Patrizzia
2 250 резултата
Като смърт на некролога,
лепнал си се ти за мен.
Малко искам, много мога,
трудно ще смириш Овен.
Нося си в душата църква, ...
лепнал си се ти за мен.
Малко искам, много мога,
трудно ще смириш Овен.
Нося си в душата църква, ...
914
3
8
Ветре, ветре, как не се наплака? Хайде да играем с теб на ръб
виж – на двора зимата ни чака, кална, тъжна... Писна ми от скръб.
Вързах си косата на опашка, топка взех и идвам, хей сега,
почне ли играта вън юнашка, помен не остава от тъга.
Котката пристъпва предпазлива, край комина тихо лази дим, ...
виж – на двора зимата ни чака, кална, тъжна... Писна ми от скръб.
Вързах си косата на опашка, топка взех и идвам, хей сега,
почне ли играта вън юнашка, помен не остава от тъга.
Котката пристъпва предпазлива, край комина тихо лази дим, ...
229
4
5
Колко пъти препънах се? Колко обувки олющих?
Вадих тръните остри с до болка подбити нозе,
керемидка да имам и хлябът ни, Боже – насущний,
колко пъти на скута си, Боже, примряла ме взе?
Днес остана ми куфар очукан, препълнен с умора, ...
Вадих тръните остри с до болка подбити нозе,
керемидка да имам и хлябът ни, Боже – насущний,
колко пъти на скута си, Боже, примряла ме взе?
Днес остана ми куфар очукан, препълнен с умора, ...
240
2
3
О, как ми липсва зимата на север,
повтаря и потретва до одеве,
по покрива и хлипа дъждовито,
пороят зимен. С пръсти като сито,
захвърля пръски ледени по мен, ...
повтаря и потретва до одеве,
по покрива и хлипа дъждовито,
пороят зимен. С пръсти като сито,
захвърля пръски ледени по мен, ...
899
4
Вървя напред, а дърпат ме назад
дребнавости човешки и обиди,
а нейде над главите ни горят
и падат ненавреме Персеиди.
Космичното знамение далѝ ...
дребнавости човешки и обиди,
а нейде над главите ни горят
и падат ненавреме Персеиди.
Космичното знамение далѝ ...
770
8
11
На Мая
Едно щурченце юли не дочака
и посред зима буди този град.
Понеже януари е разплакан,
щурчето и цигулката не спят. ...
Едно щурченце юли не дочака
и посред зима буди този град.
Понеже януари е разплакан,
щурчето и цигулката не спят. ...
854
3
8
Решиха – вдигат сватба тежка,
млад таралеж и таралежка.
На липови листа отбрани,
написа Зайо сто покани.
Кълвач дървото с клюн удари, ...
млад таралеж и таралежка.
На липови листа отбрани,
написа Зайо сто покани.
Кълвач дървото с клюн удари, ...
321
6
12
Опитвам се съвсем да не личи,
че в мен порои зимата отглежда,
че ме препъва кукувича прежда,
че само ми се плаче и мълчи.
Опитвам се с изправено чело̀, ...
че в мен порои зимата отглежда,
че ме препъва кукувича прежда,
че само ми се плаче и мълчи.
Опитвам се с изправено чело̀, ...
803
6
9
Нахлупвам шапка от плашило
и птичка ми перце дари,
на топло в шапката се свило,
врабченце цвърка от зори.
А вятърът присвил очи, ...
и птичка ми перце дари,
на топло в шапката се свило,
врабченце цвърка от зори.
А вятърът присвил очи, ...
288
2
2
С теб срещаме се крадешком
и поглед с погледа се сплита.
Ти имаш и жена, и дом.
Аз на мъжа си меся пита.
И знаем си, че е любов, ...
и поглед с погледа се сплита.
Ти имаш и жена, и дом.
Аз на мъжа си меся пита.
И знаем си, че е любов, ...
451
4
2
Поривите мои луди болно време победи,
посреднощ копнеж ме буди, да е както и преди.
