thedac
865 резултата
Спуска се булото на нощта. Сълза.
Виждам през тясно прозорче. Звезда.
Бродят по хладни пътеки. Деца.
Бият студени в гърдите. Сърца.
Следва ги, свела глава. Жена. ...
Виждам през тясно прозорче. Звезда.
Бродят по хладни пътеки. Деца.
Бият студени в гърдите. Сърца.
Следва ги, свела глава. Жена. ...
374
1
Бях ли до болка на чувствата верен?
Бях ли готов да обърна света?
Бях ли готов топлина да намеря?
В твоята женска, студена ръка?
Бях ли готов Аполон да надвия? ...
Бях ли готов да обърна света?
Бях ли готов топлина да намеря?
В твоята женска, студена ръка?
Бях ли готов Аполон да надвия? ...
427
1
4
Дядо Ставри се събуди в схлупената си едноетажна къща в село Самоводене, която се намираше на улица ,,Иван Рилски №4’’. Свежите слънчеви лъчи си проправяха път през решетките на малкото прозорче на стаята му. Старецът недолюбваше момента, в който го изпепеляваха с огнените си езици.
Мъжът побърза да ...
Мъжът побърза да ...
603
2
Животът е картина, която всеки трябва сам да нарисува. Не е важно дали си художник, не е важно дали можеш да държиш четката по правилния начин, не е важно дори дали си далтонист, важното е да имаш желанието да я започнеш.
Възход. Давате ли си сметка какво е това? Не е като да преминеш нагоре в ниват ...
Възход. Давате ли си сметка какво е това? Не е като да преминеш нагоре в ниват ...
1375
Училището – вреда или полза? Сложен казус за решаване.
Какво е полза? Нещо, което ми дава нещо. Какво е вреда? Нещо, което ми отнема нещо.
Отлично! Трябва да съм наясно с тези неща, за да стигна до решението на този казус.
Какво ми дава училището? Лесен въпрос. Отговорът е нищо. Но защо ли? Позволи ...
Какво е полза? Нещо, което ми дава нещо. Какво е вреда? Нещо, което ми отнема нещо.
Отлично! Трябва да съм наясно с тези неща, за да стигна до решението на този казус.
Какво ми дава училището? Лесен въпрос. Отговорът е нищо. Но защо ли? Позволи ...
452
Чувствам, че светът ми пречи да бъда себе си. Засипва ме с куп неща, които ме отдалечават от онова, което се крие в душата ми – желанието ми да не спирам да пиша.
Прашинки от безформен гняв се пластят у мен. Гняв, породен от вечните спънки – онези дребни битовизми, способни да развалят неопетнените ...
Прашинки от безформен гняв се пластят у мен. Гняв, породен от вечните спънки – онези дребни битовизми, способни да развалят неопетнените ...
383
1
1
Тя беше кралица, а аз – кочияш.
Сърцето ми бедно изтръпна. За Бога!
Защо се получи това между нас?
Мъчителен старт на любов невъзможна...
Сияйна корона! Усмивка – сапфир! ...
Сърцето ми бедно изтръпна. За Бога!
Защо се получи това между нас?
Мъчителен старт на любов невъзможна...
Сияйна корона! Усмивка – сапфир! ...
289
8
,,Книгата разкрива истини, които
действителността прикрива’’ – Джезамин Уест
Книгата е магия, създадена от опитната ръка на възрастен магьосник. Крие се в една привидно малка, но всъщност толкова голяма обвивка със сърце. Под твърдите и́ корици циркулира нещо с огромен смисъл – цял свят, който ни пр ...
действителността прикрива’’ – Джезамин Уест
Книгата е магия, създадена от опитната ръка на възрастен магьосник. Крие се в една привидно малка, но всъщност толкова голяма обвивка със сърце. Под твърдите и́ корици циркулира нещо с огромен смисъл – цял свят, който ни пр ...
476
1
3
Здравейте! Казвам се Стефан Петров – шестдесетгодишен мъж, който срещате всеки ден. Живея в онзи вонящ кашон. Не пропускате да го сритате... Предполагам, че сещате за мен – боклука от края на улицата ви.
Не мога да кажа, че се чувствам страхотно. Дните ми са дебело въже, което се увива около врата м ...
Не мога да кажа, че се чувствам страхотно. Дните ми са дебело въже, което се увива около врата м ...
463
2
Надя Петрова – деветнадесетгодишно момиче, за което животът тепърва започваше, слезе от влака на гарата в Бургас, за да се запише в университет. Избра да учи начална педагогика – умно решение, продиктувано от желанието и́ да има сигурна работа след време. Срамежливата девойка щеше да направи прехода ...
503
1
4
В село Воденичане живее седемдесет и осем годишната баба Иванка. Това малко местенце лежи в пазвата на Югоизточна България, предлагаща невероятни гледки, които се запечатват в съзнанието.
Животът на тази стара жена представлява низ от върхове и падове. В зенита на своята младост прекъсва образование ...
