Patrizzia

2,7 резултата

До живот

Изгрява ден и родният Балкан
сияе гордо, сякаш позлатен е,
прегръща ме, обича само мене,
в нозете му – и сънен, и смълчан,
градът лежи ленив и странно тих, ...
470 1 4

И в тъмното ще свети...

Една звезда, навярно най-сияйната,
нощес заспа на дланите ми. Тиха.
Луната ѝ прошепна тихо тайната
на моя сън и няколкото стиха,
които се стаяваха в душата ми, ...
521 2 5

Кълне се, че съм първата (поредна)

От тъжното ми вчера юли бързо
изряза ми сърце. Така завчас.
С парченце от небето синьо върза
два мака, слънчоглед и житен клас.
Кълне се, че съм първата (поредна), ...
578 2 2

То и така ме няма

Да беше ме обикнал, но не би.
Условности, причини и заблуди.
А имам сякаш няколко съдби
и май са до една тотално луди.
В очите ми невидим, но вали, ...
444 5

Просто някак

Държах го под ресниците си гъсти,
да не отлитне – трепетен и плах.
И часовете стъпваха на пръсти,
край този сън – с предчувствие за грях.
Събуждането сякаш бе присъда, ...
632 9 11

Вярната пътека

Когато нощем ти до мен преситен спеше,
аз се превръщах в шепа думи. Затова,
над листа бял до съмнало склонил глава,
сънят ми пишеше – и сам, и безутешен.
Часовник времето ми на чекрък въртеше, ...
832 3 8

Смъртта е всъщност форма на летене

Понякога съдбата си играе
по малко тъжен начин и нелеп,
по пътя си към себе си – безкраен,
не знам защо намерих се, но в теб.
А тя ми се усмихна: То се знае, ...
951 5 18

А утре ще съм същата

Добре, де поплачи си. Аз излизам.
Очите си щом искаш изплачи.
За теб, душа е тази бяла риза.
Наплачеш ли се – нея облечи.
Сърцето ли? Лежи хей там, до скрина, ...
611 1 2

Cиньор Елио

В далечната 2002 година майка ми работеше във Флоренция. Грижеше се за една много възрастна учителка. В апартамента на горния етаж живеел синът ѝ - музикант. Синьор Елио (Хелиос, Аполон, значи). Въпросният бил дребничко, трътлесто човече и всеки път мама се смеела наум, щом трябвало да се обърне към ...
783 10

Тази нощ, Боже, съм смело момиче

Тази нощ, Боже, за мене ли само
прати пороя? Отнесе ми болката.
Носих небето на мокрото рамо.
И ми олекна. Толкова, колкото.
Тази нощ, Боже, за мен ли горяха ...
490 3 9

Но няма как да знаят...

Накрая юни тъжен и разплакан е,
захлупил се е в меката отава.
Не е привикнал като мен на чакане
и дните си през сълзи отброява.
А зад превала весело напява си ...
509 1 4

Ще стана сянка рижава, лисича

И камъните хвърлени небрежно
отскачаха. На сипей се родих,
планински ручей е душата, с нежност
прелива в обичливия ми стих.
Планѝнка съм, в сърцето кремък крия, ...
597 2 2

Опитах се

Опитах се. Мълчах те до безкрайност,
сто стиха в чаша вино... Полумрак...
а ти ми се усмихваше потайно:
Сърцето те издава, няма как.
Опитах се. Луната е свидетел, ...
459 2 4

Cреща

Боях се сякаш себе си да срещна,
живеех само в песен, или стих,
удобна бях ви, но се промених.
Сега дали съм свята, или грешна,
по вашите аршини? Май не искам, ...
460 1 5

Весел Ной

Сега съм самото спокойствие,
в сърцето вали или духа.
Михаля с дъските пак той си е –
две мокра, а третата – суха.
Ковчезите уж са ми ноеви, ...
433 2 2

Kолкото е имал и е нямал

Сенки сиви тихичко горят,
а луна - преситена и пълна,
рони вън звездите - да покълнат
в пепелта на рухналия свят.
Тихо е и старият квартал, ...
422 2 4

Дори да исках

Дори да исках няма как да бъда
удобната за всекиго от вас.
С различна съм съдба, а и присъда,
родена трудно, в буреносен час.
Очите на душата ми са сини, ...
445 1 3

Та дано и за мен зазори...

Тази моя душа босоногата,
от звездите мостове гради
през света им. Презряла тревогата
и забравила всичко, преди
да избухне в сърцето свръхновата, ...
495 1 9

Ела сега, животе

Дори след толкова несбъдване и нямане,
Животе мой, не жаля нищо. Взел си, взел си.
Бе влакът стар, а неподдържаните релси
се виеха към пропаст и валяха камъни...
Ако погледнех скришом другите, трапезите, ...
615 5 10

Покорство

Най-покорно стоя и завързвам очи доверчива,
покажете, сестрици орисници верния път,
че душата ми нощем с горчива тъга се опива,
всяка скрита сълза за сърцето е равна на смърт.
И подавам ръка, накъдето решите водете, ...
445 2 5

Най-мъничкото вълшебство

Една цигулка с лунни филиграни
рисува най-щастливия ми ден.
В душата ѝ вълшебства са събрани,
най-мъничкото пази тя за мен.
Големите вълшебства са за някой – ...
365 2 9

Може би до Марс...