Имах стих и знаех песен. Пишех думите ѝ аз,
вярвах, че в света чудесен има място и за нас.
Този град ми се присмива. От смеха му ме боли ...
посреднощ копнеж ме буди, да е както и преди.
Имах стих и знаех песен. Пишех думите ѝ аз,
вярвах, че в света чудесен има място и за нас.
Този град ми се присмива. От смеха му ме боли ...
220
2
3
Пак превърнах небето от болка в една наковалня,
там сребриста Луна от въздишки ми броня кове
и гори сред огището стих от безсилие палнат,
този свят оглушал е от злост и горѝ стиховѐ.
Пак дъгата превита на две е ковашко духало, ...
там сребриста Луна от въздишки ми броня кове
и гори сред огището стих от безсилие палнат,
този свят оглушал е от злост и горѝ стиховѐ.
Пак дъгата превита на две е ковашко духало, ...
547
1
2
Очи побърза гузно да сведеш,
аз гледам те и без да мигна даже.
Подводна яма, луд водовъртеж,
солта лекува делника прокажен.
Животе мой, пак раните броиш, ...
аз гледам те и без да мигна даже.
Подводна яма, луд водовъртеж,
солта лекува делника прокажен.
Животе мой, пак раните броиш, ...
192
1
2
Годината е млада и невинна,
и пътища в нозете ѝ лежат.
Когато фойерверките отминат,
ще нарани сърцето ѝ светът,
девичето ѝ тяло ще жадува ...
и пътища в нозете ѝ лежат.
Когато фойерверките отминат,
ще нарани сърцето ѝ светът,
девичето ѝ тяло ще жадува ...
581
5
9
Едничка си за мен надежда
светът затръшна сто врати
и невъзможно ми изглежда,
че ми оставаш само ти.
Мой стих – последната молитва, ...
светът затръшна сто врати
и невъзможно ми изглежда,
че ми оставаш само ти.
Мой стих – последната молитва, ...
947
6
16
Тъжна съм и явно ми личи,
Архимед отдавна не помага.
Марс е май с изпилени лъчи,
юли беше шапка на тояга.
Значи ти за мен луната сви, ...
Архимед отдавна не помага.
Марс е май с изпилени лъчи,
юли беше шапка на тояга.
Значи ти за мен луната сви, ...
322
2
3
Коледа. Годината е 2010. Правя баница със сирене и увивам късмети написани на листче във фолио. Съпругът ми ме гледа в ръцете. Помните, че е сърбин, нали? Пита ме:
— "Какво увиваш в това фолио?"
И си отговаря:
— "Ох, да, бе – кашмери*"...
Аз и моите турцизми... ...
— "Какво увиваш в това фолио?"
И си отговаря:
— "Ох, да, бе – кашмери*"...
Аз и моите турцизми... ...
654
5
Сънувам черни угари безплодни,
аха да паднат – сиви небеса,
а нямам баби – да им занеса
от питката – изпечена под подник.
И баницата – клисава, горчива, ...
аха да паднат – сиви небеса,
а нямам баби – да им занеса
от питката – изпечена под подник.
И баницата – клисава, горчива, ...
917
1
1
Плаках отдавна. Преди.
После чадъри валяха.
Приказки вятър реди,
дом ми предсказа и стряха.
Капчици ситни събра, ...
После чадъри валяха.
Приказки вятър реди,
дом ми предсказа и стряха.
Капчици ситни събра, ...
261
7
7
Не ща да съм от мъжките момичета,
че най горчат преглътнати сълзи.
Понеже до безкрайност ме обичате,
ми учите душата да пълзи.
Ще хвърля двата пръстена – оброчните, ...
че най горчат преглътнати сълзи.
Понеже до безкрайност ме обичате,
ми учите душата да пълзи.
Ще хвърля двата пръстена – оброчните, ...
983
5
6
Да ми простиш Те моля на колене,
в съмнение духът е разлюлян.
