Patrizzia
2 249 резултата
"Или другата първо ще жалиш с цветя,
кислорода ѝ сам щом изключиш?"
Пепа Петрунова
Щом стряхата прокапа, като сито
и вече да си тръгнеш си готов, ...
кислорода ѝ сам щом изключиш?"
Пепа Петрунова
Щом стряхата прокапа, като сито
и вече да си тръгнеш си готов, ...
341
4
8
От капчиците пропиляна нежност
налива грозде своя сладък сок,
а август си отива – неизбежно,
с последно ято литнал – до възбо̀г.
Небето хлипа в безутешна жалост, ...
налива грозде своя сладък сок,
а август си отива – неизбежно,
с последно ято литнал – до възбо̀г.
Небето хлипа в безутешна жалост, ...
505
5
9
С две куки сребърни наплита
тя поопърпания ден
и не, че някой я попита,
но той за нея е рожден.
Години къта търпелѝво ...
тя поопърпания ден
и не, че някой я попита,
но той за нея е рожден.
Години къта търпелѝво ...
495
15
23
Въртят се тихо-тихо в танц унесен
листенцата – балетен танц без звук,
обзет е от предчувствие за есен
и знае август – есента е тук.
Опитва се да бъде още скрита, ...
листенцата – балетен танц без звук,
обзет е от предчувствие за есен
и знае август – есента е тук.
Опитва се да бъде още скрита, ...
375
8
12
Поет от мен не става май. Уви!
Пегасът ми е магарица – куца.
Дано като критик ми провърви.
По нервите на всички ще "скрибуцам".
Отритнала ме музата? Дали? ...
Пегасът ми е магарица – куца.
Дано като критик ми провърви.
По нервите на всички ще "скрибуцам".
Отритнала ме музата? Дали? ...
343
7
19
Цял живот все летя – буревестник –
дето други от страх не летят.
По маршрути – на Бога известни
следвам онзи – на смелите път.
Виждам хората – сенчици бледи, ...
дето други от страх не летят.
По маршрути – на Бога известни
следвам онзи – на смелите път.
Виждам хората – сенчици бледи, ...
368
6
11
Жасминът в своя сън сега цъфти,
долавят само луди аромата
и с болка в ляво сладка и позната,
сред тези луди си щастлив и ти.
И още миг и с нас ще се прости ...
долавят само луди аромата
и с болка в ляво сладка и позната,
сред тези луди си щастлив и ти.
И още миг и с нас ще се прости ...
313
3
11
Измълчах до един всички гневни и черни куплети,
тишината помолих в нозете ми да поседи,
чак додето пречистен в сърцето ми свито засвети
месец млад – над обиди, лъжи и незнайни беди.
И поканих онези бездомни, добри музиканти, ...
тишината помолих в нозете ми да поседи,
чак додето пречистен в сърцето ми свито засвети
месец млад – над обиди, лъжи и незнайни беди.
И поканих онези бездомни, добри музиканти, ...
352
3
13
„Дий, воле, дий!"– "На нивата"–
Пейо Яворов
Дий, воле, дий! В бразда позната,
напъвай жили и издръж.
Ори, ори, пълни хазната ...
Пейо Яворов
Дий, воле, дий! В бразда позната,
напъвай жили и издръж.
Ори, ори, пълни хазната ...
380
3
6
Тя е красива, защото е ничия,
знае, в нозете ѝ ляга градът.
Сластни очи етикети лепят,
върху челото ѝ, ала обича я,
август – покорно заситнил подире ѝ, ...
знае, в нозете ѝ ляга градът.
Сластни очи етикети лепят,
върху челото ѝ, ала обича я,
август – покорно заситнил подире ѝ, ...
590
5
11
Цял живот ги събирам – обиди от камък по-тежки
и си мисля къде ли аз в свойта наивност греша?
А денят ми спасява се с тромави, хроми прибежки
и теши ме със стихове: — "Виж, оцеляхме, душа!"
Моят разум налага отдавна на чувствата вето, ...
и си мисля къде ли аз в свойта наивност греша?
А денят ми спасява се с тромави, хроми прибежки
и теши ме със стихове: — "Виж, оцеляхме, душа!"
Моят разум налага отдавна на чувствата вето, ...
892
15
28
Душата премълчава, че скърби,
че нощем горко в стиховете стене,
че е една, но с хиляди съдби
и цяла нощ се моли на колене.
Очите си измива призори, ...
че нощем горко в стиховете стене,
че е една, но с хиляди съдби
и цяла нощ се моли на колене.
Очите си измива призори, ...
698
14
15
Поседна август дъх да си поеме,
дъждът стогласа песничка поде,
възпява слънчогледовото време,
папуняк шарен литва. Накъде?
Посоката от Бог предначертана, ...
дъждът стогласа песничка поде,
възпява слънчогледовото време,
папуняк шарен литва. Накъде?
Посоката от Бог предначертана, ...
272
2
4
И няма шанс да ме подминат!
Уви, те нямат моя хъс,
обръгналата ми гърбина,
фитил – до невъзможност къс.
