sofia_air
181 резултата
Ще се изправим с Теб - очи в очи...
Все някой ден, навярно, ще се случи?
Това ще бъде звездният ни стих...
За него никой няма да научи.
Ще бъде безглаголният ни миг - ...
Все някой ден, навярно, ще се случи?
Това ще бъде звездният ни стих...
За него никой няма да научи.
Ще бъде безглаголният ни миг - ...
851
1
11
Небето пак е същото, Любов –
карминено, седефено и зряло...
Пулсиращо, изпълнено с живот.
С листа от рози. Взрив.
И розов хаос. ...
карминено, седефено и зряло...
Пулсиращо, изпълнено с живот.
С листа от рози. Взрив.
И розов хаос. ...
576
13
Не ме залъгвай със годеж Отвъд.
И с грейнали слънца по сталактити.
Сега да бъдем. В този миг. И тук.
По булеварда двамата да скитаме.
Да си разкажем толкова неща - ...
И с грейнали слънца по сталактити.
Сега да бъдем. В този миг. И тук.
По булеварда двамата да скитаме.
Да си разкажем толкова неща - ...
711
9
Аз слизам на брега ти...
На Н.
Подай ръка. Аз слизам на брега ти.
Не питай как. Сковах си малък сал.
Получи се от нашето безумие – ...
На Н.
Подай ръка. Аз слизам на брега ти.
Не питай как. Сковах си малък сал.
Получи се от нашето безумие – ...
536
8
Накажи ме...
Прости ми за това, че не успях
със син на този свят да те зарадвам.
И със принцеска – малка дъщеря,
най-светлото от двама ни откраднала. ...
Прости ми за това, че не успях
със син на този свят да те зарадвам.
И със принцеска – малка дъщеря,
най-светлото от двама ни откраднала. ...
700
9
Денят е натежал от грехове
и уморено моли свойта прошка.
Здрачава се и шепот на нозе
по калдъръма се понася кротко.
Клепалото надава плахо глас, ...
и уморено моли свойта прошка.
Здрачава се и шепот на нозе
по калдъръма се понася кротко.
Клепалото надава плахо глас, ...
496
8
В пустинята е толкова студено...
За нощ размества вятърът била.
Ах, пясъкът игли забива в мене.
И как боли, и как кърви гръдта...
Безмилостен е, дразни го викът ми. ...
За нощ размества вятърът била.
Ах, пясъкът игли забива в мене.
И как боли, и как кърви гръдта...
Безмилостен е, дразни го викът ми. ...
598
8
Залагаш на невидимия свят –
божествено-нетленното,
безкрая...
Открихме се, Любов, по Божий знак.
По волята Му рУшим из жарава... ...
божествено-нетленното,
безкрая...
Открихме се, Любов, по Божий знак.
По волята Му рУшим из жарава... ...
604
8
Престани да мълчиш.
Разчупи тишината със взлом.
Разпраши я с юмруци, с ритници.
По мъжки.
Приюти ме веднъж. Обичта ми дарувай със дом. ...
Разчупи тишината със взлом.
Разпраши я с юмруци, с ритници.
По мъжки.
Приюти ме веднъж. Обичта ми дарувай със дом. ...
699
12
Дочаках те.
Свещицата гори.
От крехкия ù дъх запалвам нова.
Нощта си тръгва. Утрото зари.
Прозорецът разлива слънчев огън. ...
Свещицата гори.
От крехкия ù дъх запалвам нова.
Нощта си тръгва. Утрото зари.
Прозорецът разлива слънчев огън. ...
774
9
Най-светъл е денят преди угасване.
Най-кичест е цветът преди да клюмне.
Пред залез точно, слънцето -
най-ласкаво.
Най-нежно е морето преди буря... ...
Най-кичест е цветът преди да клюмне.
Пред залез точно, слънцето -
най-ласкаво.
Най-нежно е морето преди буря... ...
1252
13
И дадоха ти тяло, за да отгледаш дух.
Но не да се удавиш във съблазни.
А ролята на – ням, нечул и глух -
във някои моменти май те радва?
Духът какво е? – питаш неразбрал. ...
Но не да се удавиш във съблазни.
А ролята на – ням, нечул и глух -
във някои моменти май те радва?
Духът какво е? – питаш неразбрал. ...
467
5
Брадясал е животът ни. Клошар.
Забравил е какво е чиста риза.
Бездомен. Ням. И без огнище с жар,
до църквата стои, но рядко влиза.
Личи си отдалече – потъмнял. ...
Забравил е какво е чиста риза.
Бездомен. Ням. И без огнище с жар,
до църквата стои, но рядко влиза.
Личи си отдалече – потъмнял. ...
527
1
11
Обичам те, защото си безвремие.
Гореща глътка чай и миг за размисъл.
