thedac
873 резултата
Понесох се с мелодия и ритъм.
Очите прелъстих, отчупих блян.
Косите ѝ разплетох, без да питам
защо ли ме наричат Дон Жуан.
Поканих я на среща с увертюра ...
  439  12 
Защо те обичах? Това е вина –
изрязано име от сън с метеори.
Сега съм мъничък, суетна звезда
морала плете и разпалено спори.
От твоето тяло си скъсах жасмин. ...
  656 
България – име на сила.
Държава, кована от лед.
Когато запявала Рила –
светът се събирал навред.
Сърцата на смели войводи, ...
  315 
Красивото е слязло толкоз ниско –
като видение, като копнеж.
Остава само ти да си наблизко
на всичко смисъл да дадеш...
Евтим Евтимов ...
  350 
Калоян и Балдуина пак се бият пред света.
Янтра се издигна синя над великата земя.
Поговорихме човешки. Грешки имаме, нали?
Все едно дали сме пешки, всеки пълен е с мечти.
Обградиха ме горите – полъх на зелена длан. ...
  343 
Обичам те, обичам те, наивнице!
Очите ти бродирам от съмнение.
Делата на суровите противници,
ме карат да изпитвам съжаление.
Събличаме телата и политаме. ...
  261 
Защо нахлузих тази добрина?
Така е трудно днес да си човечен,
дори и да останеш настрана,
от делника в страдание облечен…
Опитвам се да бъда прям и мил, ...
  376 
И пътуваме, бавно пътуваме.
Подир влака се бият вълнѝ.
И сънуваме, сляпо сънуваме.
Кой къде без крила ще лети?
Коловозите пеят намръщени, ...
  272 
А сега накъде? Подскажѝ ми бе, ветре.
Не заравяй в земята печала си скрит,
и не бягай самичък последните метри.
На финала те чака от чувства ритник…
Докоснѝ на скалите душите, моряко, ...
  297 
Градът ме повика с морето си синьо.
На чайките песен отлита на юг.
Велики, вълните са имали име,
и в тихия пясък разливат ме сух.
Сега на Пандира шегата ли чувам? ...
  288 
Животът си е същ – крило на птица.
Оставам сам, но няма да се дам,
дори и да ми коства сто плесници,
на своите мечти ще бъда прям.
На младост да се радвам? За какво? ...
  415 
Сещаш ли се кой съм аз? С лека ръка би ли могла да захвърлиш крехкия спомен за човека, който те целуваше по врата и в чиито ръце се разливаше? Обърни се и разбери за какво ти говоря. В очите ти напират сини сълзи, меки и невинни като самата теб в близкото минало. Не мога да забравя мелодията на люби ...
  469 
Животните усещаха, че ще се завихри силна и страшна буря: черни гарвани издаваха грозните си звуци, грижливи женски котки прибираха малките си в задблоковите пространства и в изоставени мръсни кашони, за да ги предпазят. Светлосиньото небе над градчето мигом притъмня в лилаво и силен вятър атакува т ...
  384 
>
>
> „Ще спра да те обичам, когато глух художник успее да нарисува звука от листенце на роза, падащо върху стъкления под на замък, който никога не е съществувал.“
>
> Джим Морисън ...
  388 
Градът е устойчив на буря от думи.
Дали да си мисля, че има крила?
Когато платил е суровите суми,
и вятър ранил е с магия в ръка,
тогава съм бил от зигота по-малък, ...
  358 
Тук часовници няма и светът е залегнал в окопите,
а старица работи – защото така се издържа.
Всеки звук е измама, отразена в калта на потопите.
И нима е химера надежда, която душите съдържат?
Във вселената синя снагите ни кретат изстрадали. ...
  278 
В зноя ярък на живота се окъпах с вятър чист,
и направих си подарък – свежа мисъл в аметист.
Нежно лято ме докосва с пръсти топли и дъга.
Нося злато и въпроси, кръст и риза от роса̀.
За красивото момиче съм препатил сто беди. ...
  326 
Аз не мога да тълкувам на живота песента.
На реалността робувам и за смисъла творя.
Укротих масивни бури и надмогнах великан.
Победих пасивни нули, турил на чело̀ колан.
Стрелям с рими до небето и създавам светове. ...
  311 
Днес под стряхата на баба свиха си гнездо врабци.
„Влез!“. Дали я изненадах? Вън започна да вали.
На котлето ври запа̀рка – чай от мед или лимон…
Вчера бях с момиче в парка. То си тръгна без поклон.
Подарих ѝ скъпа роза. За прегръдка замечтан, ...
  652 
Не се тревожи – и самичък добре съм!
В живота видял съм и трудно, и лесно.
Нима ще оставя на теб да ме водиш?
Настъпи раздяла – и никой не гоня.
