Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
370 797 резултата
Светулките проблясват във съня ми,
свеулките са в мойте дни...
Ах, как ги чаках
и мечтах!
Светулките... ...
  371 
Ела на село, Злате!
Квадратни метри с километри-
да сееш, жънеш и береш.
Ръчичките ти златни да поодереш.
Безплатен плаж, сянка колко щеш. ...
  974 
Усмивка единствено пробягва по устните ми,
само когато в мислите ми явява се твоя образ…
Но къде си ти?
Как си?
Добре ли си? ...
  335 
Пътят на погледа ми
Пътят на погледа ми към хоризонта се скъсява.
Вече той е съвсем близо до краката ми.
Ако прекрача, в него ще се спъна и тогава
ще падна по очи, от болката разплакани. ...
  437 
До скъсване напрегнал сухожилия,
аз следвам Слънцето и вече изнемогвам.
То иска там, зад хоризонта, да се скрие,
но аз със сетни сили го догонвам.
Не, няма Слънцето от мене да се скрие! ...
  915 
Живота в Океаните...
Изнизват се невидими годините,
отиват си приятелите с тях-
замислям се за Времето изминато,
когато в Океаните живях... ...
  310 
От галактическия студ
сама дошла съм преди време.
С упорство и усърден труд
живота си в ръце да взема.
Да съм звезда за оня мъж, ...
  380 
Имало едно време...*
... О, тъй започват приказките значи,
но в краят им не винаги правдив
историите там полупрозрачни
предѝзвестено са със край щастлив... ...
  200 
Наближавах светофара на кръстовището. В момента сигналът беше зелен, но не бях видяла откога свети и дали ще имам време да мина – булевардът е голям. Реших да изчакам. В същото време отсреща тръгна жена, която теглеше дете – млада баба, взела внучето си от близкото училище. Едва направили няколко кр ...
  742 
На високо над полето
Там, над облаци свободни
Тумба, стигнал до небето
Вечно взира се в земите родни
Изток вижда зеленее ...
  545 
Бягай
бягай
обичам те
искам от теб невъзможното
бягай ...
  370  15 
Тринадесетте възглавници: Майчини коси
Мине-не мине ден и Роси и Виктор отново започваха да тършуват из възглавниците на баба си. Разбира се, упоритата им дейност почти винаги се увенчаваше с успех. Сега , обаче, намериха само едно пликче с разноцветни фибички.
– Бабо, какво е това? На кого са тия ф ...
  516 
Каква хубава жена!
Лебедова стъпка.
Тишина...
Летяща нежност. Пухкава топлина. Обич моя... Истинска жена!
Благодаря, че те има! ...
  666 
И ето той – човекът от гората,
от вълци превърнат е във вълк.
Вие диво, бясно под луната
и нощта очаква вълчия му дълг.
А късно вечер в планината ...
  614 
***
Подхлъзна се капакът на мълчанието
и плиснаха се мръсните ми мисли:
на масата...
по пода...
до стената ти... ...
  763 
Свободните са винаги сами,
защото робите странят от тях.
Тази истина ти запомни –
себе си да бъдеш не е грях!
Останалите си живуркат в групи – ...
  1389 
Живей ми казваш, гледайки ме в очите като за последно.
Че съм красива повтаряш, целувайки ме безогледно.
Защо едва сега реши да ме спасяваш
не вчера, нито по-преди?
Защо реши че можеш живот да даваш, кажи? ...
  312 
Под езика си имам гъдел,
непрекъснато човъркане...
Ще изплюя нещо, което не трябва,
ще ти кажа какво в теб ме грабва...
Онова чувство да си под чехъл, ...
  539 
Заключих и последните надежди, загубени в премръзналия спомен... Студено ми е...
Забравих топлината ти...
А сякаш вчера беше...
Като огнище малко, но уютно, при тебе, скитаща се, спирах за минута...
и после не исках да си тръгвам... ...
  376 
Докога да изчаквам за края си?
Ако никога той не пристигне?
А надеждата тъжно ухае
като цвете в сърцето затиснато.
Под самотни години тревожност ...
  527 
Май вече станах криво нарицателно,
направо смешен лик от стара басня.
В инатът няма нищо съзидателно.
Такава съм. И си съвсем наясно.
Езикът ми се цепна от усилие, ...
  407 
Едно горещо лято във Улцин.
И ледена прегръдка на море
с невидим многопръстен галещ бриз,
рисуващ свои нови светове.
Безкрайно ситен пясък, като сол, ...
  150 
  2533  10 
  2335 
Престъпно ли е, ако обичам до безумие,
извън пределите дори на невъзможното?
Ако любов единствено в ума ми е,
и моята любима е иконата,
в нозете на която се обричам. ...
  373  12 
Нямам вече,
какво да ти кажа.
Много е късно
и няма завръщане.
Всичко, ...
  325 
От коктейла на живота пий с наслада.
Във щастие обръщай всеки ден.
Че животът цветен е за теб награда,
Не изпускай от живота нито ден.
Към слънцето поглеждай със усмивка, ...
  543 
Усмивката ти ме топли още,
ти си слънцето за мен.
Но при толкоз самотни нощи
как да съм засмен?
На розата увяхнала ...
  324 
Юни!
Мирис на череши,
кайсии
скрити сред листа
в оранж ...
  492  20 
Понякога усещам се, невидим.
Дотолкова, че търся се в мъглата,
в чиято непрогледност има митове,
как водела до пълна слепота...
Тогава те събирам в мойте шепи, ...
  451 
Блеснá. Вълни. Сом.
Примамка. Улов. Скара.
Гуляй. Жени. Ром.
Гора. Трева. Пън.
Следи. Кошута. Пáра. ...
  201 
На този неизследван континент
и джунгла, и савана се здрависват,
а с почерк от доверие мънистен
пои дъждът пустиня тихо в мен.
Едно коалче дъвче евкалипт ...
  374 
Този текст за песен е специално написан за мелодията на Антоан Антонов (meteor) – "Фотографката и дъжда". Давам права на Антоан да използва текста за създаването на песен и да го преработва, ако е необходимо. Линк към мелодията можете да кликнете от тук: https://otkrovenia.com/bg/muzika/fotografkata ...
  845  14 
Тъй кратко беше хубавото лято!
Внезапно после
всичко пожълтя.
В коктейлната чаша на тъгата,
се смеси слънце ...
  656 
Пак прелитам сто земи
и понасям се в полета.
С теб създавам висини,
смела, бляскава комета.
Късно пея за любов, ...
  344 
Нелеко беше времето, но нужно,
да осъзнаем канската ти мощ.
Земята е материя – нечужда,
с която сме ведно и ден и нощ.
Защото както майката, бащата, ...
  761  10 
Късметът ми със теб не знам дали е луд.
Не мисля, че е толкоз от значение.
Ти знаеш моето към тебе отношение -
Обичам те! - и с туй съм горд!
По пътя ще вървя, в очите ти загледан. ...
  359 
По бетонните первази на града,
нажежени от слънцето до бяло,
тук-таме са клюмнали цветя,
илюзия на живота ни нормален.
Но има и девствена страна, ...
  288 
когато тръгнахме към края
бяхме влюбени с нея,
винаги гледахме се в очи
и вървяхме без времето да пречи,
на пътните ни маркировки ...
  248 
Сладка обич нагарча на живота...
Като стихия непросъществувала в ноща.
Неочаквано събитие, от нищото дошло.
Напомнило че човешкото умира...
Държим сърцата си във плен, ...
  333 
Предложения
: ??:??