Patrizzia
2 106 резултата
Съставките за щастие? Усмивка,
една любов, ала "родена с риза"
и ориста, горчива, или пивка,
поет да си. И до звездите близо.
В очите на дете почуда синя, ...
една любов, ала "родена с риза"
и ориста, горчива, или пивка,
поет да си. И до звездите близо.
В очите на дете почуда синя, ...
287
3
12
Животът ми е низ от стъпала,
редуват се ту нисички, ту стръмни,
до там, където вече съм била,
или отивам само щом се стъмни.
И кой ли сбъркан с кривите длета, ...
редуват се ту нисички, ту стръмни,
до там, където вече съм била,
или отивам само щом се стъмни.
И кой ли сбъркан с кривите длета, ...
931
13
35
И казват, Диоген с фенер мъждукащ,
човек да дири си пооставил цел.
Сам в бъчвата живял, дали от скука
Осмял Платон, оскубвайки петел.
А днес горят китайските фенери, ...
човек да дири си пооставил цел.
Сам в бъчвата живял, дали от скука
Осмял Платон, оскубвайки петел.
А днес горят китайските фенери, ...
184
3
14
Тръгвах вечно по мръкнало,
спътник верен бе мракът,
на небето помръкнало,
знаех винаги чакат,
за да блеснат в нозете ми, ...
спътник верен бе мракът,
на небето помръкнало,
знаех винаги чакат,
за да блеснат в нозете ми, ...
175
5
9
Наяве, цяла зима клепки не склопих,
сънувам онзи топъл дъжд на късен юни,
целува ме, ухаят сладостно петунии,
треперещ буди ме един премръзнал стих.
На рамото ми хлипа вятър заскрежен, ...
сънувам онзи топъл дъжд на късен юни,
целува ме, ухаят сладостно петунии,
треперещ буди ме един премръзнал стих.
На рамото ми хлипа вятър заскрежен, ...
188
7
12
Не вярвам, че дошли са на погрешна дата,
нощес са долетели с тихия южняк
изгубил се е сякаш и се търси пак,
дори и януари. Ей, ги под стрехата!
Прекрасни щъркели! И вярата позната, ...
нощес са долетели с тихия южняк
изгубил се е сякаш и се търси пак,
дори и януари. Ей, ги под стрехата!
Прекрасни щъркели! И вярата позната, ...
207
1
11
Ако тръгна ще зъзнат тополите,
ще проплаче небето - бърдуче,
ще ме спъва безмълвното: — "Моля те!"
В две бездомни зеници, на куче.
Ако метна дома си на рамото, ...
ще проплаче небето - бърдуче,
ще ме спъва безмълвното: — "Моля те!"
В две бездомни зеници, на куче.
Ако метна дома си на рамото, ...
191
5
9
В бара е всяка вечер,
пие кротко сама
и е нейде далече,
и напук на шума,
похотта, светлините, ...
пие кротко сама
и е нейде далече,
и напук на шума,
похотта, светлините, ...
205
5
10
Протягате си шепите, дискосите,
душата ми безсребърник е, пътник,
да купя – нямам, давам без да просите,
да опростите мислите безпътни.
Така ще си отида – немиросана, ...
душата ми безсребърник е, пътник,
да купя – нямам, давам без да просите,
да опростите мислите безпътни.
Така ще си отида – немиросана, ...
191
5
9
Измълчах си всички болки
и обесих сто лъжи,
сто бесила? Още колко?
На последното вържи,
вярата ми и да плача, ...
и обесих сто лъжи,
сто бесила? Още колко?
На последното вържи,
вярата ми и да плача, ...
265
3
7
"Обижда ме представата за "бяла и добра".
Обижда ли ме казах? Не, убива!"
Таня Донова
Чупя ги отдавна на коляно,
сакчетата ти за пеперудите. ...
Обижда ли ме казах? Не, убива!"
Таня Донова
Чупя ги отдавна на коляно,
сакчетата ти за пеперудите. ...
280
4
16
И делиш радостта умножаваш си болката, в пъти,
за нищожния шанс да си чут, па и криво разбран,
цяла нощ улулици кикотят се вън – на ума ти,
на погрешния път си, човече! Тълпата е сган.
Интересът отдавна се знае и егото – тоже, ...
за нищожния шанс да си чут, па и криво разбран,
цяла нощ улулици кикотят се вън – на ума ти,
на погрешния път си, човече! Тълпата е сган.
Интересът отдавна се знае и егото – тоже, ...
213
7
9
За сън не си помислям даже
и нещо смътно ме тревожи,
дали човек ще се покаже
щом смъкнем вълчите си кожи?
Дали в душите тлее още ...
и нещо смътно ме тревожи,
дали човек ще се покаже
щом смъкнем вълчите си кожи?
Дали в душите тлее още ...
189
4
9
От гнева ни се впиват подкожно
сто парливи власинки копривени.
