И светлината все е по-оскъдна,
лъчите падат косо, на верев
и всеки сън от лятото – несбъднат,
затварям в раковина – от седеф.
Забързано успях ли да прегърна ...
лъчите падат косо, на верев
и всеки сън от лятото – несбъднат,
затварям в раковина – от седеф.
Забързано успях ли да прегърна ...
348
7
17
Дали поради криза повсеместна
попара всички правят си? С оцет.
И щом от простотията се стресна,
аз клюмвам, от съмнения обзет,
че май не съм частица от тълпата. ...
попара всички правят си? С оцет.
И щом от простотията се стресна,
аз клюмвам, от съмнения обзет,
че май не съм частица от тълпата. ...
632
2
6
Дори не знам защо тогава ме поиска
и сякаш в ступор пред капана се сковах.
Жената в мен усети в теб душата близка,
вълчицата за първи път се сви от страх.
Дори не знаех кой си и какво ще стане, ...
и сякаш в ступор пред капана се сковах.
Жената в мен усети в теб душата близка,
вълчицата за първи път се сви от страх.
Дори не знаех кой си и какво ще стане, ...
618
15
23
Пак ли книга? Хайде стига!
Те са мъка цяла!
Слънчо смига, дечурлига
чакат ме в квартала.
Казва кака – есен чака ...
Те са мъка цяла!
Слънчо смига, дечурлига
чакат ме в квартала.
Казва кака – есен чака ...
1002
8
16
И не остана моят ангел с мене,
от людската наивност изморен
окапваха перата ден след ден.
Крилата закърняха от вървене.
Дори поетът – от жена роден, ...
от людската наивност изморен
окапваха перата ден след ден.
Крилата закърняха от вървене.
Дори поетът – от жена роден, ...
342
9
11
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
