toxin
354 резултата
Родословно дърво? Ами нямам!
Апокрифна е мойта История.
Почва още от древните камъни,
дали първа искрица на огъня.
Със рисунките пещерни д`яла ...
  573  13 
Не искай краката ми, тях са ги имали много!
Нито са тера инкогнита, ни бряг каменист.
Когато утъпкани вече пътеки преброждаш,
не си откривател, а чисто и просто турист.
Не искай душата ми, кой ли не я е разголвал! ...
  906  10 
В една безслънчева страна,
с безводни извори сред пущинаци,
безгласни птици в безгора,
безтревна шир, катранни свлачища
подобно скот, живееше доволно сит народ. ...
  656  11 
Поредност в годините. Колкото-толкова.
Някакви смешни и прости числа.
Така е прието – броим ги отдавна,
годината Еди коя след Христа.
Нека честити са! Колкото-толкова. ...
  6182  17 
Прилича му на облак прахоляк
да пробва да потули слънцето,
но ще постигне краткотраен мрак.
Светлик не съм видяла да се гърчи
в безсилие и гняв - да надделее, ...
  735  15 
Кой създаде толкова крехък света?
Без надежда - да се разпада
на ударни дози недостиг на кръв,
на огнища от гняв и омраза,
на стъклена вата в безцветни очи, ...
  634  11 
Топла вечер с вкус на прасковени устни
пулсира върху бялата ми шия.
В такава нощ задръжките разпускам.
Кутията с желания е пълна; изпразни я!
Дами канят - да превземем дансинга, ...
  703  11 
Няма значение ден ли е, нощ ли е.
На сова съм се обърнала.
Как да спя?! Уж познавам те още
откакто земята не беше окръглена,
а плоска и надупчена като сирене. ...
  575 
Машината се завъртя...
Попаднали между зъбчатките
на новото секундно колело,
сами избираме - да смиламе остатъци
от вчерашното наше естество ...
  493 
Задъхва се нощта от неизреченост.
Да знаеш само как ми се говори...
От думи мога да извая вечност,
каквато пожелая. Дори да я повторя.
Но няма време. Времето е консуматор ...
  677 
Заесени... Днес нямам никакви планове
(като цяло). Довечера само да пална камината.
Чувствам се леко пастелно. Живият пламък
поразглезва душевния климат.
Безцелно вървя и подритвам си жълъди, ...
  671 
Каква е тази безпрецедентна категоричност!
Та аз - която съм вятърничава и в петите
и задълго не мога и себе си да обичам,
нито знам след минута ще пея ли или "ритам",
дето по детски вниманието си не задържам ...
  780  16 
Тази дълга и тъжна алея,
по която върви есента,
в тишини е обрасла;
като нея не мога
да мълча, да мълча, да мълча... ...
  701  12 
Момче,
не може някой току тъй да вдигне храм,
дори да има нужните материали
и във ума си изградена визия, и плам -
ако сърце отдадено не притежава! ...
  674  11 
Бавно... като никнещо растение,
разхождаш погледи по мене...
Усещам те, не знаеш колко твърдост
сега ми трябва, да не те погледна
във отговор; ...
  588 
"Вторник е добрият ден, в който идваш ти..."
Отива ми да те сънувам. Точно теб!
На нощите ми някак си прилягаш.
Върху онази необятна сънна степ
когато трескавата ми душа поляга, ...
  645 
В общи линии - никаква мистерия,
писмо от обаятелен, добър познат.
Дори не знам защо така треперя,
нима отварям неизследван свят?!
Е, май съвсем наред изглежда си! ...
  1150  16 
Морето днес е толкова любвеобилно!
Дали защото сребърни реки
блещучици от нежни ноти вливат,
брегът се къпе в пеещи вълни.
Една през друга плъзват се навътре, ...
  503 
Животът ми е дълъг въжен мост
високо над реката Притежания,
разклащан от двуноги изпитания,
от изкушения, заблуди, злост;
а парапетът е поредица въпроси, ...
  762  13 
Този нов тоалет е ушит от специални шивачи
и платът е особен - тъкан по поръчка за мен
от изнищени облаци и разпрèдени свлачища,
с гръмотевичночерен, необвързващ, десен.
Този нов тоалет не върви да се носи без брошка ...
