Философска

20,9 резултата

Знаци

Всички мои пътища са думите
със букви неизвестни и на мене,
но пътя на играещия със живота
е истината, неизвестна никому.
Единствено във мъглявите сънници ...
808

Орелът

Попитал вятърът орела
защо изглежда натъжен,
коя ли мисъл е оплела
ума му, че е променен.
„Ти само стигал си до Рая, ...
692 8

Забравила да бъда - някога преди

Време,
което се готви да ме пречупи,
да ме преметне като прашинка,
да носи в главата ми само вятър...
Къде искам да тръгвам? ...
615

Едва ли

Отекват глухо стъпки по степта,
в редица плуваща в мъглата,
от каменни окови звук едва
дочу и се стопи зората.
От веригите следа оставена ...
1.3K 2

Жената-войн

Във всяка, уж
добра, жена
дух силен
на жената-войн живее,
дълбоко скрит ...
1.8K 34

Тринадесет стълби

Тринадесет стълби, а може би повече
катерим след всяка раздяла.
И всяко стъпало е остра ножица,
която ни реже крилата.
Девет кръга, а може би повече ...
1.3K 6

Как искам да съм силна...

Как искам да съм силна
дори и в слабостта
и с нежност да прегърна
най-малките неща.
Да мога да издържам ...
3.1K 19

Privat

Privat
открит лист
за въздишка
по-скоро морно дихание
привет ...
935 10

Житейска завеса

Плете съдбата своята завеса
от пъстрите нюанси на света,
ту хвърля те във огъня и стреса,
ту те закриля щедро от студа.
Веднъж си и любимец и приятел, ...
974 18

Автоматично

И само с душата ще види се
първите мигове на моето прераждане.
И тук, дълбоко в мен намира се
нишата, като че съм уред за вграждане.
Аз по навик правя всичко ...
764 1

На живите, сине!

В главата отново грохот копитен.
Ще ви има и когато светът процъфтява.
Свещица припалвам, безмълвен се питам,
защо сте ме тука оставили?!
Дори и небето сега ви прелива. ...
1K 22

Изгубени (дуетен сингъл)

автори: gerrda & Елишка
Изгубихме се в думи непотребни,
накъсани в мълчание от дрипи
и тровехме в нелепости моментни
ронливото на чувствата си скрити. ...
1.1K 28

уморих се

Уморих се от всички приятелства.
Уморих се от всички предателства.
Уморих се от ярката светлина.
Уморих се от черната тъма.
Уморих се да търся любовта. ...
1.1K 7

Надежда

Надеждата последна си отива,
защото е от извора вода,
докосва те с ръката си игрива,
разпръсква нежна светлина.
Надеждата последна си отива, ...
1.1K 18

Песента е без думи...

Тишина, мрак... звезди и луна...
аз, ти... вино и сълза...
Пея песен, седейки до теб...
„Не разбирам думите!" - ми каза...
„Песента е без думи!!!" - ти отвърнах. ...
875

В една алея сенчеста вървях

В една алея
сенчеста вървях
между разкошни гробищни дървета.
И ме докосна -
приглушен и плах, ...
613 5

Твоят храм

Има дни на приумици -
думите сами се ронят,
късат по парченце обич,
литват с вихрогони,
под вода лавират, ...
772 17

Обреченост

Затворена, поробена,
моминска, търсеща душа
в една река топола влюбена -
една реалност, или пък лъжа.
Светът простор е тесен, ...
818 4

Обичайте се! Господ ви обича (провокирано)

Забравихме за Божиите обещания...
Запомнихме църковните обреди.
Свещици палим и вода преливаме,
кадим тамян над празнични обеди.
В иконите се взираме и просим ...
1.1K 17

По тънък лед пристъпяме...

По тънък лед
пристъпяме...
коричка лед...
В душите - лед...
понякога ...
889 21

* * *

На гърба на огромното Нищо
тихо полюлявам крака.
И пия чай от ментови листи
против простуда и тъга!
Отсреща ме гледа сърдито ...
1K 7

Излишна

Може би теб избрах
или ти мен създаде (от нищо) -
вдъхновено, с размах...
Как така вече станах излишна?
Като в сън проумях - ...
1.4K 13

Когато вятър ще отпусне леко ръката ми...

