Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 836 резултата
Преди 30 години говорехме с омраза за командно-административната система. Самото й название обяснява що е туй.
Отричахме го, радвахме се, че отмина като тежка болест…
Сега се оглеждам…
Командно-административна система. Налице.
Няма парламент. От нотариат станал само страда. Където се събират някакви ...
  1172 
  1539  15 
  836 
Всеки един от нас има поне по един любим човек който е загубил, но само земята е вечна, казват старите хора макар, че и тя все някога ще има край. Тази песен я направих защото три дни подред вече сънувам мой много близък човек който отдавна загубих, в съня ми казваше "направи песен за мен, искам пес ...
  2955 
  1932 
Работата на Росен Владимиров не бе намаляла след въвеждането на извънредно положение. Коридорите бяха почти пусти, но имаше инструкция да се дезинфекцират всички контактни повърхности, и то многократно, през час. Маската му пречеше да диша нормално, но той не я сваляше, защото такива бяха нареждания ...
  889 
Никола Вапцаров - Вяра
Чете: Радица Божилова
Музика: Chopin Spring waltz
  4198  20 
Nihil est in intelektu quod
prius non fuerit in sensu.*
Елате в дома ми мои чувства разнолики.
Потребна ми е силата на вашата печал,
за да бъда съвършена, мъдра и обречена ...
  548 
Глава – 9. Сущий в Пустоте. ( Бабыли)
- Может быть, Сущий ты научился «среднеарифметическое усреднение» назначать, это просто, а как быть с бобылями, их у нас уйма числом, а женщинам нужно гнездо для выводка иметь, - они в чужие края улетают. Это маленький вопрос для нашей стаи, а для государства бо ...
  1233 
Това е истина прастара
дошла до нас от векове.
И днес човекът я повтаря,
и днес убиват морните коне.
Уморените коне не плачат, ...
  958 
Едно мрачно утро отново дойде,
слънце спи заличено от облак,
кафето горчиво, сърцето само...
Като ритнат на плочките просяк.
Не, няма да дам на сълзлива тъга ...
  660 
Карантина, карантина, карантина…
Удължавана – та започвам да мисля, че така ще се нарича новия обществен строй у нас.
Казват, че се водела война срещу заразата.
Пък аз се сещам за великия Сун Дзъ: „Войната обича победата и не обича продължителността.“
хххх ...
  565 
И как ли се объркахте така?
Та къщата ми вдън гори е скрита.
А, вие сте от принцовата свита.
Внимавайте! - с кокошите крака,
домът ми ще избяга, без да пита. ...
  1127  21 
Понеже ний участници сме
в таз борба
между добро и зло
и случи ни се случката сега
случайно не, ...
  427 
Всеки днес пари иска да вземе
и на другия всичко да отнеме.
Низшето господства в нашата природа,
безчестни са и богатият, и народа.
Всеки гледа да трупа богатства, ...
  460 
Две-три педи залезно небе
в цвят на люляк, с дъх на нова пролет.
Шепа пяна от едно море,
бели чайки устремени в полет.
Златен дъжд от облаци мастило. ...
  586 
  879 
  1157 
  2239 
  1387  10 
***
- Пепел…Ей т¢ва е и нашето, Зоранчо…Пепел от изгорели корени. И да сме били с корени, сега сме само за цепеници – или ще ни изгорят, или ще изгнием, или… и потребни може да станем. Божа му работа!... Ама и людска. – цъкаше с език дядо Вълкун, подкарвайки магарето да върви по-бързо по пътя и кака ...
  1048  10 
Ще бъде дълъг този юли,
детенце, колко ще е дълъг!
- Ти дишай само, дишай, чу ли!
Щурци разпяват се край пътя.
Вечерните тромпети са надули ...
  3582 
Когато си притиснат в панела
на делничните страхове:
пожар с цигарата си да подпалиш
в очакване на нови светове;
да не превтаса от небрежност хляба ...
  1291 
Имам си приятел – Моти,
кратко от Емотикон.
Мълчалив е, не ломоти,
но в лицето е – бонбон!
Е, мотика не владее ...
  927 
Спускам се вече, пътя ми свършва,
мисля си непроронил сълза.
Животът всъщност не ме наказва,
с всички се случва така.
Ееее, оставих следа, подарявах надежди, ...
  1659 
къпини поезия комари
улук бриз
отсъствие зависимост
успокоителни безадрес
присъда ...
  1028 
Животът се случва с искри от щастие, когато си позволим да тичаме боси по топлия пясък на времето.
  519 
Говореха за мравките.
Навън бушуваше война.
Единият им син беше на фронта.
Другият някак се беше отървал.
Но те говореха за мравките. ...
  1112 
Сама останала на земята, като птица без криле!
Старица сгушена в ъгъла чакаща смъртта...
Дървото заедно със старата жена реве.
Хора, подминават гледката с пренебрежение и кръстили ръце.
Защо нима сме лоши и не чувстваме? ...
  505 
Тръгвам отново към себе си
сгушена нямо в тишината
и потъвам в незнайни оазиси
с камбанния звън на душата.
Пак си търся тихо пристанище ...
  799 
Бедрата мощни
в пориви среднощни
изгарят ме -
Така ми се...
Така ми се... ...
  1169  12 
Огледалният свят
на реалния външно прилича,
но погледнат отвътре
всъщност е доста различен.
В огледалния свят ...
  587 
Помолих шефа за боб чорба. Изгледа ме с презрение и попита:
– Друго?
– Хляб, моля.
Даде ми парче. Беше четвъртинка. Хубав, мек хляб.
Заведението се казваше „Цър-мър“. ...
  737 
Такова чудо нямаше до днес,
не беше ни се случвало на живо.
Увлечени в „Безкрайния прогрес“,
свръхалчни за блага, съвсем „in vivo“.
Добиваме от всичко без предел, ...
  1204 
Красива Пролет, възпята като Радост,
при нас пристигнала вдъхновяваща Младост,
преизпълнена с мощна сътворителна сила,
в полета си всецяло света преобразила!
Вълшебнице скъпа, дарителко плодотворна, ...
  660 
Опитвам да си прочистя мисълта,
да изчистя всяка прашинка от теб
Да излекувам сърцето си, да затупти,
да започна да чувствам. Отново.
Опитвам да гледам отново света ...
  624 
Глава 25
Потъвах в усещането за Виктория, за кожата ѝ, уханието, горещото ѝ тяло, което притисках към себе си. Звук от пътя надалеч от нас, обаче, ни прекъсна и двамата стреснато се взряхме напред. Виждахме светлините на фарове на много коли. Виктория скочи от скута ми и пооправи черната си блуза, а ...
  681 
Глава 7
Седнах на стола, като преди това му подадох кърпата. Стефан я взе, с усмихнато лице, и я остави на стола до себе си.
– То аз вече изсъхнах – каза ми лъчезарно. Лекият ветрец разрошваше по-сухите кичури от гъстата му тъмна коса. Искаше ми се да седна по-близо до него, исках да съм възможно на ...
  923 
Пуст е вън града
Пуст е и света
Пусто е в душите ни сега
и е тишина,
но от тази тишина ...
  357 
Когато небето пак над земята въздъхне
и с нож раздели деня от нощта,
тогава изгрева ще започне пак да съхне,
а залеза ще загуби малко от прекрасността.
Когато прегърнат се радост и болка ...
  999 
Предложения
: ??:??