thedac (Димитър Драганов) - Произведения

Вашата съвест

Под измърсения плащ на човешко неразбирателство, нежни докосвания, безсмислени свади и любовни целувки живея аз. Не нося слънчеви очила, нямам татуировки, слушам качествена музика и държа на нормалните човешки отношения. Когато възникнат проблеми, ги решавам, без да вливам допълнително напрежение в ...

thedac

Поезия

2018-07-29T01:09:01+03:00 571 2 1

Магазин за сънища

Ела в на душата ми края!
Рисувай луната, целувай я!
Кажи ми! Добро ли вещае
пожарът на бледото влюбване?
Танцувай, дерзай и не питай. ...

thedac

Поезия

2018-07-26T19:29:29+03:00 504 1 3

Неподписано

Избрах да вървя по тесен път, труден и тих, с убедеността, че в неговия край ще ме приветства моят успех. Тази пътека не предлага луксове, когато се измориш да стъпваш по разронената ѝ повърхност. Желаеш ли да постигнеш кристиалното съвършенство, бидейки част от нея, е нужно мъдро да се извисиш, да ...

thedac

Проза » Други

2018-07-25T00:49:25+03:00 622 4

Измислено обичане

Понесох се с мелодия и ритъм.
Очите прелъстих, отчупих блян.
Косите ѝ разплетох, без да питам
защо ли ме наричат Дон Жуан.
Поканих я на среща с увертюра ...

thedac

Поезия » Любовна

2018-07-24T00:45:48+03:00 588 5 12

Любовта на омразата

Защо те обичах? Това е вина –
изрязано име от сън с метеори.
Сега съм мъничък, суетна звезда
морала плете и разпалено спори.
От твоето тяло си скъсах жасмин. ...

thedac

Поезия » Любовна

2018-07-23T10:04:52+03:00 832 6 9

Живяхме

България – име на сила.
Държава, кована от лед.
Когато запявала Рила –
светът се събирал навред.
Сърцата на смели войводи, ...

thedac

Поезия » Гражданска

2018-07-21T03:22:05+03:00 486 2

Вечност

Красивото е слязло толкоз ниско –
като видение, като копнеж.
Остава само ти да си наблизко
на всичко смисъл да дадеш...
Евтим Евтимов ...

thedac

Поезия » Друга

2018-07-13T03:56:10+03:00 504 3 4

Ново начало

Калоян и Балдуина пак се бият пред света.
Янтра се издигна синя над великата земя.
Поговорихме човешки. Грешки имаме, нали?
Все едно дали сме пешки, всеки пълен е с мечти.
Обградиха ме горите – полъх на зелена длан. ...

thedac

Поезия » Друга

2018-07-11T09:34:01+03:00 509 3 3

Дали на диаманти ще приличаме?

Обичам те, обичам те, наивнице!
Очите ти бродирам от съмнение.
Делата на суровите противници,
ме карат да изпитвам съжаление.
Събличаме телата и политаме. ...

thedac

Поезия » Любовна

2018-07-03T13:12:29+03:00 415 1 2

Загубих, но ще бъда

Защо нахлузих тази добрина?
Така е трудно днес да си човечен,
дори и да останеш настрана,
от делника в страдание облечен…
Опитвам се да бъда прям и мил, ...

thedac

Поезия » Любовна, Философска

2018-07-02T18:09:32+03:00 521 3 6

Пътят

И пътуваме, бавно пътуваме.
Подир влака се бият вълнѝ.
И сънуваме, сляпо сънуваме.
Кой къде без крила ще лети?
Коловозите пеят намръщени, ...

thedac

Поезия » Друга

2018-06-30T23:20:18+03:00 413 4

Инкогнито

А сега накъде? Подскажѝ ми бе, ветре.
Не заравяй в земята печала си скрит,
и не бягай самичък последните метри.
На финала те чака от чувства ритник…
Докоснѝ на скалите душите, моряко, ...

thedac

Поезия » Друга

2018-06-29T14:49:45+03:00 444 1 2

Аз ще творя

Градът ме повика с морето си синьо.
На чайките песен отлита на юг.
Велики, вълните са имали име,
и в тихия пясък разливат ме сух.
Сега на Пандира шегата ли чувам? ...

thedac

Поезия » Друга

2018-06-28T17:31:19+03:00 434 3 4

Битки

Животът си е същ – крило на птица.
Оставам сам, но няма да се дам,
дори и да ми коства сто плесници,
на своите мечти ще бъда прям.
На младост да се радвам? За какво? ...