Понеже дрънкам врели-некипели,
или пък меч, а дребна съм. Уви,
каквото чели сте до днес сте чели...
От утре нищо. Карай да върви...
Понеже всяко чудо три дни трае, ...
436 1 6

Прераждане

И все в кривините животът ме тика,
напук ли, с ината ли пак оцелях.
Не идвам на себе си – там няма никой,
презирам лъжата и черния страх,
от който очите ми стават големи, ...
594 5 7

Hали и тя е като мен – жена

Понякога съм скъпоценен камък,
сияя ярко с хиляди лъчи,
а после песъчинка съм и няма
да ме намериш. И ми се мълчи.
Понякога съм птичето, което ...
812 5 9

Лебедова песен

"Ако палачът на надеждата заспи" –
diesto – Данаил Антонов
За мене път не съществува лесен.
Последвай ме! За двама имам сили,
палачът на надеждите заспи ли, ...
451 1 3

***

Дойде разгърден и крилат,
в душата – мак, жита в косите,
дори безчувственият град
потръпна леко любопитен.
Светулките му за коя ли ...
361 3 5

Не знам с какво от горе, Боже, ме халоса

Не знам с какво от горе, Боже, ме халоса,
комета ярка или пък метеорит,
не се наемам и да споря по въпроса,
надявам се, че с Теб сега сме вече квит.
То не, че някога била съм аз с ума си. ...
822 3 11

Приказка за луди

Не знам отде го е дочул,
дойде нощес да ми разкаже,
иззад пердето ми нахлул,
побъркан вятър с поглед влажен,
че някой като мен не спи. ...
530 5 5

Eдва ли

Когато станеш рано и подемеш я с добро
тя – тишината кротка е и милостива.
В тревите сбира ти мъниста от сребро,
гердан ти прави от роса. И ти отива.
Когато станеш рано и липите още спят, ...
687 2 3

Сбъдване

Тази вечер звездите ще падат,
ще се сбъднат почти изведнъж,
всички мои желания. Млада
е Луната, а нощният дъжд,
обещава ми, (може би може), ...
440 5 6

Неизбежно

Да, мога да живея тихо и смирено,
вулканът в мен да е огнище с кротък плам
и да те приласкавам с котешката леност,
и името си мога на нощта да дам.
Защото всъщност промених се. Неизбежно. ...
559 5 9

Аз всъщност не дойдох, за да остана

Последвала душата и сърцето си
изгубих всичко. Имам само вяра,
в измислици. И с тях сред мрака светя си
(поне за вас), а зная, че изгарям,
от мен ще грее тихо само в шепите, ...
396 2 3

Дано не сбъркам пътя си от бързане

Какво ми взе животът и донесе ли?
Уби се да доказва, че е прав.
Поне депресиите ми са весели,
разчитат на овенския ми нрав.
А той не се предава и стабилен е, ...
424 4 5

Понякога в три мига – кратки, кратки

Дочувам отдалече смях и глъчка
добрите ми другари пак спорят,
търкалят шумно колело на пръчка –
все още непорасналия свят.
Разменят станиоли от бонбони, ...
414 1 5

Всяка стигма от обич си струва

Всички имат си кръст. По един.
Носех два и душата ми – чужда,
даже в ада не шепна: — Амин,
нито Теб споменава без нужда.
Не прекрачвах и прага на храм, ...
622 4 2

И нека!

Оковите падат, добре е така
да дишаш дълбоко и друга
да бъдеш. С жигосана дясна ръка,
но вече на вятър съпруга.
Че кула от карти градеше до днес, ...
360 2 2

Танцувай с мен и тази вечер

Хич не обичам щом се "вкисна"
но има и такива дни.
Носът до пода е увиснал,
но нещо ще се промени.
Какво ли? Още май не зная, ...
512 3 5

А после...

Денят ми бе забързан и през пръсти
претупа всичко. И не му е жал.
Поляга здрачът тихо, слага кръст и
запалва клада. Стихове горял.
Дали защото идва нощ и в мрака ...
601 4 8

Толкова, доколкото

И в миша дупчица съм свряна,
по-малка няма накъде.
Мълчанието ми е рана
и нощ след нощ съня краде.
И дипломация съм цяла, ...
486 3 4

Различна

Душата ми раздаваш като пита,
аз тебе ли, ти мен ли си живял,
животе мой? От думи вярна свита
ми даде, неспокоен дух – за крал.
Имане нямам, за да го заложа, ...
817 9 14