И този стих от болка тихо стене
и храмът свят сред тръни и бръшлян,
се гуши, както руините в мене, ...
в съмнение духът е разлюлян.
И този стих от болка тихо стене
и храмът свят сред тръни и бръшлян,
се гуши, както руините в мене, ...
835
6
6
Не случи на жена горкия,
дали за жал, или за смях.
Тя поетична е фурия,
говори в рими. Само с тях,
умът (ох, ум ли)? Моя грешка, ...
дали за жал, или за смях.
Тя поетична е фурия,
говори в рими. Само с тях,
умът (ох, ум ли)? Моя грешка, ...
445
4
6
Всяка малка снежинка – душа на дете,
ангел бял към безкрая политал,
а в сълзите на майките тихо расте
и се ражда добрият Спасител.
Но дали ще успее и как ще спаси, ...
ангел бял към безкрая политал,
а в сълзите на майките тихо расте
и се ражда добрият Спасител.
Но дали ще успее и как ще спаси, ...
404
4
9
В гласа ми тихо скърца скрежът,
разказвам приказка сега.
Мълчи! Ако ни забележат,
ще побелеем от снега.
И приказката ще прозвънне, ...
разказвам приказка сега.
Мълчи! Ако ни забележат,
ще побелеем от снега.
И приказката ще прозвънне, ...
516
3
9
Душата ми – премръзнал коледар,
за обич и за здраве обикаля
града любим, като Балкана стар,
какво, че няма сняг и е разкалян
под гегата ѝ пътят каменист, ...
за обич и за здраве обикаля
града любим, като Балкана стар,
какво, че няма сняг и е разкалян
под гегата ѝ пътят каменист, ...
550
5
12
Колко пъти да пробвам раздрани небета да кърпя?
Изтъпи се до сламмчица всяка железна игла.
Всяка кръпка от думи надолу душата ми дърпа,
все перцата си сбирам по драките. Бих ли могла,
да живея безгрижно? Уж казват, че Божи сме птички. ...
Изтъпи се до сламмчица всяка железна игла.
Всяка кръпка от думи надолу душата ми дърпа,
все перцата си сбирам по драките. Бих ли могла,
да живея безгрижно? Уж казват, че Божи сме птички. ...
976
9
11
Искам врѐменно, врѐменно, врѐменно,
да изгубя ума си. За ден.
Утринта ми с предчувствия бременна,
да износи мигът, нероден,
в който тънките, тънките, тънките ...
да изгубя ума си. За ден.
Утринта ми с предчувствия бременна,
да износи мигът, нероден,
в който тънките, тънките, тънките ...
945
6
9
Вън по покрива хлъзна се бърза
зимна вечер, по пътя нелек.
Фина, бяла дантела завърза,
вместо шалче на снежен човек.
На метлата му спря се подпряна, ...
зимна вечер, по пътя нелек.
Фина, бяла дантела завърза,
вместо шалче на снежен човек.
На метлата му спря се подпряна, ...
368
4
8
В браздите празни, неорани ниви,
от земята суха само бурен никне,
утрини се раждат безутешно сиви,
тишината няма, в безгласие викне.
Селото е пусто, няма детска врява, ...
от земята суха само бурен никне,
утрини се раждат безутешно сиви,
тишината няма, в безгласие викне.
Селото е пусто, няма детска врява, ...
546
1
3
Каквото ти се случи – за добро е,
уроците напомнят само, че
крила не стигат, да си звездоброец
и никой няма утре да рече,
че май е всяка прилика случайна, ...
уроците напомнят само, че
крила не стигат, да си звездоброец
и никой няма утре да рече,
че май е всяка прилика случайна, ...
413
4
11
Езикът на камбаната – изтръгнат,
бръшлян отровен, бавно храмове руши.
Свещениците под носа си гъгнат,
продават скришом и по няколко душѝ.
В очакване светът съвсем претръпнал, ...