Какви ли псета след кервана, ...
Уви, те нямат моя хъс,
обръгналата ми гърбина,
фитил – до невъзможност къс.
Какви ли псета след кервана, ...
357
5
6
Сама ли у дома остана
в главата ми се ражда план
и тичам бързо на тавана,
а боят ми е обещан.
Поскръцват тихичко гредите, ...
в главата ми се ражда план
и тичам бързо на тавана,
а боят ми е обещан.
Поскръцват тихичко гредите, ...
1204
4
17
Там се роди - сред бардака, на мръсната дрипа,
майка му беше пияна, почти до несвяст.
— "Копеле! – някаква курва протяжно изхлипа,
гладна уста. Пък и как ще живее сред нас?"
Мъничък, слабичък сграбчил бе в сбръчкани шепи, ...
майка му беше пияна, почти до несвяст.
— "Копеле! – някаква курва протяжно изхлипа,
гладна уста. Пък и как ще живее сред нас?"
Мъничък, слабичък сграбчил бе в сбръчкани шепи, ...
654
11
20
Дори сами не помним откога
се храним с плът, отравяме земята,
молитвата отдавна не е свята,
светците до един са ни с рога.
И роби сме на вещи, и пари, ...
се храним с плът, отравяме земята,
молитвата отдавна не е свята,
светците до един са ни с рога.
И роби сме на вещи, и пари, ...
671
4
7
Тънко препредена нишчица есен е,
в още зелени корони.
Август от златна кочия понесен е,
сенки на влюбени гони.
Сутрин пред съмване вятърът леден е ...
в още зелени корони.
Август от златна кочия понесен е,
сенки на влюбени гони.
Сутрин пред съмване вятърът леден е ...
308
1
7
Дали е станал с дупето нагоре,
или е тръгнал с лявата нога?
Повярвайте, не спира да мърмори,
по тъмно почна, та и досега.
Че ръбест и на буци бил матракът, ...
или е тръгнал с лявата нога?
Повярвайте, не спира да мърмори,
по тъмно почна, та и досега.
Че ръбест и на буци бил матракът, ...
451
8
13
Предвождани от шайка от дебили,
набиват делниците в строя крак,
душите си в юмрук от страх са свили,
различните кълват ги – няма как,
че някак на живот се осмелили, ...
набиват делниците в строя крак,
душите си в юмрук от страх са свили,
различните кълват ги – няма как,
че някак на живот се осмелили, ...
1038
3
9
Шепа точици само, хвърляй злото през рамо!
Многоточие лесно се пише.
Сред житейската драма, този свят е за двама,
а такъв е и планът Всевишен.
И в реалност горчива, сякаш днес си отива ...
Многоточие лесно се пише.
Сред житейската драма, този свят е за двама,
а такъв е и планът Всевишен.
И в реалност горчива, сякаш днес си отива ...
434
10
13
Сред облаци розовопръсти,
с надежда юли се прекръсти,
сълзите си избърса сам
и хукна нейде – свят голям.
А август – конче звездочело, ...
с надежда юли се прекръсти,
сълзите си избърса сам
и хукна нейде – свят голям.
А август – конче звездочело, ...
340
5
8
Казват, имало в селцето
малка къщичка, където
някога живял един
малко странен господин.
Имал хубава градина ...
малка къщичка, където
някога живял един
малко странен господин.
Имал хубава градина ...
798
15
31
Политаме и пътьом ги кроим
крилата – неукрепнали, несмели,
и бягаме от тъжните недели,
че младостта без маска е и грим.
Не се свени и гола да е даже, ...
крилата – неукрепнали, несмели,
и бягаме от тъжните недели,
че младостта без маска е и грим.
Не се свени и гола да е даже, ...
468
7
10
Изтънеят ли селските къщи до сенчица бледа
и по прашните улици вятърът скита се сам,
всеки мъртъв стопанин отива пред сън да нагледа,
двете мършави кравички, коня си в стария дам.
По прозорците висват накриво изтлели завеси, ...
и по прашните улици вятърът скита се сам,
всеки мъртъв стопанин отива пред сън да нагледа,
двете мършави кравички, коня си в стария дам.
По прозорците висват накриво изтлели завеси, ...
831
6
9
Полягат окосените треви,
душата им на мащерка мирише,
а вятърът покорно се преви
без тях е кротък, тъжен и излишен.
Косата съска тихо - не щади ...
душата им на мащерка мирише,
а вятърът покорно се преви
без тях е кротък, тъжен и излишен.
Косата съска тихо - не щади ...
493
13
11
Политам уж – а все съм карта бита
озъбва се загърбеният страх.
Край мен тълпа – за шута вярна свита.
Кралица на сърцата май не бях.
От думите – пелин горчива пита. ...
озъбва се загърбеният страх.
Край мен тълпа – за шута вярна свита.
Кралица на сърцата май не бях.
От думите – пелин горчива пита. ...
525
12
17
Глава подпряла на корава длан
усмихва ми се моята неволя.
В проблемите си делникът е взрян,
а тя пък вечно чака да я моля.