Мъжки свят и жена? Невъзможност!
Изтъня любовта ни, от скриване.
А копнежът е скупчен нехайно ...
сто парливи власинки копривени.
Мъжки свят и жена? Невъзможност!
Изтъня любовта ни, от скриване.
А копнежът е скупчен нехайно ...
167
6
5
Защото вятър вън снежинки гони
И зимата, изпружила снага
Могъща, до сега и от сега,
Навлича в рухо бяло голи клони.
А вън върбите с кичести помпони, ...
И зимата, изпружила снага
Могъща, до сега и от сега,
Навлича в рухо бяло голи клони.
А вън върбите с кичести помпони, ...
369
5
5
Търся си другарче, за белѝте,
искам всекиму звезда да дам,
ако с мен в небето полетите,
Малък принц дали ни чака там?
Пътят млечен тихо ни повежда, ...
искам всекиму звезда да дам,
ако с мен в небето полетите,
Малък принц дали ни чака там?
Пътят млечен тихо ни повежда, ...
256
7
13
Снегът пак тихичко вали,
трепери, мръзне моят ден,
загладил острите ъгли,
кварталът блесва обновен.
Забързан вятър, накъде, ...
трепери, мръзне моят ден,
загладил острите ъгли,
кварталът блесва обновен.
Забързан вятър, накъде, ...
317
2
11
Навън януари е много зает,
врабчета лови и ги пуска.
Край него са котета, хишници. Пет,
умилкват се – чакат закуска.
Не знаят, че той за любов закопнял, ...
врабчета лови и ги пуска.
Край него са котета, хишници. Пет,
умилкват се – чакат закуска.
Не знаят, че той за любов закопнял, ...
230
4
9
Понеже съм нисичка все ми тежи
юрганът – завил ме – до гуша.
И дразнят ме тези приспивни лъжи,
и все недоспала ги слушам.
Дали си повярвахте, хм, господа, ...
юрганът – завил ме – до гуша.
И дразнят ме тези приспивни лъжи,
и все недоспала ги слушам.
Дали си повярвахте, хм, господа, ...
252
4
11
И "Пиета" -та тихо хлипа,
и всеки петък е разпет
и в потира последен сипа,
по милост някой... чист оцет.
И Юда уж се е разкаял, ...
и всеки петък е разпет
и в потира последен сипа,
по милост някой... чист оцет.
И Юда уж се е разкаял, ...
343
10
16
И тази нощ тихо загърна се в було
Луната. Вълчица зави – до възбо̀г.
Ти спиш си, човечество, даже не чуло,
събираш ли сили за сетния скок?
Мечтата ти беше дъската отскочна, ...
Луната. Вълчица зави – до възбо̀г.
Ти спиш си, човечество, даже не чуло,
събираш ли сили за сетния скок?
Мечтата ти беше дъската отскочна, ...
750
3
11
Този свят на решетки я плаши.
Свободата ни пак отлетя,
няма зими и няма лета,
и водата продават – на чаши.
Колко искаш лодкарю, кажи ми? ...
Свободата ни пак отлетя,
няма зими и няма лета,
и водата продават – на чаши.
Колко искаш лодкарю, кажи ми? ...
200
1
3
Неделя сутрин, не е зазорило,
чарашфите ухаят на "Ленор",
в рекламата усмихва ми се мило,
принцеса иззад пълния простор.
При мене не така стоят нещата, ...
чарашфите ухаят на "Ленор",
в рекламата усмихва ми се мило,
принцеса иззад пълния простор.
При мене не така стоят нещата, ...
304
4
12
Всичко живо е трева,
до ръждиво прегоряла.
Преживява се това,
няма смърт и след раздяла.
Камък ражда стихове, ...
до ръждиво прегоряла.
Преживява се това,
няма смърт и след раздяла.
Камък ражда стихове, ...
312
4
7
Отдавна е лицето каменно,
а маската му е придатък.
И имането стана нямане,
живот, като въздишка кратък.
А няма време за въздишане, ...
а маската му е придатък.
И имането стана нямане,
живот, като въздишка кратък.
А няма време за въздишане, ...
270
4
13
Пак Прометея вяра оковава,
с веригите по-здрави от челик
и гарванът не ще е по-велик,
от болка стих се ражда, за прослава.
Каквато му е ориста – такава, ...
с веригите по-здрави от челик
и гарванът не ще е по-велик,
от болка стих се ражда, за прослава.
Каквато му е ориста – такава, ...
237
3
8
Да не беше се клел и заричал поне,
щом прегърнеше в нощите лудата.
Колко пъти отрекох те – на коленè?
Ти по мъжки си чакаше чудото.
Да не беше ми носил среднощни води, ...
щом прегърнеше в нощите лудата.
Колко пъти отрекох те – на коленè?
Ти по мъжки си чакаше чудото.
Да не беше ми носил среднощни води, ...
