Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
377 134 резултата
  890 
Особена вечер е днес. Кажи, ти усещаш ли също?
Залезът бе твърде ранен, и твърде красив.
Размених си с него надежда за идващо слънце
Че аз съм творец , оцветил и живота си сив.
А ти си любов ,разтопена по хлъзгав баир ...
  683  18 
за да не се от
Бог самоотлъчи — спря
да си се пъчи
  451 
Чуваше тракането на чиниите, докато жена му ги плакнеше на мивката. Мълчанието по между им, сякаш усилваше звуците от течащата вода и подреждането на приборите по отцедника за посуда. Виждаше отражението на гърба й върху стъклопакета на пластмасовата дограма. Светлината на лампата над кухненската ма ...
  1887 
Заваля снежно бяла мелодия
милва със тонове, нежно вали.
Меки снежинки в синя симфония,
сипят красиви, зимни мечти.
Цялата снежност за Теб ми говори, ...
  815 
Подарявам ти.
Подарявам ти болката си.
Онази, във гръдния кош, която ми пречи да дишам.
Онази, която изтръпва в ръцете ми,
замъглява съзнанието ми ...
  1140 
Зачената е земната утроба
с милион животи, ала без душите.
Материя, пропита със отрова,
дозирана прецизно от съдбите.
И всичко плътско в сенките се носи, ...
  511 
Далеч от прегръдката твоя,
далеч от нежните ти ръце,
аз гледам звездите в безброя
и съм с усмивка на лице.
Че сякаш тебе там видях - ...
  614 
/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/
Отдавна ли ме чакаш под дъжда,
загубил пътя в ириса на здрача,
в най-глухата пресечка на града,
където ангелите нощем плачат? ...
  3814  43  54 
Покой. Човек остава сам със себе си... Поезията ражда се в тъга.
И, колкото да го отрича, всеки носи своята голяма рана...
Когато болката обвързана е с нечия снага̀,
остава на сърцето да се калѝ, като стомана...
Да стиснеш зъби трудно е. Не невъзможно! ...
  872 
Ти идваш и погубваш много хора,
а те милите има семейства, деца!
Безжалостен си, нямаш умора,
погубваш ги бавно, разбиваш сърца!
Ти бавно пълзиш в тялото човешко, ...
  989 
  1042 
Звънват чаши и искри смехът,
а нейде някой плаче тихо.
Така е устроен светът -
да шевства вярата на сития.
А надеждата е захарен памук, ...
  1236 
Обичах те, и още те обичам...
Моя муза, несбъдната мечта -
отново лицето твое виждам
в тайнствените дебри на нощта.
Изгаряш ме, подобно пламък, ...
  623 
Моят дом една звезда е -
светла и далечна.
Там е вечна пролет и ухае
на любов и на надежда.
Там пътищата ни се срещат - ...
  2547 
Пуша цигара полугола...
Червеният пламък
никак не ме топли...
Треперя, ще пия вино...
Настръхвам щом ...
  1230 
Говорѝ ми така, говорѝ!
Оставѝ слепотата без дреха
и за моите мъжки очи
разберѝ, че желаят утеха.
Без задръжки в дома ми ела. ...
  469 
Натрупани липси,
топлещи думи,
нежни усмивки,
молещи ръце -
в пространството увиснали, ...
  385 
Огън и лед
Между огън и лед
топя се.
Блед
е трупът ми клет. ...
  631 
Ах, звездна нощ..., а в мен тъма вали,
звучат на нимфи скръбни арфи зли...
Отпивам бавно от напитка медна,
копнея за гръдта му властно-нежна...
Да можех да му пратя тез стрели... ...
  999  30 
  1251 
  1718 
  1618 
  1874  12 
  755 
  1475 
  874 
Една песен-експеримент по стихотворението на veesii70 (Веселка Стойнева) "Прииждат облаци-тъга", използвано с нейно разрешение.
  3103 
Понякога все още бленувам онези живи,
кафяви очи и онази толкова истинска,
свръхестествена усмивка.
Понякога все още, като
мечтая за приключения, за трепет - ...
  1074 
Ми велиш
окото ти е костен,
косата ти е свила,
душата ти е река која брза,
а јас не ти верувам. Се прашувам ...
  614 
Прилеп ли сънува снощи?
Ти уплашил си се още
вчера, но защо, кажи?
Рори прилепът държи
за крилото в пещерата ...
  775  14 
Честита Нова година!
Апартаменти, тераси да има
за нашите хора,
да не ходят в затвора
и аз да не отида там, ...
  712 
По пътища, пъртини, магистрали
тя идва старата да подмени.
И в този час в небесните централи,
и календара стар да ни смени.
И земното ни време с нова сила ...
  735 
Третият под ред сезон дошъл е тук –
Златна и красива, променлива есен.
Със нейния сладък и меден звук,
А аз се радвам на чудесна песен.
Последна, да, вярно е, но красива. ...
  757 
Закътана в най-скритите недра
на нараняваната и измъчена душа,
пречупвана, предавана, изстрадала,
от себе си се крила, бягала,
Тя не крещи, не търси, не вини, ...
  624 
Разговарях с дъжда,
разменихме места,
свободата му волна жадувах.
По комини с ръжда,
керемиди, плющя ...
  905  11  14 
Година нова,
високосна, òбична и
мироносна,
здрава, благодатна и
градивно необятна!
  461 
Дари ме, Всемогъщи Боже,
с просветление-
да не повтарям грешките познати,
дари ме още със прозрение -
да различавам истината ...
  958 
Мис Ана хапеше стръвно молива. След като се прехласна по уникалната метафора, сега вече търсеше къде да я вмъкне. Отворила правописния и правоговорен речник на българския език, прелистваше страниците трескаво и си говореше на глас
– А – Абсурдно, добре е, има нещо ръ-кащо и твърдо в тази дума
Абсурд ...
  813  18 
лотариите
зарибяват — за да се
обогатяват
лотариите
рекламират — „льольовци“ ...
  429 
Предложения
  • Не мога да те пусна и не искам. Не зная как без теб да продължа. Очите си затварям... стискам, стиск...
  • Как ухае на дюли живота и все още е синьо-зелен, вкус на лято и есенна болка, сладка круша сред двор...
  • С теб играем опасна игра, но е много красиво, любими – като нощ сред вековна гора от греховни и тъмн...

Още произведения »