Животът на тази стара жена представлява низ от върхове и падове. В зенита на своята младост прекъсва образование ...
392
Остани! Остани!
Ще се
любим,
нали?
На гранитния кухненски ...
Ще се
любим,
нали?
На гранитния кухненски ...
649
1
2
311
2
7
Лъчи!
Аз ще съм
по обувки…
Ти ще си
по сандали... ...
Аз ще съм
по обувки…
Ти ще си
по сандали... ...
275
1
2
Във тъжна неделя се стели постеля
над моето малко градче.
Персони с торби във ръцете поели
по дълга пътека. Дете
протестира, не иска да ходи. ...
над моето малко градче.
Персони с торби във ръцете поели
по дълга пътека. Дете
протестира, не иска да ходи. ...
278
2
На времето страшно великите думи
събирам в поток съкровени слова.
А времето днешно е чалга и суми,
и някакви снимки на голи крака.
Чернее небето! Пустее сърцето! ...
събирам в поток съкровени слова.
А времето днешно е чалга и суми,
и някакви снимки на голи крака.
Чернее небето! Пустее сърцето! ...
333
3
10
Имах те!
Няма те!
Вече загубих те!
Нуждите бързо отнеха те!
Нуждите! ...
Няма те!
Вече загубих те!
Нуждите бързо отнеха те!
Нуждите! ...
328
2
Имате приятели... Нямате приятели...
Знаете ли, че приятелите всъщност са предатели?
Разбрахте ли?
Предатели...
Трябва да свикнете с грозната мисъл. ...
Знаете ли, че приятелите всъщност са предатели?
Разбрахте ли?
Предатели...
Трябва да свикнете с грозната мисъл. ...
263
1
4
Той изгради стена между себе си и околния свят. Здрава стена, която никой не можеше да събори. Вкопана дълбоко в земята, студена и влажна...
Преди време беше Човек – един много добър човек. Всички се раждаме такива, но впоследствие животът ни променя. Усмихваше се при всеки удобен и неудобен повод. ...
Преди време беше Човек – един много добър човек. Всички се раждаме такива, но впоследствие животът ни променя. Усмихваше се при всеки удобен и неудобен повод. ...
340
Не съм плакал от години...
А как ми се плаче...
Обаче светът е облечен в юначност!
Прозрачни са хорските чувства,
а облаци пускат красиви мъниста. ...
А как ми се плаче...
Обаче светът е облечен в юначност!
Прозрачни са хорските чувства,
а облаци пускат красиви мъниста. ...
306
5
Роден си във време на мрак и на страх.
Велик си, Василе! Велик си!
От ударни чувства, копнежи и прах
огромни дела сътворил си.
Дарен си с магия, която лети. ...
Велик си, Василе! Велик си!
От ударни чувства, копнежи и прах
огромни дела сътворил си.
Дарен си с магия, която лети. ...
193
2
6
Път! Кола! Семейство! Гръм!
Крясък! Ужас! Сълзи! Кръв!
Мъж! Жена! Сърце! Дете!
Страх! Мечта! Копнеж! И Те!
Студ! Стъкла! Бензин! Мъгла! ...
Крясък! Ужас! Сълзи! Кръв!
Мъж! Жена! Сърце! Дете!
Страх! Мечта! Копнеж! И Те!
Студ! Стъкла! Бензин! Мъгла! ...
223
1
3
Защо са ви нужни писатели, хора?
Защо са ви нужни красиви слова?
Нали е безкраен за вас кръгозора?
Нали сте способни на смели дела?
Защо са ви нужни куплети и рими? ...
Защо са ви нужни красиви слова?
Нали е безкраен за вас кръгозора?
Нали сте способни на смели дела?
Защо са ви нужни куплети и рими? ...
221
5
Чаша, кафе...
Сватба, дете...
Стая, перде...
Щастие, Те...
Чанта, часовник... ...
Сватба, дете...
Стая, перде...
Щастие, Те...
Чанта, часовник... ...
319
2
11
Избухвам! Животът е птица проклета,
която се вие над гроб на поета.
Издигнах от нежните думи планета.
Защо ли човека ламти за монета?
Изплетен от действия, думи и чувства. ...
която се вие над гроб на поета.
Издигнах от нежните думи планета.
Защо ли човека ламти за монета?
Изплетен от действия, думи и чувства. ...
270
1
Тя бавно пристъпи прага на вратата,
с поглед – замислен, плах, неуверен.
Сърцето и́ силно тупти... Ще се пръсне!
Каквото е търсила, май го намери...
Какво ли е търсила тази госпожица? ...
с поглед – замислен, плах, неуверен.
Сърцето и́ силно тупти... Ще се пръсне!
Каквото е търсила, май го намери...
Какво ли е търсила тази госпожица? ...
252
1
1
Родих се в мътните години на турското робство – непрогледно време, белязано с горчивия вкус на страданието. Проплаках на окървавена земя, пазеща непреходния спомен за загиналите си синове. Вдишах въздух, наситен с писъците на деца и жени. Писъци, които отекват като камбанен звън в съзнанието ми до д ...
