Patrizzia (Надежда Ангелова) - Произведения

Вълчица

Като сива вълчица – дълбоко в бърлогата свряна,
нощ, след нощ близах рани. Солено-горчивата кръв,
е от лапа, която прегризах, щом щракна капана,
носех волна душа, а се хванах на мишата стръв.
Да боли, не боли, само дивото в мене възкръсна, ...

Patrizzia

Поезия » Философска

2024-04-01T12:35:46+03:00 420 2 2

Хвани мига!

Не искам да съм тъжна. Не, не искам!
Напъпилите клони крият смях.
Облякъл пъстроцветната си ризка,
април намига весело над тях.
Очите му говорят: — Все по-близко, ...

Patrizzia

Поезия

2024-03-31T21:15:19+03:00 480 3 5

Hа парсек - два от тук

В безгласното ни време, като риба,
на сухо зяпа пак чалгар "велик"
и окончанията нервни шиба,
гласът му като удар от камшик.
Стотина ли възглавници да сложа? ...

Patrizzia

Поезия » Гражданска

2024-03-31T19:30:33+03:00 542 1

А в мен любов и ириси кълнят

След хиляди години в сивкав цвят,
мълчанията в мене изтрезняват.
Живях ли, вегетирах ли? Такава
не се познавам! Да ме променят,
допуснах. А в сърцето непознат, ...

Patrizzia

Поезия » Строги форми

2024-03-30T11:04:48+02:00 800 3 5

Kарфици на кръст

Когато от безсъние започна,
света да прекроявам пак и пак,
и совите са тук, и всичко – точно,
безумие ме взема за чирак.
Невидимо завързва ми конците, ...

Patrizzia

Поезия » Друга

2024-03-29T23:35:08+02:00 421 3 7

Една целувка някой не изми

На М.
Целувката на чашата личи,
стъклото я прие без съпротива,
а сенчицата в моите очи –
звезда е и е толкова щастлива! ...

Patrizzia

Поезия » Друга

2024-03-27T21:40:51+02:00 427 1 2

C омраза, но ще ги обичате

И как сама да разбера,
каква ли сила все ме тласка,
да съм и лоша, и добра,
камшичен удар, плаха ласка.
В сто заклинания орисала, ...

Patrizzia

Поезия » Философска

2024-03-26T21:34:30+02:00 473 2 2

Възкръсване е всяка малка смърт

Сред ръфащи крилете остри камъни,
в измамно огледалния покой,
научих се на имане и нямане.
И колко лъже думичката "свой".
Сред тровещо душата дребнотемие, ...

Patrizzia

Поезия » Философска

2024-03-26T06:19:03+02:00 845 6 7

Hа птица волна сянка, ако хванете

Трагедиите – малките – големите,
те си вървят – говорят по човека,
но сянката му как ще я отнемете?
Душата му? От нея е по-лека.
И следва той на слънчицето друмите, ...

Patrizzia

Поезия » Философска

2024-03-22T21:22:22+02:00 478 1 3

Ти искаш ли, не искаш ли – все тая

И просто има планове, в които,
съдбата ти, духът ти непокорен,
изтръгват те от хилавия корен
и смеят се – доволно, дяволито.
Ти искаш ли, не искаш ли – все тая, ...

Patrizzia

Поезия

2024-03-19T11:30:44+02:00 737 2 6

Hай-тъжните ви дни да засияят

Каква е тази моя птичата душа?
Магия носи – скрита и от мене,
дори плътта да падне на колѐне,
с бял стих и две-три ноти я теша.
Объркана изглежда, плаха пред съда, ...

Patrizzia

Поезия » Философска

2024-03-18T08:09:03+02:00 443 1 6

Отровата е сладка и е пивка

Отрова – непреглътната прелива,
преглътнах ли я? Сто пъти по сто.
Зелена станах, тиха, мълчалива,
корав комат – от клисаво тесто.
Сега трева съм – дъх да ме разклати, ...

Patrizzia

Поезия » Друга

2024-03-17T12:45:41+02:00 774 2 2

Това го мога

На връхче на игла събрах
тъга и радост. Ум – за плява.
Сърцето уча да прощава,
не греховете. Не е грях,
че ти си земен. Аз? Ще бъда. ...

