Patrizzia
2 373 резултата
Понеже коня бял отдавна го натирих,
в едно и с принца. Господи, какъв "сухар"!
Cега съм дама, а и рицар по турнири,
с един осел, макар и инатлив и стар.
Към твойта вила пътя знае го на пръсти, ...
  580  11 
Звездите по покрива ритат планети,
Луната отсъжда пореден пенал.
И после се питат поетите клети:
— "С два леви чепика, а как съм играл?"
А Марс фаулира ме с пасове къси, ...
  485 
И не, че нещо тъй ще си спестя,
но нищичко не виждам надалече.
Живея си в измислени места
и нови си измислям всяка вечер.
И пътят ми отдавна е предречен, ...
  430 
Изгарят дните в непосилен пек,
разтваря лято жарката си пазва,
сред зреещото жито, тих, нагазва
задъхан юли. Като дъх е лек
добрият вятър – топъл, бързорек, ...
  395 
Не се лети в такова време. Бурно.
Кой каза? И без друго ми се плаче.
Небесния кърчаг ще прекатурна,
светкавица ще свия на колаче.
Ще приютя и струите студени, ...
  348 
Бръшлян отровен, тръни и чакъл,
а аз по равно и не съм вървяла,
на ток висок усмихната и в бяло,
какво, че ме изпраща поглед зъл?
Червилото – с отенък полумрак, ...
  328  10 
Свирка си нехайно песен птича,
загорял до златно, полугол.
Не една жена ще го обича,
заради целувки с вкус на сол.
Той ги гали с маковата нежност ...
  1173  12  10 
Светът отдавна станал е трамплин,
надскачат се глупци – летят високо
и кой ти гледа вярната посока,
и вярват си в лъжите до един.
Сърцата ни са с форма на пестник, ...
  384 
На Тони
Все някак нашироко ги кроих
мечтите си, от дрипи и атлази,
пробойните запълвах с тъжен стих -
дано искрата жива да запази. ...
  469 
И крие злобата като змия нозете си,
а лято е – в трева зелена се стаява.
Парцалките си нови весело носете си,
сред пек и дъжд, това е то съдба такава
ни носи всеки ден, все труден за обичане ...
  560  13 
Да, поправи всички зъ̀би, но с цената ме изръби,
най-добрият казват бил. Аз пък – нилски крокодил.
Днес съм манекенка съща, а цената – като къща,
сумата като му дам, май тревица аз ще ям.
Знам, Овен съм и рогат, но, хич не стана ми понятно, ...
  360 
С неочаквана котешка ласка,
мъркащ залез отърка се в мен
и с ноктенца в небето издраска
влюбен уж стих с отенък червен.
Пламна в пурпурно мигом Балкана, ...
  370 
Аз всеки ден римувам, все в слова,
един от вас – най-доблестен не рече:
— "Кому, за бога нужно е това,
защо не спиш, поете, всяка вечер?
Ти нямаш ли си грижи, за пари? ...
  364 
Когато дните ми са куци,
отдавна грохнали коне,
а нощите изпълват звуци,
от кланица. Или пък не?
Душата пада на колѐне, ...
  436 
В сърцето ви птиче е златен компасът,
в маршрути небесни душата лети
на длан те света ни човешки поднасят,
с човешките мравки – зарили пети,
в пръстта и калта. Те – осли твърдоглави, ...
  403 
Все източно от рая се мотая,
а някъде на запад май е адът,
къде съм точно май ми е все тая -
черешите презрели са и падат.
Замеряме се с плодовете гнили, ...
  423 
Ослепелите къщи не плачат,
плаче дъжд по стрехите разбити.
Сякаш старци с перде на очите,
те не виждат зората, ни здрачът.
Крива порта, в трънливата драка ...
  591 
Ръчичките ми вкопчени треперят
в меченцето – със стъклени очи.
И тази вечер сгушен съм в килера,
вън татко ми подпийнал е – гълчи.
Наказаха ме, че съм без домашно, ...
  1631  21 
Какво си ти, животе мой? Светлик,
от плачеща среднощно свещ от болка.
Аз, слабият, се мисля за велик,
а тя догаря бавно. Още колко,
в очите ми звездите ще горят ...
  639 
Чуваш ли ме? Свиркам – вярно и фалшиво,
и пека мисирка, и варя коливо.
Питките са топли, песента – попътна,
сто хиени с вопли, чакат да се гътна.
Покрай мене мракът легнал е на лакът – ...