Ще изпреда тъгата на самотни нишки...
И след мен ще ги тегля... като дълги коси.
По тях ще полепнат много чужди въздишки...
И денят ще е бял. И светът ще боли.
Ще кърша ръцете си. Крехките. Слабите. ...
911 13

На ничия земя

Нa ничия земя съм. Тихо е.
Музиката заглъхна в далечината.
Гласът секна и сега страшно е -
може би нещо разцепи земята.
На ничия земя съм. Избягах от вкъщи. ...
897 3

Дон Кихот си бил

Дон Кихот си бил.
Видях силуета ти.
Стана ми смешно,
заплаках и спрях.
Няма ни вест, ...
734 4

Re: Aплодисменти за поета (човека)

Да напише в стих от кал
спомените си поета
е бягство от лудостта
във суетата... Човешко е.
Браво на поета! Красиво е ...
1K 5

Размисли пред статуята на Христос

В нишата, зад трепкащия пламък,
сред сенките играещи, от камък
издялани, две длани над света
простират се. По дланите кръвта
с боя червена неизвестно кой ...
750 2

Към себе си

Събудих се и се изсмях
на себе си, на него и на времето,
че мойто време вече е история -
на лудост и безумие.
Поисках да открия себе си ...
1.2K 5

Какво са...???

Какво са години и дни отлетели,
какво са грижи, коси побелели,
щом греят сърца, обич градили,
с божия дар - с благодат, свежи сили,
свети просторът... аромати, пеперуди... ...
820 9

Любовта не е птиче в кафез

Любовта не е птиче в кафез.
Зад решетки не може да пее.
Тя жадува за въздуха чист
и на слънцето златния пламък.
Любовта е копнеж, свобода. ...
840 13

No exit

NO EXIT
Заблъсках се в решетките!...
... как исках да изляза!
И блъсках се, и блъсках -
лицето си размазах... ...
1K 1

Жадно пак прозореца отварям...

Жадно пак прозореца отварям,
дишам въздуха със пълна гръд.
Вятърът с косите ми играе,
ласкави - лъчите ме зоват...
Пак ме мами слънчева пътека, ...
1.1K 34

Еднопосочно

Под тънка бяла повърхност
талазно еднопосочно тая...
И вяра, и огън - сияние
е моят мъничък рай.
Просто живеяяя... ...
817 15

Заблудата, че си живял

Не си изплетен ти от чувства.
Не могат да те проядат молци.
Риторично ли душата не е пуста
или просто не улучиха стрелци?
Седем десети се сливат с една ...
731 2

Красива си! Защо не ми стига това?

Eсен, аромата ти прощален чувствам
и пъстрия, попрезрял вкус на деня
долавям с небцето си. Толкова пусто
е някак... И хладна е вече нощта.
Признавам – опитвам да те харесам. ...
1.2K 14

Омръзна ми

Омръзна ми да бъда вярна,
да съм смирена и добра...
Омръзна ми от този театър,
изтъкан от лицемерие и суета!
Защо забравихме да бъдем хора? ...
1.1K 3

Песен

Съдбата пее своята песен:
Животът не е толкова лесен.
Животът е една средна участ,
между грехове и тъмна пропаст.
Животът е стремеж, копнеж и блян, ...
501

Невинен

Пада още лист от твоята невинност.
Заставаш гол пред всички ни,
но кои сме ние да те съдим?
Коя съм аз, та да осакатя душата ти.
Мога само и аз да те забравя, Скъпи мой. ...
1.1K 4

През кашлица

Луната осветява кървава постеля над земята...
и скърцането на вратата се надсмива над мрака и чака -
тишината.
Ха-ха!
През кашлица разсмя се краят недовършен... ...
920 2

Да възпееш живота

Възпявах старите любови
и своите бленувани мечти.
Възпявах срещи и раздори,
възпях и болката дори.
Възпявах не една, не две надежди ...
649 2