Patrizzia

Поезия » Друга

2024-03-17T10:50:39+02:00 508 2 8

Животът ли? Две шепи и лъжичка

Какво се случи? Май голяма драма?
Бавачката ти взе че абдикира?
Я стига - тя е сурогатна мама,
минаваш просто от коняк на бира.
А дал ти Бог (и още да ти дава!), ...

Patrizzia

Поезия » Друга

2024-03-16T23:18:22+02:00 485 5 10

Kомуто трябвам – там да ме намира

Таа, значи, ето вече време е дошло!
Достатъчно седях сама и в мрака!
Метлата стягам с реактивното витло,
два-три парцала, аз и котарака,
поемаме където вятър отнесе, ...

Patrizzia

Поезия » Друга

2024-03-16T17:39:17+02:00 1K 2 4

Погребани клавиши на пиано

Погребани клавиши на пиано,
изтляла под звездите серанада,
денят – нанякъде забързал рано.
И късен сняг, в душата ми нападал.
Три ключа сол, във въздуха висящи, ...

Patrizzia

Поезия » Друга

2024-03-15T21:00:57+02:00 634 2 2

А ако бях слабачка като тях

Денят върви по облачния ръб.
Обажда се животът – да се чуем,
а всичките му напъни са всуе,
ту прави се на евтин, ту на скъп.
Ту шут е, ту палач е и не зная ...

Patrizzia

Поезия » Философска

2024-03-15T09:22:07+02:00 809 5 8

Дори и да ме няма пак съм тук

Дори и да ме няма пак съм тук,
живея в ноти, в думи, в нечии рани,
в перца на птици – призори събрани,
с тях кърпя си крилете. Светъл звук,
самотен славей, на нощта напук, ...

Patrizzia

Поезия » Строги форми

2024-03-15T00:06:33+02:00 475 3 4

Тълпата вън си тръгна полугладна

Какъв ли вихър сбъркан днес я лашка?
Пътеки кози някакви – към бялото.
Нормални пред дома ѝ на опашка,
очакват си сеира. От началото.
Навярно иска стълба да направи, ...

Patrizzia

Поезия » Друга

2024-03-13T21:44:51+02:00 941 2 2

Този сбъркан в зачатие свят

Ти изгрей, ти изгрей, ти изгрей,
ясно слънце в небето над мене!
Птичка Божия съм – чичопей,
сбирам сили сега, за летене.
Черен страх, черен страх, черен страх, ...

Patrizzia

Поезия » Философска

2024-03-12T09:07:42+02:00 850 2 3

Аз съм приказка

Аз съм приказка дълга с поука съвсем непотребна,
имам скрити вълшебства, но вече почти не летя,
от чудовища скрити, които по ъглите дебнат,
уморих се до смърт всяка нощ да спасявам света.
Аз съм приказка... мен не побира дебелата книга, ...

Patrizzia

Поезия » Философска

2024-03-11T08:44:23+02:00 720 5 14

Защото свикна да е тиха, саможива

Копнежът неин в сив темел вграден е,
денят е златна клетка. В нощ без брегове
при отлив само е морето до колѐне,
луната с глас на нощна птица я зове.
Съвсем смалена слуша твари невидими, ...

Patrizzia

Поезия » Друга

2024-03-10T16:17:21+02:00 453 2 4

Вселена за луди

Загадъчните ноти ромолят,
луна в прозореца е отразена,
понеже отесня ми този свят,
от звуците създавам си Вселена.
Крилете ми сияят. Тъне в мрак ...

Patrizzia

Поезия » Друга

2024-03-09T18:58:34+02:00 877 5 9

Жена съм и си ми отива

Жена съм и си ми отива,
усмихнато да плача с глас.
Да съм копринено бодлива,
различна – в профил и анфас.
След мен изгарят негатива, ...

Patrizzia

Поезия » Философска

2024-03-08T20:33:20+02:00 759 2 6

Аз цветето съм, дето подари ми

Между турнири, кухни и катедри,
забравих бързо своя женствен лик.
Сама си подарявам многолик
и нежен стих. Те, думите, са щедри.
Под ризницата – тялото на чужда. ...

Patrizzia

Поезия » Друга

2024-03-08T07:37:19+02:00 793 2 6

И затова политай, пряко сили

Каквато вчера и да си била –
среднощно черна, или снежнобяла,
то всеки полет, крах или раздяла,
перце са ново в твоите крила.
Които все те носят, висинето ...