  503  10 
Опряхме пак до тиквени медали,
изпънали сме жили – от пети,
за да докажем, че сме много дали
около нас Земята се върти.
А Бог ни гледа тъжен и объркан, ...
  343 
Бурята цвили, облаци свили,
гневни душици в юмрук.
Град ли зачука или от скука
някой ми прави напук?
Хвърли две шепи, думички слепи ...
  424  12 
Ти ми даде две хроми нозе и прошепна: — "Политай!"
Но сковаха крилете условности, болка и страх...
После вярата грейна – искрица – в душата ми скрита,
на ръце ли понесе ме, или сама полетях?
Оттогава окови са всичките земни пътеки, ...
  1064 
Лятото тръгна си – голо и босо,
сякаш и идвало даже не бе,
гълъби мокри преглъщат въпроса:
" — Кой ли разплака доброто небе?"
Вятър в комините хлипа, ли хлипа, ...
  350 
Денят е дълъг, летен, а навън е мръкнало,
дали порой ще рукне, едър град ли ще удари
тръняците, що в нивата ни са се пръкнали?
Езици жлъчни, жарещи копривени пожари...
Кога се наизлюпиха така в скорушите, ...
  352 
Присвил е юни гневно мокрите си длани,
гласът на вятъра от мъка е продран.
Черешите и днес до шушка са обрани,
плодът – горчив за мъртвите сега е дан.
Очите на тъгата светят тъмносини, ...
  329 
Ще тръгна някой ден и ще сплетат
пред мене кръстопътищатата длани,
че в повече ми идва този свят,
с обидени изпълнен, с грубияни.
Светулки ще са моите слова, ...
  1395  11  15 
В притихналата ми предсънно стая,
влетя врабец, огледа се замаян.
" Подгизнах!– каза. Но отлитам щом,
оставя къс небе и в този дом".
Навън гърмеше бурята отколе. ...
  488  12 
От дрипавите облачни къдели
притихнал вятър пак тъче килим.
—"Пак бързате, човеци. Закъде ли?
Поспрете се за миг! Да помълчим.
Не ми се нрави вашата гълчава, ...
  932 
Как искам да ви видя вас – безгрешните,
да ви погледна искрена и пряма.
Дали ще замълчите щом ме срещнете?
Едва ли. И се правя, че ви няма.
И мястото ми няма да е в ъгъла, ...
  713 
Животът не е никак лесен,
че то кога ли е пък бил?
В главата ми рефрен за песен,
върти се. В старомоден стил.
Подема вятърът: — "Момиче, ...
  1990  20 
Дори не вярвам, че при мен те върна
отнеслия те преди време дявол!
Не те очаквам слаба и кахърна,
не знам и на какво си се надявал.
Не си ми ни в сърцето, ни в душата, ...
  963 
И всяка мисъл негативна
разнищи стръвно моя ден,
дъждът се натъжи и ливна,
небето изтъня над мен.
Уж лято е, но досега ...
  514 
Роден град, роден град, роден град,
приютил хора буйни, но скромни,
пак е юни – липите цъфтят
и Балканът героите помни.
Млад поет, млад поет, млад поет, ...
  477 
В каква ли призма - ледена и крива, оглеждате се бели и добри?
Абсент отровен злоба ви опива, а завистта ви мостове горѝ.
Какъв ли вятър на шега ме прати? Дежурен грешник – в профил и анфас.
Не се изпъква лесно сред рогати, та ореола давам го на вас.
Ще задържа метлата и крилете и две-три ярки, гре ...
  337 
Един такъв наглед обикновен е
денят. Вали, липите пак цъфтят.
Наивникът, след дългото летене,
намери път към по-добрия свят.
Сред шепичката мокри изпращачи, ...
  345 
И като нож – до дръжката забит
светкавица небето пак разпаря.
Гърмът разказва онзи страшен мит,
за Ахерон, за Стикс и за лодкаря.
Баща му сприхав старец бил - Ереб, ...
  442 
Не поисках паричка дори,
а за други все бяха пендарите
Конят, белият в ранни зори
тихо в кланица водят го старите,
побелели коняри и пак, ...
  749 
Събира май мъгли ефирни,
запряга шарена каруца
и чака юни да му свирне,
след вятъра да заскрибуца.
В очи зелени се оглежда, ...
  573 
Попях, поплаках – лятна буря,
с гласа ми вятърът зловещ,
три дни що види прекатуря,
но ти, любов ще разбереш.
Дойде по пътища незнайни, ...
  390 
Предложения
: ??:??