Когато всеки Божи ден надеждата във тебе рухва
и се прибираш изтощен, докато вън страхът подухва.
Когато нямаш за какво глава отново да изправиш
и сякаш всичко е тегло, с което ти не ще се справиш,
тогава знай, че има път и някой, който те обича. ...

Защо не спят красивите очи?
Нима са още за целувки жадни?
Ако затворят се - в потайните мечти
със сън ще утолят душите гладни.
Ръцете ни са нежното въже, ...

Какво си мислиш
Какво ли мислиш си за мене
и как разбираш любовта?
Дали достойна съм за тебе,
или съм грешната жена? ...

Още помня някои малки детайли,
които ме убиват и дори понякога тръпки ме побиват.
Например, вкусът от тежката ти цигара, примесен с ментовия ти дъх.
Сладникавият ти парфюм, който усещам на километри от теб.
Тънката ти талия и белите ти крака, изпълнени със синини- големи и не толкова големи. ...

1.
Не искам да прибързвам,
чакам да направиш стъпката към мен.
Всичко идва с времето си, но пропускам теб,
когото мисля всеки ден. ...

Седяхме там, двамата
До брега на нищото
И гледахме звездите с невиждащи очи - остарели от времето, което ни заобикаляше.
Ръцете на нощта прегръщаха телата ни - отслабнали от мъките, които ни изяждаха.
Щурци запяха тъжната си песен подканени от жълтата луна, огряваща морето на забравата. ...

скрити под листата
на надлежащите на своята категория
к о н с т а н т и

- Ти, отвори очи! – рече Баба.
- Още малко, моля те!
- Молиш ме за десети път! След още десет ще стане утре.
Детството – онова Вчера, което живее в дълбините на настоящето, в първия момент на завръщането си, е аромат и звук. И усещане за нещо свое, което все още си няма име, но е навсякъде и те очак ...

моите сестри русалки
дърпат ме под повърхността
опитват се нещо да ми покажат,
но не мога да го разбера.
На дъното лежи жена -- ...

Пътува Детско влакче,
пробудено в съня ми.
И Аз-престорен пътник,
с билетче на Сина ми.
На детската проверка ...

Иванчо: Тате, какво ще направи Слави?
Бащата: Всичко което не е в кръга на възможностите му!

В градче, сгушено в планината, над парк, който е част от гънките й, на четвъртия етаж в спретнат блок живее Ти. Според сезона, в огромните прозорци на дома й наднича онзи цвят от пейзажа, който превръща живота й във вълшебна приказка, без изключение, всеки ден.
Всяко вълшебство си има цена – особено ...

ПОСЛЕДНИЯТ АКОРД ОТ НЕДОПЯТА ПЕСЕН
Аз всичко вече ви разказах
и песните си ви изпях –
за радост, обич и омраза,
за прошка, истина и грях. ...

В нощ като тази Неволята се срещаше с любимата си сестра – Любовта. Държаха се за ръце, взираха се в очите си, приказваха си, споделяха тишината между думите и преди да се разделят минаваха през потъналия в зеленина и изпълнен с живот смъртен свят. Веднъж годишно идваха да се порадват на разпръснати ...

Днес отказах на Поршето
да му давам пълна газ.
Два-три часа до морето
да пътувам с него аз.
Аз реших, че мога с влака ...

Дуетен стих - Таня Мезева и Таня Г. Денева
Не съм за този свят. Аз знам. Не съм...
Свят, в който злобата навред върлува,
където липсват вяра, честност, звън...
и всички чергата отчаяно придърпват. ...

След най-дългата зима от перестройката насам и практически несъстоялата се пролет, лятото най-после разпери знойните си слънчеви криле над заспалата земя. Изведнъж ме обзе внезапно вдъхновение за пътешествия и приключение. Веднага изникна и въпросът „На къде?“. И понеже съм хазартен тип реших действ ...

Кой ли друг е като мен?
Трупам отпускарски тен.
Ще познаете ли къде?
Тук е моето „море”!
На терасата на блока ...

- В нощ като тази е глупаво да викаш Неволята. Дори и да те чуе – няма да дойде.
- Как така няма да дойде?
- Е, няма ли да попиташ с кого разговаряш?
- Аз разговарям с всекиго.
- И откога така? ...

Съдбата е понякога жестока,
захванала душите ни злоръка.
Не мога да повярвам, не, не мога,
че в теб, любима, има много мъка.
Животът ли сърцето ти обрече, ...

Пръкна се седмаче с крив нос и сплескано чело през една топла юлска вечер. Баща и каза:
- Ъххх... Обърна се и излезна.
Така започна всичко
Нищо интересно докато дойде училището. Решиха, че с това сплескано чело науките няма да намерят много място там и я затириха при баба.
Баба рече: - Подай ми баба ...

Сестри на вятъра
Вълните морски, на вятъра сестрите,
една след друга се гонят към брега.
Пенливи сякаш с плетени дантели,
достигат брега и галят нежно пясъка. ...

Юлско утро
Над смълчания хоризонт,
чух крясък на самотна чайка,
в изплуващия огнен диск,
смали се като запетайка. ...

Мисловните ми притурки са композирани от бомба със закъснител на творец
като свине за клане.
Симфония от невяра в себе си изпява се докато гласа ми не заспре,
вода, която тече
е състоянието, в чието искам да се превърна, но не - ...

със сол застлана
рана — солта не смее
да се просълзи

Защо "Днес" и защо ...? Защото днес е продължение на вчера и е много интересен период. Защото след "Красота" не пуснах друго. Да, но темата продължи да определя решенията ни и доведе до втори вот без окончателен резултат. Вот, даден не с мисъл за решаване на проблеми, а от омраза. Вот, определил кре ...

Любов не просѝ
Не протягай ръка
Любовта те намира
като в детска игра
Разпознава те тихо ...

Знаех, че не мога без тебе –
мой лек, мой изстрадал живот.
Докато любовта ме обсебе
и се превърна в Дон Кихот.
Знаех, че не мога без нея, ...

Градът потръпна в шест и половина,
и спря се на присветващ светофар.
Огледа се във близката витрина
и продължи по жарък тротоар,
към изгрева - червено-ален, ...

Все не остава за дневника време.
Дядо с колата дойде да ме вземе
и у дома ни ремонти направихме.
Таня и майка ѝ скоро отплаваха
на океански круиз да починат. ...

Аз съм от онези, с изгорелите гнезда. Затова съм в сажди, а перата ми докъм средата си са станали на тънки кончета от кератин. По червените ми крака още има бели сенки от болката - негативи от старите ленти.
Имам три големи яйца, които успях да спася. Всеки миг чакам да се излюпят.
Лято е. А трябва ...

I was told by the sorrow,
For the distress which is going to be -
The hateful light of tomorrow
Brings just nothing to me.
I am cadaver of catoblepas, ...