sofia_air

181 резултата

Къщата

И някак си изглежда избеляло -
градината, смокинята, зида...
Поръсено със пътна прах, забрава -
един чаршаф провесен на тела...
Домът наполовината завършен. ...
875 19

Атон

АТОН
Тук земята не знае ситнеж на жена.
В светлина светлината се ражда.
Натежал е от святост и мисли брегът.
Всеки звук е молитва във жажда. ...
768 7

До дъно...

ДО ДЪНО...
Забравям всички грозни гласове –
от писъци на мълнии и бури...
Зловещи сенки, влачещи нозе...
Във зоната на здрача нека бъдат! ...
752 7

Полет над прерията

ПОЛЕТ НАД ПРЕРИЯТА
Сама жена сред пулса на света –
е същата зад ослепели щори.
И точно тази ровила снега,
премръзналото стръкче да намери. ...
892 8

Сега

СЕГА
О, стига със тези безкрайни заблуди –
екзотика, остров накрай на света.
Аз искам до тебе сега да се будя.
До твойте ръце да потрепвам в съня. ...
799 5

За теб...

Събуждам се
и тихичко се
вглеждам в утрото.
Денят отново е готов
да се разгъне ...
1.2K 15

Остани

ОСТАНИ
Навсякъде се вглеждах да те видя -
във всяка стъпка на новодошъл.
Във стиховете ровех да открия
позната дума от жадуван стил... ...
939 16

Ден в синьо

Щастлива съм с теб, щастлива – до вик и полуда.
Онези безмълвия са само в черупка от сън...
Да бродим из нощите, в пясък горещ да се любим,
и боси в града да потънем във нашия дом.
Пред нас се разтваря безкрайният празник, любими. ...
854 16

Здрачаване

А здрачината, гребнала подквас
от нощите - плътнее, става гъста...
Звънците на прииждащи стада,
със медовина тъмното наръсват.
Разнася се гласът на свят покой - ...
944 9

Проникна и в съня ми

Проникна с нежен взлом и във съня ми.
Невероятен си. И как успя?
Любов ли е това? Или е друго?
Разтърсват ме и стъпките в жарта...
Рубинен е сънят и ще го нося, ...
893 6

То пожела...

Събрах през сълзи
думите изречени...
Макар и да болят -
от тебе бяха.
И питах се - ...
864 15

До портата...

Луната се обви в прозрачен креп.
Аз седем пъти портата разтворих.
И седем думи промълвих за теб...
Безброй въздишки с болка се отрониха.
Очите ми се стелнаха по път. ...
903 9

Врата на Оазиса

И ще вървя, докато има път...
Докато ти на някоя пресечка
ме хванеш нежно за ръка такъв,
какъвто небесата го отреждат...
И няма да поглеждаме назад. ...
778 8

На студения бряг

Не се учудвам. Все ми е едно -
че пясъкът под мене студенее.
Че чайките ме мяркат под око.
И съм на плажа свита дълго време.
Обхванала по детски колене, ...
819 15

То прохождаше

МИР И ЩАСТИЕ ЗА ВСИЧКИ ДЕЦА!
Заглаждаше света под първите си стъпки.
Изправяше неравности, наклони и ъгли...
Денят се залюля, а после се закотви -
едно момченце диплеше вълни... ...
705 10

Момиче на реката

Едно момиче бърза към реката
по стръмната пътечка - спитен хумус.
На мрак мирише и на змийска папрат,
когато мина самодивски друми.
Едно момиче тича през тревите. ...
864 12

С теб през пластовете на вековете

(среща)
Забързана съм. Вече се здрачава.
Горещо е. От дни е суховей.
Напукани са устните и парят,
а тънкото платно по мен хладнее. ...
902 17

Беше Той

Той стоеше встрани, за да чака реда си.
Моя възраст, навярно, или някъде там.
Мойто будно Дълбоко - трепна. После затърси...
Беше мъж. Беше Той. Беше просто голям.
Който знае да мине невредимо през буря. ...
941 16

Живеем като в сън

Когато се разхождаш по брега,
навярно чуваш тихите ми стъпки.
Промушвам длан във твоята ръка.
Студена е без мен... И аз я топля.
Когато си сред хора и сред шум - ...
801 12

Щастливо небе

Ако бях годеница на шейх,
щях да имам палат, диаманти...
И на яхтата с личния герб
ще разпускам под палми гиганти.
Ако имах съпруг милионер, ...
641 6

Ранено

Обикнах те. Потегли вик във мен.
Понесе ме в дълбокото дълбоко.
Обикна ме. В мълчание вглъбен,
рисуваш светостта ни като постник.
Обрекох се. Отдавам се докрай. ...
866 11

Обичам всичко в теб

Обичам всяка точица по теб.
И бръчица. И петънце. И сянка.
И погледа ти строг. И твоя тен.
Обичам всичко, заедно с дъха ти.
И твоя гняв. И кроткия ти миг. ...
1.4K 15

Повярвали във вечност...

