Stanley
49 резултата
Пречистващ дъжд,
дъжд на зачатието...
За нов живот -
осъзнал себе си.
  947 
Една история за любовта ключ-ключалка
Тя беше влюбена и това обясняваше всичко. Емоцията й беше толкова силна, че чак се плашеше от нея. Сякаш това усещане бе далечен отзвук от онова, което смътно си спомняше, но остави траен отпечатък в душата й. Може би затова чувстваше толкова близка и позната бо ...
  824 
Помниш ли ме…
Светлината от досега ни и
свободата – да бъдеш себе си.
Очертанията на магистралата
бяха извън правилата. ...
  1209 
Бялата роза не беше разцъфнала, но не беше и самотна. Дъхава и ароматна, едва доловима, излъчваше свежест. Беше една от първите или по-скоро последни за есента в двора. Истинско чудо. Като самия живот.
Като дете често гледаше звездите. Сякаш бяха магнит на небето. Гледаше ги и си мислеше какво ли не ...
  1250 
Едни изоставят себе си,
други си тръгват от себе си.
Майки умират,
братя проплакват.
Покриви падат, ...
  718 
В целувката тъга
жадуван вопъл отшумя.
И тупна.
Търкулна се отвъд звездите.
Намери и изгуби се отново. ...
  608 
Изпълнява заповеди –
лудостта му е такава.
Да е оръдие,
в ръцете на врага.
Съзнава или не, ...
  666 
След появата му
земята се разтресе.
Лятната буря
връхлетя изведнъж.
С разлика в напрежението ...
  677 
Два часа
през нощта –
търсим път.
Губим се.
В реплики.
  586 
След огън
и тъма.
Небеса от
нежност –
сливат се ...
  666 
Хората гледат една душа:
изгубила достойнство,
останала без синева.
Хората виждат –
страха на роба, ...
  802 
Кой беше до теб
в най-болните мигове -
от живота ти?
Созополският вампир
или друг негов събрат? ...
  711 
Защо са тези низки страсти?
Нима душите ви са по-корави и от камък?
Невъзвращенци, там си останете
и на богатствата се насладете.
А талашитеният й ковчег - ...
  709 
Отпивам
чашата самотна.
На глътки –
до без път.
Прелиствам, ...
  644 
Изпращам ти любов по тези жици,
натежали от желание.
Обичам те и без африкански залези
за обещание.
Искам те, като в онези нощи, ...
  821 
Разлисти се по Валентински
и даде плод.
Смокинята в саксия засадена.
Събуди с вкус на лято.
В Градината остави аромат. ...
  626 
В стаята със белотата -
разпиляна самота.
Там „Малкият принц“ ни събра -
отвъд пределите на Любовта.
Княжевската пейка дочака ...
  825 
Уморих се от предателства
Явни или скрити фустанели
Уморих се от ласкателства
С видими или не проблеми
Искам да си до мен сега ...
  729 
Месеци се редактирах.
Огъвах като какавида.
В търсене на себе си,
докато възкръсна.
Портретът от стената ...
  641 
Когато бягаш –
оставаш там,
където трябва да бъдеш.
Път за никъде.
Премръзнал, ...
  578 
с товар оплоден и дарен
в изгрева на тъмнината
прелял и породен
откъснал се от синевата
дали защото лачената чанта ...
  684 
Видяното навреме
и точно, когато – тогава
се спуска като на кинолента.
И спира.
Да си от отдъхне. ...
  1649 
Съвършеният мъж се показа
пред моята стряха.
Погледна изкосо,
нарамил свежи идеи цял арсенал.
“Дали този танц Ви допада?!” ...
  735 
Не, не идвам при теб.
Отивам да се покая.
Да изплача сълзите си
по неродените ни любови.
Да пренеса гибелта ти ...
  785 
Отдавна не съм писала.
Толкова отдавна,
че вече забравих във кой свят беше.
Не откривах причина да пиша.
Предпочитах да бъда в делника. ...
  846 
Виждам пътя си –
алеята на живота!
Живот в живота.
Не преодолявам
разстоянието, ...
  957 
Често ставам нощем и ти пиша.
Като вчера също.
И иска ми се много да ти кажа.
Всичко даже.
За къщичката наша. И билките ...
  916 
С болка
гъсеницата
се освобождава
от пашкула.
Изтръгва уродливото ...
  926 
Когато си спомниш за нещо красиво,
ти се отразяваш като светлина.
Ако преди си гледал, сега виждаш.
Вкусваш. Изпитваш наслада.
Преминаваш през себе си. ...
  800 
92 удара в минута.
Оставят те
на собствен
бряг.
В прегръдката живот. ...
  965 
Гладна съм. И жадна също.
Емоциите ми са душа.
Израснали от досега
с началото на началата.
Без обещания и гръмки фрази. ...
  1056 
Обичам те - живот безмерен,
изпълнен с радост и тъга...
С дълбоко чувство всеки миг -
химери няма.
Оставам по душа пред теб ...
  1160 
Пролет е!
И всичко вън цъфти.
А вътре,
както и преди.
Градина пъстролика ...
  1126 
Търся опорна точка.
В небето –
или във мен.
Разлиствам душата си
в дървото на живота: ...
  1016 
Между осем и десет вечерта –
минутите стават вечност
винаги, когато се чувстваш сам.
Идваш сам...
и си отиваш сам. ...
  1319 
Като късна река
денят отминава.
В мисли за желано
и сбъднато вече.
Крача - ...
  1576 
Силата си
аз съзирам -
в преспите
следа…
топлината ...
  841 
Да претворяваш
болката във красота –
умееш ли?
Бъди ми Вярата,
когато най-боли. ...
  823 
Планината от пътя,
който ни позна,
напомня змиорка.
Извива се нагоре-надолу,
препуска в скали и вода. ...
  786 
Ритъмът на града.
На морето.
На стълбището в къщата.
Слива се със лица и хора.
Прелива - едно в друго. ...
  968 
Предложения
: ??:??