864
8
17
Ще тръгне февруари, щом изтръси
събраните перца над този свят
и после ще се чудя на ума си,
защо ли всички зими ме болят?
Да бях живяла ден или година, ...
събраните перца над този свят
и после ще се чудя на ума си,
защо ли всички зими ме болят?
Да бях живяла ден или година, ...
287
4
7
Малък Сечко февруари,
врабчовците за другари
да покани дръзна.
Да се гонят из клонака,
че нощес от Северняка ...
врабчовците за другари
да покани дръзна.
Да се гонят из клонака,
че нощес от Северняка ...
587
10
30
Ангели мои бели, зима е вън и стели,
сняг на парцали. Спите ли?
Музика – два-три тона и след антракта гонят,
всички заспали зрители.
Юда записва всичко - молитва, грях свещичка, ...
сняг на парцали. Спите ли?
Музика – два-три тона и след антракта гонят,
всички заспали зрители.
Юда записва всичко - молитва, грях свещичка, ...
196
3
8
Небето нощно бод зад бод бродирам,
такова парцаливо стана изведнъж.
И вятър вее, зима, ти сърце издръж!
Ей я нашата надежда – зад баира.
Като коте между дните ни се свира, ...
такова парцаливо стана изведнъж.
И вятър вее, зима, ти сърце издръж!
Ей я нашата надежда – зад баира.
Като коте между дните ни се свира, ...
422
5
6
Когато посивеят всички дни
и надделеят старчески болежки,
от тях крилата виснат все по-тежки
и полет плах завършва все с: Падни!
Дали в душата устрем ще остане, ...
и надделеят старчески болежки,
от тях крилата виснат все по-тежки
и полет плах завършва все с: Падни!
Дали в душата устрем ще остане, ...
292
4
12
Всеки кълн под снега, тихо спи и сънува южняка,
под земята скована отдавна от лед и от сняг.
Непоникнало семенце слънцето ласкаво чака,
да разцъфне дъга седемцветна в душата му пак.
И потръпват дървета в дантелени бели премени, ...
под земята скована отдавна от лед и от сняг.
Непоникнало семенце слънцето ласкаво чака,
да разцъфне дъга седемцветна в душата му пак.
И потръпват дървета в дантелени бели премени, ...
1115
14
47
> Цитаделно неизтриваеми
> са коловозите, които водят до трона ти,
> а аз потънал в ранноутринна невнятност
> обсесивно не позволявам на стъпките си
> никакво отклонение от теизма на твоя лик. ...
> са коловозите, които водят до трона ти,
> а аз потънал в ранноутринна невнятност
> обсесивно не позволявам на стъпките си
> никакво отклонение от теизма на твоя лик. ...
546
3
7
Аз съм само шарено кутре,
тихичко душата ми скимуца.
Знаех си, че мама ще умре –
беше стара, мършава и куца.
Сам съм, нямам братя и сестри, ...
тихичко душата ми скимуца.
Знаех си, че мама ще умре –
беше стара, мършава и куца.
Сам съм, нямам братя и сестри, ...
471
4
11
Да, казват всички мракът е море,
звездите са студени и далече,
но в мъдро утро малко по-добре,
съзираш пътя. След пиянска вечер.
А уж си пил отбрани все вина ...
звездите са студени и далече,
но в мъдро утро малко по-добре,
съзираш пътя. След пиянска вечер.
А уж си пил отбрани все вина ...
564
5
10
Не си обичал може би такава,
не си сънувал и не си мечтал,
душата ѝ е сребърен бокал,
до глътчица, до капка се раздава.
Заспива, чак, когато зазорява, ...
не си сънувал и не си мечтал,
душата ѝ е сребърен бокал,
до глътчица, до капка се раздава.
Заспива, чак, когато зазорява, ...
430
9
12
И пак е подранила пролетта,
нетърпеливо земна гръд проболи,
какво, че вън дърветата са голи,
кокичетата с дръзка белота,
покланят се, и звънват трели вън ...
нетърпеливо земна гръд проболи,
какво, че вън дърветата са голи,
кокичетата с дръзка белота,
покланят се, и звънват трели вън ...
187
2
6
Ще те накичи с диаманти светлината,
в очите на децата отразената.
Дано си мирна, малко по-добра, богата,
да прати здраве и любов Вселената.
-------------------------------------------------------------- ...
в очите на децата отразената.
Дано си мирна, малко по-добра, богата,
да прати здраве и любов Вселената.
-------------------------------------------------------------- ...
599
3
10
Да беше звяр той би се бил – до кръв,
а тя – цветче, от дъх ще се разпадне.
Не е последен рицар, нито пръв,
удавил се в зениците ѝ жадни.
Плътта ѝ нежен снежнобял сатен, ...
а тя – цветче, от дъх ще се разпадне.
Не е последен рицар, нито пръв,
удавил се в зениците ѝ жадни.
Плътта ѝ нежен снежнобял сатен, ...
613
4
10
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