бръшлян отровен, бавно храмове руши.
Свещениците под носа си гъгнат,
продават скришом и по няколко душѝ.
В очакване светът съвсем претръпнал, ...
247
4
2
Пращят дръвцата, шепне старата камина,
капаче вдига малко чайниче за миг,
разказват пламъците как във век отминал,
се влюбил храбрият, оловният войник.
Той бил без крак, кален сред битки ветеран и, ...
капаче вдига малко чайниче за миг,
разказват пламъците как във век отминал,
се влюбил храбрият, оловният войник.
Той бил без крак, кален сред битки ветеран и, ...
676
4
9
Високосна любов е замряла в Всемирните шепи,
ще се случи след четири сушави болки веднъж,
после дълги години ще лутаме – тъжни и слепи,
ще съм ничия аз, ти – на всяка и никоя мъж.
Ще пресявам през девет сита и ще нося в десето, ...
ще се случи след четири сушави болки веднъж,
после дълги години ще лутаме – тъжни и слепи,
ще съм ничия аз, ти – на всяка и никоя мъж.
Ще пресявам през девет сита и ще нося в десето, ...
247
1
2
И пъплят, пъплят в мравчена колона,
полека по стъклата капки дъжд.
Листа ръждиви вятъра не гонят,
а той не ги погали ни веднъж.
Защото севернякът е себичен ...
полека по стъклата капки дъжд.
Листа ръждиви вятъра не гонят,
а той не ги погали ни веднъж.
Защото севернякът е себичен ...
295
4
5
Проскубан гарван грачи, грачи:
— "Най-важният сред вас съм, значи.
Левент, поет съм и певец,
в летенето съм просто спец.
Там разни славеи, авлига, ...
— "Най-важният сред вас съм, значи.
Левент, поет съм и певец,
в летенето съм просто спец.
Там разни славеи, авлига, ...
390
3
8
Денят изглежда готви се за бал,
облечен е в одежди снежнобели,
след есенно подгизнали недели,
нощес сребрист снегът е навалял.
Окичени шпалир са засиял, ...
облечен е в одежди снежнобели,
след есенно подгизнали недели,
нощес сребрист снегът е навалял.
Окичени шпалир са засиял, ...
350
4
11
Ела, "приятел", хладно е и нощ е,
да пийнем, без мезе ще е, комай.
От шипковото вино имам още,
бодличките успееш ли - изтрай.
С тръпчива нотка – сложих малко трънки, ...
да пийнем, без мезе ще е, комай.
От шипковото вино имам още,
бодличките успееш ли - изтрай.
С тръпчива нотка – сложих малко трънки, ...
335
6
9
Съвестта си ли пера?
Да е снежнобяла.
Сбирам ангелски пера,
пиша като хала.
Селфи с елфи сътворих, ...
Да е снежнобяла.
Сбирам ангелски пера,
пиша като хала.
Селфи с елфи сътворих, ...
310
2
2
Едно те моля, дядо Боже, Ти всичко чуваш, знам
и казва баба – всичко можеш, дори света голям
Си сътворил – поля, горички, човека – най-подир.
Едно те моля само – всички да имат дом и мир.
Не искам дарове, елхата да си расте вовек ...
и казва баба – всичко можеш, дори света голям
Си сътворил – поля, горички, човека – най-подир.
Едно те моля само – всички да имат дом и мир.
Не искам дарове, елхата да си расте вовек ...
473
3
10
По пътека каква ще вървим, щом очите нерзящи,
виждат пътя назад, но в мъгла ни е пътя напред?
Съвестта по сърцата корави безпомощно дращи,
но сме роби на висшето его и новия ред.
Откъде ли се питам стотици гурута се вземат? ...
виждат пътя назад, но в мъгла ни е пътя напред?
Съвестта по сърцата корави безпомощно дращи,
но сме роби на висшето его и новия ред.
Откъде ли се питам стотици гурута се вземат? ...
933
4
9
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