  569 
Светът, Приятелю, със сурогати пълен е.
Но пълноценно няма кой да замени
Единствения, който като нежна мълния
докосва ме отвън, ала отвътре ме гори
и ултразвуковонедоловимата промяна ...
  678 
Това е, сине, майчина заръка
(от "вряла" и препатила жена)...
Дори сега да нямаш мъки,
дори животът ти да е една игра,
ще дойде време да се бориш с него, ...
  770  12 
Нарисувай, художнико, шум
от криле на долитаща песен,
потърси сред боичките-думи
онези, най-свидни и трепетни,
сбрали мъдрост, усещане, власт. ...
  655  13 
Това е просто време, нищо повече!
Накъсани хартийки в безтегловност.
Стрелки, отмерващи възможности.
Нанизване на сън - мечти - тревоги.
Прескок от "знаех го" в "забравих". ...
  723  10 
Повечето са много мъжки,
щом тръгнат да се доказват.
Само дето са като въшки
и от глава на глава пролазват.
И все им е малко грамажът ...
  796  14 
Ще те обичам с всичките си утрини,
че любовта е повече от изгрев;
когато заревото пурпурно
от изток плътната тъма прониже,
една хвалебствена извира песен: ...
  828  21 
Убедила съм се, можеш без усилие
да накараш този свят да "замълчи",
сякаш в него сме единствените живи,
пренастройващи земята на свои честоти.
Естествено, че знам и с колко ловкост, ...
  625 
Така забравихме първичното,
че вече себе си не виждаме,
нали сме свръхдуховни всички,
копнежи и желания зазиждаме
в непробиваеми съмнения ...
  773  20 
Тази вечер искам просто да се сгуша в теб...
Не ми е нужно нищо друго, за да се опия!
Изискан избор - свещи, фрезии, Шердоне,
но, Романтико, витае друга в стаята магия:
на постоянството, с което трептящата вода ...
  624 
Подмамват ме скрили се листчета
от подострило мòливи лято
(явно юлския полъх съм вдишала
или празно не трая в нещата) -
да довърша во кратце едно изречение ...
  606  17 
(Не)обичайно слънцето не е сферично.
А и сребрее някак. На дървесен фон.
Определено всичко видимо различно е,
щом слънцето приеме формата на ромб.
Прекапа заранта на едри капки; ...
  467  11 
Влече ме силно - да се съблека
до безобразно прямо гологърдие,
да вдигна ярки пориви-платна
и да отплавам на разсъмване
към място, на което нямат власт ...
  937  13 
"Уж съм вещ във българското слово,
а не мога да усетя сам,
как се ражда този странен говор
на човек, от щастие люлян."
Павел Матев ...
  737  17 
Обещавам, няма никога да те предам!
От теб зависи ми животът даже!
Той беше, знаеш, като гръб издран,
на който и да се опреш не можеш!
Бе също присадена на дърво сълза - ...
  928  14 
С присъствието си разглезваш дните ми,
превръщаш ме във кадифяна нежност!
Преливам в цветовете, до един наситени,
на цялата си луднала по теб копнежност!
Обичам безконечните ни "помниш ли", ...
  681  10 
Луната разсипа целувки по кожата бледа
на спяща в блажено спокойствие млада жена.
Дали ги усети? Жената за миг потрепера,
въздъхна; и всички целувки в усмивка събра.
И точно тогава луната така се премести, ...
  516 
Носех (някога) пранги, наместо обувки
и раирана риза. На голо.
Получавах, естествено, (рядко) целувки
от живота - дръглив "благородник".
Получавах от него, негодника мръсен, ...
  631  10 
Стрелкащи се от зори до зрак
импулси в мрежички от мисли.
Като експресчета. И нощем пак -
немирни, непокорни и улисани
във чудото, наречено Живот, ...
  667  10 
Оттам нататък жалка пустош,
безплътна и еднопосочна.
Креслива, жадна и намусена,
чудовищно сама. Нарочно.
Оттам насетне безхаберие, ...
  782  18 
По хребета блуждае светлинка...
В едно неравно място на душата,
с хълмисти пропасти и сухи езера
завихря се неумолимо трънен вятър,
забиващ в кожата, в очите хладина. ...
  834  17 
Предложения
: ??:??