Ready_4_whatever (Филип Филипов) - Произведения

Зона на пълното щастие

Зона на пълното щастие
Хората тук умират понякога.
Летище София, Терминал 2, Пристигане.
Едно от малкото места, на което сълзите не са тъжни.
Човеците тук са различни! ...

Ready_4_whatever

Есета » Лични

2013-10-15T22:47:29+03:00 1.8K 3

За противопехотните мини

За противопехотните мини
Сапьорите, казват, бъркат само веднъж...
Пиеш! На екс, задъхано, жадно, отчаяно.
Бързо живееш, бързо обичаш. Свикнал си да умираш мимоходом – по много пъти.
Безсмислено губиш време в обясняване на ненужностите си. ...

Ready_4_whatever

Есета » Лични

2013-10-04T20:01:18+03:00 1.4K 6

Пробуждането е само

Пробуждането е само
Има някакъв особен чар да се будиш сам сутрин.
Подгонваш сънищата си, отваряйки леко очи.
Малките прашинки, танцуващи в пожара на изгрева те хипнотизират и издълбават усмивка на лицето ти.
Ставаш и поглеждаш през рамо. ...

Ready_4_whatever

Есета » Лични

2013-09-22T21:49:14+03:00 1.8K 5

Без Косвени Попадения

Без Косвени Попадения
Мразя нощите, в които си лягам в единайсет и стоя буден до пет. От преумора мозъкът вече не може да се изключи. Електрическите импулси прескачащи в главата ми са толкова интензивни, че карат очите да блестят в мрака. И да търсят...
Разрушителен парадокс, породен от прекалено го ...

Ready_4_whatever

Есета » Лични

2013-09-20T21:50:11+03:00 1.7K 1 6

На всичките ми НЕжени

На всичките ми НЕжени
„Ако си дал на милата
от своето сърце.
Не си живял напразно!“
Иля Велчев ...

Ready_4_whatever

Есета

2013-09-17T23:25:02+03:00 1.6K 6

Спасявай се... поединично!

Спасявай се... поединично!
... но във тебе като рана
ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта ...

Ready_4_whatever

Есета » Лични

2013-09-12T17:31:10+03:00 1.8K 10

Мемоарите на една сянка

Мемоарите на една сянка
Сега сме поотделно щастливи.
Асиметрия на чувствата.
Прозрачността се превръща в матовост.
Правя си списъци. На нещата, които никога няма да се случат. Или са се случили вече. Не помня... ...

Ready_4_whatever

Есета » Лични

2013-08-27T21:18:36+03:00 1.6K 9

Имунизиран от любов

Имунизиран от любов
Пробуждам се като след много дълъг сън или хибернация.
Завръщам се от света на мъртвите.
Далечният космос.
Мрачен, студен, бездушен... ...

Ready_4_whatever

Есета » Лични

2013-07-11T22:23:13+03:00 1.6K 3

„А утрините тук са тихи“

„А утрините тук са тихи“
Вездесъща тишина. Неделя сутрин – паркът е почти празен.
Малките стръкчета, все още тъмно зелени от нощната роса се събуждат, за да се сбият с новия ден.
Сядам на една пейка.
Сам! ...

Ready_4_whatever

Есета

2013-07-10T07:53:42+03:00 3K 10

Студенината в корема

Студенината в корема
Антиутопия. Реалност. Същото е.
От силите ми е останал само прах.
И никъде не се усещам в къщи.
Освен в една несбъдната мечта. ...

Ready_4_whatever

Есета » Лични

2013-07-09T07:51:44+03:00 1.8K 2

Печалният образ на рицар

Печалният образ на рицар
Залезът тихо умираше! Последна огнена въздишка и стон за живот - после черните облаци го задушиха.
Заваля. Копнежно-бързо, задъхано, небето отмиваше местопрестъплението.
Трептенията на неоновите светлини, пречупени от водните капки, пръскат дъги в хиляди посоки.
Всеки далече ...

Ready_4_whatever

Есета » Лични

2013-07-07T12:10:35+03:00 1.5K 3

Вземам си думите назад

Вземам си думите назад
- Революция! - крещеше множеството.
- Обесете ги!
- Като Левски ли?
- Не, като мръсни пирати! ...

Ready_4_whatever

Есета » Социални

2013-04-02T15:13:45+03:00 1.5K 1

Черно

Черно
Обезверихте ме.
Обездушихте, обезсърчихте!
Сега не ме търпите.
Седим отделно – не говорим. Дори не смеете да ме погледнете. ...

