Аз съм огън във вода,
аз съм мъничка вселена.
Аз съм сутрешна роса
и цветна китка подарена.
Аз съм кратка тишина ...

Мечтая от облаче пухкава нежност
при мен да се върнеш и тук да останеш.
Но всяко разплакано стръкче надежда
пониква в сълза и прераства във рана.
Къде си, кажи ми... Без теб ще угасна... ...

Изгаснат ли последните искри
олтарът ти за мен ще замълчи.
Заключен ще е храмът... Две очи
не ще се взират в мен така добри.
В най-тъжните, безслънчеви зори ...

С тихи стъпки през гората
тръгнах рано сутринта.
Тя, макар тук-там в позлата,
тъжно ронеше листа…
А ветрецът ги замита ...

Животът аз сама ще продължа!
Бих искала също да ти кажа –
не ме е страх отново тоз път да извървя,
без посока, усмихната и помъдряла.
С компромисите говорих аз на ти, ...

Една виола стърже през нощта –
Опитва се – съседът ми – да свири!
А в мен трепери толкова нега,
че искам да си правя харакири!
Звъня му на вратата – посред нощ! ...

Думите пречистват,
сгряват и сближават,
и така сърцата
по-небесни стават!

Родна свята реч,
на теб благодарим и
теб боготворим!

Тази малка, сладка мажоретка
прилича ми на епруветка.
Ще я поканя в моята лаборатория
дори със риск да съм й втория.
И ден, и нощ, и в прясна угар ...

...
Тъз ми ти прахосмукачка
тъй не се и спря,
търта-пърта,
все около мене се навърта. ...

Студените улици приканват
да ги сгрееш с мокра усмивка.
Овдовелите клони проливат сълзи,
защото вече те няма
и счупени те се врязват ...

Пясъчен часовник...
Късна вечер ли те сва́ри
във Великата пустиня –
Вечността ще се стовари
върху теб като лавина... ...

Вълшебството...
(внезапен каприиз)
на Е...
Бил съм приказен вълшебник –
казват – то си е така́: ...

Ния усещаше, че майка й съвсем се е скапала. Напоследък Елица се държеше така, все едно всичко й е безразлично. Беше разсеяна и дори понякога не вършеше както трябва майчинските си задължения. А погледът й бе отнесен като на пияница. Нещо я терзаеше, но какво точно? Не че нямаше предостатъчно основа ...

Догмата...
на Силвана
Толкова малко сме били заедно,
а пък толкова дълго разделени,
че се питам: може ли да е праведно – ...

Беше отрезвяващо преживяване да прекося десетината коловоза на областната гара, да газя през дълбоки преспи рано сутрин без да съм сигурна дали въобще има смисъл да се явявам на тъпото интервю. Но бях без работа вече повече от шест месеца и от трудовата борса най-накрая ми казаха "Чао!" Нямах много ...

И някаква унила сивота,
в душата ми мъгливо се разстила.
Усмивките за лятото пестя,
зад девет ключа радостта, немила,
зад девет катинара занемя, ...

Глупости хиляда и двеста -
пепеляшки, пантофки и балове.
Червената шапчица често
храни вълка, а не баба си.
Котаракът с продупчени чизми ...

Отварям си очите с изгрев звучен,
вълните му ме носят в таен ритъм,
очаквам сладък миг, ще ми се случи,
кога, защо, не знам, а и не питам.
Небето нежно като роза синя, ...

На гроба ми не сипвайте вода!
Пеньо Пенев
Една бутилка за гробарите.
Една за мен, една за Него.
Засмейте се и запазете вярата ...

Ти си Моята миниатюрна фея,
грациозна и ефирна, съчетала
във себе си магията на орхидея,
и тайнствата на женското начало.
Тъй крехка си, като тревичка, ...

Топлината запълва дома до червено,
и превръща го в ярко пламтящо сърце,
украсява стените му с нежни невени,
на оранжев балон прелетява с перце
от орлови крила, завладели простора, ...

Ела във любовта
Ти,
Такава, каквато си
Просто ела
Очаквам те, ...

Ела във любовта
Ти,
Такава, каквато си
Просто ела
Очаквам те, ...

Бих искала да позволя да ме разлистиш,
да видиш многото лица.
На първи лист да видиш красотата,
на втория объркана душа,
отгръщаш трети-от сълзи ще съм съсипана, ...

За маникюра
ще сътворя миниатюра,
а може би... поема...
Богата тема!
Как се пързаля, ...