Patrizzia

Поезия » Философска

2024-03-07T09:41:21+02:00 479 3 6

***

Когато ти не търсиш мъдростта,
дори без път тя ще открие тебе,
за нея той дори не е потребен,
сълзите ти в нозете ѝ блестят
и осветяват дирята едва, ...

Patrizzia

Поезия » Философска

2024-03-06T15:20:25+02:00 764 2 1

Път ме чака

Настане време някакво проклето
и все недостижимо е небето.
Напук на теб се мръщи и вали,
и питаш се: Ще литна ли? Дали
са лунните пътеки странно къси, ...

Patrizzia

Поезия » Философска

2024-03-05T12:25:43+02:00 878 3 2

А дойде ли сънят ми – не е чакан

Косите си с един почти нехаен
и мъничко объркан сякаш жест,
отмятам. И се чудя – дали знаеш –
за тебе беше всяка мисъл днес.
В очите ми отдавна не денувал, ...

Patrizzia

Поезия » Любовна

2024-02-29T22:47:43+02:00 470 2 5

Сред всичките условности е сам...

Сред всичките условности е сам
поетът в мен. И тих, и непотребен.
До втръсване повтарям си и знам,
не трябва да обичам. Не и тебе.
Сред всичките им приказки за грях, ...

Patrizzia

Поезия » Любовна

2024-02-28T23:00:37+02:00 522 3 4

Топъл стих

На стрък зелен три капчици тежат,
светът по-хубав в тях е, озарен е,
врабците – уморени от летене,
под стряхата притихват. Благодат.
Кокичетата – само спомен бял ...

Patrizzia

Поезия » Пейзажна

2024-02-28T17:06:14+02:00 809 4 7

За седем вечности

Това съм аз – каквато ме извая
зад миглите ти поривът прикрит.
Жена съм, виж ме! Другото е мит,
на длан люлея ада, а и рая.
Не мога и сама да се позная, ...

Patrizzia

Поезия » Любовна, Строги форми

2024-02-27T20:59:34+02:00 644 6 7

В измислен свят...

А по небето пилигрими
на поклонение вървят.
Звездите – станали незрими,
не осветяват пътя свят.
И този изгрев руменѝ, ...

Patrizzia

Поезия » Пейзажна

2024-02-27T10:18:06+02:00 500 1 4

Стих от долната земя

От долната земя си нося стих,
един такъв ръбат и непокорен,
сама изтръгнах жилавия корен,
а уж веднъж за век го посадих.
Отровна почва, там не е за мен... ...

Patrizzia

Поезия » Любовна

2024-02-26T17:14:27+02:00 509 2 10

Луда съм. И слава Богу!

От брътвежите, заканите,
пулсът в гърлото ми чука.
Знам ги наизуст капаните
на етап съм – не ми пука.
И ще хукнат окрилените ...

Patrizzia

Поезия » Друга

2024-02-25T11:29:56+02:00 756 6 7

Зениците ми – вързани на възел

Зениците ми – вързани на възел,
зад миглите залязва неизгрялата
едничка мисъл, че към мен си бързал,
но кукувича прежда е раздялата,
препънала е порива за полет, ...

Patrizzia

Поезия

2024-02-24T16:53:00+02:00 748 3 2

А сутрин до възглавето ми свети

Безмълвно поседя и без да каже
защо тъга в сърцето ѝ горѝ,
разсърди се по повод маловажен
нощта и си отиде призори.
Такава си е – горда, саможива, ...

Patrizzia

Поезия

2024-02-23T09:26:22+02:00 449 1 4

Помня го така

Отдавна беше. Помня го така,
като че ли преди минута беше,
притихнал вятър, ням и безутешен,
върби напролет, луднала река –
изпила жадно снеговете бели – ...

Patrizzia

Поезия » Пейзажна

2024-02-22T20:49:12+02:00 505 2 2

В нас самите крие се Всемирът

Отвори ми! Нося думи две,
другите – къде не съм пиляла?
Виж луната, как от сън кове,
края на безкрайните начала.
Отвори ми! Нося три мъгли, ...

Patrizzia

Поезия » Любовна

2024-02-22T10:09:54+02:00 467 4 6

Така е то

Така е то – с адрес на кръстопът.
И кой строи си къщата на ъгъл?
В очите ми прозорците блестят
и вятърът признава, че е лъгал,
не може съ̀лзите да изсуши, ...

Patrizzia

Поезия » Любовна

2024-02-21T12:48:12+02:00 509 2 4