Ready_4_whatever

Есета

2013-03-29T19:48:42+02:00 1.5K 1 6

За обувките, стигнали до края

За обувките, стигнали до края
Изхабени от носене. Набити с прах, изгубили цвят и възраст.
Минали през всичко!
Изтъркани от завои и обръщания...
Та нали умните са казали, че ако се заседиш достатъчно дълго на едно място, целият свят ще мине пред очите ти. ...

Ready_4_whatever

Есета » Лични

2013-03-24T10:09:21+02:00 1.6K 7

Преди употреба – прочетете листовката

Преди употреба – прочетете листовката
Extreme ways are back again,
Extreme places I didn’t know,
I broke everything new again,
Everything that I’d owned… * ...

Ready_4_whatever

Есета » Лични

2013-03-21T09:12:23+02:00 1.8K 3

Хората с фина душа умират млади

Хората с фина душа умират млади
„Аз съм чужда радост прегръщал
и съм плакал – заради чуждия смях!”
Е. Димитров
Обикновено сърцето издънва нещата. ...

Ready_4_whatever

Есета » Лични

2013-03-20T10:57:50+02:00 3.6K 1 6

Моно-лог

Моно-лог
Хората рядко гледат в очите.
Неудобно е. А може и да ги е страх?
Не знам!
Когато имаш нужда от някого, от всеки, от когото и да е... него го няма. ...

Ready_4_whatever

Есета » Лични

2013-03-12T22:18:41+02:00 1.6K 1 3

Болката на едно събличане

Болката на едно събличане
Падам бързо.
Много бързо!
Мишената е зададена, векторите – изчислени.
Свободно падане с примеси за самоирония. Не от Олимп, а направо от космоса! ...

Ready_4_whatever

Есета » Лични

2012-07-07T10:40:32+03:00 2.1K 8

Смехът на лунните хора

Смехът на лунните хора
Тъмно и хладно. Дълбоко и тъжно, смазващо с тежестта си бездушие.
Мрак!
Студът сковава крайниците. Ставите болят, тялото изтръпва. Кръвта се сгъстява, става като гел и с мъка се опитва да си пробие път през изтънелите вени.
Костите вибрират, стаили глуха болка в себе си. ...

Ready_4_whatever

Есета

2011-12-01T09:23:22+02:00 1.3K 1

Смъртта на клоуна

Смъртта на клоуна
... който мълчи, така че
още го чувам и досега
как оглушително плаче.
В. Ханчев ...

Ready_4_whatever

Есета » Лични

2011-11-22T23:16:47+02:00 1.7K 2

Очите

Очите
„... и в тъмните угасващи зеници
как бавно се стопява песента“
Очите – леко присвити с недоверчиви бръчици около тях. Пронизващо апатични, дори безчувствени.
Внимават! ...

Ready_4_whatever

Есета » Лични

2011-09-27T11:46:20+03:00 2.8K 1 15

Графоманът

Графоманът
За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори. ...

Ready_4_whatever

Есета

2011-03-15T18:52:36+02:00 1.8K 1 13

Утре не е обещано

Утре не е обещано
Накацали по балконите, тъжните лица на сателитните чинии отразяваха скръбта на човеците обратно към земята.
Болезнено-незапомнящо се, сивият ден повтаряше себе си. Морето - спокойно, застинало в очакване, огледално копираше нищото отгоре.
Като изтребители, пикираха гълъбите и с пля ...

Ready_4_whatever

Есета

2011-01-12T16:27:59+02:00 2.3K 15

Следите на думите

Следите на думите
Как призывный набат, прозвучали в ночи тяжело шаги,-
Значит, скоро и нам уходить и прощаться без слов.*
В.В.
Блясък на отразено злато. Тътен на тежки, медни камбани в нощта. ...

Ready_4_whatever

Есета

2010-12-31T14:54:16+02:00 1.7K 6

Смърт през Декември

Смърт през Декември
Беше Декември – към края.
Сив и агонизиращ, последният месец умираше безславно...
Ревматично болящото време се беше побъркало.
Отвсякъде се носеше злобният кикот на размити силуети. ...

Ready_4_whatever

Есета » Лични

2010-12-28T14:11:05+02:00 1.6K 1 8

Две стъпки до Рая

Две стъпки до Рая
Когато дойде, аз ще тръгна с нея.
Дано да е напролет. Зимата трудно се копае.
Ще умра, разбира се.
Хората винаги умират, нали? ...

Ready_4_whatever

Есета » Лични

2010-11-26T10:31:12+02:00 1.7K 1 8

Ти си моята лудост

Ти си моята Лудост
Денят догаряше в полумрак.
Сенките се разбягваха пред краката ми, подплашени сякаш от звука на стъпките
Успях. Навреме!
Срещите ни никога не се променяха. Винаги вечер, все едно те е страх от хората... или от светлината. ...