От твоите устни копнежът избяга. ...
  274 
Една лъжкиня, братко, аз видях.
Очите ѝ ме хвърлиха в простора.
Нарекох я богиня, огън, грях –
изправих се и почнах да говоря.
От меката ѝ плът се разтопих, ...
  2630  30  36 
> „Quiero recordar que la vida es un sueño“…
> „Искам да си спомням за това, че животът е една мечта“…
>
>
Градът се събужда с крилете на птици, ...
  857 
По безбродния път на съдбата ми,
са се борили хиляди хора,
а в скъта̀ния кът на душата ми,
са заключени думи. Не мога
да изровя от нищото смисъла, ...
  429 
Аз не знам към какво се стремите.
И не знам за какво сте се борили,
но това, към което летите –
заприлича на вирусни морбили…
И не знам за какво ще платите… ...
  1245  19 
Аз не знам към какво се стремите.
И не знам за какво сте се борили,
но това, към което летите –
заприлича на вирусни морбили…
И не знам за какво ще платите… ...
  338 
Как да опиша с красиви думи нещо, което не съществува? Не съм имал досег с него и никога няма да имам. Говоря за “нашата любов” – тази, която светкавично процъфтя и като бърз влак се изпари. Изключително голяма е възможността да си забравила приятните спомени, думи и докосвания. Износен е днешният с ...
  385 
Аз исках да бъда момче без тревоги.
Светът е брутален и зная това –
притискам момента, а спомени гонят
художествен порив да бъда звезда.
Изплаках морета и дишах печално. ...
  411 
Той стоеше и пиеше бира,
а една ненапъпила длан,
се опитва любов да намира
в същността на свирепото там.
И делеше света си от нея, ...
  336 
Мъкна живота в коралова нѝша.
Меко пових го в тънка хартия…
Плаче. Изтрих го. Зърнах авлия*.
Слънцето грее. И пее, и диша.
Устните светят, а тялото крета. ...
  853  10 
Дори да обичам, аз няма да кажа,
защото е трудност и много боли.
От думите тичам, събирам багажа
на чувствата остри в нелепите дни.
Не знаем какво е, пилеем и трием. ...
  340 
Хей, помниш ли ме? Почакай, не се стряскай! Спри… Знам, че бягството е най-лесното решение на проблемите. Обърни се и ме погледни в очите. Не мисля, че в тях ще намериш момчето, което изостави преди години. Страхуваш ли се? Не целя да те смутя, желая да видиш миналото такова, каквото е. Нали не бива ...
  400 
Почувствах и заобичах. Предполагам, че звуча глупаво, неосъзнато и абсурдно. Не мога да отговоря с абсолютна точност какво се случи. Момчето, свило се в черупката на чупливото си ежедневие, реши да надзърне към пъстрия свят, в който нежността бе завладяла всичко. Намирам за правилен стремежа ни да о ...
  380 
Имало едно време един старец и една старица. Те живеели в малко селце, в схлупена едноетажна къщурка, която приличала на ленива костенурка, спряла насред прашен път за почивка. Мъжът се казвал Виктор, което означавало „победа“, а жената – Надежда. Съчетани в едно, имената им образували странна смеси ...
  475 
Аз отричам светът да е сив,
ти разпали живота от него –
и издигна в импулса ми див,
от невинност усмивка на бебе.
Не дотичах на коня си бял. ...
  489 
Слънчева ро̀ба и дума проклета.
Аз съм самотен – а ти си игла –
хайде, станѝ – заредѝ пистолета.
С ярост ни чака на прага света!
Дай ми ръка! Докоснѝ и звездите. ...
  337 
Един човек в момента те обича.
Един човек в момента те желае.
Вселената на твоята статичност,
мълчание за хиляди дълбае.
Един човек открива в теб утеха. ...
  340 
Вчера те видях сред блещукащите лампи на внушителния град. Отначало си помислих, че си привидение, за което толкова много творци са писали в своите произведения. Бях разтърсен от тока на шокиращата изненада. Младото момче се почувства като старец, преполовил житейската си пътека. Идеше ми да заплача ...
  398 
Обичах я. Чувствам се много добре, когато говоря и пиша в минало свършено време. Устроен съм така, че не проявявам стремеж към забравяне на болките, формирали ме като личност с изградена представа за живота. Зная, че тя е част от миналото ми – дори и да искам, не мога да я прогоня от дворовете му; н ...
  492 
Не ми говорѝ –
не желая да слушам.
До мен не бъдѝ –
дойде ми до гуша.
Убит от лъжи – ...
  383 
Докоснѝ и не питай защо –
превземѝ на сърцето ми кея,
и не чакай от криво крило –
за възвѝшени чувства да пее.
Целунѝ и бъдѝ светлина – ...
  329 
Предложения
: ??:??