Обичам те, защото си доверие -
наказаните с болка не наказват...
Обичам те, защото си мълчание. ...
Гореща глътка чай и миг за размисъл.
Обичам те, защото си доверие -
наказаните с болка не наказват...
Обичам те, защото си мълчание. ...
822
23
Асфалтът е изпълнен със слънца,
със къщички, човеци и оградки.
Опитвам да не стъпвам върху тях.
Две кладенчета ме поглеждат плахо.
Една ръчица ръси светлина - ...
със къщички, човеци и оградки.
Опитвам да не стъпвам върху тях.
Две кладенчета ме поглеждат плахо.
Една ръчица ръси светлина - ...
671
14
Не се почувствах грешница,
защото
животът бе преглътнал обещание.
Навярно и на теб ти върна двойно.
Годините ли? Те са без значение. ...
защото
животът бе преглътнал обещание.
Навярно и на теб ти върна двойно.
Годините ли? Те са без значение. ...
579
9
Рисувала съм Него – щрих по щрих...
От първото си женствено пробуждане.
И не любовник, нито пък жених -
Мъжа рисувах – точно моя. Нужния.
Да го облея, исках, с океан - ...
От първото си женствено пробуждане.
И не любовник, нито пък жених -
Мъжа рисувах – точно моя. Нужния.
Да го облея, исках, с океан - ...
643
6
Ширта отново пее своя химн.
Листата във изящен танц се спускат.
Дървета, като сламени купни,
покоя-мир в картината довършват.
Бордюр от албиносова трева ...
Листата във изящен танц се спускат.
Дървета, като сламени купни,
покоя-мир в картината довършват.
Бордюр от албиносова трева ...
426
3
Предателството – изстрел, както спим.
Сравнимо е и с удар... при молитва.
Уцелване на ангел-херувим,
в съюз със сатанинската агитка.
И тъй като... Защото... Най-боли. ...
Сравнимо е и с удар... при молитва.
Уцелване на ангел-херувим,
в съюз със сатанинската агитка.
И тъй като... Защото... Най-боли. ...
1057
7
Понякога сме гневните Балканци.
Понякога преливаме от милост.
Завиждаме си, режем си "квитанции”.
А в друг момент сме обич и закрила.
Понякога се целим с тежки думи. ...
Понякога преливаме от милост.
Завиждаме си, режем си "квитанции”.
А в друг момент сме обич и закрила.
Понякога се целим с тежки думи. ...
555
6
И портичката - бледа от отсъствия.
Кога последно беше тук стопанинът?
Кога прекрачи този праг без връщане,
преди да се отправи за Оттатък?
А дворът непознат мълчи несресан. ...
Кога последно беше тук стопанинът?
Кога прекрачи този праг без връщане,
преди да се отправи за Оттатък?
А дворът непознат мълчи несресан. ...
510
9
И нека да е грях, любими. Нека.
Когато е любов – не се брои.
Залутана из дебри без пътеки,
се връщам там, където те открих.
Където срещнах изгрева с лика ти. ...
Когато е любов – не се брои.
Залутана из дебри без пътеки,
се връщам там, където те открих.
Където срещнах изгрева с лика ти. ...
413
4
Когато пожелая да изчезна
от този свят...
хвани ме за ръка.
Не ме щади –
залюшкай ме над бездна. ...
от този свят...
хвани ме за ръка.
Не ме щади –
залюшкай ме над бездна. ...
476
6
Обичам да скитам сама със дъжда,
когато светът е притичал -
под стряха, чадър или просто така –
през мокър прозорец наднича.
Тогава съм волна и припвам без страх, ...
когато светът е притичал -
под стряха, чадър или просто така –
през мокър прозорец наднича.
Тогава съм волна и припвам без страх, ...
500
5
... Kъдето розите разпукват,
поръсени със прах.
Кафявата лозница от раждане е сгърбена.
На двора има маса и пейка под чинар.
И портичката с кръг от телче е овързана. ...
поръсени със прах.
Кафявата лозница от раждане е сгърбена.
На двора има маса и пейка под чинар.
И портичката с кръг от телче е овързана. ...
722
7
Завръщах се от някъде по тъмно.
Пред фаровете гаснеха светулки.
Не исках да ги мачкам хладнокръвно -
кракът ми на спирачката потъна.
Подкарах бавно. ...
Пред фаровете гаснеха светулки.
Не исках да ги мачкам хладнокръвно -
кракът ми на спирачката потъна.
Подкарах бавно. ...
564
4
В дълбоката въздишка на морето
дочух гласа ти.
Знам – това си Ти.
Ще съживиш ли дребничката птица,
преди вълната да я заличи? ...
дочух гласа ти.
Знам – това си Ти.
Ще съживиш ли дребничката птица,
преди вълната да я заличи? ...
430
6
А колко нежни чувства пропилях.