ПОВЯРВАЛИ ВЪВ ВЕЧНОСТ...
Вървим по детски - боси по брега.
Под стъпките ни студенее пясъкът.
Ревнивите вълни ги трият с вой
и ги отнасят в светлата прозрачност. ...
906 17

През Океана

ТРИ***
Когато градът ти заспи като сгушена птица,
морето приспивно изрежда му песни-мъниста.
Прозорци, изгубени - в черното вперват зеници...
Заслушан във тъмното, ти се привеждаш над листа. ...
815

Над горящия хребет

Tи тогава ми каза - полети над житата,
полети, аз ще бъда до теб.
И разперих крилца...
Беше нашето лято.
Беше шемет над ширната степ. ...
810 19

Три букви

ТРИ БУКВИ
Три букви на трима мъже
приютява от изгрев деня ми.
Всяка своето място кове.
Всяка плиска различно кръвта ми. ...
800 7

Отново

ОТНОВО
И закрих
с длан лице, да не гледам брега -
как се срива с подвижните пясъци...
Стават дъно под мътен порой, ...
878 16

Всеки ред...

ВСЕКИ РЕД...
Завръщам се към онзи първи лист...
И се опитвам пак да го отворя.
Във него има много празноти...
И кратък ред, във който ти говориш... ...
834 11

При чешмата

Два чучура пият на утро звъна,
щастливо със слънце се плискат.
А после се вливат в гласа на нощта,
щурците и вятъра в листите.
Два чучура мокрят момински чела ...
818 8

Сбогом

Отдалечават се лица и гласове...
Пресилени усмивки. Неми жестове.
Откъсват се -
пришитите сестри.
Измислените майки. ...
870 15

Плод от мойте шепи

Тръгни със мен и вдишвай красота,
последвай свойта плаха самодива...
Ще пием от кошутена следа.
Над кладенци дъхът ни ще замира.
Ще ни омайва тръпният букак. ...
690 10

Искам да ти пиша

Отиде си и август...
Ще въздъхне март...
Надеждата измръзнала отново ще покълне.
За бурите в душата ми навярно си узнал? -
на късната любов познах добре цената. ...
1.2K 17

Стопява се...

А храмът ми, където те шептях
под стволовете горди -
е утихнал.
Над езерото, хълма, над брега,
онези звуци спряха да се сипват... ...
767 13

Очаквам те...

Знам колко ти е трудно... Не мисли.
И как ме криеш в тайници от всички.
Дори без звук те чувам да крещиш -
обичам те. Повярвай, теб обичам.
Боли ме, че пристъпваш все по жар... ...
1.8K 14

Внезапно небе...

Пречупени дървета с мъртва плът,
треви изпити от студа до сиво.
Забивала е зъбите до смърт
довчерашната побесняла зима.
Въздиша заплодената земя. ...
1.2K 10

Началото...

Не чакам лаври, почести и шум.
Обичам те.
И всичко е. И стига.
Във календара свети онзи ден –
във който ти дойде. ...
632 8

Сълза на утро...

Сред твоите жита съм нежен цвят.
Синчец залутан в зноя им се сгушва.
Под небесата ти съм в полет пак...
Със вятъра врабче към теб се люшва.
* ...
938 11

От високото на птиците...

Споделям твоя път и все не знам –
как ли изглеждам – точица в безкрая?
От думите за теб, съграждам храм...
Но всичко ли е? И дали това е?...
Летиш красиво – горд, разкрепостен - ...
719 8

Твойто мъжко "Да"...

За радост пиша, а във мен тъга.
Пътеки от тъга. И магистрали.
Понякога се питам: докога?
Нима ще тръгна... без да ме погали?...
Самотна съм до болка и до смърт. ...
797 6

Вик в нощта...

Под стъпките на вятъра, дъждът
въздъхна тежко. Всичко потрепери.
Протяжно-тъжен вик... Eдно "защооо" -
учудената нощ в гръдта уцели.
Притиснаха се клоните от страх. ...
655 7