thedac

Поезия » Философска, Гражданска

2018-06-26T01:47:56+03:00 614 4 3

Спомени

Сещаш ли се кой съм аз? С лека ръка би ли могла да захвърлиш крехкия спомен за човека, който те целуваше по врата и в чиито ръце се разливаше? Обърни се и разбери за какво ти говоря. В очите ти напират сини сълзи, меки и невинни като самата теб в близкото минало. Не мога да забравя мелодията на люби ...

thedac

Проза » Други

2018-06-26T00:27:33+03:00 622

Той все някога ще го получи

Животните усещаха, че ще се завихри силна и страшна буря: черни гарвани издаваха грозните си звуци, грижливи женски котки прибираха малките си в задблоковите пространства и в изоставени мръсни кашони, за да ги предпазят. Светлосиньото небе над градчето мигом притъмня в лилаво и силен вятър атакува т ...

thedac

Проза » Разкази

2018-06-23T23:40:56+03:00 580 3 6

Неизпято

>
>
> „Ще спра да те обичам, когато глух художник успее да нарисува звука от листенце на роза, падащо върху стъкления под на замък, който никога не е съществувал.“
>
> Джим Морисън ...

thedac

Проза

2018-06-21T08:00:03+03:00 557 2

Дневна нощ

Градът е устойчив на буря от думи.
Дали да си мисля, че има крила?
Когато платил е суровите суми,
и вятър ранил е с магия в ръка,
тогава съм бил от зигота по-малък, ...

thedac

Поезия » Гражданска

2018-06-19T03:02:15+03:00 539 1

Село

Тук часовници няма и светът е залегнал в окопите,
а старица работи – защото така се издържа.
Всеки звук е измама, отразена в калта на потопите.
И нима е химера надежда, която душите съдържат?
Във вселената синя снагите ни кретат изстрадали. ...

thedac

Поезия » Друга

2018-06-16T23:05:07+03:00 421 1

Чакай ме през май

В зноя ярък на живота се окъпах с вятър чист,
и направих си подарък – свежа мисъл в аметист.
Нежно лято ме докосва с пръсти топли и дъга.
Нося злато и въпроси, кръст и риза от роса̀.
За красивото момиче съм препатил сто беди. ...

thedac

Поезия » Друга

2018-06-13T17:11:52+03:00 476 1

Ще те чакам през нощта

Аз не мога да тълкувам на живота песента.
На реалността робувам и за смисъла творя.
Укротих масивни бури и надмогнах великан.
Победих пасивни нули, турил на чело̀ колан.
Стрелям с рими до небето и създавам светове. ...

thedac

Поезия » Философска

2018-06-12T17:18:54+03:00 448 1

Нека имам за из път…

Днес под стряхата на баба свиха си гнездо врабци.
„Влез!“. Дали я изненадах? Вън започна да вали.
На котлето ври запа̀рка – чай от мед или лимон…
Вчера бях с момиче в парка. То си тръгна без поклон.
Подарих ѝ скъпа роза. За прегръдка замечтан, ...

thedac

Поезия » Любовна, Философска, Гражданска

2018-06-08T11:10:33+03:00 894 2 2

Окото на бурята

Не се тревожи – и самичък добре съм!
В живота видял съм и трудно, и лесно.
Нима ще оставя на теб да ме водиш?
Настъпи раздяла – и никой не гоня.
От твоите устни копнежът избяга. ...

thedac

Поезия » Друга

2018-06-08T11:05:33+03:00 432

От хиляди столетия се будя

Една лъжкиня, братко, аз видях.
Очите ѝ ме хвърлиха в простора.
Нарекох я богиня, огън, грях –
изправих се и почнах да говоря.
От меката ѝ плът се разтопих, ...

thedac

Поезия » Друга

2018-06-06T01:54:44+03:00 3.1K 32 38

Нарисувано

> „Quiero recordar que la vida es un sueño“…
> „Искам да си спомням за това, че животът е една мечта“…
>
>
Градът се събужда с крилете на птици, ...

thedac

Поезия » Любовна, Философска

2018-06-05T01:40:03+03:00 1.1K 5 7

На живота кора̀ви са клоните

По безбродния път на съдбата ми,
са се борили хиляди хора,
а в скъта̀ния кът на душата ми,
са заключени думи. Не мога
да изровя от нищото смисъла, ...

thedac

Поезия » Философска, Гражданска

2018-05-31T10:53:27+03:00 608 3

Звезден трон

Аз не знам към какво се стремите.
И не знам за какво сте се борили,
но това, към което летите –
заприлича на вирусни морбили…
И не знам за какво ще платите… ...