Спокойствието зная, че е мит ...
усмихва ми се моята неволя.
В проблемите си делникът е взрян,
а тя пък вечно чака да я моля.
Спокойствието зная, че е мит ...
446
6
8
Луната ниско до речицата пак слиза
и бърза рокля от брокат да съблече.
Уханна нощ е и звездите светят близо,
а на брега сребрист захласва се щурче.
Чия ли обич то изплаква в ракитака? ...
и бърза рокля от брокат да съблече.
Уханна нощ е и звездите светят близо,
а на брега сребрист захласва се щурче.
Чия ли обич то изплаква в ракитака? ...
524
13
24
Аленее не кръв, а срамът по чела на герои,
грозни хули – дамгосват навеки рода и боли.
Всички чужди са толкова мили, добри и са свои,
а от своите чакай кама, или нож и дали,
от децата си свидни на глас неведнъж поругана, ...
грозни хули – дамгосват навеки рода и боли.
Всички чужди са толкова мили, добри и са свои,
а от своите чакай кама, или нож и дали,
от децата си свидни на глас неведнъж поругана, ...
353
4
8
Не умирай сега, моя пъстра дъга!
Малко чудо си днес най-потребното.
Че от гняв и лъжи днес небето тъжи,
но напразно светкавици дебнете.
Знам, че тъжен баща, нявга Бог обеща, ...
Малко чудо си днес най-потребното.
Че от гняв и лъжи днес небето тъжи,
но напразно светкавици дебнете.
Знам, че тъжен баща, нявга Бог обеща, ...
443
6
11
Този път уж е пряк, а ме води към нищото,
а прахта по нозете ми сякаш е камък тежи,
изгорели кибритени клечки, от черни лъжи,
само пепел сивее студена в огнището.
Тази луда глава – да е с пепел посипана, ...
а прахта по нозете ми сякаш е камък тежи,
изгорели кибритени клечки, от черни лъжи,
само пепел сивее студена в огнището.
Тази луда глава – да е с пепел посипана, ...
308
4
8
Вече май ми се повръща,
писал бих, да бях поет.
Егото им – като къща,
а обидите – безчет.
Подигравката – прикрита, ...
писал бих, да бях поет.
Егото им – като къща,
а обидите – безчет.
Подигравката – прикрита, ...
380
6
14
Все ситни плодчета, такива раждани,
в студения ни северняшки климат,
смокинята ни в дворчето на граждани,
плодеше, но душа които имат.
Береше мама слънчевите капчици ...
в студения ни северняшки климат,
смокинята ни в дворчето на граждани,
плодеше, но душа които имат.
Береше мама слънчевите капчици ...
392
6
15
И в утрото с душата огледална
поет ти ставаш, даже да не си,
че влюбен изгрев ласкаво е палнал,
пак облачните ангелски коси.
Свенливо небесата руменеят, ...
поет ти ставаш, даже да не си,
че влюбен изгрев ласкаво е палнал,
пак облачните ангелски коси.
Свенливо небесата руменеят, ...
364
8
11
Коя съм аз? Там някоя. Коя ли?
Ах, колко невъзпитано и пошло!
Подвикват възмутено: —"По сандали
и чорлава къде се стягаш? Рошло!"
Къде се стягам? Хубав е въроса, ...
Ах, колко невъзпитано и пошло!
Подвикват възмутено: —"По сандали
и чорлава къде се стягаш? Рошло!"
Къде се стягам? Хубав е въроса, ...
292
2
5
Понеже коня бял отдавна го натирих,
в едно и с принца. Господи, какъв "сухар"!
Cега съм дама, а и рицар по турнири,
с един осел, макар и инатлив и стар.
Към твойта вила пътя знае го на пръсти, ...
в едно и с принца. Господи, какъв "сухар"!
Cега съм дама, а и рицар по турнири,
с един осел, макар и инатлив и стар.
Към твойта вила пътя знае го на пръсти, ...
440
8
11
Звездите по покрива ритат планети,
Луната отсъжда пореден пенал.
И после се питат поетите клети:
— "С два леви чепика, а как съм играл?"
А Марс фаулира ме с пасове къси, ...
Луната отсъжда пореден пенал.
И после се питат поетите клети:
— "С два леви чепика, а как съм играл?"
А Марс фаулира ме с пасове къси, ...
418
3
6
И не, че нещо тъй ще си спестя,
но нищичко не виждам надалече.
Живея си в измислени места
и нови си измислям всяка вечер.
И пътят ми отдавна е предречен, ...
но нищичко не виждам надалече.
Живея си в измислени места
и нови си измислям всяка вечер.
И пътят ми отдавна е предречен, ...
344
2
5
Изгарят дните в непосилен пек,
разтваря лято жарката си пазва,
сред зреещото жито, тих, нагазва
задъхан юли. Като дъх е лек
добрият вятър – топъл, бързорек, ...
разтваря лято жарката си пазва,
сред зреещото жито, тих, нагазва
задъхан юли. Като дъх е лек
добрият вятър – топъл, бързорек, ...
325
4
6
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