426
1
Гълъби пият от сладки фонтани.
Хора им хвърлят трошици. Лъчи
галят земята с напукани длани.
Нежност се лее. Животът цъфти.
Звучно се смее отруден работник. ...
Хора им хвърлят трошици. Лъчи
галят земята с напукани длани.
Нежност се лее. Животът цъфти.
Звучно се смее отруден работник. ...
426
3
13
Вече си мъртва в съня ми!
Загубих те, скъпа любов!
Безсмислен, минава деня ми.
Живея напразен живот.
Сърцето е мъртво! Не тупка! ...
Загубих те, скъпа любов!
Безсмислен, минава деня ми.
Живея напразен живот.
Сърцето е мъртво! Не тупка! ...
524
3
8
Левски, Ботев и Раковски!
Даме! Кочо! Свобода!
Иде с четата Бенковски!
Тук – на българска земя!
Пушки светят! Шипка плаче! ...
Даме! Кочо! Свобода!
Иде с четата Бенковски!
Тук – на българска земя!
Пушки светят! Шипка плаче! ...
301
2
7
Политици... Фанатици... Астматици... Логоретици...
Какво ли по-добре описва тези хора?
Говоря с презрение, скрепено с отвращение,
за тези, които убиха България.
Подпалиха надеждите за светлото ни утро! ...
Какво ли по-добре описва тези хора?
Говоря с презрение, скрепено с отвращение,
за тези, които убиха България.
Подпалиха надеждите за светлото ни утро! ...
305
1
1
Юли пристигна със приказен цвят.
Слънцето плаче. Земята се пука.
Тежко се носи зловещ аромат.
Хора проклинат проклетата суша.
Птичките пеят задавено в хор. ...
Слънцето плаче. Земята се пука.
Тежко се носи зловещ аромат.
Хора проклинат проклетата суша.
Птичките пеят задавено в хор. ...
255
1
2
София – 2050 година. Всекидневието на старото време стана упражнение за новото. Трудностите се превърнаха в лекота. Настъпиха нови времена, в които жените завзеха света.
07:00 часа... Двадесет и пет годишната Александрина Божилова се буди в тристайния си апартамент, готова да се изправи срещу поредн ...
07:00 часа... Двадесет и пет годишната Александрина Божилова се буди в тристайния си апартамент, готова да се изправи срещу поредн ...
974
9
Помнѝ ме! Дъха ми. Очите.
Зовѝ ме! Да дойда в нощта.
Кристали от моето име
ухажват луна със цветя.
Помнѝ ме! Добрия любовник. ...
Зовѝ ме! Да дойда в нощта.
Кристали от моето име
ухажват луна със цветя.
Помнѝ ме! Добрия любовник. ...
230
3
9
Говорих със Ема на тема проблемна,
във стая с кафяви стени.
Косите ѝ руси, снагата ѝ нежна,
сканирах с блестящи очи.
Това е типично за мъжката същност. ...
във стая с кафяви стени.
Косите ѝ руси, снагата ѝ нежна,
сканирах с блестящи очи.
Това е типично за мъжката същност. ...
713
4
9
Ще бъдем ли двама, любима?
Попита я влюбено звяр.
И пламна в душата му дива
от чувства огромен пожар.
Очите ѝ – снежна премяна. ...
Попита я влюбено звяр.
И пламна в душата му дива
от чувства огромен пожар.
Очите ѝ – снежна премяна. ...
265
4
Когато душата ми плаче от болка.
Когато кинжали забиват се в мен.
Сестра ми протяга ръката си. Помощ!
Изтривай сълзите! Нали съм до теб...
Изтривай сълзите. Гласът ѝ полита. ...
Когато кинжали забиват се в мен.
Сестра ми протяга ръката си. Помощ!
Изтривай сълзите! Нали съм до теб...
Изтривай сълзите. Гласът ѝ полита. ...
864
1
11
Вплитаме устни в безкрайно мълчание.
Устни, в които препуска сияние.
Правим духовно, любовно признание.
Чувствам комфортно и твърдо замайване.
Знаем, че искаме лудата близост. ...
Устни, в които препуска сияние.
Правим духовно, любовно признание.
Чувствам комфортно и твърдо замайване.
Знаем, че искаме лудата близост. ...
256
996
4
13
Пиша – следователно съществувам. Толкова е нещо толкова просто, нали?
Заповядай в моя свят – на щастие, на тъга, на любов. Мястото, в което думите ми имат тежестта на закони. Наслади се на красивите градини, в които се усмихват цветята на словото ми. Запознай се с моите тъжни, весели, сияещи и мрачн ...
Заповядай в моя свят – на щастие, на тъга, на любов. Мястото, в което думите ми имат тежестта на закони. Наслади се на красивите градини, в които се усмихват цветята на словото ми. Запознай се с моите тъжни, весели, сияещи и мрачн ...
1447
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