thedac

Поезия » Друга

2018-05-26T14:35:16+03:00 1.7K 7 19

Звезден трон

Аз не знам към какво се стремите.
И не знам за какво сте се борили,
но това, към което летите –
заприлича на вирусни морбили…
И не знам за какво ще платите… ...

thedac

Поезия

2018-05-25T00:36:42+03:00 475 2 8

Пътеките на живота

Как да опиша с красиви думи нещо, което не съществува? Не съм имал досег с него и никога няма да имам. Говоря за “нашата любов” – тази, която светкавично процъфтя и като бърз влак се изпари. Изключително голяма е възможността да си забравила приятните спомени, думи и докосвания. Износен е днешният с ...

thedac

Проза » Други

2018-05-24T16:46:01+03:00 555

До десет дерзай!

Аз исках да бъда момче без тревоги.
Светът е брутален и зная това –
притискам момента, а спомени гонят
художествен порив да бъда звезда.
Изплаках морета и дишах печално. ...

thedac

Поезия » Философска

2018-05-19T15:35:28+03:00 567 2 3

А пък тя нарисува Луна

Той стоеше и пиеше бира,
а една ненапъпила длан,
се опитва любов да намира
в същността на свирепото там.
И делеше света си от нея, ...

thedac

Поезия » Друга

2018-05-18T21:44:11+03:00 516 3 4

Къде се намират различните?

Мъкна живота в коралова нѝша.
Меко пових го в тънка хартия…
Плаче. Изтрих го. Зърнах авлия*.
Слънцето грее. И пее, и диша.
Устните светят, а тялото крета. ...

thedac

Поезия » Друга

2018-05-16T14:12:38+03:00 986 1 9

Кратка вечност

Дори да обичам, аз няма да кажа,
защото е трудност и много боли.
От думите тичам, събирам багажа
на чувствата остри в нелепите дни.
Не знаем какво е, пилеем и трием. ...

thedac

Поезия » Любовна

2018-05-15T00:41:45+03:00 494 3

Окото на настоящето

Хей, помниш ли ме? Почакай, не се стряскай! Спри… Знам, че бягството е най-лесното решение на проблемите. Обърни се и ме погледни в очите. Не мисля, че в тях ще намериш момчето, което изостави преди години. Страхуваш ли се? Не целя да те смутя, желая да видиш миналото такова, каквото е. Нали не бива ...

thedac

Проза » Други

2018-05-11T01:35:36+03:00 560

Силата на любовта

Почувствах и заобичах. Предполагам, че звуча глупаво, неосъзнато и абсурдно. Не мога да отговоря с абсолютна точност какво се случи. Момчето, свило се в черупката на чупливото си ежедневие, реши да надзърне към пъстрия свят, в който нежността бе завладяла всичко. Намирам за правилен стремежа ни да о ...

thedac

Проза » Други

2018-05-11T00:30:46+03:00 554 2 2

Сълзите на мъдростта

Имало едно време един старец и една старица. Те живеели в малко селце, в схлупена едноетажна къщурка, която приличала на ленива костенурка, спряла насред прашен път за почивка. Мъжът се казвал Виктор, което означавало „победа“, а жената – Надежда. Съчетани в едно, имената им образували странна смеси ...

thedac

Проза » Други

2018-05-10T15:09:34+03:00 643 5 6

Ден в нощта

Аз отричам светът да е сив,
ти разпали живота от него –
и издигна в импулса ми див,
от невинност усмивка на бебе.
Не дотичах на коня си бял. ...

thedac

Поезия » Любовна

2018-05-08T02:48:18+03:00 689 1 9

Ден споделен

Слънчева ро̀ба и дума проклета.
Аз съм самотен – а ти си игла –
хайде, станѝ – заредѝ пистолета.
С ярост ни чака на прага света!
Дай ми ръка! Докоснѝ и звездите. ...

thedac

Поезия » Друга

2018-04-29T00:20:29+03:00 473 1 4

Играта, именувана живот

Един човек в момента те обича.
Един човек в момента те желае.
Вселената на твоята статичност,
мълчание за хиляди дълбае.
Един човек открива в теб утеха. ...

thedac

Поезия » Друга

2018-04-26T21:15:28+03:00 473 4

Сънят на твоето будуване

Вчера те видях сред блещукащите лампи на внушителния град. Отначало си помислих, че си привидение, за което толкова много творци са писали в своите произведения. Бях разтърсен от тока на шокиращата изненада. Младото момче се почувства като старец, преполовил житейската си пътека. Идеше ми да заплача ...

thedac

Проза » Други

2018-04-24T12:10:09+03:00 574 1