Ready_4_whatever

Есета

2010-11-19T13:26:01+02:00 2.4K 10

Смърт до поискване

Смърт до поискване
Изгревът отскочи от черната черта на хоризонта.
Беше поръчков, личен.
Резервè!
Подпалени облаци се търкаляха по небосвода в опит да се загасят. За милисекунда светлината прогори очите ми, изпари сълзите. Стопи сърцето, изпепели душата. Изпепели... ...

Ready_4_whatever

Есета

2010-05-04T10:24:15+03:00 1.7K 12

В памет на отсечените криле

В памет на отсечените криле
Ако искаш да ме търсиш,
на летището ела...
Спри пред листа с разписания,
там с шрифт уголемен ...

Ready_4_whatever

Есета

2010-04-06T22:55:12+03:00 1.8K 7

Когато свещите горят два пъти по-ярко...

Когато свещите горят два пъти по-ярко...
De la nada sale el todo
Y el todo se hace nada.
Hay espirales de consejos,
miles mares de palabras, ...

Ready_4_whatever

Есета

2010-04-01T23:45:49+03:00 1.5K 1 4

Погребах я! Съвсем наскоро

Погребах я! Съвсем наскоро
And I’m grindin’ til I’m tired
They say "You ain’t grindin’ til you tired"
So I’m grindin’ with my eyes wide
Looking to find а way through the day ...

Ready_4_whatever

Есета

2010-03-23T22:52:01+02:00 3.4K 4 12

За Трактора, Картофа и още нещо

За Трактора, Картофа и още нещо
Внимание! Това не е художествено произведение или опит за самоирония. Това е вик (на автора) за помощ.
Отскоро свиря на грамофонната плоча на безработицата у нас. Тегаво и провлачено е!
Понеже сме в Евросъюза, акцизът на уискито скочи. Много! Вече не мога да си позвол ...

Ready_4_whatever

Есета

2010-02-19T10:03:07+02:00 1.7K 9

Ангели, умрете!

Ангели, умрете!
There's an angel, with a hand on my head
She say's I've got nothing to fear
She said: La illaha illa Allah
We all shine like stars ...

Ready_4_whatever

Есета

2010-02-11T23:08:03+02:00 1.7K 6

Личен архив

Личен архив
... За нея нямам думи.
Тя може да лети и да пълзи,
да влиза тихо в празниците шумни
и да крещи в най-тихите сълзи. ...

Ready_4_whatever

Есета » Други

2010-01-27T09:28:32+02:00 1.8K 6

Небето ми плаче

Небето ми...
Staring at the world through my rearview
just looking back at the world, from another level
ya know what I mean?
Starin'...* ...

Ready_4_whatever

Есета » Лични

2010-01-19T09:23:39+02:00 1.9K 9

Душата ми плаче за сняг

Душата ми плаче за сняг
“Душата ми плаче за сняг,
за чисто, за бяло душата ми плаче.”
С. Цанев
Бяло. Бя-ло. Бял-о. ...

Ready_4_whatever

Есета

2009-11-05T22:21:00+02:00 2.4K 1 6

Балада за спрелите часовници

Балада за спрелите часовници
Parla piu piano e nessuno sentira…
Ш-ш-ш-т...
Наслади се на фиктивния залез заедно с мен. За последно! Замълчи!
Нека остане между нас. Нека остане в нас. ...

Ready_4_whatever

Есета » Лични

2009-10-01T13:01:40+03:00 1.9K 3

Ампутация на душата

Ампутация на душата
Здравей, мила!
Пращам ти писмото par avion.
Ще започна невъзпитано с баналното – къде, по дяволите, си сега? Само една малка операцийка, казаха. А такава разлика! Все едно се образува голямо празно пространство, някъде непосредствено над корема. Но не като дупките по пътищата. Ня ...

Ready_4_whatever

Есета » Лични

2009-08-04T22:42:39+03:00 3K 9

Само да не бях гладен

Беше неделя.
Последната от месеца – топла, но не гореща. 28,2 градуса, пак по-добре от 42. Сянката от дърветата застилаше зелената тишина наоколо.
Гледам насъбралия се народ и ме задавя смях – все едно съм се напушил. Малко невъзпитано от моя страна. До днес нямах представа, че познавам толкова мног ...

Ready_4_whatever

Есета

2009-07-28T00:11:14+03:00 1.7K 7

Защо ли, апропо?

Защо ли, апропо?
Тъмно е. Само някакви приглушени звуци се чуват от време на време. Влажно е, много влажно... задушавам се....
Светлина. Малка смърт.
Глътка въздух и няк’ъв изпосняк ме пляска по гърба. Плач.
И така – родих се... ...

Ready_4_whatever

Есета » Лични

2009-06-03T01:03:01+03:00 2.1K 9