Без време се изрони цвят от пролет...
Улучиха синигерче в мига,
когато бе понесло сламка в клоните...
Свещта в онази стая догоря, ...
Без време се изрони цвят от пролет...
Улучиха синигерче в мига,
когато бе понесло сламка в клоните...
Свещта в онази стая догоря, ...
490
6
По повод тринадесет години от смъртта на Пророчицата
Тя излъчваше светлия свят със дихание.
Тук при нас, беше трудно за нея до болка.
Как се чувства – поиска ли някой да знае?
Всички чакаха всичко. Не искаха малко. ...
Тя излъчваше светлия свят със дихание.
Тук при нас, беше трудно за нея до болка.
Как се чувства – поиска ли някой да знае?
Всички чакаха всичко. Не искаха малко. ...
467
4
Нахлуваш във кръвта ми безпощадно.
Превземаш всичко в щурма си на мъж.
Помиташ, окупираш и заграбваш...
Една красива и желана женска смърт.
Говориш ми. Зовеш ме. Аз те чувам... ...
Превземаш всичко в щурма си на мъж.
Помиташ, окупираш и заграбваш...
Една красива и желана женска смърт.
Говориш ми. Зовеш ме. Аз те чувам... ...
574
11
Ти си силното вино, от което потръпвам.
Знаеш с колко и как... да разпалваш пожар.
Аз съм твойта малага.
И се пием на глътки...
Наш'та знойна въздишка пълни плътен бокал. ...
Знаеш с колко и как... да разпалваш пожар.
Аз съм твойта малага.
И се пием на глътки...
Наш'та знойна въздишка пълни плътен бокал. ...
488
8
Така е страшно. Толкова боли...
В Земята се отваря жива рана.
Един поет, когато полети
към своето небе...
Една камбана ...
В Земята се отваря жива рана.
Един поет, когато полети
към своето небе...
Една камбана ...
486
9
Смълчани сте. Не питате дори...
Доскоро все ме спирахте шумливо:
Кога и как? Защо? Нима? Дали?
Красиви сте сега. И мълчаливи.
Когато бяхте голи във студа, ...
Доскоро все ме спирахте шумливо:
Кога и как? Защо? Нима? Дали?
Красиви сте сега. И мълчаливи.
Когато бяхте голи във студа, ...
610
8
Ужасно е, когато влезе в къщи.
И как проникна? – питаш неразбрал.
Безпомощен пред кратките набези
върху блюда и нежния кристал…
А тя не спира – едра и зелена… ...
И как проникна? – питаш неразбрал.
Безпомощен пред кратките набези
върху блюда и нежния кристал…
А тя не спира – едра и зелена… ...
608
6
Ще избягаме с теб надалеч из света.
Ще си купим билети за чартър.
Ти оттам, аз – оттук,
ще пристигнем с нощта.
Малък остров - подобно Ямайка... ...
Ще си купим билети за чартър.
Ти оттам, аз – оттук,
ще пристигнем с нощта.
Малък остров - подобно Ямайка... ...
456
6
Без теб денят е зейнал като ров,
готов да ме погълне в дълбините.
Душата ми е плач и стон, и зов...
Защо те няма?
Кой ли да попитам? ...
готов да ме погълне в дълбините.
Душата ми е плач и стон, и зов...
Защо те няма?
Кой ли да попитам? ...
689
12
Под стъпките на вятъра дъждът
въздъхна тежко. Всичко потрепери...
Протяжно-тъжен вик... едно защооо
учудената нощ в гръдта уцели.
Притиснаха се клоните от страх. ...
въздъхна тежко. Всичко потрепери...
Протяжно-тъжен вик... едно защооо
учудената нощ в гръдта уцели.
Притиснаха се клоните от страх. ...
511
4
Не се превръщай приживе във спомен -
живей мига –
изцяло и докрай.
Вдън земя хвърли везни и дроби -
кой ти дължи... кому какво си дал... ...
живей мига –
изцяло и докрай.
Вдън земя хвърли везни и дроби -
кой ти дължи... кому какво си дал... ...
646
16
Ще идеш – строго майка ми отсъди.
- Сложи ги в папка. Всичко покажи.
Държи и много иска да те види.
Изглежда мил. Дано те поощри.
Задъхах се по стръмните етажи. ...
- Сложи ги в папка. Всичко покажи.
Държи и много иска да те види.
Изглежда мил. Дано те поощри.
Задъхах се по стръмните етажи. ...
590
13
Какво ще ми дариш, любими,
от стиховете под тополите?
Мечта за преход из пустиня?
Или пък тур по тетраподите?
Отчаян вик на чайка жадна ...
от стиховете под тополите?
Мечта за преход из пустиня?
Или пък тур по тетраподите?
Отчаян вик на чайка жадна ...
528
9
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
